"От две години насам има оживени дебати, в чийто център е обикновен метален барабан, поставен върху бетонния под на една фабрика в Рим, щата Джорджия. Нейния изобретател е инженера Джеймс Григс. Той започва разработването на устройството, наречено "хидрозвукова помпа", още през 1987 година. Неговите поддръжници вярват, че тя е вечен двигател и произвежда около 30 процента повече енергия отколкото е подадена под формата на електричество.
За скептиците уредът на Григс е в най-добрия случай самозаблуда в големи мащаби, а в най-лошия - научна измама. За неговите поддръжници устройството е първата несравнима публична демонстрация на несъмнен вечен двигател.
Помпата работи на принципа на шокова вълна в течност. Знае се, че когато шокова вълна се разпространява в течност, се отделя малко количество енергия под формата на топлина. Повечето предишни изследвания са правени с цел да се елиминира шоковата вълна, вместо да се използва топлинната й енергия за полезни цели.
Григс вярва, че неговото устройство работи при абсолютно нормални условя и не противоречи на никой физичен закон. Това, което става, когато хидрозвуковата помпа е напълнена с вода и пусната, е описано от изследователя на перпетуммобиле Джед Ротлуел, който провежда подробно изследване на устройството през януари 1994 година.
По време на една от демонстрациите, за двадесет минути са подадени 4,8 киловатчаса електроенергия, а е отделена топлинна енергия с еквивалент от 5,58 киловатчаса електричество, което е 117 процента ефективност. Но след като има излишък от енергия, защо Григс просто не вкара парата в турбинен генератор, за да я превърне в електрическа енергия и да захрани отново машината си и така да я направи вечен двигател?
Проблемът е, че превръщането на пара в електричество е крайно неефективен процес. Максимумът електрическа енергия, която би се получила е едва 5 процента от подадената топлинна енергия. Това означава, че хидрозвуковата помпа трябва да произвежда много повече енергия, за да стане истински вечен двигател.
Освен това, когато помпата работи десетина минути, тя достига стабилно състояние, при което превръща вода в пара при стайна температура. След достигане на това стабилно състояние помпата продължава да произвежда същото количество енергия, но необходимата подадена енергия става с 30 процента по-малко.
Григс е работил с много физици, опитвайки се да разбере как точно работи неговото устройство. Той е работил с Джед Ротуел, с профсор Кеициос, декан във Института по механично инженерство и в Института по технологии в Джорджия. Той усъвършенства уредите, измерващи подаденото напрежение и отделената топлина.
При следващи тестове е измерена отделена топлина, чиято енергийна стойност е равна на 168 процента от подадената електрическа енергия. При друг тест резултатът се потвърдил, като отделената енергия и била 157 процента.
Въпреки неверието на скептиците Григс успява да патентова устройството си и да започне да произвежда търговска версия. Той вече е продал и инсталирал доста бройки в домовете на потребители от района на Атланта. Сред клиентите са полицейското управление в Атланта, едно пожарно отделение, фабрика за химическо чистене и една гимназия. Устройството му се използва главно за отопление. Всички клиенти са направили сравнение на годишните си сметки от периода преди да инсталират хидрозвукова помпа и след това. Те показват спад на потребяваната за електричество енергия с около 30 процента.
Но какво в действителност предизвиква отделянето на допълнителна топлина? Григс отрича идеята, че помпата има нещо общо с процеса на студен ядрен синтез.
Хидрозвуковата помпа на Григс е изследвана от много иследователи. И скептиците и вярващите си тръгват озадачени и объркани, без отговор на въпроса какво произвежда допълнителната енергия.
За разлика от другите вечни двигатели вие можете да си купите помпата и да я инсталирате в дома си!"
Това е статия от FenomeniBG.com,
http://www.fenomenibg.com/modules/news/article.php?storyid=77Не съм много сигурен, но май при климатиците има нещо такова?
