Аз по-скоро се чудя на друго. Ако на Марс и на Земята планините се образуват по един и същи начин ( тектоника на плочите ), как тогава кратера си запазва формата? Нали ме разбирате, някак си щеше да е по-начупен ръба му. А и друго - малката планина в кратера на Луната би могла да е останала след удара, ако е по-плътна да речем от астероида, т.е ако е имало голяма планина и астероида я нацентри, остава кратер и малка планина. Правилно ли разсъждавам?
А сега въпрос - запитвали ли сте се, защо кратерите на луната са с голяма площ ( някои са наистина много големи ), но пък са плитки? Сравнете ги например с аризонския кратер, оставен от тяло с диаметър 50м.
Интересно:)
Това, което ми хрумва е, че плътността на повърхността е много ниска. Прах.
Същия ефект, горе долу може да се наблюдава ако хвърлиш камък в някоя течна кал. И във вода става, ама вълните бързо ще се разнесат.
Oberon, има една теория по въпроса, която е много логична. Предполага се, май и е доказано, че под повърхността има много здрава сфера, метал и при това положение енергията от удара се разсейва настрани. Лунният прах също играе много интересна роля и има страшни топлоизолационни качества. Другите особености на Луната са голяма тема.
Не виждам никаква логика в това. Как ще се разсея в страни?
Къде ще се дене астероида? Ще се изпари? Или ще се разпадне на прах?
Точно обратното. Тия следи са типични за нещо, което е НЯМАЛО голямо съпротивление, при удара с повърхността, и потъва навътре.
А теориите за кухата луна-космически кораб са много интересн, но в случая изобщо не пасват, дори и с нагласяне.
