Автор Тема: Маската на Агамемнон – от родопско злато  (Прочетена 4256 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен baradj

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 440
    • „Нишката на Ариадна”
Мина край Крумовград захранвала Балканите с ценни метали

Димитър Николов

Нова хипотеза за произхода на микенското злато изказаха в четвъртък немски учени. Според тях част от благородните метали на Троя и Микена идвали от находището на Ада тепе край Крумовград. То е на 3500 години и е най-старата златна мина, открита досега в Европа. Изследователите на Ада тепе твърдят, че новите открития изместват назад във времето добиването на злато от рудници. Досега учените смятали, че преди желязната епоха жълтият метал се извличал само от теченията на реките.

Мината край Крумовград е захранвала целите Балкани със злато, предполагат учените. Тя е функционирала от 16-и до 8-и век преди Христа и датирането й съвпада с времето на Троянската война. Затова и твърдението на Омир, че траките били отрупани със злато и се биели с позлатени оръжия, започва да изглежда не като мит, а като историческа истина. В „Илиада” гръцкият автор описва величественото пристигане на тракийския цар Резус, който дошъл край Троя, отрупан в злато.

Днес Ада тепе все още не е изчерпано и компании предявяват интереси да добиват злато там. Затова и проучванията на района е трябвало да преминат бързо - като спасителни разкопки. Те са правени по проекта „Желязо и злато - по следите на металургията на Древна Тракия”, финансиран от фондация „Александър фон Хумболт”. Ръководители са д-р Христо Попов от Националния археологически институт с музей към БАН и немският специалист по древна металургия проф. Албрехт Йокенхьофел. Те участват в провеждащата се в момента в България конференция по въпросите на археометалургията. Според проф. Йокенхьофел не е сигурно дали само крумовградското злато е снабдявало микенската цивилизация, но находището се намира на северната граница на тази цивилизация.

Край Ада тепе е имало и антично селище, което е прераснало в светилище и се е запазило до идването на римляните. Златодобивът обаче е спрял доста по-рано - през 8-и век пр. Хр. По неизвестни причини той не е бил възстановяван никога. Останките от древния рудодобив се простират на значителна площ - половин квадратен километър. Открита е и прокопана галерия. За да продължат проучванията обаче, е необходима помощта на професионални миньори и геолози. Учените са намерили останки и от скалата, от която е било извличано златото. По мнение на д-р Христо Попов древните са умеели да извличат почти целия метал от камъка, защото в останките почти не са открити следи от злато.

Най-ранната металургия
По българските земи са запазени следи от най-ранната металургия в Европа. Находището на мед край Айбунар е захранвало голям район в югоизточната част от континента и предмети, изработени от айбунарска мед има чак в Молдова. Говореше се дори за такива находки край Волга, но техният произход е спорен.

Спорен е и начинът, по който древните метали са били обработвани и добивани. В България е открито и най-старото обработено злато в света - находките от Варненския халколитен некропол, които са на пет хилядолетия. В момента част от съкровището гостува на изложба в музей в Ню Йорк. Златните предмети са около 6000 и много от тях могат да се видят в Археологическия музей във Варна заедно със скелет на праисторически жрец, украсен със златни орнаменти. Води се спор обаче дали древните хора са можели да произвеждат златни предмети чрез разтопяване, или е трябвало да ги оформят само с помощта на чук. Култовите находки от погребенията край Варна са твърде сложни за изработка, за да бъдат направени само с изчукване.

Немският професор Ернст Перницка догодина ще извърши проучвания на златото от некропола по проект, който също е финансиран от фондация „Александър фон Хумболт”. Перницка се надява да узнае произхода на варненското злато. То със сигурност е внесено отдалеч, защото край Варна няма златни находища. Загадка е и начинът, по който е било обработвано златото.

Солта била първата валута

Проф. Васил Николов от Националния археологически институт с музей към БАН популяризира хипотезата, че златото на варненската цивилизация е дошло от търговия със сол. Археологът проучва праисторически комплекс за добив на сол, датиран още от 5400 г. пр. Хр. Той е разположен в рамките на днешните солници край Провадия. Миналата година проф. Николов нарече тези солници първата фабрика в Европа, защото преди хиляди години там се е произвеждала промишлена продукция в доста големи мащаби. Солта е била изпичана в калъпи с различни размери и те вероятно са служели като средство за разплащане - една от най-старите валути на света. Васил Николов вече е разкрил и технологията за производство на бялото злато - поле, пълно с ями, където солта е била печена в големи глинени съдове. След това съдовете са чупени и са се трупали на мястото. Учените открили 20 кубически метра фрагменти от праисторическата керамика. Тя е била покрита с каолин отвътре, за да не проникват парите в глината. Провадийските солници вероятно са принадлежали на същата цивилизация, която е оставила Варненския некропол, и са датирани от същото време.
http://drogari.blogspot.com/2009/11/blog-post_30.html#more
С намръщено чело, загърнат в плащ мъглив, възправя се далеч Балканът горделив в хайдушкия си блян

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27