Днес е сряда, 20-ти Октомври, критичен ден за хода на Турция към ЕС.
Депутатите на „Атака” напуснаха пленарна зала
20 октомври 2010 | 10:04 | Агенция "Фокус"
Начало / Народно събрание
София. Депутатите на „Атака” напуснаха пленарна зала, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Действието на народните представители бе провокирано от взетото решение от дневния ред да отпадне Проекта за решение за произвеждане на национален референдум, внесен от Волен Сидеров. Четин Казак от ДПС предложи днес да се разгледа Предложението за произвеждане на национален референдум с въпрос „Против ли сте членството на Турция в Европейския съюз”, а проекта да отпадне. След гласуването му предложението му бе подкрепено.
Преди да напусне залата Волен Сидеров заяви: Не се учудвам че петата колона на Турция в лицето на Четин Казак предложи да отпадне предложението за проект. Учудвам се, че ГЕРБ подкрепи искането на Четин Казак да отпадне проекта за решение, каза Сидеров.
Асен Гагузов от Парламентарната група на Коалиция за България заяви във връзка със служебния проект за решение: „Няма такъв прецедент Народното събрание да задължава една дирекция да си свърши работата”. Предлага ни се НС да вземе решение една дирекция към МРРБ - ГРАО - да свърши задълженията си, каза той и добави, че в рамките на 3 месеца Цецка Цачева е трябвало да поиска съдействие от министерството. По думите му, обаче, тази дирекция ще направи непредвидени разходи за провеждането на проверката, които не са планирани.
Цветомира ГЕОРГИЕВА
Ситуацията лека полека се приближава до точката, в която ще стане "политическа криза". Ябълката на раздора не е просто някакъв референдум, а въобще бъдещото развития на цяла една голяма държава - Турция. Ако такова решение чрез референдум бъде прието, може да се предположи, че ще е окончателно и няма как да бъде променено в бъдеще без много сериозни социални сътресения, дори ако по-късно се установи, че е било погрешно.
Да разгледаме двата възможни сценария в перспектива.
Ако Турция не влезе в ЕС.
Това неизбежно ще забави процеса на поевропейчване на турската култура, който върви от много време (със средно темпо), да кажем от почти един век. Този процес е в много напреднала фаза и ако забавящите го сили са много упорити, то той ще спре и ще започне да върви наобратно, тоест ще стане постепенно поазиатчване. В политиката това най вероятно ще се изрази като намаляване на икономическите връзки между Турция и Европа, тоест, ще намалее стокообмена и други имащи отношение към икономиката обмени. Това може да е блокиране на достъпа до европейски инвеститори, блокиране на достъпа до европейско образование за турците, блокиране на достъпа до високотехнологична европейска продукция. Историята показва, че всяка държава, която е била подложена на подобно ембарго, е принудена да се развива сама, без чужда помощ, което определено е много бавен процес, свързан с икономически проблеми вътре, което за населението означава бедност. Отделно специалистите, които ще ръководят самостоятелното развитие също ще бъдат не особено добре платени, което ще даде възможност на богатите и развити държави да лишат ембарговата държава от тях посредством методиката "изтичане на мозъци". Прехвърлянето на специалисти от бедните към богатите държави води до още по-интензивно развитие на богатите и още повече бедност за бедните. Това е и основната причина да бъде спусната "желязната завеса" по време на студената война и да бъде забранено излизането от страните на соцблока на запад.
Развитието на Турция по този сценарий би изглеждал приблизително така:
Относно финансовите инвестиции - единствения платежоспособни инвеститори извън тези в западната зона на влияние са тези от зоната на "Ислямската Швейцария" - Обединените Арабски Емирства, Кувейт, Саудитска Арабия и др. подобни на тях в района. Ако решат да инвестират в Турция, те непременно ще поставят условия свързани със социалната, културната, религиозната и особено - външната политика. Това ще бъдат чудесни условия за политиците арабски марионетки, които ще имат повод да пропагандират:"Ето - запада ни изостави, арабите ни помагат". За съжаление никакви инвестиции не могат да компенсират един липсващ стокообмен и тези арабски инвестиции няма да доведат до реално развитие на държавата, за сметка на което ще бъдат реализирани поставените условия. Но липсващия стокообмен ще бъде също и проблем на Европа, и най-вече на най-близкия до Турция район - Балканския полуостров. Тук, в отсамната част възникналите икономически проблеми (бедност) ще предизвиква чести вълни от недоволство сред населението, като вероятността мюсюлманските малцинства да припяват арабската песен нараства многократно. В такъв случай, ако ЕС не си промени решението и не приеме все пак Турция в ЕС (или не разреши другояче икономическите проблеми на балканите, което е малко вероятно, поради трудната заместимост на стокообмена с инвестиции), комбинацията от демографски ръст на малцинствата и арабското влияние ще доведе до множество отцепвания и откъсвания на автономии или независими държавици от тъканта. Ес може да реагира по два начина. Първо - да остави нещата така и да отстъпи от Балканския полуостров, като го остави в ръцете на арабите. Второ - да опита да разреши проблема силово, по сценарий подобен на Втората ветовна война (този вариант в условията на свят, пълен с ядрени и биологични оръжия е доста неприятен).
Ако не бъде приета в ЕС, за да не се върне чак толкова назад в развитието си, Турция най-вероятно ще реши да взаимодейства икономически, културно и научно с Русия. Така на мястото на липсващия стокообмен с ЕС, ще бъде сложен не толкова интензивния, но все пак повече от никакъв стокообмен с Руската Федерация, Украйна, Казахстан и другите централноазиатски бивши съветски републики. Тъй като обаче стокообмен ще ни липсва и на нас, тук на Балканите, ще се наложи да се включим в този черноморски руско-украинско-турски пазар.
Такова сътрудничество между страните от Черноморския басейн и без друго вече е в процес на реализиране и не може да бъде върнато назад или отменено, което означава, че не само че Турция ще влезе в ЕС, но и Русия. Тоест - тия дни имаше преговори между Медведев, Меркел и Саркози за постепенното придвижване на нещата към икономически съюз Русия-ЕС-Турция.