Автор Тема: СИВАТА ИКОНОМИКА...  (Прочетена 2666 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 333
СИВАТА ИКОНОМИКА...
« -: Юли 12, 2010, 23:28:36 pm »
1 коментар on "Българската олигархия не дава нищо за ръста на брутния вътрешен продукт"

Захариев

Радвам се, че най-сетне икономисти, социолози и политици започват да осъзнават икономическото и социално значение на сивата икономика. :o ;)

Занимавам се с бизнес от 20 години и имам както личен опит, така и информация от многобройни контакти с други предприемачи с микро, малък и среден бизнес.

Искам да обясня за т.нар. “сива икономика” нещо, което не се познава и разбира от държавната администрация и хората, които взимат политически решения.

Има различни видове сива икономика.

Някои биха могли, но избягват да плащат данъци, защото не обичат да се разделят с парите си. Борбата с този вид сива икономика е относително лесна. Повишавате глобите, подобрявате организацията на данъчната система. В момента в който рискът от наказанието стане достатъчно значим, предприемачът укриващ доходи с такава мотивация ще излезе на светло защото ще прецени, че сумата на спестените данъци не “си струват риска” и се обезценяват от допълнителните разходи за глоби, счетоводни и правни услуги, които укриването на данъци неизбежно налага.

Има обаче един друг вид сива икономика и искам да обърна вниманието Ви към нея.

Всяко предприятие, включително и най-малкото, е един социален организъм. И както за всеки организъм, така и за предприятието важи един абсолютен природен закон, който определя неговите цели и действия – инстинктът за оцеляване.

В България днес, в условия на обедняване на населението, свиване на дейността на фирмите, намаляващи държавни разходи и дори отказ на държавата да изплаща своите задължения, всички фирми, и особено микро и малките предприятия, които принципно получават много по-трудно банково и друго външно финансиране, изпадат все по-тежко в ситуация, при която е буквално застрашен техният живот, тяхното съществуване като икономически субекти.

Ситуацията се описва само с две думи: Няма пари! Няма пари защото няма продажби.

Няма пари за заплати, за суровини, за поддръжка на машини и оборудване.


Няма пари за обслужване на задължения към кредитори и доставчици, много от които имат далеч по-убедителни и ефикасни методи за събиране на задължения от приходната администрация, включващи психически и физически натиск, заплахи към семейството, взривяване на коли и дори физическо ликвидиране на длъжника.

Поставен в такава ситуация, на все поголям и нарастващ дефицит на пари, предприемачът има обусловени от инстинкта за съхранение приоритети, ред на плащане на задълженията.

На първо място парите се харчат за онова, което обезпечава самото функциониране на предприятието. Трябва да се плати тока, телефоните, заплатите, бензина, ремонтите, доставката на материали – всичко онова, без което е невъзможно продължаването на дейността. Всеки разумен и отговорен предприемач ще ограничи дори личните си разходи до минимум, но ще плати преди всичко онези задължения, които запазват дейността на предприятието.

На второ място са личните разходи и осигуряване на минимално необходимото за съществуването на семейството. И това е естествено, никой няма да се занимава с бизнес ако това не му позволява да си осигури средства за съществуване.

На трето място стоят задълженията към банки и други кредитори, източници на финансиране на бизнес дейността. Предприемачът не може да си позволи да развали отношенията със своите кредитори защото това води до сериозни санкции и загуби, дори това да не са кредитори, прилагащи мутренски способи за натиск, но и защото достъпът до кредит е от първостепенно значение за съществуването и бъдещото развитие на всеки бизнес.

И на четвърто, последно място, стоят задълженията към държавата. Предприемачът се издължава на държавата едва след като е извършил предишните три групи плащания.

Обърнете внимание - това е естествено. Налага го природният закон, който изисква от всеки един организъм, от едноклетъчното същество до международната корпорация и държавата, да се грижи преди всичко за собственото си съществуване.

Когато толкова много няма пари, че плащането на държавата оставя предприятието без средства за собственото му съществуване, оставя предприемача без достатъчно доход за личното му съществуване или за разплащане с кредиторите изходът е един – предприемачът не плаща на държавата. Задълженията се укриват или се отлагат за плащане в по-добро бъдеще, все едно, в държавния бюджет не постъпват пари!

Обратното е безумие – да платиш на държавата, но да убиеш предприятието или да оставиш семейството си без средства за съществуване. Никой не се занимава с бизнес за да се самоубива.

Този вид сива икономика, която е породена от инстинкта за оцеляване на бизнеса, е все по-широко разпространена днес.

Тя не може да се пребори с административни мерки. Никакви санкции няма да накарат предприемача да излезе на светло защото никакви санкции не са по-страшни от фалита, смъртта на предприятието, разорението на семейството или дори заплахата за живота на самия предприемач (а знаем колко често проблемите в бизнес отношенията се решават с изстрели и бухалки).

Какви са обаче социалните и политическите последици от наличието на този вид “сива икономика”, икономиката на икономическото оцеляване?

По мое скромно мнение "сивата икономика на оцеляването" днес е най-важното патриотично дело за спасяване на по-добрата, производителна част от българския народ, както и на демокрацията и държавността на тази територия.

Черната икономика - да, там е престъпност, наркотици, пране на пари, черната икономика не създава нищо освен пороци.

В сивата икономика на оцеляването обаче може да бъде само някой, който произвежда нещо, което се купува доброволно от хората, а не се натрапва с монополни механизми. Сивата икономика се прави от тези, които създават националния продукт и не искат да се самоубият доброволно за да угодят на българската или европейската бюрокрации...

Гърците стачкуват и палят офиси на банки. Въпрос на манталитет и национален характер. Съпротивата на българите е друга, индивидуалистична, скрита и тиха. Когато властта и монополите ги ограбват, те не взимат пушката, а оставят каруцата с бирника в блатото.

Няма да има бунтове и стачки в България, ще видите. Но до края на годината ще има поне още една актуализация в Бюджета поради намаляващите приходи.

Сивата икономика на оцеляването е българският, изобретен и изстрадан през вековете начин на нашия народ, да се бори с една самозабравила се олигархия и корумпирана бюрокрация, опиянена от успешния начин по който съумява да манипулира демокрацията и да дирижира законодателната дейност последните 20 години.

Проблемът на тази бюрокрация се нарича волунтаризъм. Волунтаризмът е да мислиш, че със законите, приемани в Народното събрание и с разпоредбите на Министерския съвет можеш да отмениш природните закони. Никоя власт, най-тоталната дори, няма власт над природните и икономическите закони. Никой не може да отмени или забрани инстинкта за самосъхранение.

Чрез сивата икономика и спадащите приходи в хазната производителната част от българската нация съхранява живота си и ще принуди политическия елит да направи нужните и дълго отлагани реформи.

http://www.kpetkov.eu/bylgarskata-oligarhija-ne-dava-nishto-za-rysta-na-brutnija-vytreshen-produkt

Неактивен blade

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 470
"Гангстерска икономика" според Юрген Рот
« Отговор #1 -: Ноември 24, 2012, 20:38:55 pm »
"Гангстерска икономика" според Юрген Рот

Гангстерска икономика не означава нищо друго, освен че част от икономическият и политически елит сътрудничат с мафията, с престъпни синдикати, за да печелят. Няма значение дали по парите има засъхнала кръв, стига да има печалба. Така обяснява заглавието на новата си книга (ИК “Слънце”) журналистът Юрген Рот.

Защо днес организираната престъпност така се улеснява да си пазарува икономика, а оттам и политика? Тезата на Рот е, че принципите на законност и морал и ценностната система на конституцията за все повече представители на икономическия и политически елит са само театър за пред медиите.

Това, което е особено актуално в контекста на българската действителност, са препратките на Юрген Рот към историческото развитие на организираната престъпност. Днешната й икономическа мощ и политическо влияние се дължат на тежки престъпления като изнудване, измами, убийства, фалшифициране на документи, подкупи, контрабанда с цигари, алкохол, дрога, търговия с оръжия, екологични престъпления и укриване на данъци.

Крадци и измамници в рамките на немного години се превръщат в магнати, а бандити и мародери – в олигарси. Искат да живеят неосветявани, да изперат спорните си биографии. С добре заплатени PR агенции преследват единствено целта да внедрят криминално придобитите си средства в легалния икономически цикъл, за да имат влияние върху политическите решения в своя изгода.

В първата част на книгата журналистът се спира на начините, по които се свързват престъпни структури със законни икономически субекти. Втората част разглежда конкретни примери за такива връзки и механизма на функционирането им.  Замесени са големи реномирани предприятия, които в една или друга степен партнират с представители на организираната престъпност. Третата част е посветена на стратегиите за борба с организираната престъпност, които шумно се рекламират, но всъщност се провалят. Причините за този провал също са маркирани.

В книгата си „Гангстерска икономика” Юрген Рот дава многобройни примери. От германското строителство, финансирано от сицилианската Коза Ностра, през все по-изкусното пране на пари от калабрийската Н’дрангета, случаят „Опел”, Дерипаска, руските олигарси в Германия, Газпром и Коза Ностра, Тюркменистан и Казахстан до германските корабостроителници и метода „яж или умри”, руската мафия в Испания, Фрапорт АГ, Луфтханза, аферата „Манила”.

И… България - разказва за омагьосаната обвързаност между парите и властта, за връзките между елитите, различните власти, икономиката и организираната престъпност. Базира се изцяло на примера ТИМ (неясното минало на холдинга, управително тяло, икономически интереси, конфликти с конкуренти – например от кръга „Капитал”, и т.н.). Всички тези разкази са плод на сериозни и задълбочени журналистически разследвания и стъпват върху огромно количество фактология и данни.

„Гангстерска икономика” е своеобразна енциклопедия за европейската и световна мафия.  Изводът на Рот е тъжен. Всяващият ужас и страх имидж на организираната престъпност е продукт на борците срещу нея (т.е. държавите и техните органи). А самата организирана престъпност вече е част от общото социално-икономическо семейство.  Фанфарно огласяваната борба срещу нея не може успешно да бъде доведена докрай. Просто няма как да бъде позволено това!

Лидерите на организираната престъпност вече купуват избори, армии, дори президенти; може до вчера да са били прости гангстери, но днес са акционери с власт и огромно влияние…

Юрген Рот е сред водещите разследващи журналисти в Германия. От години следи процесите, свързани с организираната престъпност, мафиотските структури, и срастването им с политическите кръгове както в бившите комунистически страни, така и в Западна Европа и други държави по света. Рот се занимава и с разследванията на икономически престъпления и корупционни практики. Автор е на много статии и книги, сред които “Червените босове”, “Мрежите на терора”, “Олигархът”, “Гангстерите от Изтока”, “Новите български демони” и др.

По ИК “Слънце”

http://e-vestnik.bg/10299/gangsterska-ikonomika-spored-yurgen-rot/
“And neither do I! I want to have a wife, children & a home, I want to live! But it's all for nothin

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27