Автор Тема: Галактиките  (Прочетена 53983 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен marhs

  • marh-s
  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 370
Галактиките
« -: Декември 28, 2010, 23:35:01 pm »
Галактика (на старогръцки:Γαλαξίας — Млечен път) е гравитационно-свързана система от звезди, междузвезден газ и прах,плазма и невидима тъмна материя. Всички обекти в състава на галактиката участват в движението около общия център на масата. В състава на галактиките влизат и различни видове звездни купове и мъглявини, като повечето от звездите в галактиките са част от система от две или повече звезди.
Типичните галактики съдържат от един милион до хиляда милиарда звезди, гравитиращи около общ гравитационен център. Въпреки, че все още не е добре изучена и разбрана, се предполага, че тъмната материя съставлява около 90% от масата на повечето галактики. Последните изследвания и наблюдения дават основание да се счита, че масивни черни дупки съществуват в центъра на повечето, ако не на всички галактики.
Галактиките са далечни обекти, като разстоянието до най-близките от тях е прието да се измерва в мегапарсеки, а до по-отдалечените в единици, свързани с червеното отместване, с невъоръжено око е възможно да се различат само 3 галактики (освен нашия Млечен път): мъглявината Андромеда, Големият и малкият Магеланови облаци.
До началото на 1990-те класифицираните галактики в които е възможно да се видят отделни звезди, наброяват не повече от 30. След изнасянето на космическия телескоп „Хъбъл“ и въвеждането в строй на 10-метрови наземнителескопи броят на галактиките, в които могат да се различат отделни звезди, рязко нараства.

Основните видове галактики са : спирални, неправилни, особени и елиптични.

                          Спирални галактики
Няколко характеристики отличават една спирална галактика от други видове галактики. Първото е ядрото на галактиката, която се състои от рязкото нарастване на много стари звезди разположени около супермасивна черна дупка. Спирални галактики са заобиколени от ореол на по-възрастните звезди, повечето от които са разположени в изключително плътни групи, известни като кълбовидни купове. Точната форма и размер на спирална галактика може да се влияе от съседни галактики.
Спиралните галактики биват два вида в зависимост от това от къде излизат ръкавите на галактиката. Ако те излизат директно от ядрото — това са нормалните спирални галактики. Ако, обаче, ядрото е пресечено от малък ярък плосък диск, от краищата на който започват ръкавите, говорим за пресечена спирална галактика.
Спиралните галактики са въртящи се дискове от газ (предимно водород), прах и звезди. С телескоп или бинокъл ярките ядра на галактиките може да бъдат видяни, но спиралните ръкави са бледи и трудно могат да бъдат наблюдавани.

Спиралните галактики са комплексни обекти и са съставени от няколко компонента: диск, централна подутина и хало. Дискът съдържа газ, прах и млади звезди в спиралните ръкави. Плътната подутина в центъра на диска съдържа предимно стари звезди и там липсва звездния прах и газ. Халото е мястото, където са разпръснати сферичните звездни купове. Там се намира и тъмната материя на спиралните галактики.
Спиралните галактики са най-често срещания тип галактики. Те изглеждат като спирали и имат ярка издатина в центъра. Спирални галактики често са много светли и може да съдържат над сто милиарда звезди. Високата гъстота на газ и прах в диска позволява непрекъснато образуване на нови звезди, а следователно и на присъствието на много млади, горещи звезди.
Най-общо казано, два са основните компонента на спиралната галактика:
   ядро, населено от стари звезди, придаващи му червен цвят, и
   система от спирални ръкави, лежащи в една равнина, поне два, и населени с млади звезди, придаващи на ръкавите характерен син цвят.
Характеристичният ъгъл е ъгълът между допирателната към най-изпъкналата част на спиралния ръкав и правата, свързваща тази най-изпъкнала точка с центъра на ядрото. Той варира между 0° и 90°. Когато ъгълът е 90°,спиралата се изражда в окръжност, а колкото по-малък е този ъгъл, толкова по-разгънат е спиралният ръкав.
 
Спиралните галактики се разделят на няколко типа в зависимост от формата на ръкавите и централния регион. Галактиките от тип  Sa  имат големи, ярки централни региони с плътно прилепнали ръкави, докато тези от тип Sc имат малък централен регион и неясни ръкави. В някои спирални галактики има пресичаща ядрото ивица. Тези галактики се класифицират като тип SB.

Галактиките формират заедно групи, наречени купове. В тези галактични купове преобладават елиптичните галактики, докато в пространството между куповете доминират елиптичните галактики.



                         Неправилни  галактики
Неправилните галактики не показват някакви закономерности в строежа и формата си. Всяка от тях е уникална и неповторима по външността си.  Те съдържат големи количества междузвезден газ и прах (по тази причина в неправилните галактики се образуват много нови звезди), а голямата част от звездното им население е младо. Неправилни галактики са Големият и Малкият Магеланов облак, които са спътници на нашия млечен път. Около 20% от всички галактики са неправилни.



                         Особенни  галактики
Тези галактики имат особена и всяка от тях уникална форма (дискообразна, пръстеновидна...) и странни характеристики. Наричат ги най-общо пекулярни галактики. Сред тях най-особено изглеждат взривяващите се галактики. Тези галактики излъчват огромно количество енергия във всички диапазони на спектъра. То не може да се обясни с обикновените термоядрени процеси, протичащи в недрата на звездите. Подобен вид имат и сблъскващите се галактики, които преминават една през друга. При преминаването практически всички звезди се разминават без особени последствия, но междузвездната среда активно взаимодейства, при което се поражда мощно радиоизлъчване и се стимулират процесите на образуване на нови звезди.



                        Елиптични  галактики
Елиптичните галактики са елипсоиди с различна степен на сплеснатост. Това са най-простите по структура галактики. Звездите в тях намаляват по брой от центъра към периферията. Това са стари галактики, защото в тях практически няма междузвездна материя за образуване на нови звезди.


« Последна редакция: Декември 29, 2010, 00:53:47 am от marhs »

Неактивен marhs

  • marh-s
  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 370
Re:Галактиките
« Отговор #1 -: Декември 28, 2010, 23:52:35 pm »
Най-известните галактики от всички видове са :

M31      - Галактиката Андромеда.
M32      - Галактика-спътник на галактиката М31 Андромеда.
M33      - Спирална галактика в Триъгълник (NGC 598).
M49      - Елиптична галактика (NGC 4472) в Дева.
M51      - Галактиката Водовъртеж в съзвездието Ловджийски кучета.
M58      - Спирална галактика в Дева на разстояние 12.5 мпс.
M59      - Елиптична галактика в Дева на разстояние 12.5 мпс.
M60      - Елиптична галактика в Дева (NGC 4649).
M61      - Спирална галактика в Дева на разстояние 12.5 мпс.
M63      - Спирална галактика в Ловджийски кучета на разстояние 7.3 мпс.
M64      - Blackeye - спирална галактика в Косите на Вероника (NGC 4826).
M65      - Спирална галактика в Лъв.
M66      - Спирална галактика в Лъв.
M74      - Спирална галактика в Риби.
M77      - Спирална галактика в Кит.
M81      - Спирална галактика в Голяма мечка (NGC 3031).
M82      - Неправилна галактика в Голяма мечка (NGC 3034).
M83      - Спирална галактика (NGC 5236) в съзвездието Хидра
M84      - Елиптична галактика в Дева.
M85      - Елиптична галактика в Косите на Вероника.
M86      - Лещовидна галактика в Дева (NGC 4406).
M87      - Гигантска елиптична галактика в Дева.
M88      - Спирална галактика в Косите на Вероника.
M89      - Елиптична галактика в Дева.
M90      - Спирална галактика (тип Sb) в Дева (NGC 4569).
M91      - Спирална галактика в Косите на Вероника.
M94      - Спирална галактика в Ловджийски кучета.
M95      - Спирална галактика (NGC 3351) в Лъв.
M96      - Спирална галактика (NGC 3368) в Лъв.
M98      - Спирална галактика в Косите на Вероника (NGC 4192).
M99      - Спирална галактика (NGC 4254) в съзвездието Косите на Вероника.
M100     - Спирална галактика в Косите на Вероника.
M101     - Спирална галактика в Голяма мечка (NGC 5457).
M102     - "Объркан" обект на Месие.
M104     - Спиралната галактика Сомбреро в Дева на разстояние 12.5 мпс.
M105     - Елиптична галактика в Лъв на разстояние 4.2 мпс.
M106     - Спирална галактика (NGC 4258) в Ловджийски кучета.
M108     - Спирална галактика в Голяма мечка (NGC 3556).
M109     - Спирална галактика в Голяма мечка (NGC 3992).
M110     - Галактика-спътник на галактиката Андромеда.
NGC 55   - Галактика в съзвездието Скулптор.
NGC 253  - Галактика в съзвездието Скулптор.
NGC 1232 - Спирална галактика в Еридан.
NGC 1313 - Спирална галактика в съзвездието Микрометър
NGC 1316 - Елиптична прахова галактика в южното съзвездие Пещ.
NGC 1365 - Спирална галактика.
NGC 2207 - Галактика в Голямо куче.
NGC 3314 - Спирална галактика в Хидра.
NGC 4214 - Звездообразуване в галактика в Ловджийски кучета.
NGC 4258 - Спирална галактика в Ловджийски кучета.
NGC 4594 - Спиралната галактика Сомбреро в Дева на разстояние 12.5 мпс.
NGC 4665 - Спирална галактика в профил в Косите на Вероника.
NGC 4945 - Спирална галактика в южното съзвездие Кентавър.
NGC 5090 - Галактика в южното съзвездие Кентавър.
NGC 5128 - Радиогалактиката Кентавър А в южното съзвездие Кентавър.
NGC 7052 - Елиптична галактика в Лисиче.
NGC 7080 - Галактика в Лисиче.
NGC 7742 - Спирална галактика в Пегас.

         Други термини за галактиките :
   
Активна галактика -  Галактика, произведаща огромни количества енергия.
Млечният път      -  Нашата галактика.
Локалната група   -  Група от 25 галактики, в която влиза и Млечния път.
Големият Магеланов облак -  Втората най-близка галактика до Млечния път.
Малкият Магеланов облак  -  Третата най-близка галактика до Млечния път.
Abell 2151 v    -  Купът галактики в Херкулес.
Virgo Cluster   -  Купът галактики в Дева е най-близкия до нас.
Галактично хало - Сферичният регион, обграждащ центъра или ядрото на галактика.
« Последна редакция: Декември 29, 2010, 00:13:28 am от marhs »

Неактивен marhs

  • marh-s
  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 370
Re:Галактиките
« Отговор #2 -: Декември 29, 2010, 00:01:42 am »
Другото интересно нещо на галактиките са техните снимки.Благодарение на телескопа Хъбъл днес вече има прекрасни снимки на близки и далечни галактики.Такива снимки ви представям.Приятно гледане.

Може би най-оригиналната спирална галактика  М51 е голяма галактика, намираща се на над 60 000 светлинни години от нас.Каталогизирана като NGC 5194, - М51 е част от една добре позната двойка взаимодействащи си галактики, със спиралните си ръкави.По-малката галактика- спътник  на М51 е NGC 5195 разположена отгоре.



Неактивен marhs

  • marh-s
  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 370
Re:Галактиките
« Отговор #3 -: Декември 29, 2010, 00:04:29 am »
Снимка от Хъбъл,  21-ви март, 2010 г.
Това е  далечната галактика SMM J2135-0102, която е в ранен етап от образуването си.В и около нея се виждат  големи светли облаци от нагорещен газ, няколкостотин светлинни години в размер, които са райони на активна звездни образувания. Тези "звездните фабрики" са подобни по размер на тези в Млечния път, но светлината идваща от тях е сто пъти по силна, което предполага, че звездните формации са  в началото на живота си.Освен това в нея създаването на звезди като Слънцето до 100 пъти по-бързо от това в Млечния път.
Процесът на изграждане на тези галактики е много по-енергичен, отколкото обикновено се среща в близките галактики.  
По преценка на астрономите се установи, че в степента на развитието си, тази галактика е 10.0 милиарда години назад - само три милиарда години след Големия взрив.
Естествено, днес тя ще изглежда вече съвсем различно, като един от видовете галактики.



« Последна редакция: Декември 29, 2010, 00:12:59 am от marhs »

Неактивен marhs

  • marh-s
  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 370
Re:Галактиките
« Отговор #4 -: Декември 29, 2010, 00:06:22 am »
Този образ на един добре познат спиралните галактики, Месие 83, снимана презМарт 1999. Тази галактика се намира в южната част на съзвездието Хидра и е известна още като NGC 5236, а разстоянието е около 15 милиона светлинни години.Спиралата структура наподобява тази на Млечния път, в който живеем, но Месие 83 се отличава със структура си в центъра. Тя е една от най-ярките галактики, видими с бинокъл. През ХХ. век, в нея са били наблюдавани 6 свръхнови - SN 1923A, SN 1945B, SN 1950B, SN 1957D, SN 1968L и SN 1983N.Открита е от Никола Луи дьо Лакай през 1752, по време на неговата експедиция на нос Добра надежда.М83 е централна галактика в галактичния куп Кентавър А/M83.



Неактивен marhs

  • marh-s
  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 370
Re:Галактиките
« Отговор #5 -: Декември 29, 2010, 00:10:18 am »
Други две взеимодействащи  си галактики - NGC 2207 и IC 2163.След милиарди години ще оцелее само една от тези две галактики. Счита се, че по-голямата NGC 2207 (вляво) ще погълне по-малката IC 2163
NGC 2207 е спирална галактика, разположена на около 144 милиона светлинни години от Земята, в съзвездиетоГолямо куче. Намира се в непосредствена близост до галактиката IC 2163, с която е в процес на сливане. Двете галактики са открити през 1835 година от Джон Хершел. В рамките на NGC 2207 са забелязани трисвръхнови (SN 1975A, SN 1999ec и SN 2003H).
IC 2163 е спирална галактика, разположена на около 144 милиона светлинни години от Земята, в съзвездиетоГолямо куче. Намира се в непосредствена близост до галактиката NGC 2207, с която е в процес на сливане. Двете галактики са открити през 1835 година от Джон Хершел.



Неактивен P.E.A.C.E.

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 500
Re:Галактиките
« Отговор #6 -: Декември 29, 2010, 13:41:29 pm »
Страхотна образователна тама :)
Аз имам един въпрост, с който искам да омеся тестото на науката, заедно с духовното, и така:
Възможно ли е "Черното слънце" да е черната дупка в центъра на галактиката?

Неактивен marhs

  • marh-s
  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 370
Re:Галактиките
« Отговор #7 -: Декември 30, 2010, 19:28:23 pm »
Страхотна образователна тама :)
Аз имам един въпрост, с който искам да омеся тестото на науката, заедно с духовното, и така:
Възможно ли е "Черното слънце" да е черната дупка в центъра на галактиката?



Благодаря.Не съм сигурен, че е така, въпреки, че не е изключено.

На за по-сигурно ще трябва да питаш някой от Туле или Врил, въпреки, че следите им са изчезнали след 1945 г. Някои казват, че били открили портал  и са се изнесли към Андромеда, но ти си чувал тея работи.  ;) Те са твърдели, че черното слънце се е намирало в ядрото на земята и захранвало арийците с енергия.
("Черното Слънце е точно тази енергоструктура от прима материя, която се намира в ядрото на Земята и зарежда арийската раса с нейната мощ.Тя е подобна на Чи, Оргон, Астралната Светлина и т.н.")

Но всъщност, защо пък да не е така, както предполагаш.Няма в природата нещо с такава силна енергия и гравитация, както черните дупки. Така, че защо да не са Черните слънца на Веселената.Но пък от друга страна те засмукват всичко в себе си и почти нищо не излиза от тях, освен рентгенови лъчи.Но защо пък де не генерират и някакви други видове енергии, в това число и духовни енергии, които да се разпространяват в космоса.Знае ли човек. :hi:
« Последна редакция: Декември 30, 2010, 20:41:09 pm от marhs »

Неактивен marhs

  • marh-s
  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 370
Re:Галактиките
« Отговор #8 -: Декември 30, 2010, 19:43:51 pm »
Галактиката М 104 (NGC 4594) е нормална спирална галактика, отдалечена на 32 млн. светлинни години, по посока на съзвездието Дева. Яркото ̀и ядро, съставено от предимно стари звезди, е отчасти закрито от тъмна прахова ивица, която придава на галактиката вид на сомбреро, откъдето идва и популярното ѝ име „Сомбреро“. С видима звездна величина m=9.0, галактиката е видима с любителски телескопи.
Галактиката е открита от Пиер Мешен през май 1781, като две години по-късно той описва обекта в писмо до Йохан II Бернули, което по-късно е публикувано в Berliner Astronomisches Jahrbuch. Шарл Месие я описва в лична бележка, заедно с пет други обекта, сега познати като M104-9, но галактиката е "официално" включена в каталога на Месие през 1921, от Камий Фламарион, който се позовава на бележките на Месие. Уилям Хершел преоткрива галактиката през 1784, като пръв отбелязва за тъмния диск.
Галактиката е видима с голям бинокъл или телескоп с апертура от най-малко 10 см. За да се види тъмният диск, е необходим най-малко 25-см телескоп.

Една от най-впечатляващите особености на галактиката е тъмният прахов диск, закриващ голяма част от звездите от галактичната равнина и ядрото. Представлява голям тъмен пръстен, обкръжаващ ядрото. Съставен е предимно от студен водород и газ, под формата на молекули. Спектроскопичните наблюдения показват, че именно в този диск се намират регионите с най-активно звездообразуване в галактиката.

Галактиката притежава активно ядро, в което се намира свръхмасивна черна дупка, със слабо йонизиран междузвезден газ, излъчващо синхротронно лъчение.Свръхмасивната черна дупка в Сомбреро е открита през 1990 г., от екип с ръководител Джон Корменди, на базата на наблюдения с Космическия телескоп Хъбъл и Канадско-Френско-Хавайския телескоп. Оказва се, че наблюдаваните скорости на звезди от ядрото, обикалящи около тъмен обект, могат да се обяснят само с черна дупка с маса от 1 милиард слънчеви маси. Това е една от най-масивните черни дупки, наблюдавани в близките галактики.

Галактиката Сомбреро е богата на кълбовидни звездни купове, като, според последни оценки, популацията им наброява не по-малко от 1200 до 2000 купа. Отношението на броя на звездните купове към общата светимост е характерна за галактики с големи ядра, за разлика от галактиките с малки ядра като Млечния път.





« Последна редакция: Декември 30, 2010, 19:46:12 pm от marhs »

Неактивен marhs

  • marh-s
  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 370
Re:Галактиките
« Отговор #9 -: Декември 30, 2010, 20:38:08 pm »
NGC 6118, е спирална  галактика с най-добре подредени и симетрични, красиви спирални ръкави.Казват, че тя е с най-съвършения спирален сизайн от видимите такива.Тя се намира в съзвездието Змия, на 83 милиона светлинни години от нас .По размери е с диаметър около 110 хиляди светлинни години, и е почти същата като нашата галактика.
Известна е на любителите астрономи като "мигащата" галактика, защото на моменти изведнъж изчезват, след което отново се вижда.През 2004 г.,се появява свръхнова звезда, близо до ръба на галактиката (над центъра на изображението).Класифицирана е като Supernova 2004dk.
Снимката на NGC 6118 е направена с най-големия телескоп на ЕСО (VLT) на Серо Паранал, Чили.




Неактивен marhs

  • marh-s
  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 370
Re:Галактиките
« Отговор #10 -: Декември 30, 2010, 20:51:48 pm »
Всъщност като по-нагледно за местоположението на галактиките, ето линк към Атлас на Вселената.В него може да се видят структурите на космоса от 12.5 светлинни години от Слънцето до 14 милиарда светлинни години от Слънцето.Във всеки прозорец има опции за допълнително приближение, ако искаш да видиш повече подробности, и отдалечаване.

http://www.atlasoftheuniverse.com/

Ето пример, за пространството до 500000 светлинни години от Слънцето.



Или до 50000 светлинни години от Слънцето-тоест нашата галактика.


« Последна редакция: Декември 30, 2010, 20:54:01 pm от marhs »

Неактивен marhs

  • marh-s
  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 370
Re:Галактиките
« Отговор #11 -: Декември 30, 2010, 21:20:47 pm »
Най-отдалеченият обект лесно видим за окото е М31, голямата галактиката Андромеда на разстояние 2 930 000  от нас. Но без телескоп, дори и тази огромна галактика спирала - с площ над 165 000 светлинни години - изглежда като слаб, мъгляв облак в съзвездието Андромеда. Мъглявината Андромеда (M31) е единствената видима с просто око галактика на северното небе. Без каквито и да било инструменти се вижда обект, намиращ се на разстояние 2 930 000 светлинни години. Следователно ние я наблюдаваме не такава, каквато е тя  всъщност, а такава, каквато е била преди 2 930 000 години. Много от ярките свръхгиганти на мъглявината Андромеда, разсипани по протежение на нейните спирални ръкави, всъщност са вече угаснали.
Галактика е открита от Чарлс Месие на 10 Август 1773г. и описана в Connaissance des Temps за 1801 и изобразена в неговата рисунка на "Great Andromeda Nebula" и нейните спътници, публикувана през 1807 г. Обаче Месие никога не включил този обект в каталога си, поради неизвестни причини, вероятно заради истинска немарливост в записването. Тя е последния допълнителен обект, добавен най-накрая от Кенет Глин Джоунс през 1966 г. Независимо от откритието на Месие, Каролин Хершел открива спътника на М31-M110 на 27 Август 1783, малко повече от 10 години след Месие, и Уилям Хершел я номерира като HV.18 когато я каталогизира на 5 Октомври 1784.Според Р.Х.Алън галактиката Андромеда е била позната още 905 г. от н.е. и спомената от персийския астроном Ал-Суфи през X век. Била наречена “малко облаче” и се появила на звездните карти дълго преди развитието на телескопа през 1609 г.
Сходството между М31 и Млечния път е голямо. От огромното централно кълбовидно сгъстяване- ядрото на галактиката, състоящо се главно от жълти звезди-джуджета, изхождат исполински спираловидни звездни клонове. Върху великолепните неотдавна получени цветни снимки на М31 тези клонове изглеждат синкави за разлика от жълтеникавото централно петно. Така трябва и да бъде- в ядрото са съсредоточени предимно жълти звезди от типа на нашето Слънце, затова пък силуета, очертанията на спиралните ръкави се създават от горещи синкавобелезникави звезди-гиганти.
            От NGC205 точно по посока към центъра на М31 се откроява приливна струя, която може да се разглежда като все още незавила се спирала. Обектът NGC205 би могъл да се разглежда като илюстрация на хипотезите, обясняващи възникването на спиралните ръкави под приливното въздействие на друга галактика при преминаването и наблизо.
  В Андромеда може да се види най-яркият кълбовиден звезден куп в цялата локална група галактики - G1;  Неговата видима звездна величина е 13.72. Той е по-ярък дори от най-яркия куп от този вид в Млечния път - Омега Центавър. Всеки малко по-добре снабден наблюдател дори може да види този чудесен куп - при добри атмосферни условия и апертура на телескопа от 25 сантиметра нагоре. На изображението той може да се види в горната лява част, точно под странната тъмна мъглявина.
Телескопът Хъбъл разкри в едно от изображенията си, че Андромеда има двойно галактично ядро - това може би се дължи на факта, че в по-ранни времена тя е "изяла" едно малка галактика-компаньон. Това е повод да се счита, че миналото на локалната група е било доста динамично.
Мъглявината Андромеда е заобиколена от една свита, състояща се от четири значително по-малки звездни системи. Главната от тях- елиптичната галактика М32 – е открита още през XVIII век. Тя се вижда с голям училищен рефрактор, а населението и приблизително наброява милиард звезди.
            М32(NGC221) е малък, но ярък компаньон на галактиката М31 в Андромеда и е част от Локалната група. Той се вижда добре при наблюдения на М31. М32 е елиптично джудже с маса около 3 млрд. слънчеви маси и линеен диаметър около 8 000 светлинни години. Като типична елиптична галактика, М32 е съставен от стари звезди.
            Също така малочислено е населението и на другата галактика-джудже NGC205, макар по размери тя да е два пъти по-голяма от първата. М110 е втората ярка сателитна галактика на огромната галактика М31 (Андромеда) заедно с М32 и също е член на Локалната група. Малката елиптична галактика М110 се намира на почти същото разстояние от нас както и М31 – около 2.9 млн.св.г. Тя е от тип Е5 или Е6 и има своя особеност – вижда се необикновена тъмна структура (възможно е това да са прахови облаци) и тя често се класифицира като сфероид-джудже, а не като елиптична. Обаче при положение, че тя е по-ярка от типичните джуджета сфероиди Сидни ван дер Берг наскоро въведе термина "Сфероидална галактика" за тази и подобни галактики, включително членовете на местната група галактики NGC 147 и NGC 185.Има маса между 3.6 и 15 млрд. слънчеви маси. Очевидно, въпреки нейните малки размери, това елиптично джудже е забележителна система от 8 сферични купа в нейното хало.Най-яркия от тях, G73, е с магнитут 15 и следователно може да се види от големи аматьорски телескопи. Подобни на М32 и М110 са и останалите два спътника на Андромеда, открити едва през 1944 г.В сравнение с тези нищожни по големина звездни системи мъглявината Андромеда и нашият Млечен път са просто исполини.






Неактивен marhs

  • marh-s
  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 370
Re:Галактиките
« Отговор #12 -: Януари 01, 2011, 20:54:09 pm »
Това е голямата  спирална галактика NGC 1232. Тя се намира на 20 º на юг от небесния екватор , в съзвездието Еридан. Разстоянието до нея е около 100 милиона светлинни години.Диаметърът и е  около 200 000 светлинни години , или около два пъти по-голяма от нашия Млечен път .Цветовете на различните региони на галактиката са добре видими : централната част съдържат големи звезди на червеникав цвят , а спиралните ръкави са населени с млади , сини звезди. NGC 1232 си има спътник-малка галактика  (виждащ се в лявата част на снимката), който има форма като гръцката буква " Тета " .



http://www.eso.org/public/images/eso9845d/

Неактивен marhs

  • marh-s
  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 370
Re:Галактиките
« Отговор #13 -: Януари 01, 2011, 21:12:08 pm »
Една типична неправилна галактика NGC 1313. Синият цвят на много региони показва, че там се формират много нови  звезди.  Има и немалко мъглявини, приличащи на пашкули  от газ, показващи, че там са избухвали последователно звезди. Зелените мъглявини показват, че в тях има много горещи звезди. Тази снимка е от 8,2-метровия телескоп, звено на Very Large Telescope на ЕСО ЕАД, намиращ се на Серо Паранал, Чили. Направена е на 16 декември 2003 г. и взета от научния архив на ЕСО.

« Последна редакция: Януари 01, 2011, 21:14:45 pm от marhs »

Неактивен marhs

  • marh-s
  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 370
Re:Галактиките
« Отговор #14 -: Януари 01, 2011, 21:30:02 pm »
M82 (NGC3034) е галактика с активно звездообразуване, намираща се на 12 млн. светлинни год. от Земята, по посока на съзвездието Голямата мечка.
Заедно с М81, образуват впечатляваща галактична двойка. М 82 е сериозно деформирана от гравитационното  взаимодействие на  масивната си съседка-М 81. Този процес, започнал преди 100 милиона години, е увеличил над 10 пъти темпа на звездообразуване, спрямо този на другите галактики. Ядрата на двете галактики (М 81 и М 82) са отдалечени едно от друго на около 130 000 св. год.
С рентгеновата лаборатория Чандра са засечени периодично променливи ренгенови емисии, от източник, отстоящ на 600 св. г. от центъра на галактиката. Възможно обяснение на това явление е съществуването на средномасивна  черна дупка, с маса от 200 до 5000 слънчеви маси
През 2005 бяха открити два симетрично разположени спирални ръкави, видими в близката инфрачервена област. Тези ръкави са около три пъти по-големи от диска на галактиката. Не са били открити по-рано, поради присъствието на прахови облаци, скриващи светлината от видимия спектър.




 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27