Контрол над мислите

[Z-931]

А можеш ли и ти да ми дадеш доказателство, че мислите са твои?

Ами щото са в моята тиква, а не в тази на съседа, на майка ми или на баба ми.
Още чакам да ми дадеш доказателство тогава откъде са мислите ни според теб. Още чакам да ми докажеш кой ни ги дава? Чакам ли чакам   

 
Tук не става въпрос дали мислите са в главата на съседа ти или в тази на майка ти, баба ти,  а дали това са твои мисли, т.е. след като имаш поток от мисли, то значи че някой ти ги праща и ти си "устройството" или генератора, който генерира тези мисли (обработва), в зависимост от твоята настройка, в случая ти се определяш, като контролер на тези мисли, т.е. опитваш се да ги регенирираш, отстраниш или премахнеш, т.е. контролираш ги ти самата!

 Но сигурна ли си, че те са твои "производни",  и ти си техния " първоизточник", т.е. на мислите, а не на "обработката", което в случая се явява, твоето его, като "арбитър" на обработка на мислите ти?

[kalan]

Смятам, че почти всички са си мои.

[Гален]

Дали?
Белким вденеш...

Няма такова нещо като "самосъзнание" или "личен опит"

Всичко, което преживяваме, вече е било преживяно от някой друг. Когато си кажем: "Ех, колко е красиво това цвете", това означава, че някой друг преди нас вече е определил това цвете като красиво, и просто са ни предали това знание на нас. Нашите преживявания винаги са втора ръка. Ние сме плод на обкръжаващата ни среда. Човек се ражда уникален, но с течението на времето той става нещо друго различно от собствената му същност, като всички останали. Какво означава това?

Всеки човек има неповторими отпечатъци на пръстите, неповторима ретина и неповторими черти на лицето. Това може само да означава, че природата се стреми да създаде хората различни. Попадайки в обществото обаче, той става обект на уеднаквяване с останалите хора. За да функционира обществото има нужда от определени правила, за да може структурата му да има цялостен вид и за да е управляема.

Дори и творците създаващи "оригинални" творби на изкуството не създават нещо, което е 100% плод на техния личен опит. Моцарт е създавал музика, която има определена музикална структура и стил, тоест е продължил вече съществуващата традиция. Това, което прави неговата музика по-интересна е начинът на подредба на нотите за възпроизвеждане на дадена мелодия. Тази мелодия е въпреки това в рамките на вече съществуващ модел. Тя не е лично негово творение.

Отдалечавайки се от умовитостта на тялото си, което е напълно неповторимо, човек определя своята идентичност с помощта на мисълта. Той казва: "Аз мисля, следователно съществувам". Това обаче съвсем не е така, защото както беше отбелязано по-горе, човек не е способен на 100% оригинално мислене. Самата същина на мисленето не предполага възможност за неповторимост. Тя се интересува само от поддържане на продължителността си и една неповторима мисъл би причинала разпад в мисленето, защото няма да може да бъде продължена лесно и веднага.

Ако няма такова нещо като "личен опит" или "самосъзнание", това означава ли, че няма такова нещо като "неповторима личност" и "характер"?

Човекът градящ своята личност с инструментите на мисълта не съществува като неповторим индивид. В обществото ние не сме нищо повече от една бримка в общата верига.  Характера на личността, който хората смятат за неповторим е също изграден върху общо приетите принципи. Ако съществуваше човек с напълно уникална самоличност, то той нямаше да може да живее дори и един ден в обществото, щеше да бъде обявен моментално за луд или просто убит.

Как стоят нещата при животните?

При тях няма лично осъзнаване и следователно няма стремеж към неповторимост. Но въпреки това животното само по себе си е уникално като физическо тяло. Подобно на човешкото тяло, всяко животно има уникална ДНК конфигурация, която го прави различно от останалите.

Хилядолетия наред човек е бил лъган, че притежава уникална самоличност и въпреки това е бил каран да се съобразява с изискванията на обществото. Списъкът от забрани е в пъти по-дълъг от списъка със свободи, които не са истински така или иначе. Той няма право да използва земята така както му е угодно. Обществото е създало най-абсурдната идея, че парче земя може да е собственост на определен човек. При животните правилото е, че територията трябва да се защитава и не е дадена пожизнено никому.

Макар и да е болезнено, трябва да си признаем, че ние като индивиди не съществуваме. Идеята за АЗ-а е изкуствена и всичко, което преживяваме в тази реалност на обществен живот е било програмирано, дори преди да се родим.

Ние нямаме собствен глас, не можем да наложим собствената си воля. Ние нямаме такава.

Личността в обществото е мъртва "

http://zelas.blog.bg/drugi/2011/05/19/niama-takova-neshto-kato-quot-samosyznanie-quot-ili-quot-lic.750432

[onlyflameone]

Представи си едно голямо дърво. Огромно и красиво. С много клони и зелени листенца. Има по-големи клони, има и по малки, които започват от своя страна от по-големите. Всяко клонче има купища листенца. Всичко това е всичко. Много хора се съсредоточават върху листенца, и хабят много енергия за дадено листенце. Това листенце е- астрално пътуване. Друго листенце на друг клон, далечен, е пък за осъзнато сънуване. Трето листенце, по съвсем друга верига от клони и връзки е за манипулацията и mind control-а... Това са само листенца и е много трудно да се разберат и да се вземе тяхната концепция, ако не се проследи кои клончета водят към съответното листенце. Това коства много енергия. Някои успяват да разберат дадено листенце, после често се съсредоточават върху съседно листенце (защото са близки по същина на разбиране), но докога. Колко още листенца ще усееш да разбереш и то цялостно- 2,3... 5? Други се съсредоточават към по трудни цели- клончета- но да се разбере концепцията на клонче трябва да се разбере същността на всяко едно листенце на това клонче- иначе не може да стане разбирането и осъзнаването. Пирмер за клонче е- 'за какво сме тук', 'кои сме' и прочие. По съществени въпроси и съответно много повече енергия (усилия, препядствия, предизвикателства) ще отнеме на този тръгнал към осъзнаването на клонче. Всяко разбиране и осъзнаване изисква загуба на енергия/сила. Но Има място където, ако човек съсредоточи Цялата си енергия ще получи знание, осъзнаване, разбиране на всеки клон/клонче/листенце, като на магия. Ще има всичко- и нещата които мимолетно изброих ще са като странични реакции/бонуси от това, което би постигнал(ще получиш много повече отколкото някога, дори и в най-смелите си очаквания, би поличил). Основата на всичко е самото стъбло на дървото. Сам знаеш колко е голямо. Но там успееш ли да съсредоточиш енергията си- получаваш цялото дърво. Това, което се намира в стъблото са именно приТокът на мислите- ако се съсредоточиш там ти, рано или късно ще получиш всичко. Излез и погледни едно дръво навън, посочи стъблото му. Ето ти посочваш реално именно същината на всичко- работи там и ще имаш съзнателен достъп до цялото дърво и всичките му разклонения на клонките и стотиците/хиляди листенца. Ще станеш знанието- дървото.
Иска се много силна воля, много упоритост и същевременно търпение за да не предизвикаш невъздържаността на егото си. Но най-вече е добре да имаш една чиста вяра в себе си. Това е само избор, не забравяй, че това което те интересува сега е избор, твой. И всеки избор и много важен, строго индивидуален и се Цени- Независимо от гледните точки и позиции. Но знай ако избереш да съсредоточиш всичко, което си, в съзнателното контролиране и спиране на мислите ще ти трябва Много сила- затова трябва да забравиш листенцата и клонките. Непосилна е задачата, ако не го направиш. Накрая ще дойде и наградата за усилията и жертвите, изразени във всякакъв план, които неминуемо ще си дал, задето просто си избрал да се освободиш.

[kalan]

Дали?
Белким вденеш...

Що ли си мисля, че с това " Белким вденеш" май нещо се опитваш да обиждаш.Поне на мен така ми изглежда. Това, че имаш  мнение не го прави автоматично правилно, за разлика от другите мнения.
В текста ти има доста истини,но и доста глупости за мен. Малко ми намирисва на нещо като комунизъм.Самосъзнание и опит има всеки човек. Човекът е социално същество. И всеки човек е сам по себе си уникален. Посочи ми двама души които са напълно еднакви във всяко отношение. Дори еднояйчните близнаци не са еднакви (освен генетично). Те се развиват като самостоятелни индивиди. И мислят самостоятелно.
Нормално е човек да се адаптира към обкръжаващата му среда. Напълно естествено е да се учим от опита на другите хора. И точно това е хубавото. Ако не общуваш с хора, не учиш как ще мислиш. Недей да слагаш всички хора под един знаменател.

Дори и творците създаващи "оригинални" творби на изкуството не създават нещо, което е 100% плод на техния личен опит. Моцарт е създавал музика, която има определена музикална структура и стил, тоест е продължил вече съществуващата традиция. Това, което прави неговата музика по-интересна е начинът на подредба на нотите за възпроизвеждане на дадена мелодия. Тази мелодия е въпреки това в рамките на вече съществуващ модел. Тя не е лично негово творение.

Моцарт се е учил точно от опита на другите. Може да е в рамките на някакъв модел, но той чрез таланта си е сътворил нещо което друг не е направил. Всеки един творец прави нещо различно от другите.Това, че е използвал нотите (измислени от друг човек) не означава, че не е негово творение. Нали той си е подреждал нотите. Я си представи свят в който всички хора мислят еднакво, изглеждат еднакво, държат се еднакво. Е за щастие не смятам, че ние сме такива. Разни хора, разни идеали.
Не смятам, че някой може да ни контролира мислите. Може и да пробват да ни внушават разни неща, но от нас си зависи.

[eses]

Както казах вече,най лесно е да кажеш,това не е мое.Отговорността пада.Само че пада някой друг път. Защото отговорността да заведеш онова твое,което всъщност наричаш чуждо си е само и единствено твоя отговорност. Едва ли някой се е възхитил на точно това цвете на което аз.Може би да, на някое друго от същия вид,но не точно това.Не и с моето възхищение,не и с моя поглед.Въпреки,че в моите представи един идеален свят се състой от такъв в който хората контролират себе си и творчеството си,не натрапвам идеята си.Човек не може да надскочи себе си.И все пак не ми пречи да се надявам.

[Гален]

Дали?
Белким вденеш...

Що ли си мисля, че с това " Белким вденеш" май нещо се опитваш да обиждаш. Поне на мен така ми изглежда.

Така ти изглежда, но не е така!

Според мен не си вдянала нищо от материала.

[kalan]

Според мен не си вдянала нищо от материала.

Материала го разбрах много добре. Просто не съм съгласна с него. Или може би щом всички хора са съгласни с материала и аз трябва.

[arakha]

eses,аз действам по следния начин.
Когато съзнателно контролирам мислитите(раждам ги,аз съм първопричината за тяхното явление), си постявям цел или се хващам за определен дразнител и от там съзнателно насочвам вниманието си към дадени проблеми.
Например поглеждам една ябълка и проследявам живота и,а той е един кръговрат.
Този кръговрат има доста етапи и аз отделям внимание на всеки един от тях като ги анализирам.Контролът над мислите ми в този пример се изразява в анализа на този кръговрат.От гледна точка на ябълката ще е едно, а от моя друго.Разсъждавам погледнато сякаш, че аз съм първият който проследява живота на ябълката,анализирам.В това число включвам и анализа на собствените си чувста и емоции в процеса на разтежа на една ябълка.Предното разбира се, важи в случая обаче,само когато това се случва за пръв път,само тогава мога да се доверя напълно не само на логическия анализ.Самопознанието е важно за изчистване на "плявата" при положение че има много информация и аз съм бил повлиян по един или друг начин.
Концентрацията е много важна за контрола на мислите.Ако вземем за пример една ситуация в която съм прочел интересен материал и трябва обективно и безпристрастно да проверя дали е истинен и започна да ровя и разсъждавам, това не е ли съзнателен контрол над мислите?
Според мен всеки сам трябва да открие методите си(То всеки си има такива само че не се е сетил че ги има и не се е научил да ги използва целенасочено:) ).

пс
Аз не съм съгласен с матряла 

[kalan]

Смятам, че автора на материала не иска да поеме никаква отговорност в каквото и да е. Ако мислите не са наши, то тогава действията също не са наши и тогава никой каквото и да извърши не може да носи отговорност. Тази статия е пълна не с доказателства, а с нелепи разсъждения.
От друга страна си мисля, че хора които смятат, че мислите не са техни са много по-податливи на внушения и манипулация. Може би автора цели това.

[Z-931]

Както казах вече,най лесно е да кажеш,това не е мое.Отговорността пада.Само че пада някой друг път. Защото отговорността да заведеш онова твое,което всъщност наричаш чуждо си е само и единствено твоя отговорност. Едва ли някой се е възхитил на точно това цвете на което аз.Може би да, на някое друго от същия вид,но не точно това.Не и с моето възхищение,не и с моя поглед.Въпреки,че в моите представи един идеален свят се състой от такъв в който хората контролират себе си и творчеството си,не натрапвам идеята си.Човек не може да надскочи себе си.И все пак не ми пречи да се надявам.

Точно тук е и клопката. От къде идва идеята? Твоя ли е или някой ти я праща и ти си този, който я реалзираш в материалния свят,а самата идея е там някъде в менталния, където е създадена от други същества, боравещи с менталния свят? Така че в случая ти се яваваш, като един служител на менталния свят или изпълнител на тяхната идея( творчески), а не на твоята - ти си творец на техни идеи, но не и на твои, поради простата причина че екзистираш в матриалния свят, а те са извън него.
Един идеален свят би могъл да бъде създаден само тогава, когато първоизточника на   `  идеята ` или творецът на менталния  свят притежава съзнанията на тези от материалния.Разбира се това е също частен случай, поради многообразието на идеи в менталния свят и групирането им в  в материалния свят (според разбирането им за "идеал" на ментално ниво)

[eses]

Добре де,аз не съм съгласна ,че мислите не са мой,но да приемем ,че си прав. И какво от това?Мислите не са твой,ама каквото и да правиш ги имаш, нали? С тях ставаш,с тях лягаш,те те водят до хладилника,колата,гората,работата,жената и тн.Ти цял живот ще си ги имаш.Просто нямаш избор,това е положението.Какво правиш обаче с тези чужди мисли? Като ти изникне желанието да сереш,е.. и тн,противиш ли се или действаш? А като ти изникне желанието да убиеш какво правиш?В тоя смисъл,(явно за по усъвършенстваш, хората не са готови) контролираш ли ги?
Странно нещо сте,честно? Как ви се иска ама от сърце ви се иска,някой друг да ги ръководи тези мръвки.Ама няма.Ти и се родил,ти ги създаваш.Може да имаш прозрения от източника,от аза,от ангел хранител или от рептили,ама иначе ти си тоя дето държи кормилото.Колкото и да не ти се иска.Искаше ми се да обсъдим контрола над мислите,а не дали мислите въобще са наши. Но то това е все едно да искам да обсъдим готвенето с някой който се колебае съществуват ли зеленчуците.Станете си от главите и почвайте да сътворявате онази реалност която искате да изживявате.Стига сте фантазирали,че някой ви управлява живота. НИКОЙ,АМА НИКОЙ няма претенция към твоя живот,твоите мисли. Гадно,но факт.

[Z-931]

Стига сте фантазирали,че някой ви управлява живота. НИКОЙ,АМА НИКОЙ няма претенция към твоя живот,твоите мисли. Гадно,но факт.

Taка си мислиш, но истината е друга!

 А можеш ли да ми отговориш, защо изобщо е било нужно на твоя създател да те "въплати" в човешко тяло, след като няма претенции към твоя живот и твоите мисли ?

[eses]

Аз от името на Бога избягвам да говоря,защото ми е бедна представата какъв е точно неговия смисъл, неговата сила и неговата любов. Но ако искаш да ти философствам,ще ти кажа,че нуждата не е била на създателя ми.Нуждата е била моя и на моята душа,да дойда тук и тя е била да изживявам,да раста,да трупам опит,като част от него и в неговото творение.Но на теб като ти харесва и се чувстваш щастлив от мисълта ,че собствените ти мисли ,всъщност не са твой, живей си така.Нямам претенции.Но не ми отговори на въпросите за това какъв контрол ти налагаш над чуждите ти мисли. Да не стане така ,че Наполеон ти говори  ;D

[Z-931]

Нямам претенции.Но не ми отговори на въпросите за това какъв контрол ти налагаш над чуждите ти мисли. Да не стане така ,че Наполеон ти говори  

A ти откъде отсъди че мислите са ми чужди? ;D
И каква разлика правиш между мисли на "НАПОЛЕОН" и тези на " Галактическата  Федерация" или ангелите на Крион ...  ;D