КАКВО СИ МИСЛИМ, ЧЕ ЗНАЕМ!?
Защо толкова упорито пресъздаваме една и съща реалност?
Защо се вкопчваме в едни и същи взаимоотношения?
Защо все се захващаме с един и същи вид работа, и постоянно се повтаряме?
В този безкраен океан от възможности, които съществуват около нас, защо постоянно пресъздаваме една и съща действителност?
Не е ли странно, че имаме толкова много потенциални възможности, а не си даваме сметка за тях?
Възможно ли е да сме толкова дресирани в нашето ежедневие, да изграждаме своя живот по една такава твърда програма, че сме приели, че от нас не зависи нищо?
На нас ни е внушено да вярваме, че външният свят е по-истински от нашия вътрешен свят.Новата научна парадигма ни казва точно обратното - тя ни учи, че това, което става вътре в нас, създава онова, което се случва вън от нас. Съществува една физическа реалност, която е абсолютно истинска и стабилна, но тя се материализира, ако можем да се изразим по този начин, тя се реализира, когато дойде в съприкосновение с друга физическа реалност.
Тази друга реалност, разбира се, може да сме ние, ние сме част от този свят, но това не е задължително.
Например, би могъл случайно отнякъде да падне камък, и да взаимодейства с тази неопределена маса, като я трансформира по определен начин.
В миналото е имало философи, които са казвали:
"Виж сега, ще ритна този камък, ако си ударя крака и ме заболи, значи камъкът е истински.”
"Аз го чувствам, аз имам реално усещане за това. Това е ярко преживяване. И това означава, че то е нещо действително."
Но това е едно преживяване. Истинно е усещането на този човек за събитието. Научните опити са показали, че ако вземем един наблюдател и го свържем с електроди към компютърен скенер, и му предложим да наблюдава определен обект, и той се вгледа в него, тогава определени области от мозъка му се активизират. А след това, ако го помолим да затвори очи, и да си представи този, същият обект, когато той си го представи мислено, същите области от мозъка му отново се активират, точно така, както когато наблюдава обекта с очите си.
Това накарало учените да се замислят и да си зададат следния въпрос:
Всъщност кой вижда? Мозъкът ли? Или очите? И кое е реално? Това, което виждаме с мозъка си, или това, което виждаме с очите си?
А истината е, че за мозъка няма разлика, между това, което наблюдава и това, което си представя, защото и в двата случая се задействат едни и същи нервни вериги.
Тогава да си зададем въпроса:
Какво всъщност е реалността?
Ние сме бомбардирани от огромен обем информация, тя стига до нашето тяло, и ние я обработваме, тя се възприема от нашите сетива, и се обработва и анализира - и на всяка следваща стъпка ние елиминираме част от информацията. И накрая това, което достига до нашето съзнание е най-същественото за самите нас.
Мозъкът ни обработва 400 милиарда бита информация всяка секунда, но ние осъзнаваме само 2000 от тях. Но нашето осъзнаване за тези 2000 бита информация, се отнася само до обкръжението ни, нашето тяло и потока на времето. Ние живеем в свят, в който всичко, което виждаме, е само върхът на айсберга, класическият връх на един огромен квантовомеханичен айсберг.
Ако мозъкът обработва 400 милиарда бита информация, а ние осъзнаваме едва 2000 това означава, че действителността се развива в нашия мозък през цялото време. Той получава тази информация, а ние не я осъзнаваме. Очите са като обективи. Но лентата, на която се записва филмът, който гледаме, е в задната част на мозъка. Нарича се зрителен кортекс. Разположен е ето тук. Системата работи като кинокамера и видеомагнетофон.
Знаете ли, че мозъкът запечатва всичко, което успява да види?
Това е важно.
Например:
Тази камера вижда много повече неща около мен, от тези предмети наоколо, защото тя просто снима и не преценява кое какво е. Единственият филм, който се прожектира в мозъка е това, което сме способни да видим.
Възможно ли е нашите очи, нашите камери, да виждат повече от това, което нашият мозък може съзнателно да възпроизведе? По начина, по който е устроен нашият мозък, ние виждаме само това, което вярваме, че е възможно. Ние разпознаваме образи, които вече съществуват в нашето съзнание вследствие на неговото програмиране.
Да ни е честита реалността....