Рудолф Щайнер - Берлин, 23 декември 1904 .
Днес искам да изнеса една заключителна лекция. Може да се зададе въпросът: Какво е по-дълбокото значение на такива тайни общества и какъв е техният смисъл в световната еволюция? На този въпрос моят отговор би бил, че те има действителна връзка с начина, по който съществата в този свят еволюират и напредват. Ако вие желаете да развиете себе си, знаете, че са необходими различни видове упражнения за тази цели че има такива. Вие сте чули за Хатха йога, Раджа йога и други упражнения от различен вид, чрез които общества и братства, свързани с окултната наука, са посвещавали своите членове. Някой може да каже: всичко това навярно би могло да бъде постигнато и без тези тайни общества. Ала аз мога да ви кажа - и в течение на тази лекция вие ще разберете - че светът неможе без такива общества. Откровено казано, не е възможно да се говори публично в стила на Манифеста на свободните зидари, който ви прочетох преди две седмици. Човек не може да достигне до онова, което обикновено е известно като безсмъртие, ако не едо известна степен запознат с окултните науки. Плодовете на окултната наука, разбира се, проправят своя път вън в света по много различни канали. Голямо количество окултно знание съществува в различните религии и всички онези, които дълбоко и искрено участвуват в живота на едно религиозно общество имат известен дял в това знание и в истинския смисъл подготвят себе за постигане на безсмъртие. Но все пак малко по-различно е човек да живее с познанието за това безсмъртие и с чувството, че принадлежи на духовния свят чрез конкретно преживяване и с пълно съзнание. Всички вие сте живели много пъти; ала не всички от вас съзнават, че сте живели през тези множество живота. Постепенно обаче вие ще достигнете до това съзнание, което зависи от това, дали човек с пълно съзнание изживява своя живот. Целта на окултната наука никога не ебила да води човека към едно полусъзнателно съществуване, а да му даде ясно, напълносъзнателно знание за непрекъснато течащия живот в духовния свят. Има един велик закон, който гласи, от какво се определя прогресивният напредък на съзнанието през всички бъдещи степени на живота. Всичко онова допринася за развитието на съзнанието, което човекът прави не за самия себе си, не за да развие това съзнание. Това очевидно е парадоксално твърдение: Всяко нещо, което едно същество извършва и върху което работи, без да цели развитието на собственото си съзнание, подпомага това развитие на неговото съзнание. Да вземем за пример изграждането на една къща. Един архитект гради къща; той не гради тази къща за себе си, а приема задачата да я изгради по причини, които нямат нищо общо със самия него. Вие знаете, че това е много рядък фактически случай. Има много хора, които напръв поглед не работят за себе си и все пак, в действителност те работят точно затова. Един адвокат например работи за своите клиенти. Част от неговата работа може да бъде неегоистична, а истинското основание е да припечели засвоето съществуване. Колкото средства от неговия професионален живот той употребява залично ползване, колкото едно предприятие е само средство за поддръжка на ежедневния живот, толкова невъзвратно се губи от духовната печалба. От друга страна, всичко, което в работата се извършва за една обективна цел, всичко, което е свързано с интересите на някой друг, ни подпомага за бъдещето развитие на нашето съзнание. Така че, това е съвсем ясно. И тъй да помислим за свободните зидари. Първоначално те са давали следното предписание на своите членове: Градете такива сгради, които нищо не ви донасят, нито имат нещо общо с вашата собствена издръжка. Всичко това, което е останало от доброто старо Свободно масонство, са някои благотворителни институти. И макар че ложите са загубили своите жизнени корени от древната мъдрост и окултното знание, които някога са били тяхно притежание, то тези благотворителни институти, макар и изпразнени от тяхното духовно съдържание, по традиция продължават да култивират и се грижат за разпространението на един хуманизъм. Неегоистичната дейност е нещо, което принадлежеше на Свободното масонство. Първоначално Свободното масонство наистина е подтиквало своите членове да работят в служба на човечеството, да градят в обективния свят. Понастоящем ние живеем в епоха на еволюцията, която може да бъде наречена минерална епоха; и задачата ни е да наситим този минерален свят напълно с нашия собствен дух. Опитайте се да разберете това съвсем конкретно. Вие искате да построите една сграда. Вие изваждате камъните от някоя кариера, дялате ги във форми, необходими за сградата и т.н.. Скакво вие съединявате този материал, получен от минералното царство? Вие свързвате суровия материал с човешкия дух. Когато правите една машина, вие въвеждате вашия дух в тазимашина. Действителната машина, разбира се, се разваля и става на прах; тя неминуемо някога ще бъде разрушена. И следа няма да остане от нея. Ала онова, което тя е направила, не изчезва без следа, а преминава в самите атоми. Всеки атом носи следа от вашия дух и ще носи тази следа със себе си. Не е без значение дали един атом е бил в една машина. Самият атом е претърпял промяна в резултат на това, че е бил внякоя машина. И тази промяна, която вие сте извършили в атома, никога вече няма да бъдезагубена за него. Освен това, след като сте променили атома чрез това, че сте съединили вашиядух с минералния свят, един постоянен печат е бил ударен върху общото съзнание /начовечеството/. Точно толкова ще бъде въведено от нас в другия свят. Факт е, че цялата окултна наука се състои в това, да се знае как човек може да действа неегоистично, за да постигне най-голямото увеличение на собственото си съзнание. Помислете как някои хора, които са знаели това много ясно, са били толкова неегоистични, че са сепогрижили техните имена да не станат известни на поколенията.
Един пример за това е "Теология Дойч" /Teologia Deutsch/, никой не знае кой я написал. Външното име е само "Мъжът от Франкфурт". Той следователно се е погрижил, щото неговото име дори да не бъде отгатнато. Той е работил по такъв начин, че просто е прибавил нещо към обективния свят, без да иска почест или запазване на името му. Като сравнение, нека да бъде споменато, че като правило Учителите не са личности, известни на историята, когато е необходимо те понякога се въплъщават в исторически личности, но това в известно отношение е жертва. Равнището натяхното съзнание вече не е съвместимо с каквато и да било работа за самите тях, - а запазването на името в края на краищата включва работа за самия себе си. Трудно е да се разбере това правило. Обаче сега ще схванете, че целта на свободните масоние да работят в света в обществени институции, организации, благотворителни фондации, да строят катедрали, но по такъв начин, че делата им да останат скрити. Защото неегоистичните дела са истинските основи на безсмъртието: То е последствието на несебичните дела от външния свят. Няма нужда те да бъдат кой знае колко велики. Ако някой даде една монета на някого по несебичен начин, то това е действие, което така се разбира. Ала в безсмъртното се пренася само частта от това действие, която е била несебична. А много малко дела са несебични. Например едно добро дело може да бъде много егоистично, ако то създава чувството на удоволствие. Добрите дела произтичат твърде често от себични мотиви. Ако един беден човек, няма печено за Коледа и аз чувствам нужда даму дам печено, за да имам чувството, че имам право да ям моето печено, това в края накраищата е егоистично. В Средните векове за много от катедралите и картините не можеше да се каже, кой ги е изградил или изрисувал. Едва в нашата епоха хората са започнали да придават такава голяма стойност на индивидуалното човешко име. В по-ранните епохи, по-духовни от нашата, индивидуалното име е имало по-малка важност. Времената бяха още духовни. Духовността вонези дни е била отправена към реалността; докато нашата епоха се придържа къмпривидността, която иска да задържи само непосредствения момент.С това исках само да ви покажа, какво са искали тези тайни общества. За тях е било важно всвета да останат да съществуват резултатите от техните действия, а тяхната личност да останенапълно непозната. И това ни довежда до сърцевината на тайните. Много по маловажно е било нещо да се пази в тайна; същественото е било да се запази в тайна собственото участие в работата. Всеки, който държи в тайна собственото си участие, чрез това си осигурява безсмъртие. Следователно правилото е ясно и недвусмислено: Толкова, колкото вие самите вложите в света, толкова съзнание светът ще ви върне. Това е свързано с най-великите всемирни закони. Вие всички имате душа и дух. Тази душа и дух са призвани един ден да достигнат най-високите степени на съвършенство. Но вие вече сте били там преди вашето първо физическо въплъщение. Вие сте били физически въплътени в предшестващите раси, по времето на хиперборейската и полярната епоха. Преди това сте били чисто душевни същества. И като душевни същества вие сте били част от световната душа и като дух сте били част от общия световен дух. Световната душа и световният дух са били разстлани около вас така, както природата сега е разстлана около вас. Така както днес около вас се намира минералният свят, растителният свят и животинският свят, така са се разпростирали около вас душевният и духовният свят. И онова,което някога е било извън вас, сега е вашата душа: вие сте направили вътрешно онова, коетопоначало бе външно. Онова, което днес е вътре във вас, това някога е било разпростряно навън.Това вече е станало ваша душа. Духът също някога е бил разстлан около вас. И онова, което сега е разстлано около вас, ще стане ваш вътрешен живот. Вие ще поемете вътре в себе си онова, което сега е минералното царство и то ще стане ваш вътрешен свят. Растителнотоцарство ще стане ваш вътрешен свят; вие го всмуквате навътре. Онова, което ви заобикаля в природата, ще стане вашето вътрешно същество. Сега вече ще разберете как това е свързано с дадения първи пример: Изграждате една черква за другите, не за вас. Вие може да поемете в себе си свят, пълен с царственост, красота и великолепие, ако вие правите света царствен, красив и великолепен. Да се върши нещо за по-висшето себе не е себично, защото то не се отнася само до себето. Това висше себе ще бъде обединено с всички други висши себета, така че работата същевременно е и за всички останали. Това е, което свободните зидари знаеха. Свободният зидар знаеше, че когато работи за одухотворяване на минералния свят, а «строя» не значи нищо друго, освен да се одухотворява минералният свят това един ден ще стане съдържание на неговата душа. Това е значимото нещо: Бог ни даде някога природата, която ни заобикаля като минерална, растителна и животинска природа. Ние я поемаме в нас самите. Не се дължи на нас, че тя съществува; всичко, което ние можем да направим, е да си я присвоим. Ала онова, което ние самите създаваме в света - това е, което чрез нас самите ще съставлява нашето бъдещо съществуване. Ние възприемаме минералния свят такъв, какъвто е; онова, което направим от него, в бъдеще ще бъдем самите ние. Същото се отнася за растителния и за животинския свят, както и за света на хората, това в бъдеще ще бъдем също ние. Ако сте основали един благотворителен институт или допринесете нещо за това, вашият принос ще бъдете вие самите. Ако човек не направи нищо, което по този начин да може да всмуче в своята душа от външния свят, то тя ще остане празна.