Северна Корея ще създаде нова търговска зона за Китай
17 януари 2011 | 11:22 | Агенция "Фокус"
Северна Корея е прокарала специален закон за създаването на още една зона за свободна търговия на речен остров на западната граница на страната с Китай, съобщава агенция Йонхап.
http://focus-news.net/?id=n1481957
И така - процеса на интегриране на Китай със съседите му върви, на пръв поглед устойчиво и периодично ще има новини за начинанията и резултатите от тях в тази насока. Казвам със съседите му, защото това не е само политика по отношение на Северна Корея, но и по отношение на Япония, Южна Корея и Тайван. Икономиките на тези страни ще стават все по-зависими от Китай занапред и единствения шанс да се измъкнат е да окажат въоръжена съпротива с помощта на САЩ. Това обаче не може да се случи, тъй тези източноазиатски държави са решили, че е по-добре да бъдат зависими икономически от Китай, отколкото унищожени.
Със световните запаси от петрол има проблем - те намаляват, тъй като в продължение на 5-6 десетилетия около 70-80% от добивите в света са отивали за захранване на "успешните" демократични държави от западен тип. Това са стотици милиони леки и тежки МПС-та, самолети, ракети и др. агрегати и съоръжения, използващи течните изкопаемите горива за своята тяга. Тези икономики от западен тип в момента са най-големи, откакто съществуват и затова имат нужда дори от повече горивен ресурс, отколкото преди време. Проблемите със снабдяването с горива са няколко:
1. Общото добиваемо количество в световен мащаб е достигнало и преминало своя връх.
2. Потреблението на главните развиващи се икономики нараства. Това потребление е порция от общото добиваемо количество и ако развиващите се увеличават процента на потреблението при намаляващо производство общо за света, то западните демокрации намаляват потреблението с двойни темпове поради недостиг.
3. Западните държави обмислят решаване на този проблем с няколко мерки:
а) План за овладяването на останалите големи находища с помощта на военна окупация. От дипломатическата риторика може лесно да се установи кои са целите - Венецуела, Иран, Русия, Китай. За най-големите в света находища - Саудитска Арабия не се говори, тъй като изглежда към момента запада има изгодни договори с тях и от там е основната част от доставките им. С плана за военна окупация на находищата има проблем - воените операции от такива мащаби имат нужда от огромно количество горива, което би удвоило и без това двойния темп на спадане на икономиките на западните държави. Освен това, ако подготовката се започне, един от основните производители на петрол - руснаците, тъй като ще се почувстват застрашени, ще спрат доставките за запада, за да запасяват сами себе си, като така добавят още един множител 2 към икономическия спад на западните държави, чиито икономики ще занижават показателите си 8 пъти по-бързо от нормалното. Към момента този план е изоставен като невъзможен и държавите от НАТО са започнали да намаляват военните си разходи, като мярка да спрат поне малко спада в икономиките си.
б) Постепенно увеличаване на произведените биогорива. Това не може да спре спада в икономиката, но може да го забави още малко, а може би не, тъй като това автоматично води до спад в производството на друг вид "горива" - тези за човешките тела, тоест храна. На планетата живеят 7 милиарда човека и всички те трябва да се хранят по три пъти на ден, 7 дни в седмицата и 365 дни в годината. Ако земеделските площи, предназначени за производство на храна прогресивно намаляват, то недостига на храна, която и без друго не достига, ще се увеличи. А изразено с езика на икономиката, това означава, че има трайна тенденция за поскъпване на храната поне за следващото десетилетие. Това първо ще удари най-изостаналите от развиващите се държави и най-вече тези в Африка. Към момента поради хранителен проблем има политическа криза в Кот д`Ивоар и Тунис, а в Судан върви разделение на държавата на две независими половини - едната плодородна, другата нефтена. Освен това поради нарастващите горивни нужди на развитите страни, износа на гориво за изостаналите намалява още повече. За да се реши поне отчасти този проблем, Русия увеличава още повече износа на петрол и газ, като строго следи дали не се подготва план А (виж подточка
а) по-горе), за да реагира своевременно. Това е и целта на разрешаването на "Бритиш Петролеум" да добива горива от руския арктически шелф.
в) Третата мярка има за цел преструктуриране на транспортната инфраструктура от основана на изкопаеми въглеводороди, на такава с друг вид тяга. Става дума за въвеждането на електрически автомобили, вместо бензинови или дизелови, развиване на железопътния транспорт като алтернатива на авиацията, подобряване на вътреградската транспортна среда (която е може би основен консуматор) чрез развитие на градския обществен транспорт и разбира се алтернативни енергоизточници като атомни централи, ветро и соларни паркове. Не ви ли се струва, че Бойко Борисов е предвидил накъде отиват нещата и затова е натиснал първо метрото и магистралите, тоест транспортната инфраструктура, а после ще работи за задвижването на АЕЦ Белене и възобновяемите енергийни източници като мярка по план
в). А по същата подточка премиера съдейства на Русия за увеличаването на доставките на горива за ЕС. Сега е наред обновяването и на БДЖ, но това ще е много трудна и бавна работа.
По принцип някои хора биха подходили с недоумение - как така ще се минава на друг вид енергетика, а пък ще се увеличават доставките? Работата е там, че преминаването трябва да стане в рамките на това десетилетие, което сега започва. За да няма сътресения и прехода да стане максимално плавен. използват се най-последните значителни запаси от изкопаеми горива, за да се използвак като патерица, поне в началото. Иначе ако започнат постепенно да се спират добивите, ще настане сериозен хаос, в който е много вероятно да бъдат използвани някои неприятни оръжия.
И така - плана е в ход, в ЕС го наричат "Европа 2020", В далечния изток има вид на 10-годишен икономически план или "десетилетка", за която писах по-горе. На другите места също има активизиране - например в Южна Америка и по-специално в Бразилия, където също са обявили дългосрочна програма за борба с бедността и откачване от зависимостта от Световната банка и МВФ. Даже Индия оказва съдействие за реализирането на този план.
