Методи за ускоряване на мисълта

[cassio]

Тази тема, не просто ме изумява, но се чудя, дали ако напиша виц в нея, песен от Тубата, разкажа приказка или просто ей така безразборно цъкам по клавишите ще е най-добре.
1. За какво "ускоряване" става въпрос?
Тая мисъл за някъде бърза ли? Нещо спешно ли трябва/има да свърши?
Ако не е ясно, искам да отбележа, че понятието "ускорение"- или по-точно, това е физична величина- е употребено неправилно, спрямо мисъл-та. Айнщайн (милия) създавайки ТО нищо конкретно не е установявал за Мисълта.
Като се цитират и използват физични величини е добре да се вземат предвид и физичните- време и пространство- все пак тия летящи ракети не летят във вакуум.
Аз затова харесвам примера с движещият се влак. И човек правещ бавни стъпки в коридора на влака. Самият влак се движи с 200 км. в час и изминава разстоянието от 50 метра за някакви екунди, а човека вътре във влака по коридора- същото разстояние със скорост (неговата си субективно на крачки)1км в час, за поне 10 минути. Така веднъж- времето е спрямо придвижилият се влак, а друг път спрямо придвижилият се човек. Ускорение имаме при влака, а не при човека.
В същия този момент- паралелно и с влака и с физически придвижващото се човешко тяло- мисълта пък тия петдесет метра и в коридора на влака и по релсите ги изминава за МИГ! БЕЗ Ускорение.

2. Чистота... на мисълта ... езерото... Лох Нес ... Посейдон
Ако имаме една чиста мисъл да ... завали в този миг. Супер концентрирана. И една нечиста- да е снеговалеж. Коя от двете, ако се ОСЪЩЕСТВИ ще е била по-чиста?
Няма че/истота на мисълта

Има само ИНТЕНЦИЯ!

 
Колко пирамиди са построили египтяните, докато се упражняват в това- предвид нефункционалността им за земните хора 

[Nikola_Davidov]

xeks123, с цялото ми уважение към твоите търсения, имах предвид гледната точка на будизма. Там мисълта, в смисъл логическата, разумна мисъл, се разглежда като тази малка част от теб, която вижда недуалистичния свят дуалистично, създава егото ти, дели всичко на части и частички и въобще те хвърля в различни заблуди. Ако натягаш все повече тази част от себе си и се мъчиш посредством нея да подобриш качеството си на живот или възприемане на света, както е казал някакъв будистки мастер, и след милион калпи(космически периоди) няма да успееш. За да постигнеш това единение с божественото, за което говориш, трябва да отпуснеш съзнанието си, да не напрягаш мисълта излишно и да разчиташ на т.нар. интуиция, или вътрешно усещане за нещата. С много напрягане на мисълта надали ще отвориш някоя чакра, но отпуснеш ли се, всичко, което има да се отваря, ще се отвори от само себе си. Пример: никой от нас не си напряга мисълта, за да бие сърцето си, за да предава импулси от нервните клетки към мозъка, за да отделя хормони от жлезите си и т.н. , всичко това става от само себе си. По същия начин, ако отпуснеш мисълта си и оставиш нещата да се случват от само себе си, така и ще стане. Другото, както казах, са неща, обречени на неуспех или частичен успех. Поздрави.

[mitko]

      Мисълта  като  скорост  не  може  да  се  ускорява!  При  всеки  индивид  тя  е  със  специфична  скорост  и  това  е  дадетост  определена  от  интелекта  с  който  сме  избрали  да  изживеем  тази  инкарнащия! 
      Можем  чрез  упражнения  да  подобрим  само  концентрацията!

[woda]

Абе имаше едно изказване дето не го разбрах добре: за Зеланд!
но не е лично-уважавам нещата на Спорт-здраве -изказва се смислено.
Но по темата: на мен ми се струва смислено именно писанието на Зеланд по темата.
Как не с мисълта ,а чрез намерението(външното) трябва да стават нещата по-бързо.
Обмисляйки в тази посока, доста припокриване намирам с нещата които ми се случват.
Поне за мен, теорията за излишните потенциали и за външното и вътрешното намерения, е отговор на тази тема.
При мен поне нещата се потвърждават.