Неизследвана концепция относно пространството (физическият вакуум) води до неочаквани резултати
Черната (невидима) материя не е само в далечните галактики. Ние живеем в океан от невидима материя – около нас и в самите нас – невидима структура на вакуума. Структура изградена от свръхмалки но свръхплътни субелементарни частици изграждащи също и елементарните частици. Невидима структура която стои зад квантовите свойства на пространството, физичните полета (гравитационно, електрично и магнитно), инерцията, скоростта на светлината, хода на времето и ефектите на Специалната и Обща теория на относителността. Вселената не е разширяваща се тъй като червеното изместване не от Доплеров тип. Теоретично невидимата структура може да пренася неизвестен досега вид вълни разпространяващи се със хиперсветлинна скорост.
Това са следствията от новата физика базирана на научно аргументирана единна физична теория. П
Защо е необходима единна физична теория и какво може да донесе тя
Много от наблюдаваните явления в настоящият момент са още загадъчни за науката. Споменавани обикновенно като парадокси, на тях не се обръща достатъчно внимание, а редица от тях като НЛО например се третират даже несериозно. В действителност явленията явяващи се като парадокси заемат една твърде широка област в съвременната физика: от света на елементарните частици до космологичните явления. За тяхното възможно обяснение са изградени и продължават да се градят твърде много абстрактни теории, често влизащи в противоречие помежду си. Модерната физика на 20 век, базирана на квантовата механика и теориите на относителността е постигнала много успехи. Но тя съдаржа и много нерешени проблеми както от физически така и отпринципен характер. Eдин от принципните проблеми е този, че правилата на човешката логика са изключени в някои определено важни области от физиката, като например квантовата механика и са подменени с математическа логика. В резултат на това, принципа на причинно-следствените връзки, например, не се съблюдава при елементарните взаимидействия и редица модели на квантовата механика а впоследствие това се отразява фатално за фундаменталното разбиране на важни физични процеси. Човешката логика е обявена за непълноценна при света на елементарните частици а е възприет принципа на неопределеността. Въведени са много правила неподдаващи се на логическо обяснение, които в редица случаи се нарушават (например СРТ теоремата при взаимодействията на елементарните частици). Известно е, че съществуват редица противоречия между квантовата механика и теорията на относителността. Нерешени проблеми на атомно ниво засягат сериозно приложните науки. От една страна тези науки получиха огромен напредък благодарение на модерни технологии, докато от друга се чувствува липсата на ясно дефинирана вразка със съществуващите модели на атомите. Това затруднява теоретичният анализ на важни области като например енергийните процеси при биомолекулите, подреждането на атомите при нанотехнологиите създаване на нови материали и други. Проблемите най пряко са свързани с модела на атома и неговото ядро (което не може да се разглежда отделно от елементарните частици). Сегашните квантови модели на атома са по скоро математически отколкото физични. (Редица проблеми съществуващи още от преди 80 години не са разрешени, например защо електонът не пада върху ядрото, защо възможните електронни орбити на модела нямат гранични условия и много други). Молекулярната биология, например, се сблъсква с редица парадокси, при анализа на биомолекулите, използвайки атомните модели на квантовата механика.
В същото време когато, човешката логика е изключена от редица явления при елементарните частици и атомни процеси, тя работи безгрешно в обласста на компютрите и кибернетиката. Основните правила при тези науки, обаче са базирани на ясна и правилна основа. Тогава можем да се запитаме: Не е ли парадокс да се обявява, че човешката логика не е всъстояние да работи в определена област? А ако проблемът не е в човешката логика а е резултат на недостатъчно пълна представа за света и материята? В такъв случай, нашето познание би могло да баде само частично близко до истината в някои области, докато в други то може да бъде и твърде далеч.
В последните няколко години редица отделни изследователи, а сащо така и групи или частни институции се насочиха към изследване на физични явления които преди това а и досега се считат от официалната наука (физиката) като парадокси. Затова те обикновенно са премълчавани не само в научните среди но и в средствата за масова информация. Интернет обаче даде възможност на търсещи изследователи да комуникират помежду си и да обменят информация относно правени експерименти от неконвенционални изследователи, каквато обикновено липсва в официалните научни списания. В резултат на това редица експерименти смятани доскоро за парадокси биват успешно дублицирани с потвърждажане на резултатите. Определено може да се каже че най-голям интерес има към експерименти на Никола Тесла, правени преди сто години. В момента Интернет е залят с информация за този велик изследовател и откривател. Много съвременни изследователи които се запознават с неговите експерименти и идеи считат, че неговите идеи и разбирания за пространството и материяата са били значително по-напред от тогавашната, а в някои случаи и от сегашната академична мисъл. Не случайно експериментите му свързани с окритата от него Радиална енергия не се разбират от официалната наука и досега. А главната причина е, че той е имал друга концепция за пространството (известно също под термина физически вакуум). Неговата концепция е базирана на саществуването на естествена среда – Етер. Яростен защитник на същата концепция е бил и Джеимс Максвел – създателят на модерната електродинамика. В момента официалната физика се бори със един сериозен проблем който е създаден преди 80 години с отричането на Етера, като не смее да се ангажира с промяната на концепцията за пространството. В резултат на това се явява парадоксът: да се изучават свойствата на нещо, докато реалното съществуването на това нещо (Етер) се отрича. При такъв подход само абстрактни математически концепции могат да се развиват, докато човешката логика пропада по много пунктове. Това е било обект на сериозни насъгласия преди 80 години но не и сега. Дори Айнщаин не е бил сагласен с формулираната през 1925 година концепция за пространство-време в квантовата механика, валидна и досега. Проблемът с възприемането на съществуваща среда (Етер) сега обаче не е така безболезнен както преди 100 години. Твърде много суперабстрактни теории биха били застрашени. Каква била ползата, обаче:
Стъпването на правилна фундаментална позиция относно пространство време и материя ще доведе до изграждане на ясно аргументирана и единна теоретична база при която човешката логика и разбиране ще бъдат напълно реабилитирани. Това ще даде небивал тласък на приложните науки. Това предвиждане може да се подкрепи сас следният пример. Защо компютърните науки и приложения достигнаха до такъв бум? Защото са базирани на ясно определена фундаментална концепция и човешката логика работи безотказно на всяко ниво – от най-долното до най-горното.
В момента все по-определено се счита (даже и в официалните академични среди) че пространството съдържа огромна скрита енергия наричана (може би неправилно) нулева енергия) zero point energy (ZPE) на вакуума. Но кой е носителят на тази енергия, ако пространството е празно? А не е ли парадокс също че ние може би живеем в океан от енергия а глобално страдаме от енергийна криза? Такъв абсурд не заслужава ли по-вече внимание и усилия от теоретиците? Да не гожорим, че правилното разбиране на фундаменталната концепция за пространството може да доведе и до осъзнаване на друг не по-малко важен проблем: Реални ли са НЛО и ако да, следва че ние не сме сами. Тогава какво става с тезата че живота е зароден на Земята, за което сега само наивници могат да вярват (в Калифорния вече се дискутира дали да не се включи в учебниците алтернативната идея, че животът не е създаен да Земята). А освен това веднага идва и друг извод, че би могло да се пътува до други слнчеви системи и то най-вероятно чрез непознат за човечеството метод за предвижване. Това са само някои от потенциалните достижения които може да очакваме ако се заемем със реформирането на една отживяла вече фундаментална концепция за пространството.
