Автор Тема: Вулканите, наводненията, археологията и политиката  (Прочетена 1545 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен ARRI

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 523
ВУЛКАНИТЕ , НАВОДНЕНИЯТА , АРХЕОЛИГИЯТА  И  ПОЛИТИКАТА

Встъпление от Стопанина: Имам честта и удоволствието да представя и да разпространявам новата книга на д-р Асен Чилингиров, която се казва «Вулканите, наводненията, археологията и политиката». Както загатва самото заглавие, разглежданите теми са много и може би привидно изглежда, че нямат нищо общо помежду си. Това обаче не е така – както съм показвал с новините, които публикувам всеки ден, всичко, което може да се ползва за политиката, се използва; и обратно – всичко, което не е полезно за политиката, се замита под чергата и му се отнема правото на съществуване. Важи и за изригванията на вулканите, и за климатичните промени, а също така за археологията и историята.

Д-р Асен Чилингиров не изневерява на своята история. Въпреки че думата „история“ не присъства в заглавието, а в самата книга се споменава относително рядко, тя е спойката, която обединява другите теми. Изригванията на вулканите сериозно объркват историята. Наводненията – също. Вулканите бъркат и археологията. А обърканата археология съвсем дообърква и без това сбърканата история. За да е съвсем „забавно“ няма как да не отбележа, че тотално сбърканата история пък се ползва за една „правилна“ политика.

Предлагам началото на първия дял от «Вулканите, наводненията, археологията и политиката» за четене на сайта. Пълния текст с допълнителни бележки от този дял можете да изтеглите в PDF формат (720 Kb). Другите три дяла се обработват и форматират, като ще бъдат добавяни един след друг през следващите няколко дни.

* * *

Вулканите, наводненията, археологията и политиката

д-р Асен Чилингиров

От 20 март т.г. за няколко седмици вниманието на едва ли не цялата световна общественост беше приковано от едно събитие – изригването на вулкана Еяфялайокул в Исландия, парализирало въздушните съобщения почти по цялата наша планета. Или поне така ни беше съобщено от официалните информационни служби. Че вулкани изригват ежегодно някъде по земята, е известно дори на неспециалистите. Този път обаче измерванията в района на вулкана застрашавали сигурността на въздушните полети.

Още по-странно изглежда това обстоятелство при положение, че не беше съобщено за подобни измервания при последното значително поради последствията си изригване през 1980 година на вулкан, намиращ се само на няколко десетки километра до един от най-големите световни научни центрове – вулканът Света Елена (Mount St. Helens) в САЩ. Нещо повече: това изригване е било наблюдавано в течение на седмици от самолети, летящи непосредствено до вулкана, за което свидетелстват публикуваните тогава снимки. И не се споменава за никакво въздействие на „облака около вулкана“ върху полета на самолетите! Но по-късно се съобщава за твърде необичайни последствия върху обширни територии в съседство с вулкана – като тези сведенията след това внезапно изчезват дори от специалната научна литература, без да бъдат последвани от каквито и да било коментари в „научните“ публикации.


Изригването на вулкана Еяфялайокул в Исландия

За компютърни симулации, свързани с изследвания на явления от областта на геофизиката – за каквито се твърди, че са направени при изригването на исландския вулкан –до преди няколко години имаше съобщения дори в научно-популярната литература. Но и те бяха грижливо отстранени. Най-сензационни бяха съобщенията за такава компютърна симулация, извършена от сътрудниците на известния испано-американски учен Луис Алварез (1911-1988), лауреат на Нобеловата награда за физика в 1968 година. Допреди няколко години тези съобщения можеха също да се четат в разноезичните версии на Wikipedia, преди да бъдат заличени и от там, също както сведенията за дейността на Алварез през последните години от живота му.

Някъде на това място читателите, които не са запознати с моите научни и популярни публикации, може би ще се запитат: „Какво общо може да имат сведенията от областта на геофизиката с археологията, историята на изкуството (а както ще видим по-нататък) и с биогенетиката?“ – Твърдe много! И за това не е достатъчно читателите да хвърлят бегъл поглед върху която и да е от моите научни публикации от последните десетилетия, а да проследят внимателно доказателствата, представени там в защита на една теза, позволяваща разбирането на противоречията, изпълващи българската история през цялото съществуване на нашия народ в течение на много хилядолетия. Тъй като в тези публикации е писано подробно както за последствията от изригването на вулкана Св. Елена, така и за изследванията на Алварес и неговите сътрудници, тук ще се спра на тях съвсем накратко. Но ще добавя и някои сведения, които са ми известни като неспециалист в съответните области едва отскоро.

Не бих желал обаче по никакъв начин с това да създам впечатлението, че смятам да сваля булото на тайните, закрило не само събитията около изригването на исландския вулкан, но и още редица други събития от последните дни, месеци, години и десетилетия, станали пред нашите очи и за които смятаме, че знаем всички подробности. Тук ще обърна внимание само на някои подробности, останали извън вниманието на обществеността, макар и да са от голяма важност не само за нашата история, но и за нашия живот – съответно и за нашата идентичност сред засилващите се напоседък глобални тенденции.

И тъй, първо изследванията във връзка с вулкана Св. Елена и компютърните симулации на Алварез и неговите сътрудници. Защо те са тъй неудобни за съвременната наука?

Геофизичните изследвания в района на вулкана Св. Елена, извършени през десетилетието след изригването му, показват ускореното протичане на редица геофизични процеси, за които дотогава се смяташе, че са константни. Или с други думи, процесите, за които се знае, че протичат за точно определено време, в околността на вулкана протичат многократно по-бързо. Това са процесите, свързани с разпадането на атома в тежките метали, на които се основава всичката хронология за измерването на времето при протичането на дълготрайните процеси, свързани и с образуването на небесните тела. А това от своя страна показва, че не разполагаме с постоянен и неизменен еталон за това измерване – нашите познания се основават единствено на предположения и на увереността, че прилаганите досега еталони са неизменни.


Изригването на Св. Елена. Снимка: NASA

Сведенията от изследванията по територията около вулкана Св. Елена изчезват както от научно-популярната, така и от научната литература – все едно такива процеси не са протичали и никога не са били правени изследвания за тях. Същото става и с резултатите от компютърната симулация, извършена от сътрудниците на Алварез. В какво се състои тази симулация и каква цел е преследвала тя? Алварез влага голяма част от сумата, получена от Нобеловата награда, за финансиране на един научен проект, разработен от него и няколко негови сътрудници, за да се установи какви данни съществуват за катастрофи на нашата планета, причинени от падането на метеорити на Земята. До Алварез (а за мнозина учени и до ден-днешен!) съществуваше дълбокото убеждение, че такива метеорити са падали само през минали епохи, отдалечени от нас с много десетки милиони години – какъвто е бил случаят с метеорита „причинил преди 50 милиона години измирането на динозаврите“.

За укрепването на тази с нищо недоказана и недоказуема дата, преди по-малко от две десетилетия беше стартирана цяла мултимедийна програма, преследваща от своя страна и целта да потвърди някои от най-оспорваните твърдения на привържениците на Дарвиновата еволюционна теория. Парадоксалното е, че в тази кампания многократно беше цитирано името на Алварез, който бил доказал, че „измирането на динозаврите преди 50 милиона години се дължи на падането на метеорит“ – въпреки че Алварез много внимателно се въздържа да цитира каквито и да било дати, свързани с падането на този метеорит. А какви последствия за нашата планета може да има падането на един метеорит със средна величина от приблизително 5 км в диаметър показва компютърната симулация, извършена в края на 1980-те години. Но тези резултати биват незабавно засекретени и днес ние знаем за тях само от някои сведения, разпространени въпреки почти пълната блокада, наложена „от горе“.

Въпреки че в тези сведения за изследването липсват точните цифрови данни, дори и без тях можем да си представим резултатите от една подобна катастрофа – за пример само ще отбележим, че диаметърът на метеорита, паднал някога в Мексиканския залив, е бил около 10 км, т.е. двойно повече от диаметъра на фиктивния метеорит, изследван при компютърната симулация. От тази симулация се установява, че метеорит с такъв диаметър, паднал на земята или в океана, е в състояние да пробие земната кора и да предизвика развиването на температура над 50,000° С. Това от своя страна води до изпарението и йонизирането на огромни количества вода, което пък води до верижни ядрени процеси по цялата планета. А за да знаем, че органична материя не може да съществува при такава висока температура, не е нужно висше образование по биология.

Нека не забравяме, че дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК), носител на наследствената информация в клетката, се разлага при температура от +80° C, а това означава, че след всеки от досега откритите пет паднали метеорита животът е трябвало наново да се зароди и да започне развитието си, за което, според привържениците на Дарвиновата теория, са били нужни милиарди години. Това ни обяснява защо резултатите от компютърната симулация, извършена от работната група на Алварез, изчезват от „научната“ литература, където според общовъзприетата конвенция не се публикуват сведения и данни, противоречащи на Еволюционната теория на Дарвин – също както в Средновековието беше забранено публикуването на всякакви материали, противоречащи на учението на църквата. Само местата на „науката“ и „лъженауката“ днес са разменени.

А че на Земята са паднали значително повече от пет метеорита, беше потвърдено от космическите изследвания през десетилетията, последвали компютърната симулация на Алварез и неговите сътрудници. Потвърди се и от фотографските снимки на планетите Марс и Венера. Последните, направени от американски спътник по проекта „Магелан“ през 1994 година, преодолял за първи път гъстата атмосфера на тази планета, показват, че и нейната повърхност e покрита с кратери от безброй метеорити и вулкани. Заснимането на планетата Уран, извършено от спътник едва през 1986 година, показа една още по-страшна картина, от която се вижда, че стълкновението на тази планета с голям метеорит е довело до разчупването на планетата на много части, най-голямата от които продължава съществуването си с обезобразена форма и по нова траектория, докато останалите по-големи части, отчупени от планетата, се превръщат след удара в нейни спътници, като се движат по съвсем необичайни траектории. През 1994 година астрономите наблюдаваха и удара на един огромен метеорит върху Юпитер.

Какво значение имат тези сведения за историята и археологията?

Изключително голямо! Те решават окончателно един спор, започнал преди половин век, в началото на 1950-те години, във връзка с използването на изотопа 14С за измерване на времето в археологията и съответно – в историята. Макар за прилагането на този изотоп с такава цел да съществуваха значителни ограничения, американският физик Либи (Willard Frank Libby, 1908-1980) успя да го наложи, като методът за измерване на протеклото време от създаването на археологически артефакти досега получи названието „Радиовъглероден метод“ или „Метод 14С“, а на Либи беше присъдена в 1960 година Нобелова премия за физика. Ограниченията за прилагането на този метод са били добре известни както на неговия откривател, така и на неговите критици и поддръжници.

От обширната литература против използването на Метода 14С тук ще спомена само две публикации, които все още могат да се четат и свалят от интернет: съдържащата богат информационен материал и незагубила своята актуалност  за близо половин век статия на известния руски историк и публицист Лев Самуилович Клейн (*1927) „Археология спорит с физикой“, публикувана в спис. „Природа“ още през 1966 година, и съкратения интернетен вариант на голямата монография от Christian Blöss и Hans-Ulrich Niemitz, „CI4-Crash: Das Ende der Illusion, mit Radio-karbonmethode und Dendrochronologie datieren zu können“, Berlin, 1997, 22000.

Ограниченията се съдържат преди всичко в обстоятелството, че този метод може да бъде използван само при константна стратосфера, хидросфера и биосфера. Или с други думи, ако не се отчита това условие, получените резултати са неверни и следователно – те са неизползваеми. А кои са факторите, способни да нарушат и да изменят състоянието на стратосферата, хидросферата и биосферата? Те са били добре известни и преди половин век, и сега, като включват както външни облъчвания, така и всевъзможни геофизични катастрофи. Но и тогава, и сега, не е било и не може да бъде известно в каква степен тези външни фактори влияят на резултатите – а както ще се оказва след полувековното прилагане на метода, разликата между реалното време и времето, показано съобразно с изчисленията според този метод, може да надмине не само няколко десетилетия, но и столетия, та дори хилядолетия.

Решаваща роля за възприемането на Метода 14С в археологията и историята играе един спор, продължил дотогава почти век и половина. Този спор възниква при опита да се координира старогръцката хронология (респективно римската) с египетската, при който се оказват значителни несъответствия най-малко на две места и то с по два до три века – първото приблизително между годините 700 и 1000 и второто между годините 1100 и 1400 пр. Хр., изчислени според гръко-римската хронология. За тези години липсват каквито и да било събития, които да ги запълнят, а липсват и надписи, потвърждаващи съществуването им. И то в границите на цяла Евразия.

С възприемането на Радиовъглеродния метод учените се надяват най-после да получат един еталон, с чиято помощ биха могли да запълнят „тъмните“ векове – dark ages – което название за въпросните периоди съществува като „terminus technicus“ и читателят ще го срещне във всички популярни и научни трудове и справочници по хронология. По такъв начин решаването на този тъй важен въпрос археолозите и историците предоставят на физиците, в чиято „точна“ наука сред тях почти не съществуват  съмнения, като се надяват, че последните ще успеят посредством координирането на различните резултати – така нареченото „калибриране“ – данните да бъдат уточнени.

За изследванията с новоустановения метод в Европа и Америка възниква цяла hi-tech индустрия. Но докато в началото на 1970-те години при всички големи технически университети в САЩ, ФРГ, Франция и Великобритания вече има над 70 съответни лаборатории, в така наречения Източен блок изследванията се монополизират само в два изследователски института – при Академията на науките на ГДР в Източен Берлин и в СССР, като последният влиза от самото начало в силно засекретената област на космическите изследвания. В него постъпват и всички резултати, получени при изследванията на археологическите артефакти, които по това време на Запад не са секретни. По такъв начин съветският център за изследвания с Метода 14С поема и задачата да „координира“ (т.е. да нагажда) разните резултати, включително получените в лабораторията при АН на ГДР в Източен Берлин, където се изследват пробите от България, Румъния, Унгария и Полша. Този научно-изследователски център разполага и с проби от археологическите разкопки, извършени от германски археолози преди Втората световна война в Троя и Микена, но също и в голям брой други обекти в Турция през ХІХ и началото на ХХ век.

Тъй като лабораторията и научният център са монополизирали цялата дейност в Източна Европа и този център е в най-тясна връзка с главния център в СССР, уеднаквяването на резултатите вече не представлява никакво затруднение. А от началото на 1970-те години при координацията на получените проби за изследване с Радиовъглеродния метод в СССР начело застава един съветски учен, чийто подпис виждаме още на първия списък-каталог на данните от пробите, изследвани с 14С от цял свят. Това е професор Павел Маркович Долуханов (1.І.1937-6.ХІІ.2009). Обозначението на неговата специалност се променя многократно през последвалите четири десетилетия, давано отначало като археолог и географ, а накрая – климатолог и етнолог. В 1989 година той е инсталиран от КГБ в главния център за изследвания и координация  на Метода 14С във Великобритания, намиращ се в университета в Нюкесъл (Centre for Archaeology of Central and Eastern Europe), чийто директор той става в 1996 година, преди да оглави през 1998 година и учредената (също от него) Международна интердисциплинарна работна група за изследване на етническия и лингвистичен произход на Северна Европа (International interdisciplinary group on the ethnic and linguistic origins of North Europeans).


Павел Долуханов

През 2003 и 2009 година Долуханов организира под егидата на ЮНЕСКО двете най-големи досега международни конференции за климата, а в последното си представяне в руската телевизия през 2009 година водещата предаването го назовава „бележит етнолог“, без да пропусне да отбележи, че той е професор в един от видните британски научни институти, университета в Нюкесъл. Цялото половинчасово предаване, излъчено от Пети канал на Руската телевизия, можете да гледате в интернет и дори да си го запишете. Ще се удивите на теориите на „бележития етнолог“ за „произхода на руския етнос непосредствено от южноафриканските маймуни“.

На новия си пост във Великобритания Долуханов разширява вече в глобален мащаб своята дейност при координирането на резултатите от изследванията с Метода 14С. От началото на Новото хилядолетие той свързва тези изследвания – или казано в прав текст ги нагажда според разработената от него програма – с изследванията в генетиката по проекта ГЕНОМ, но също така паралено и едновременно с изследванията в областта на климатологията. За тази глобална „научна“ дейност читателите на сайта „От извора“ бяха своевременно информирани. Името на Долуханов обаче не се появи във Великобритания, където беше огнището на скандала „Климатгейт“. Но това име не се появи също в специалната научна литература във Великобритания и в Русия. А трябваше да бъде споменато поне след смъртта на Долуханов, поради важните постове, заемани от него в течение н
ЖИВОТЪТ  НА   БОГОВЕТЕ   Е  СЛЯПАТА  ВЯРА  НА  ОНЕЗИ, КОИТО  ИМ  СЕ  КЛАНЯТ !Тери Пратчет

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27