Предмет на оспорване съгласно разпоредбата на чл. 185 АПК могат бъдат подзаконовите административни актове изцяло или в отделни техни разпоредби, като съдебният контрол върху подзаконовите нормативни актове е само за законосъобразност (чл. 145 във вр. чл. 196 АПК).
В жалбата основните доводи за оспорване на чл. 1, ал. 1 от Наредба № 15 от 2005 г. (в частта, в която се предвижда задължителен характер на имунизации на определени лица и срещу определени болести) са противоречие с чл. 29, ал. 2 от Конституцията на Република България и противоречие с чл. 5 от Конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство… (в сила за Република България от 1.08.2003 година). В защитата си по съществото на делото една от жалбоподателките е заявила, че чл. 1, ал. 1 от наредбата противоречи на чл. 87, ал. 1 и чл. 88 от Закона за здравето.
В жалбата за оспорване на § 28, т. 1 и 2 от ПЗР на Постановление № 53 на МС от 1 април 2010 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона семейните помощи за деца (в жалбата записан като Закон за социално подпомагане) също се поддържа само довод за противоречие на оспорените разпоредби с чл. 47, ал. 1 от Конституцията, като не са изложени доводи за незаконосъобразност на посочените разпоредби.
Твърденията за противоконституционност биха могли да бъдат обсъждани на плоскостта на чл. 58 от Закона за здравето, в изпълнение на който е издаен оспореният акт. Наредбата № 15 от 12.05.2005 г. за имунизациите в Република България е издадена от министъра на здравеопазването по делегация от закона - на основание чл. 58, ал. 2 и 3 от Закона за здравето. Разпоредбата на чл. 58 е в раздел "Надзор за заразни болести" и ал. 1 постановява: "За предпазване на гражданите от заразни болести се правят задължителни имунизации."
В приложимия закон - Закона за здравето, е постановено, че имунизациите са задължителни, и чл. 1, ал. 1 от Наредба № 15 от 2005 г. за имунизациите в Република България само преповтаря задължителността на имунизациите - т.е. оспореният текст от наредбата не противоречи на законова разпоредба от по-висока степен - на чл. 58 от приложимия материален закон - Закона за здравето.
Наредбата е общ административен акт, издаден от орган на изпълнителната власт въз основа на закон, и съдът може да отмени една оспорвана наредба (или части от нея), когато тя противоречи на закона, в приложение на който е издадена.
В жалбата, с която е оспорена наредбата, е индивидуализиран като предмет на жалбата само чл. 1, ал. 1 от нея, но съдът следва да провери законосъобразността на нормативния административен акт на всички основания за законосъобразност - чл. 186, ал. 1 вр. чл. 196 АПК.
Оспорената наредба е издадена в изпълнение на чл. 58, ал. 2 и 3 от Закона за здравето, която законова разпоредба задължава министъра на здравеопазването да определи с наредба лицата, които подлежат на имунизации, както и реда, начините и сроковете за:
1. задължителни планови имунизации и реимунизации, включени в Имунизационния календар на Република България;
2. целеви имунизации и реимунизации, които се извършват по специални показания;
3. препоръчителни имунизации.
С наредбата се определят и специфичните изисквания и прилагането на отделни серуми, имуноглобулини и други биопродукти с профилактична цел.
Следователно с разпоредбата на чл. 58 ЗЗдр е определен компетентният административен орган, който може да издаде наредбата за имунизациите, както обхвата и предмета, които подлежат на регулиране от подзаконовия нормативен акт.
Оспорената наредба е издадена с приложения съответно към чл. 2, ал. 2 (приложение № 1 към Имунизационен календар на Република България; приложение № 2 към чл. 7, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на препоръчителни имунизации; приложение № 3 към чл. 9, ал. 2 за специфични изисквания към биопродуктите, включени в Имунизационния календар на Република България; приложение № 4 към чл. 9, ал. 3 за специфични изисквания към биопродуктите за постекспозиционна профилактика и тяхното приложение; приложение № 5 към чл. 9, ал. 4 за специфични изисквания към биопродуктите за целеви имунизации и реимунизации; приложение № 6 към чл. 12, ал. 1, т. 2; приложение № 7 към чл. 13, ал. 2; приложение № 8 към чл. 14 - образец съобщение за проучване на нежелани реакции след ваксинация; приложение № 9 към чл. 17 за минимален интервал и съвместимости между биопродуктите; приложение № 10 към чл. 20 за медицински противопоказания за имунизациите, включени в Имунизационния календар на Република България; приложение № 11 към чл. 27, т. 9 - образец месечно сведение за съобщените и проучените нежелателни реакции след ваксинация; и приложение № 12 към чл. 27, т. 14 - образец отчет на РИОКОЗ… за изразходваните биопродукти в дози през периода… на… година).
На основание предмета на съдебната проверка по чл. 168 АПК - проверка за законосъобразността на оспорената наредба, настоящата инстанция приема, че е издадена от компетентния административен орган (министъра на здравеопазването) при спазване на изискванията на материалноправната разпоредба на чл. 58 ЗЗдр, в установената форма и в съответствие с целта на закона - на чл. 2 и 57 ЗЗдр - т.е. наредбата е законосъобразна на всички изисквания на чл. 146 АПК.
Обсъждайки поддържаните в жалбата основания за отмяна на оспорената наредба като незаконосъобразна по изложените съображения за реален риск от нежелателни странични реакции и противопоказания за определени лица и възрастови групи при задължителните имунизации, следва да се приеме, че тези съображения са неоснователни. Те следва да се преценяват като защитна реакция на родители, загрижени за здравето и живота на децата си, но които не са запознати с целта, задължителните законови изисквания и гаранции за предотвратяване и намаляване на риска за здравето на лицата, подлежащи на задължителни, целеви и препоръчителни имунизации и реимунизации. В приложението към чл. 20 от наредбата са описани медицинските противопоказания за имунизациите (общи противопоказания и противопоказания при живи ваксини при имунодефицитни състояния, трансплантирани пациенти, болни лица от посочени болести, бременни, специфични противопоказания при имунизация за коклюшната компонента, при неврологични увреждания, противопоказания при имунизация на новородени лица, при недоносени лица и други противопоказания за имунизациите). Оспорената наредба е придружена с приложения за условията и реда за извършване на задължителните и препоръчителните имунизации, за специфичните изисквания към биопродуктите, включени в Имунизационния календар, и за биопродуктите за целевите имунизации, съобщения за проучване на нежелателни реакции след ваксинации, както и за медицинските противопоказания за имунизациите, включени в Имунизационния календар на Република България. Приложенията са медицинска законова гаранция за информация на родителите и на гражданите за последиците от задължителните, целевите и препоръчителните ваксинации на определени лица и възрастови групи.
На основание приложенията към наредбата лицата, подлежащи на задължителни, целеви или препоръчителни имунизации (съответно родители или настойник), могат да получат и имат законова медицинска защита съответно за отлагане при наличие на медицински противопоказания, на консултации и на контрол за правилно прилагане на задължителните имунизации. По изложените съображения "листовките за пациента", съпровождащи съответните ваксини, не следва да се определят и преценяват като доказателство и установен факт, че поставянето на ваксина при задължителните имунизации представлява медицински опит - основание ваксините да бъдат поставяни само доброволно с писмено съгласие на лицето, респективно на неговия родител или настойник.
Задължителните имунизации се правят за предпазване на гражданите от заразни болести, които могат да прераснат в епидемии, като чрез тях държавата съхранява здравето и живота на всички български граждани, не само на тези, които подлежат на имунизация. Задължителното имунизиране на определени лица срещу определени заразни болести е съобразено с изискванията на световните здравни организации.
Подлежащите на задължителна имунизация лица не са поставени с изисквания от оспорената наредба в ситуация, различна от обичайната, съобразена с целта на закона за издаване на подзаконовия нормативен акт - да не бъде поставено в риск опазването на здравето на гражданите, която цел е национален приоритет, гарантиран от държавата и чрез осъществяване на надзор над заразните болести.
Позоваването на чл. 87 и 88 от ЗЗдр за незаконосъобразност на оспорената наредба е неоснователно и неотносимо за конкретния случай по следните съображения:
Тези разпоредби са в раздел ІІ на закона - "Права и задължения на пациентите".
Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗдр пациент е всяко лице, което е потърсило или на което се оказва медицинска помощ - тези законови разпоредби са приложими при осъществяването на медицински дейности на пациенти. Медицинската информация се предоставя на пациента, съответно на неговия родител или настойник, своевременно в определени обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение - т.е. "информираното съгласие", предоставено доброволно след запознаване с определена медицинска информация, е задължително при лечение на пациенти.
Задължителните, целевите и препоръчителните имунизации срещу посочени заразни болести и върху определени лица и възрастови групи на основание оспорената наредба се извършват не върху лекуващи се пациенти, за да имат свобода на избора на лечение.
Имунизациите целят имунопрофилактика с лекарствени продукти, предназначени за създаване на активен или пасивен имунитет или установяване състояние на имунитет на възрастова група лица, както и на лица, изложени на риск от зарязване вследствие контакт със заразноболни или експозиция на причинител.
Оспорената наредба е съобразена с изискванията на чл. 15 от Закона за нормативните актове (ЗНА), издадена е в изпълнение на императивна разпоредба от Закона за здравето и е съобразена с целта на приложимия материален закон за опазване на здравето и живота на гражданите.
Обжалването на § 28, т. 1 и 2 от ПЗР на ППЗСПД е неоснователно, защото месечни помощи за отглеждане на дете следва да се предоставят на родители, които са извършили задължителните имунизации и профилактични прегледи на децата си до едногодишна възраст и до завършване на средно образование - с оглед разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от Закона за здравето и чл. 1, ал. 1 от наредбата. Това допълнително изискване е законова гаранция за защита на интересите на децата и опазване на здравето и живота им.
По изложените съображения подадените жалби са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - седмо отделение,
