Автор Тема: Сакралните знаци и имената на българските канове от династията Дуло  (Прочетена 18614 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 793
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Тази статия е написана от един мой добър познат-Валентин Йорданов, историк, д-р на науките, автор на книгата "Неизвестното за Бачо Киро", както и на повече от 30 научни статии. Струва ми се, че анализите му са доста интересни и нестандартни, затова си позволявам да ги публикувам тук.

                            Българският владетел бил пратен да управлява от бог Тангра

Ще насоча вашето внимание към един надгробен надпис, който кан Омуртаг (814-831 г.) е посветил на своя копан (чашник) Корсис. Той започва с особен кръстен знак-монограм . В сравнително добре запазен митреум в гр. Остия, Италия, има кръст на бог Митра (трако-гръцкия Кронос, или египетския Ра), издълбан върху олтарна мраморна плоча, който, изненадващо, съвсем прилича на Омуртаговия.
Ако кан Омуртаг е поставил пред своето име кръстния монограм на Митра (Мит-Ра, или Мит-Ре, т.е. "Ра/Ре, светлината"), то първият ред на надписа " Канас Ювиги Омуртаг..." би трябвало да се чете буквално "[Поставения от] Ре, Канас Ювиги Омуртаг...", или "[В името на] Ре, Канас Ювиги Омуртаг..."
Надписът гласи: " [в името на Ре - б.а.] Канас Ювиги Омуртаг [рече - б.а.]: копан [чашник - б.а.] Корсис, от моите хранени люде, като отиде на война, се удави в реката Днепър. Той бе от рода Чакарар." /ср. Христоматия по история на България. Т. I. Съставители П. Петров и В. Гюзелев. С., 1978, с. 131/.
Тъй като в плочата, посветена на Корсис, кръстният знак на Ре не се вижда достатъчно добре, ще покажем още една Омуртагова плоча, написана в памет на "Негавонас, зера таркан". Надписът гласи: " Канас Ювиги Омуртаг [рече - б.а.]: Негавонас, зера таркан, от моите хранени люде, като отиде на война, се удави в реката Тиса. Той бе от рода Кувиар." /ср. Христоматия по история на България. Т. I, с. 131/.
В подкрепа на казаното за монограма на бог Ре е

самата титла Канас
Ювиги, използвана в
надписите на Омуртаг

Да разчепкаме и нея. Двете думи в титлата са съставени от по два термина: Кана(с) - Ка-На, Ка-Ан, т.е. "Син на Небето" ; Ювиги - Юви-Иги, т.е. "[От] Тангра [поставен] владетел". Три от посочените термини - Ка, Ан и Иги - са ползвани от дълбока древност в Египет и Месопотамия ; четвъртият Юви е на българите в Азия. Макар че Иги има и тракийска връзка, доколкото Гиг (Гега) се наричат и сега гегите на родопските овчари, а Хик е пастирският жезъл на египетските фараони.
Нашето тълкуване се потвърждава от титулуването на Омуртаг в другите му надписи, например в Чаталарския - "Канас Ювиги Омуртаг е от бога владетел", както и в Мадарския - "От бога поставеният владетел Канас Ювиги Омуртаг"/Христоматия по история на България, т. I, с. 132, 133/.
Излиза, че в началото на IХ век българският кан Омуртаг е легитимирал своята власт с изречението
" Канас Ювиги Омуртаг ...", в което е скрит тайният смисъл: "В името на Ре, синът на Небето, от Тангра поставеният владетел Омуртаг".

Защо Юви да се тълкува като Тангра? Защото Юви е фонетичният израз на идеограмата IYI, с която е обозначаван бог Тангра: фалическият символ I (Отеца) - звучи като "И", женският утробен символ Y/V (Майката) - звучи като "Ов", или "Ув", и отново фалическият символ I (Сина) - звучи като "И". Получава се И-ОВ-И (Иови), или И-УВ-И (Иуви), т.е. Юви.

В Рим най-старото
латинско име на
висшия бог Ю

или Йовис получило мъжки вариант Ю-питер (Ю-Отеца) и женски вариант Ю-нона (Ю-Майката) /Елена Блаватска. Разбулената Изида, с. 16, 17/.

Необходимо е да дообясним средния знак от руната IYI - Y. Графемата Y е съставена от V - знака на Чашата-Утроба, предметен символ на Богинята-майка, и Фалическия знак I, поставен отдолу като столче на Чашата, по-скоро като Фалос, оплождащ Утробата. По този начин IYI може да се разглежда като руна-уравнение, изразяваща акта на сътворението: Отецът I и Майката V, съчетани в Овоида Y, дават Сина I. Оттам средният знак Y придобива четенето ОВ - Овоид, Яйце, в което се сливат женското и мъжкото начало. Съответно пълното четене на IYI става, както споменахме по-горе, И-ОВ/УВ-И, Иови или Иуви, т.е. Юви.
Очевидно графиките на знаците V и Y са изведени от формата на чаша: в първия случай на обикновена чаша без столче, а във втория - на чаша със столче. Тези знаци, както и много други, представляват идеограми - графични знаци, чрез които опростено, схематично и стилно са изразени определени пиктограми .
Не мисли като човек!-Крион

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 793
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
             Аспарух означава цар, поставен от Отеца Ре

На пръв поглед като графично изображение знакът Y (или V) няма нищо общо с формата на яйце (сфера, овоид). Секретът е, че когато е с връхчето надолу, този знак изразява градивната половина на живота, а щом той се сглоби с обратния знак - с връхчето нагоре (пирамида или могила), изразяващ огледалната деградивна половина на живота, се комплектова двойната двупосочна пирамида. Нея жреците са виждали вписана в духовно-енергийна сфера (яйце), където протича пълният жизнен цикъл. Графично тази идея е представяна по следния начин: основата V плюс надстройката дава двойната пирамида , около която е описано яйцето на творението Пуруша, или първата сфера (Сефирот). Обаче тази тема ще ни изведе встрани от нашия предмет, затова с нея спирам дотук.
Изглежда семантиката на божествените имена Юви и Тангра е била достояние само на българските висши жреци (боили), затова тя от древността до днес остава забулена в дълбока тайна.
Впрочем този феномен е характерен за свещените практики в целия древен свят. Така например върховното божество на финикийците, халдеите и юдеите в Леванта и Месопотамия, разбирано като Духовен принцип на светлината (Ноут, Ноус), Демиург и пр., имало отначало

мистично, тайно и
непроизносимо име
при различните народи: ИАО, IEVO, YAHO, от което сетне възникнало име, записвано с четири съгласни букви Йод-Хе-Вав-Хе, в латинска транскрипция YHWH, фонетично - YAHVE, YEHOVA /Е.Блаватска. Разбулената Изида, кн. II, с. 289/.
Сега, когато очите ни се "отвориха" и "видяха" същината на херметичната символика на Омуртаг, дали не можем да надзърнем в тайните и на други български канове?
Твърде любопитни са името и монограмът на Омуртаговия прадядо, известен от византийските хроники като кан Аспарух (665-700 г.). В "Именник на българските канове" създателят на Дунавска България е записан с антропонима Есперерих. Изглежда писарят, оставил ни "Именника", е бил посветен познавач, защото при детайлното разглеждане на тази именна форма намерихме, че всяка буква в нея тежи на мястото си: Ес-Пер-Ре-Рих, т.е. "[Ти] си цар, [поставен от] Отеца Ре".
Почти идентично е името на този български кан, отпечатано с неговия монограм върху гърдите на сребърния орел, намерен сред артефактите на богатото канско погребение край с. Вознесенка, Южна Русия. В канския монограм са вплетени буквите Е С П О Р Е - Ес-Пор-Ре, т.е. "[Ти] си портата [на] Ре".(
Според нас Еспоре е прозвище на кана, което той е получил при церемонията за даване име на новороден член от българската аристокрация, или пък при погребение на загинал или починал знатен войн. Приемането на нова душа от небесния Тангра и съответно изпращането на стара душа към него е било прерогатив на висшия жрец, който единствено е можел директно да общува с бога.
Че кан Еспоре (Есперерих) е съвместявал владетелската функция с тази на висш жрец на Тангра, се вижда от самото му име: Ес-Пор-Ре, в което Ес (Еси) е формата във второ лице единствено число на старобългарския глагол Есмь (Съм), Пор е обичайно ползваната в древността форма на сакралния термин "порта", а Ре (Ра) е синът в троичния бог Тангра (Атон-Ес-Пор-Ре означава "[Ти] си портата [на] Ре", възглас, който са извиквали

когато канът е
вдигал към небето
новородено момче

и е изричал за пръв път кръщелното му име.
Именната форма Еспоре днес е непривична като мъжко име; по-добре стои името Еспор. Но подобната структура на другото българско име на кана - Атилкесе /Бахши Иман. Джагфар тарихи. Свитък от булгарски летописи, събрани в 1680 г. С., 2005, с. 24, 25/ - разсейва съмненията в този аспект. Впрочем сходна морфологична конструкция са имали антропонимите на египетски фараони като Менкауре, Джедкаре, Неферкаре и др. от IV, V и VI династия /Сергей Игнатов. Египет на фараоните. С., 2004, с. 179, 180/, не за друго, а защото суфиксите им са комплектовани от името Хор (Кор/Кар) и името Ре.
От казаното можем да направим извода, че българското боилско жреческо съсловие, в това число - избираните от него български канове, са знаели много добре, че Тангра (Тан-Г-Ра, т.е. "Атон-Гея-Ра") е троичен бог, в състава на който влиза синът Ра/Ре, за да извеждат от него своя произход и да легитимират изконното си право на народни пастири. Защото "Ти си портата на Ре" може да бъде обръщение само към върховния жрец на Тангра (касаещо в случая кан Еспоре), посредника между земните и небесните дела. Съгласете се, че гордите думи "В името на Ре, Канас Ювиги ..." са волеизявление на владетел с неоспорима власт, за какъвто с право се е смятал кан Омуртаг.
Не мисли като човек!-Крион

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 793
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
                             Почитали рода Дуло като пряк потомък на Тангра
         
          Писмото на бог Хор, т.нар. Бохарица, е общ източник за гръцката, латинската и старобългарската писменост

Oт казаното дотук можем да направим извода, че българското боилско жреческо съсловие, в това число - избираните от него български канове, са знаели много добре, че Тангра (Тан-Г-Ра, т.е. "Атон-Гея-Ра") е троичен бог, в състава на който влиза синът Ра/Ре, за да извеждат от него своя произход и да легитимират изконното си право на народни пастири. Защото "Ти си портата на Ре" може да бъде обръщение само към върховния жрец на Тангра (касаещо в случая кан Еспоре), посредника между земните и небесните дела. Съгласете се, че гордите думи "В името на Ре, Канас Ювиги ..." са волеизявление на владетел с неоспорима власт, за какъвто с право се е смятал кан Омуртаг.
Важно е да отбележим, че сакралната именна форма Ес-Пер-Ре-Рих съдържа два гетски/скитски/келтски термина: Пер - "отец" и Рих (Rix или Rex) - "цар". Това може да означава само, че

духовно-светското
върховенство на кана

е било признато не само от българското, но и от гетското жречество, следвани от техните народи, които по това време са били в края на етническото си обединение. И че народът на Есперерих е бил не чисто мизийски, т.е. чисто български, а етносна сплав между Мизи и Гети, т.е. Масагети. Народът на Дунавска България, простираща се тогава южно и северно от р. Дунав, е бил масагетски преди пристигането на кана през 680 г., такъв е останал той и след това, само че под утвърдилия се етноним Българи.
Има и друга възможност за тълкуване на кръстно-буквения монограм на Аспарух. Ако започнем четенето му от лявото рамо на кръста и го продължим по познатия вече начин, то ще получим "Песпоре", име, сходно с горното, което също подлежи на точно тълкуване чрез свещения език: Пес-Пор-Ре, т.е. "Пастирът [при] портата [на] Ре".
Комбинацията на името Еспоре/Песпоре с божествения царствен Орел (Ор-Ел, т.е. "Бог Хор"), ипостаза на Дионис/Хор, който стиска в краката си Змията Хадес/Сет, афишира прекия произход на рода Дуло от великия бог. От друга страна

Дуло се явяват
кръвни роднини на
тракийските царе

които по същия начин изтъкват произхода си от бог Дионис, отпечатвайки на монетите си известния иконографски сюжет "Орел убива змия". Името Спарадок носи следния херметичен смисъл: Спа-Ра-Док, Сап-Ра-Код, Сап-Ра-Кот, т.е. "Жезълът на Ра [произлязъл от] Котела [утробата на Богинята]". Естествено и този цар е съвместявал ролята на върховен жрец.
Сакралният термин Сап (сопа, тояга) е ясен. Сопата, с усукана около нея лоза, е била атрибут и на бог Дионис. Правели я от здравото дърво Дрян - Д-Ра-Ан, Гея]".
Сакралният термин Кот, синоним на Кап/Каб, е означавал "сътворителна утроба". Той е коренообразуваща основа на думи като котиле (котле, котиликус), котел, Котито ("Утробичка" - умалително прозвище на Бендида), топонима Котел и др.
Конят, отпечатан на монетата на Спарадок, е ипостаза на единия генетичен родоначалник на трако-българите - Посейдон, Орелът - на другия отец Дионис, а Змията - на Хадес, убиеца на Зевс и узурпатор на неговия трон.

Орелът, уловил Змията, е Дионис, победил
чичо си Хадес

и възстановил справедливия божествен ред.
От друга страна животното Кон символизира представата за "Син/синове на слънцето" и неговото название (Ка-Он) означава точно същото. Оттам идва сакралният образ на българите в Тракия - тракийският конник, а същевременно и етнонимът на българите в Азия - Хон, Хони, или Хуни, т.е. "Синове на слънцето".

Членовете на рода Дуло са се смятали и са били почитани като преки кръвни потомци на троичния бог Тангра, на сина Ра и особено на неговия внук Хор (Дионис). Българският народ, българската историческа общност и сериозните изследователи по света трябва да уважат светлата памет на Дуло, проявили се като добри народни пастири и всеотдайни държавотворци. Крайно време е да се отпуши пътят на историческата истина за тези големи личности и да узнаем всичко за тях и делата им.
Разбира се, Есперерих и Омуртаг не са единствените в българската история.
Българско или гръцко е писмото, на което са изписани коментираните текстове? Ако Кирилицата е съставена през втората половина на IХ в. и ние се плъзгаме по пътя на най-лекото съпротивление, няма как да не ни се стори, че е гръцко. И все пак това е българска писменост!
Да, гръцката и латинската писмености имат прилики със старобългарската. Това се дължи на общия им източник - писмото на бог Хор, т.нар. Бохарица.
Не мисли като човек!-Крион

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 793
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
                         Божествена древна писменост е въплътена в канските надписи


Както е известно, гръцката и латинската писмености имат прилики със старобългарската. Това се дължи на общия им източник - писмото на бог Хор, т.нар. Бохарица. В Тракия нейни пазители били Бесите, от средите на които произлизали тракийските царе; в Азия я съхранявало боилското съсловие на Българите. В Северен Египет Бохарицата служила до IV в. на нуждите на култа на Атон-Ра и Хор, упражняван от Бохаирския етнос, и до VII в. - на Коптите-християни в цялата страна. В Елада финикийският вариант на Бохарицата бил донесен от Кадъм, син на Агенор, царя на гр. Тир. Но Агенор и Кадъм са внуци на бог Хор; като негови преки наследници те се явявали пазители на неговия култ и употребявали неговото писмо. В Италия Етруското писмо било привнесено от колонисти от гр. Тир и колонията му гр. Картаген, наричани Тирсени, т.е. Етруски.
Явно и Етруското писмо, което е станало прототип на Латинското, произлиза от финикийска основа. Видно е:

посочените няколко писмености са варианти, производни от Бохарицата

Така че не бива да се подлъгваме по приликите между българското и гръцкото писмо, а трябва да огледаме разликите. За целта нека разгледаме отново първия стандартен ред на обсъжданите два Омуртагови надписа. Мога да ви уверя, че това, което ще открием, важи за множеството други кански надписи и монограми, включително и за Еспериховия.
Видно е, че буквите, които изобщо не съществуват в гръцкото писмо, са поред шеста, седма и четиринадесета. Шестата буква, оригинална старобългарска С, на гръцки би трябвало да е сигма . Седмата буква, оригинална старобългарска V ("Ю"), на гръцки би трябвало да се изпише ОU ("У"), защото гърците нямат буква аналогична на българското "Ю". Четиринадесетата буква, оригинална старобългарска("У"), също няма аналог в гръцкото писмо. Останалите букви от разглеждания ред съвпадат като графики в двете писмености бохарска (българска) и гръцка.
Очевидно когато гледаме канските надписи, трябва да знаем, че имаме пред себе си късни образци на твърде древната свещена писменост Бохарица, датираща към края на IХ хил. пр.Хр., епохата на бог Дионис/Хор.
През тази епоха Тракия била управлявана от исполина Ликург, когото господарят на света Дионис заменил със своя верен другар Харопс, дядото на Орфей. Дионис посветил Харопс (Ха-Роп, т.е. "Великата Порта") в своите тайнства. След време Харопс предал това ценно духовно наследство на сина си Еагър, а той, на свой ред - на сина си

Орфей, който станал поредният хиерофант (първожрец) на Дионис

/Иван Венедиков. Медното гумно на прабългарите. С., Изд. Наука и изкуство, 1983, с. 156/.
През следващите VIII-V хилядолетия, а и след това, в Тракия се е развила мощна цивилизация, без аналог в останалия древен свят. Около двадесетина градове-майки се появила гъста селищна система с добра инфраструктура. Археологическите проучвания констатират истински бум на материалната и духовната култура. Целият този подем се дължал на градивната и благотворна среда - съчетание на творческа свобода с необходима обществена дисциплина, - култивирана от жизнелюбивата доктрина на Дионисовия култ. Удивително старото божествено писмо е въплътено в канските надписи, които са едни късни негови образци: от първата половина на VII в. - на кан Хорват, от втората половина на VII в. - на кан Есперерих, от първата половина на IХ в. - на кан Омуртаг.
Въпреки превратностите на времето и благодарение на устойчивостта на сакралните неща, ние имаме щастието чрез тях да се докоснем до него. Ако само за миг бихме били поставени на мястото например на Омуртаг, ще разберем, че един "син на Небето, от Тангра поставен владетел" се е чувствал свише и вътрешно длъжен да ползва божественото писмо на своите предци.
Не мисли като човек!-Крион

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 793
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
                                                  Омир е говорел езика на Орфей                   

                          Гръцкото писмо е вариант на Бохарицата, затова наподобява свещените надписи на кановете Дуло

Както беше казано, езикът на надписите е гръцки, смесен с български думи. Възприето е мнението, че гръцкият език е бил ползван за нуждите на администрацията и дипломацията. Но нещата изглежда са по-дълбоки, дори да приемем, че по силата на обществената консервативност и инерция гръцкият език е запазил официалния си статут в бившите земи на Византия.
Ако обаче се върнем седем века преди управлението на кан Аспарух, когато Рим завладява Тракия? Ако си зададем резонния въпрос на кой език са говорели тракийските племена - на гръцки или български?
Според някои български учени траките са били "безписмен народ". Продължавайки тази "брилянтна" мисъл, ще я допълним шеговито, че нямайки писменост, горките траки не са говорели много-много, общували са с някакви свои, никому неизвестни кратки думички, употребявайки особен жесто-мимичен език.
И така, щом майчиният език на траките не е бил български, няма никаква друга възможност освен той да е бил т.нар. гръцки език, езикът на Омир, но и на Орфей.

Езикът на елините, но и на едоните, дероните

пеоните, одрисите, витините, мизите, кробизите, уздицените и др. Езикът, на който е говорено преди и след Крито-Минойската епоха на о. Крит, в Елада, Македония, Адриатика, Тракия, Мизия, Дакия и в трако-хетската диаспора на Мала Азия.
От II до VI век, когато български миграционни групи, спускащи се от Скития, минават р. Дунав и се установяват в Мизия, византийските императори дават на техните князе правото да създадат конфедеративни княжества в рамките на Византия, със задължението да охраняват северната й граница. Кой е бил езикът на компактното местно население, и кой език са ползвали придошлите български конфедерати? Естествено гръцки, т.е. тракийски.
Ситуацията се повтаря в края на VII в. Първо кан Аспарух неизбежно възприема, а сетне и неговите наследници ползват местния език. В края на следващия VIII век, при управлението на княз Борис-Михаил, в общи линии завършило обединението на българо-тракийския етнос. Съчетаването обаче на тангризма и християнството, което техните предшественици практикували, вече изчерпало доктриналните си възможности и дори започнало да се усеща като проблем в междудържавните отношения. Борис и синът му Симеон трябвало целенасочено и системно да реформират религиозната, езиковата и въобще културната сфера - стъпки, жизнено необходими за по-нататъшното съществуване на българската държава в европейски условия, и то по такъв начин, че промените в посока към културно стиковане с Византия и Рим да не накърнят българския суверинитет. Ето защо техните действия придобили патриотична доминанта: постигане на независима и самостойна българска църква;

осъвременяване на древното свещено
бохарско писмо

за да се разполага с писменост, най-точно отговаряща на българската лексикална идентичност
, но и различна от гръцката; бързо развитие на литература, изкуство и дори архитектура с характерен български облик, опирайки се отново на древната ни традиция.

 Дали тези трудни промени са постигнали желаната цел? Несъмнено да. Можем да го преценим от позицията на по-широкия обществено-исторически хоризонт, който ни дават изминалите столетия.
И тук изниква свещената ни отговорност пред всяка оцеляла автентична трако-българска старина - златен или сребърен култов сервиз, керамична фигурка, рисунка, надпис или знак, - за нейното опазване от завистливи съседи, но също и за нейното правилно разбиране и тълкуване. Нима някоя гръцка буква, която всъщност не е толкова гръцка, колкото тракийска, може да ни възбуди така, че да предизвикваме смеха на сериозните изследователи по света с надпреварата си да обявяваме тракийските си светини за продукт на вещи гръцки майстори и така светините на нашите деди да се превръщат в изделия от периферията на влияние на гръцкото изкуство.
Напротив, влиянието винаги е вървяло в обратната посока - от Тракия към Елада. Родопският мист Орфей, пред когото са се прекланяли всички посветени гръцки авторитети от Хезиод (VIII в. пр.Хр.) насетне,

отнесъл в Елада Дионисовите мистерии

представляващи сложно синкретично изкуство - сюжет, роля, музика, поезия, танц, облекло, свещен предмет - обединени в едно изпълнение.
Дори жанровите названия от онова време ни информират на кои богове животът се е играл в роли и сцени. Семантиката на тези сакрални названия е загадка за гърците. Те не могат да усетят какво значи Театър - Деа-Та-Ра, т.е. "Богинята, Тан [Небето] и Ра"; или Трагедия - Та-Ра-Ге-Дея, т.е. "Тан [Небето], Ра и богиня Гея".

Забележете името на троичния български бог Тан-Г-Ра, скрито в тези древни жанрови названия. Както и същото име, закодирано в топонима Тракия - Та-Ра-Гея, родината на трако-българите.
Кадъм пък отнесъл в гр. Тива, Беотия, писмото, наречено по-късно финикийско (по името на брат му Финикс). Но Кадъм е получил тази словесна благодат от баща си Агенор, който е внук на Дионис/Хор и един от наследниците на херметичната тогава писменост Бохарица. Така че и т.нар. гръцко писмо е вариант на Бохарицата, затова то прилича на свещеното българско писмо, употребено в надписите на кановете Дуло.


Автор: Валентин Йорданов
Не мисли като човек!-Крион

Неактивен Gil-Galadh

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 983
  • V to the A to the D-E-R
    • chigot.blogspot.com
Ако тоя автор е историк -, а не самозван-историк никога не би писал такива епични глупости.
Не стига че Тангра, ами че и Ре!!!
Да не говорим за
"Ако обаче се върнем седем века преди управлението на кан Аспарух, когато Рим завладява Тракия? Ако си зададем резонния въпрос на кой език са говорели тракийските племена - на гръцки или български?"
Напомням, че:
- нямаме достатъчни сведения за религията на древните българи
- Тангра се споменава в един единствен повреден надпис, и може изобщо да не е Тангра
- Игрите на думи и букви не са сериозен метод и в повечето случаи водят до смехотворни резултати
- Да се поставя знак на равенство между прабългари и траки е също толкова смехотворно. Кратка обиколка по музеите е достатъчна на всек ида се убеди в това.
-Какво е дзен?  -Fire-water burn на Bloodhound gang chigot.blogspot.

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 793
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Авторът определено е историк и за щастие не е като тези от БАН. За разлика от теб, който чакаш наготово да ти се поднесе информация, този човек непрекъснато търси, намира, чете и разсъждава с главата си, без да робува на каквито и да са чужди интереси.
Казвал съм ти го и друг път-ако ти нямаш информация то не значи, че и никой друг няма такава по даден въпрос. А най-малко от музеите можеш да се информираш.
Надявам се да престанеш с глупавото си държане по темата българска история.
Не мисли като човек!-Крион

Неактивен Gil-Galadh

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 983
  • V to the A to the D-E-R
    • chigot.blogspot.com
Добре, историята е наука, и като такава тя си изисква съответния подход. А именно нещата да бъдат безпристрастни, логически обосновани и подкрепени с доказателства. Учените в БАН може и да са дърти дедовци, но това не е проблем на науката, а техен личен.

Примерно:
Цитат
Ако кан Омуртаг е поставил пред своето име кръстния монограм на Митра (Мит-Ра, или Мит-Ре, т.е. "Ра/Ре, светлината")
Бърз поглед в Уикито показва,че:

With the Vedic common noun mitra, the Avestan common noun miθra derives from proto-Indo-Iranian *mitra, from the root mi- "to bind", with the "tool suffix" -tra- "causing to." Thus, etymologically mitra/miθra means "that which causes binding", preserved in the Avestan word for "covenant, contract, oath".

Да не говорим,че потова време кръстове има всякакви и под различни форми. Това,че един прилича на Омуртаговия не значи абсолютно нищо. Има прекалено много възможни причини да си приличат. И само оттук рухва тезата на автора.

Цитат
Да разчепкаме и нея. Двете думи в титлата са съставени от по два термина: Кана(с) - Ка-На, Ка-Ан, т.е. "Син на Небето" ; Ювиги - Юви-Иги, т.е. "[От] Тангра [поставен] владетел". Три от посочените термини - Ка, Ан и Иги - са ползвани от дълбока древност в Египет и Месопотамия ; четвъртият Юви е на българите в Азия. Макар че Иги има и тракийска връзка, доколкото Гиг (Гега) се наричат и сега гегите на родопските овчари, а Хик е пастирският жезъл на египетските фараони.
Превода е некоректен - никъде в оригиналкния текст не се среща Тангра. На това му се вика подвеждане.
Споменах ли че играта на думички и срички е несериозен подход и резултатите,които дава са меко казано спорни. Щото всеки може да ги натъкми както иска - кратък преглед на нета ще покаже колко много псевдо-историци си игратя с етимологията на тея две думички.

Не се знае какъв е фонетичният израз на IYI, и дали изобщо има такъв и как точно се е казвал символа. Не се знае дали носи някакъв смисъл. Това за мъжко,женско и утроби са изцяло съвременни интерпретации непочиващи на нищо, и няма никакви сведения че е възприеман така.

Оу, ама автора цитира Блаватска? facepalm

Цитат
На пръв поглед като графично изображение знакът Y (или V) няма нищо общо с формата на яйце (сфера, овоид). Секретът е, че когато е с връхчето надолу, този знак изразява градивната половина на живота, а щом той се сглоби с обратния знак - с връхчето нагоре (пирамида или могила), изразяващ огледалната деградивна половина на живота, се комплектова двойната двупосочна пирамида. Нея жреците са виждали вписана в духовно-енергийна сфера (яйце), където протича пълният жизнен цикъл. Графично тази идея е представяна по следния начин: основата V плюс надстройката дава двойната пирамида , около която е описано яйцето на творението Пуруша, или първата сфера (Сефирот). Обаче тази тема ще ни изведе встрани от нашия предмет, затова с нея спирам дотук.
Източници? Нещо? Какви сведения има,че който и да е от прабългарите е правил тая еквилибристика с пирамидката? Да не говорим пък за кабала?

Ядосвам се когато видя такива неща писани за българската история. Те са абсолютна и тоталан гавра с паметта на дедите ни и не са по различни от македонските измислици. Айде по-сериозно, нали ужким търсим истината тука?

Миротворец, обикновено някой като има информация я споделя, а не кара хората да търсят, или поне дава насоки. Аз досега не съм успял да открия нищичко, което да подкрепя нещата на тоя автор(и много други дето плещят подобни неща). Ако ти си успял дай насам, да видим. Пък току виж излезнала една малка революция в българската историческа наука....

едит: Ама археологически находки, сведения от епохата и т.н., а не съвременни интерпретации
-Какво е дзен?  -Fire-water burn на Bloodhound gang chigot.blogspot.

Неактивен Румен

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 60
На много от нас ни се иска ние, българите, да сме най-древният и най-велик народ на Земята.
Омуртаг, Аспарух и много други наши владетели са били велики, но защо трябва да им приписваме връзка с Ра или други чужди богове.
То и сега папата се нарича наместник на Бог на земята, но ние си знаем, че е обикновен човек като всички нас. Това означава ли, че след 2-3 000 години нашите наследници ще казват, че папата е поставен от Бог?
Съгласен съм с Gil-Galadh, че играта на думи може да доведе до комични резултати. Примерно, след 2-3 000 години някой може да направи връзка между думата "генеРАл", написана на нечий надгробен паметник, и Ра!!!

Неактивен P.E.A.C.E.

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 500
Моля ви, няма такова нещо като "игра на думи", има си наука която изследва тези неща и това далеч не е игра...

На какво се основата цялата наука история?
Оговор: На текстовете на античните автори, според които вече се нагаждат археологическите открития и т.н.

Етимологията и езикознанието е основна част на историята!
Не Ви ли е срам, да говорите така за словото? Питам аз?
Ми я вижте от уикиопедия дори, какво признават съвременните лъжци:
Цитат
Тракийска дума, изписана на кирилица    Тракийска дума, изписана на латиница    Значение
ак    ak    око magdonos
ас    as    аз
ала    ala    хала, вихър, поток
анг    ang    крив, извит, ъгъл
аиз    aiz    коза
арда    arda    река, течение
арзас    arzas    бял
афус    aphus    вода, извор
асдуле    asdule    ездач, яздя
бела    bela    бял
берг    berg    планина, бряг
бенд    bend    връзвам, съединявам
бърд    burd    брод
брия    bria    град
берса    bersa    бреза
бебру    bebru    бобър
бреда    breda    пасище
бръза    bruza    бърза, остаряло
брате(р)    brate(r)    брат
брилон    brilon    бръснар
бистра    bistra    бърз
бринхос, брънчос    brynchos    тъмбура, дрънкя, китара
болинтос    bolinthos    див бик, бизон
вис    vis    село
вер    ver    вря, извирам
ведъ    bedu    вода
вриза    briza    ориз
гин    gin    гине, чезне, разваля се
герм    germ    горещ
дун    dun    височина, дюна
дава, дева    deba    град
деа, дева    dea    дева
дерз, дърз    derz    смел, дързък
дама    dama    дом
диза    diza    крепост
з-    z-    из, от
зер    zer    звер, звяр
зет    zet    сят, засят
зама    zama    същия, еднакъв
зъмъ    zymy    змей, змия
золта    zolt(a)    злато, жълт
кел    kel    извор
кер    ker    черен
кара    kara    планина
кист    kist    чист
кента    kenta    чедо
керасо    keraso    череша
рес    res    цар
скалме    skalme    нож, скалпел
зейра    zejra    вид връхна дреха

Че това си е чист български съфорумци!
http://sparotok.blog.bg/

Неактивен deznam

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 286
Колега аз също имам желание ,и не само имам желание сигурен съм ,че даден процент от българските гени са тракийски( около 40%) но и българските не са малко около 30% славянските са около 15% и 15% други кумански ,келтски и т.н ,тези данни ми ги каза мой познат който си направи изследване.Още повече  ,че траките идват именно от региона който навремето е бил стара велика българия и е възможно българите да са се смесили с тамошно население което да е променило езика на българите до толкова ,че при срещата им с тукашните траки да са се обединили. Толкова от мен все пак това само теорий и приблизителни данни.
« Последна редакция: Ноември 12, 2010, 15:19:42 pm от deznam »
Ако не искаш да бъдеш наковалня, трябва да бъдеш чук.

Неактивен baradj

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 440
    • „Нишката на Ариадна”
Аз имам едно въпросче по отговора на deznam. Щом ние имаме 40% сходство на ДНК с траките, това какво означава, че всички племена на територията на днешна България по онова време са имали един и същ произход, съответно един и същ генетичен материал, това означава ли че всички племена имат един произхот.
С намръщено чело, загърнат в плащ мъглив, възправя се далеч Балканът горделив в хайдушкия си блян

Неактивен deznam

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 286
Ето ти дървото на Индоевропейските езици:



Траките са етно-културна общност от индоевропейски племена,дошли около 3000г преди Христа  от североизток.
Българският език е индоевропейски език от групата на славянските езици и южнославянските езици.
НО Старобългарският език е най-ранният писмено засвидетелстван славянски(Български) език.
ѩзыкъ блъгарьскъ (іензыкъ блъгарьскъ).
« Последна редакция: Ноември 12, 2010, 23:09:03 pm от deznam »
Ако не искаш да бъдеш наковалня, трябва да бъдеш чук.

Неактивен Гален

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 828

- Да се поставя знак на равенство между прабългари и траки е също толкова смехотворно. Кратка обиколка по музеите е достатъчна на всек ида се убеди в това.


Стига повтаря като папагал глупости на минали и сегашни лъжеисторици- обслужващи чужди интереси.

Сравнителни таблици на тракийска и българска орнаментика, от керамики, носии и други тъкани.



 
То бива българофобия, то бива чудо, но толкоз не бива!
« Последна редакция: Ноември 13, 2010, 22:42:38 pm от ₪ Eon ₪ »

Неактивен blade

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 467
Траките не са един народ,а общо название на няколко народа и племана.Подобно на хуните.
“And neither do I! I want to have a wife, children & a home, I want to live! But it's all for nothin

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27