За Егото

[mitko]

Ирис, мисля си, ако спрем да реагираме на случващото ни се /вследствие на кармата ни/, тя ще престане да определя бъдещите ни постъпки и чувства, т.е. ще сме нещо като "претръпнали" към живота и от нищо няма истински да ни заболява. Следователно кармата ни ще се обезсмисли като нещо, което цели да ни създаде емоционална опитност...и тогава сигурно ще спрем да се прераждаме, защото ще се обезсмисли цялото действие...Нещо като да ти блъскат двойки и забележки в училище, а ти да си се усмихнал блажено насреща им...Накрая ще се откажат...и ще те помолят да не идваш вече... ;D

       Имам  няколко  простички  въпросчета,  дано  не  страдаш  от  духовно  високомерие  като  някои  и  ми  отговориш! 
        1 - Тялото  и  сетивата  ти  създават  емоции - овладяваш  ги!  Овладяната  емоция  вече  не  е  емоция,  защото   основното  качество  на  емоцията  е  нейната  спонтанност! 
        Би  ли  нарисувала  живота  си  без  емоции?
        2 - Егото  според  вас  е  виновно  за  всичко  негативно, което  ни  се  случва,  а  за  положителното  има  ли  виновен?
        Би  ли  ми  нарисувала  живот  без  цели,  където  да  се  изявява  нашата  индивидуалност? 
        3 - Всички  сте  запели  в  един  глас - Самсар;  Нирвана;  (то  на  български  се  казва  край  на  преражданията,  единение  с  Бога,  като  употребяваме,  обаче,  чуждици  околните  би  трябвало  да  се  прекланят  пред  нашата  интелегентност  и  начетеност),  но  достигнем  ли  тези  състояния,  то  тогава   ние  преставаме да  бъдем  човешки  същества. 
        Какво  му  е  хубавото  да  престанеш  да  мислиш  и  да  вземаш  решения,  тоест  да  снемеш  отговорноста  от  себе  си  -  да  не  си  вече  индивидуалност??   
         Какво  му  е  лошото  да  бъдеш  човек  

[Iris]

Ще си позволя няколко думи. Първо, добре е да разграничим чувствата от емоциите. Емоциите, както написа, са спонтанни, стихийни, докато чувствата са нещо постоянно, дълбоко, неизменно. При изразяването на емоция човек владее всичко друго, но не и енергиите си. За каква свобода на избора говорим в този случай? При чувствата човек владее енергиите си, направлява ги чрез волята си, докато при емоциите става точно обратното – емоциите засенчват и изместват човешката воля и разумен избор. Освобождението от прераждане няма нищо общо с преставането да мислиш и да вземаш решения. Освобождението означава да си овладял напълно мислите и емоциите си, т.е. ти да решаваш в каква посока ще се проявят. И докато емоциите са ненужни във висшите светове и е необходимо да бъдат заменени от духовните чувства, то мисълта (разбира се също причистена от наслоявания като предразсъдъци и мисловни шаблони) е основополагаща за живота във висшите светове, тъй като там всичко се осъществява чрез нея.

Колкото до виновността на егото, това са глупости. Това делене е само условно. Човека е едно цяло, всъщност той е нещо над различните си съставни части, чрез които само проявява отделни свои аспекти.

[mitko]

      Приятелю  Ирис,
      Аз  владея  емоциите  и  чуствата  си  съвършенно!  Направих  тази  грешка  навремето  и  ги  овладях,  за  съжаление  грешката  се  оказа  непоправима  (превърнах я  в  бъдещо  кармично  проблемче)!  Моята  половинка  когато  й  избият  чивиите  ме  нарича  кютук.  Защо  ли?      
      Когато  се  роди  внука  бабите  се  прегърнали  и  плачат  от  радост,  сватанака  отиде  в  съседната  стая,  но  когато  се  върна  очите  му  бяха  зачервени,  само,  аз  "великият"  стоях  настрана  и  наблюдавах  ситуацията  като  .....!
      Когато  почина  майка  ми - знаех  какво  да  правя,  но  емоцията  я  нямаше,  абе  "....."!  
      "Да  овладееш  чуствата  и  емоциите  си  означава  да  ги  пропъдиш  (изкорениш)  от  душата  си!  Не  повтаряйте  моята  грешка!  
       Въпрос:  Кого  устройва  факта  да  бъдем  безчуствени  консуматори?    

Ще си позволя няколко думи. Първо, добре е да разграничим чувствата от емоциите. Емоциите, както написа, са спонтанни, стихийни, докато чувствата са нещо постоянно, дълбоко, неизменно. При изразяването на емоция човек владее всичко друго, но не и енергиите си. За каква свобода на избора говорим в този случай?

 
        Оставете  емоциите  и  чуствата  да  клокочат  и  бушуват  във  вас!  Колкото  повече  чуства  и  емоции,  толково  повече  и  по-силни  енергии!  Колкото  повече  емоционалност  толкова  повече  сме  човеци,  а  не  биороботи  и  оттам  по-мили  Богу!
        Какво  трябва  да  се  контролира?  Не  бива  емоциите  и  чуствата  да  се  превръщат  никога  и  в  никакъв  случай  в  страсти,  защото  тогава  ще  залитнем  в  крайности!  
        Какво  ще  стане  със  свободният  ни  избор?  Има  една  граница  между  чуства  и  емоции  от  една  страна  и  правенето  (действието)  от  друга!  Полосата  на  тази  раница  е  полето  на  действие  за  правото  ни  на  свободен  избор!  
        Свободният  ни  избор  се  изразява  във  възможноста  да  преценим  това  което  ни  диктуват  емоциите  и  чуствата  дали  да  го  превърнем  в  дела  или  не!  Свободната  ни  воля  се  намира  между  двата  полюса  на  дилемата  искам  -  трябва  Дали  ще  реагираме  правилно  зависи  от  нашата  осъзнатост  и  силата  на  волята  ни.        

При чувствата човек владее енергиите си, направлява ги чрез волята си, докато при емоциите става точно обратното – емоциите засенчват и изместват човешката воля и разумен избор. Освобождението от прераждане няма нищо общо с преставането да мислиш и да вземаш решения. Освобождението означава да си овладял напълно мислите и емоциите си, т.е. ти да решаваш в каква посока ще се проявят.

     Владея  Чи  енергията  си,  мога  да  я  насочвам  в  която  част  от  тялото  си  пожелая  и  какво  от  това,  че  мога  да  поддържам  физическото  си  здраве,  като  емоционалното  съм  го  изгубил?  Какво  искам - В  мен  да  бушуват  емоции  и  чуства  (не  страсти)  и  в  същото  време  въпреки  тях  да  вземам  правилни  решения,  тоест  нивото  ми  за  осмисляне,  осъзнаване  на  преценката  да  бъде  високо!  Да  мислиш  не  е  достатъчно,  трябва  да  изживееш  резултатите  от  твоите  мисли  емоционално!!!!!!!!

И докато емоциите са ненужни във висшите светове и е необходимо да бъдат заменени от духовните чувства, то мисълта (разбира се също причистена от наслоявания като предразсъдъци и мисловни шаблони) е основополагаща за живота във висшите светове, тъй като там всичко се осъществява чрез нея.

    Живот  без  емоции  равно  на  съществуване!  Аз  искам  да  живея,  а  не  да  съществувам!  Ще  се  прераждам  винаги,  защото  тук  на  Земята  ми  харесва  (чуство)  повече!

Колкото до виновността на егото, това са глупости. Това делене е само условно. Човека е едно цяло, всъщност той е нещо над различните си съставни части, чрез които само проявява отделни свои аспекти.

 
       Хайде  да  разглеждаме  човека  в  неговата  цялост - тяло  и  душа.  Частите  са  предмет  на  разглеждане  и  осъзнаване  от  позицията  на  ирационалното,  тоест  когато  си  отидем  от  този  свят  и  се  намираме  на  съответното  ниво!

[Iris]

      Приятелю  Ирис,
      Аз  владея  емоциите  и  чуствата  си  съвършенно!  Направих  тази  грешка  навремето  и  ги  овладях,  за  съжаление  грешhttp://forum.xnetbg.com/index.php?action=post;quote=219817;topic=7612.660;num_replies=662;sesc=d37610d576058fddf0932a1e284064d0ката  се  оказа  непоправима  (превърнах я  в  бъдещо  кармично  проблемче)!  Моята  половинка  когато  й  избият  чивиите  ме  нарича  кютук.  Защо  ли?      
      Когато  се  роди  внука  бабите  се  прегърнали  и  плачат  от  радост,  сватанака  отиде  в  съседната  стая,  но  когато  се  върна  очите  му  бяха  зачервени,  само,  аз  "великият"  стоях  настрана  и  наблюдавах  ситуацията  като  .....!
      Когато  почина  майка  ми - знаех  какво  да  правя,  но  емоцията  я  нямаше,  абе  "....."!  
      "Да  овладееш  чуствата  и  емоциите  си  означава  да  ги  пропъдиш  (изкорениш)  от  душата  си!  Не  повтаряйте  моята  грешка!  
       Въпрос:  Кого  устройва  факта  да  бъдем  безчуствени  консуматори?    

Значи трябва да бъдем като другите? Щом те приемат, че светът е свършил щом любимият им футболен отбор загуби мач, това да правим и ние. Или пък щом те се радват извън всякаква мярка (разбирай до степен радостта да замъгли разума им) и ние също като тях. Пишеш за консуматорите. Ами то именно емоциите се използват най-често в рекламите и в другите методи за стимулиране на покупките. И защо въобще трябва да бъдем консуматори? Вече разграничих чувствата и емоциите, но ще направя разграничението от още една гледна точка: чувствата могат да бъдат изпитани независимо от обстоятелствата, докато емоциите са пряко свързани с конкретни условия от обкръжението. Ако можеш да се радваш, не защото нещо в света около тебе се е случило, а просто ей така защото сам си господар на себе си и сам определяш дали да се радваш или да тъгуваш, това вече е чувство. Радостта е естественото състояние на духа и именно потапянето му във външното обкръжение, желанието на човека да получи щастие в това обкръжение е причина за човешките страдания. В духа няма отрицателни емоции. Те са резултат от излизането на човека извън себе си. Емоциите могат да бъдат положителни и отрицателни, но не и чувствата. Критерий за любовта, загрижеността, добронамереността, състраданието, искреността и др. под. никога не могат да са нито сълзите, нито усмивката, а още повече техните крайни проявления. Те са отвъд отделния момент, отвъд конкретната ситуация. Не е нужно всички да знаят, че те присъстват в тебе. Иначе това няма да е нищо повече от показност. Достатъчно е ти да знаеш това.

[Iris]

 Оставете  емоциите  и  чуствата  да  клокочат  и  бушуват  във  вас!  Колкото  повече  чуства  и  емоции,  толково  повече  и  по-силни  енергии!  Колкото  повече  емоционалност  толкова  повече  сме  човеци,  а  не  биороботи  и  оттам  по-мили  Богу!

Човечността се изразява в реални действия. Емоциите, както положителните, така и отрицателните, никога не водят до положителни резултати. Чувствата – да, но емоциите... Именно емоциите правят от човека кукла на конци. Колко успяват да се контролират в моменти на паника или на силна ненавист, или на силна еуфория. Пак повтарям нека да не бъркаме астралните емоции, които междувпрочем винаги са егоистични, с надличностните (но не и безличностни, защото все пак ние сме тези, които ги изявяваме) духовни чувства.

Колкото до енеригиите, то въпросът е до контролът, а не до количеството. Малко енергии, но добре овладени и насочени дават по-добър резултат от множеството хаотични енергии извън нашия контрол. Емоциите са стихийни. Енергиите при тях винаги са преобладаващо хаотични. Затова и резултатите са разрушителни.

[m2f]

Сега като се замисля,  в будизма се приема, че да се прераждаш е лошо и, че целта на живота е да стигнеш ниво, при което да спреш да се прераждаш. Даже съм гледала документален филм, как хората чакаха на едни стъпала до една река да умрат там, защото вярваха, че ако го направят именно там, ще „излязат от колелото на Самсара”, както казаха. Може би това важи за онези от нас, на които много ни е дошло до гуша от изпитания...
Предполагам, че прераждането може да бъде и по желание – не от нуждата да отработиш купищата карма, която си събрал. Може да бъде живот за развлечение, или живот – мисия, или живот – почивка...Фантазирам си.
Наистина, какво става с нас, когато достигнем ниво, при което сме се преситили от земния живот, изпитали сме всичко и вече не ни е интересно, а сме успяли да си изчистим и кармата? Сливане с Бог – това смърт за индивидуалността ли е? Къде пребивава душата след смъртта? И що за индивидуалност е тази индивидуалност, която след „пълен кръг” се заличава, след сливането си с Бог? Излиза, че нас ни няма – никога не ни е имало, няма ни и няма и да ни има, че театър е не само живота в 3D, а и живота и индивидуалността на душата, че и на духа, който сме. И излиза, че единственото, което имаме е една илюзия, носеща адреналин, сълзи и сополи, тук – таме и малко също толкова илюзорна радост...Сън в съня в съня в съня....и нищо повече. Зловещо.

[Iris]

...
Наистина, какво става с нас, когато достигнем ниво, при което сме се преситили от земния живот, изпитали сме всичко и вече не ни е интересно, а сме успяли да си изчистим и кармата? Сливане с Бог – това смърт за индивидуалността ли е? Къде пребивава душата след смъртта? И що за индивидуалност е тази индивидуалност, която след „пълен кръг” се заличава, след сливането си с Бог? Излиза, че нас ни няма – никога не ни е имало, няма ни и няма и да ни има, че театър е не само живота в 3D, а и живота и индивидуалността на душата, че и на духа, който сме. И излиза, че единственото, което имаме е една илюзия, носеща адреналин, сълзи и сополи, тук – таме и малко също толкова илюзорна радост...Сън в съня в съня в съня....и нищо повече. Зловещо.

Освобождението от прераждане не се постига в резултат на пресищане от земния живот, от омръзване и т.н., а от осъзнаване на неговата преходност. Приключването на кармата също само по себе си не води до освобождение. За последното човек трябва да престане да поражда нова карма, чието отработване може да стане само в плътно физическо тяло. Индивидуалността не се губи, а просто се осъзнава правилното и отношение с всичко съществуващо. Сливането с Бог не е като сливането на две капки вода, или на капка вода с океана. Сливането е осъзнаване от страна на капката, че тя е съставена от същата тази вода, от която е съставен океана. Сливането е състояние на съзнанието, нямащо никакво отношение към пространствените местоположения и разстояния. Външно човек може по нищо да не се отличава от другите хора, но вътрешно да е постигнал това осъзнаване.

Самата дума освобождение е достатъчно ясна, ако се замислим върху нея. При освободения човек няма необходимост задължаваща го да се преражда. Той изцяло сам определя това и ако той самия счете това за необходимо ще се въплъти отново. Какво друго може да носи освобождението освен свобода на избора – що се отнася до прераждането, избор, който засега за повечето хора не съществува?

[fishbone]

Емоциите, както положителните, така и отрицателните, никога не водят до положителни резултати. Чувствата – да, но емоциите... Именно емоциите правят от човека кукла на конци.

Чак пък Никога. Резултатите зависят от целите. Ако имаме различни цели ще имаме и различни резултати, елементарно е. Емоциите са състояния, те са показател и израз на на нашите психологични състояния.
Кое му е отрицателното на това човек да се повесели, да се посмее да се порадва, да вдигне адреналина дет се вика или да си поплаче на саме? И в този смисъл разликата м/у чувства и емоции каква е, къде е и от какво зависи?

[Iris]

Ще ми се да кажа още няколко думи във връзка с освобождението, сливането с Бог, отричането от себе си и др. под. неща, които ми се струва, че остават неразбрани. Нещо повече, имам чувството, че се правят погрешни асоциации, а погрешното разбиране поражда страх. Освобождението в будизма е преди всичко от незнанието (невежеството, авидя) и от илюзорното възприемане на нещата. Нека да си представим човек носещ цветни очила – примерно червени. Тогава всичко, което този човек възприема ще бъде оцветено в червено. Като погледне дървото, то ще е в червено. Ако човекът не предполага, че носи очила, оцветяващи всичко в червено, той ще смята това, което вижда за действително. Но то няма да е такова. Истината е прокарана през червеното стъкло на очилата и достигащото до окото възприятие е погрешно. Освобождението е да можеш да различиш действителния образ, от това, което е придадено на образа от цветното стъкло на очилата. Човека, истинския човек, възприемайки света, прави това през стъклата на своите умствени представи, предразсъдъци, страхове, желания и др. под. Да се откажеш от себе си, означава да се откажеш от тези субективни наслоявания върху съзнанието, които пречат на истинския човек да види света такъв, какъвто е. Човек при това не губи нищо от себе си, нищо от индивидуалността си, а се освобождава от това, което той не е, което погрешно заради невежеството си е приел за част от себе си (в примера очилата). Затова и цялото това пречистване на ума и съзнанието в будизма.

[Iris]

Емоциите, както положителните, така и отрицателните, никога не водят до положителни резултати. Чувствата – да, но емоциите... Именно емоциите правят от човека кукла на конци.

Чак пък Никога. Резултатите зависят от целите. Ако имаме различни цели ще имаме и различни резултати, елементарно е. Емоциите са състояния, те са показател и израз на на нашите психологични състояния.
Кое му е отрицателното на това човек да се повесели, да се посмее да се порадва, да вдигне адреналина дет се вика или да си поплаче на саме? И в този смисъл разликата м/у чувства и емоции каква е, къде е и от какво зависи?

Резултатите зависят от целите, ама не напълно. Резултатите са последствията от действията ни. Доколкото действията ни се обуславят от целите, то и резултатите зависят от тях. Често обаче между цели и резултати се получава огромно разминаване, т.е. това което желаем и това, което се получава на практика.

За разликата между чувства и емоции писах достатъчно. Питаш: кое му е отрицателното на това човек да се повесели? Умерената веселба по принцип не е проблем. Колкото по-силна е емоцията във веселбата обаче, толкова и последствията ще са по-негативни. Трудно е да се обясни защо. Най-малкото защото силната емоция е за сметка на разума и волята. Освен това положителните емоции създават зависимости. Отрицателните от своя страна създават страхове. Тук „положително“ и „отрицателно“ разбира се са относителни, защото един човек може да възприеме една емоция като положителна, а друг – като отрицателна, но тъй или иначе възприемащия емоцията като положителна, преследвайки я става зависим от нея, а възприемащия дадена емоция като отрицателна, изпитва желание да не я изпита, което също е зависимост.

[cassio]

m2f: "И що за индивидуалност е тази индивидуалност, която след „пълен кръг” се заличава, след сливането си с Бог? Излиза, че нас ни няма – никога не ни е имало..."

Индивидуалността е индивидуалност докато е в човешко тяло. Или по някакъв си начин се саморазграничава и самоОпределя спрямо всичко заобикалящо я.
Ако вземете една капка вино и я капнете в чаша с вода, мислите ли, че същността на "виното" ще се `заличи`. Това заличаване не е толкова проста работа като админа да натисне копчето  и да изтрие нещо и да го няма просто. Това, което е написано и съ-з-ДАДЕНО, дори и от един видим ник във виртуалност без конкретни реални свойства и определения на човек, пишещ, мислещ и съзнаващ- Остава. Аз мога да интерпретирам нещо изтрито, да го доусъвършенствам да го `извая` прецизно, докато се превърне в нещо Уникално, което да Остане след мен. Било през слово, творба или просто живота ми като причина за раждане на още един човешки живот. Част от мен (нас) винаги остава. Ние сме `семе`, от което израства нещо по-интересно.
Дори приемайки съществуването на някаква `смърт`- която дори не можем да обясним като тотално заличаване, защото не е- това че оставяме нещо- дори едно посадено дърво или не толкова видимите отношения с всичко, което ни е било близко- ние сме вложили нещо и няма връщане. И когато приключи някакъв земен път или живот, тази душа или както го наричате (тежащо 21 грама) не престава да съществува. И за това не е нужно да се слива с нещо и после пак да се отделя, или да изчиства някакви `дегустации`- упс-карма...а да е в състояние и със СИЛА да поддържа дори и след реално човешко време това, което то само е оставило и сътворило.
Представете си, че сте Бог. Не. Някакъв велик Магьосник, който измисля и създава ... червения цвят, вятъра, дъжда или любовта. Нима като си изпълнят функцията или в един момент няма конкретна необходимост от тези неща вие просто ще ги заличите?
Оцветите всичко имащо нужда от червено. Станат всички бури от ветрове. Напои се цялата Земя и има капацитетда се живее още милион години. А хората в един момент нямат нужда от любов. Нима всичко това изчезва?
Така е и с човешкото съзнание (21 грама).
Сега го отнесете към безкрайността изпратете го към вселената и ще получите само бегла представа ...как има и неунищожими/незаличими неща.