Това за "мярката" се отнася предимно за физическото тяло именно. Но онова- етерно-духовно-душевно-("невидимо")-прозрачно- неусетно на допир, вкус и мирис- там мярата е по-различна и относителна. Последно съм спортувала като бях ученичка, и след като родих правих някаква гимнастика, но по-скоро за външния облик на тялото, отколкото за вътрешни кондиции. От тогава не знам на какво се дължи, но нямам грам желание дори на танци да се запиша. Не е само до време. А това с танците ми се вижда най-близо и обхващащо повече аспекти, а не сами биченето на щанги и гири. Защото има музика, ритъм в който да влезеш, настройка някаква...
Дервишите са интересни "танцьори", колкото шаолинците "певци", а други пък инструменталисти... въпросът, според мен е някакво желание в човек, който не успява и не може да усети вибрации, завихрения, резонанси и т.н. с/в душевното си имагинерно тяло, така се пробва през физическото си тяло да се доближи до някаква и бегла представа за тези процеси. Така се тренира осезаемостта. Но в никакъв случай не мисля, че едното влияе на другото. Не съм 120 кила, не съм на идеални кг. - доста слаба съм дори за височината си- но това не означава, че мисловните ми процеси и аурата ми отговарят на физико-химичните функции на тялото. Имам двойни бъбреци обаче. Това бонус ли е при духовните въртения?
