Как е възможно да се бият посред бял ден ? Кой ги търпи и кой ги спонсорира ? Ако полицията иска може да приебере всички видове екстремисити, явно някой ги покровителства, но с каква цел ?
Скрибуцане по релситеАгресията тепърва ще ескалира, прогнозират крайно леви, ултрадесни и експерти
Мария Филева
Сблъсъкът в трамвай 20 между младежки радикални групировки в иначе слънчевия юнски ден съвсем не е и няма да остане само единичен инцидент. Напротив – ескалацията предстои и тепърва побоищата и нападенията ще зачестяват. За това предупредиха и леви, и десни ъндърграунд организации, това твърдят и специалисти, анализиращи и следящи отблизо политическите процеси у нас.
Около 10,30 часа в неделя, 6 юни, няколко младежи с качулки и маски нахлуват в раздрънканото жълто трамвайче и пребиват други младежи, тръгнали да протестират в защита правата на чужденци, обитаващи изолатора в Бусманци. Че акцията не е просто вандалска проява на незнайно защо разгневили се млади хора, а целенасочено организирано мероприятие, говори и добрата подготовка на нападателите, и подборната атака – пребити са точно четиримата крайно леви правозащитници. Ватманката не е пострадала. Резултатът е 17-годишен в Детска противошокова зала на “Пирогов”, трима по-леко ранени и осем арестувани.
Версиите
Набитите не крият своята принадлежност – те са представители на формации, определящи себе си като крайно леви – Младежко комунистическо движение “23 септември” и Младежки комунистически клуб “Че Гевара”. За насилието обвиняват “конкуренцията” в другия краен коридор – ултрадесните от движение “Национална съпротива” и близки до тях групички, сред които списващите сайта altermedia, където редовно публикуват техни снимки, придружени с призиви за саморазправа. “Схемата е следната: Слагат снимките с текст под тях “Ето това са хората, които… , моля да вземете мерки”, обясни пред “Всеки ден” Павел Иванов, председател на Комунистически клуб “Че Гевара”. Подразбирало се, че “моля, вземете мерки” е заплаха. Техният ответен удар пък е да се оплачат на ДАНС, а оттам, по думите му, се заинтересували за известно време от случая.
Националсоциалистите – фенове на Костов?
Левите твърдят, че не разполагат с финансовата мощ на неофашистите и не могат да отговарят реципрочно. Все пак са идентифицирали до някаква степен врага. Категорични са, че нападателите са от “Национална съпротива” - неформално националсоциалистическо движение. “Негов председател е Димитър някой си от София”, казва ни комунистът Павел Иванов. Питаме го дали неонацистите гравитират около някоя голяма политическа сила или са напълно маргинални. “Никой не изразява открито политическите си пристрастия, но общо взето предполагаме, че става въпрос за десни – ДСБ и “Атака”. Една голяма част от altermedia са членове на “движението” на Иван Костов – Демократи за силна България. Поне техните съмишленици в Пловдив са привърженици на Костов”, категоричен е председателят на КК “Че Гевара”. “Говорим за полулегална дейност, която се изразява в преклонение пред неофашистки символи, история, честване на бележити дати, обикаляне по света на срещи с подобни организации и непрекъснати нападения над другомислещи”, допълва картината той.
Димитър някой си е Димитър Лазаров, една отрепка, упътва ни по-точно Боян Расате, председател на националистическата формация БНС, самият той жертва на побой от миналата седмица. Расате признава, че Лазаров е членувал в неговата формация, но е бил изключен през 2007 г. не само поради факта, че е отрепка. Сред другите причини са непрекъснато създаване на интриги и замесване в подобно сбиване. Най-голямото му прегрешение обаче са “нерегламентирани отношения с органите на реда”. “Това означава, че лицето е доносник, който снася информация на полицията”, обясни Расате. Какво толкова има да се снася, питаме ние. “Имало е случаи, когато има неща, за които не са за пред хората”, отговаря Расате. Например – след въпросното сбиване, Лазаров е арестуван. При разпит в полицията дава пълно описание на лицето, с което е бил, т.е. го предава и т.н. “С една дума – човек, на когото не може да се разчита. Аз, ако бих правил нещо, подобно на онова, което са направили вчера, ако са те, не знам, не бих го направил с този човек”, отсича Расате. Иначе по негова информация “Национална съпротива” е неформална група, която няма политически амбиции. Нямат точен състав, събират се най-често след някакъв концерт или веселба, пък можело и да не се съберат.
Расате отрича побоят над него и 17-годишния му съратник да е дело на конкурентна крайно дясна група. “Какво казват крайно левите, не би следвало да се взима под внимание, защото също така може да е опит за отклоняване на вниманието от тях”, посъветва ни лидерът на БНС. Намира за нормално да се отрича участие в нападението срещу му, “защото всеки може да си представи какво ще се случи, когато разбера кой е”. И левичарите нападат, просто ултрадесните са корави момчета и не се “разплакват” при всеки удар.
Зловещо начало на въоръжена улична война или лавина ли е вече снежната топка
Иначе непримиримите врагове са като сиамски близнаци по отношение на основните си тези – че имат за крайна цел да променят сегашния несправедлив обществен ред, че не се чувстват представени от стандартните политически сили, които не са нищо по-различно от шайка разпасани крадци-капиталисти и олигарси, и най-зловещото – кризата ражда бедност, бедността радикализира масите и подобни кървави сблъсъци са просто неизбежни при това далеч по-тежки и с по-голяма честота.
“От вчера седя и си мисля какво означава крайно ляво и крайно дясно, при положение, че ако под крайно се разбира промяна на обществения ред към по-добро, в смисъл към граждански и политически свободи, може да сме крайно леви. Проблемът е, че крайно десните си вървят с цялото въоръжение, с групите за нападение, изживяват се като бранници, като едва ли не воини на фюрера. От другата страна, имаме едни момчета и момичета, които не приемат капитализма и получават удари”, обяснява ситуацията Пламен Иванов от Комунистически клуб “Че Гевара”. Слабостта на държавата е, че не иска да признае, че става дума за фашизъм, а се говори за хулигански прояви.
Неговата прогноза: “Лошото е, че понеже нападенията продължават, в един момент държавата ще изпусне възможността да въздейства. Това рано или късно ще се случи и ще се получи така, както стана в Гърция – ще вървят въоръжените отляво и други въоръжени вдясно”. Разбира се, с уточнението, че другите подготвят почвата за бойни действия, а от “Че Гевара” не искат да пращат “децата си, другарите си на заколение”. “Проблемът е следният – агресията ражда агресия. Въпросът е, че когато се роди тази агресия, ако чак тогава държавата се задейства, вече ще бъде късно”, предупреждава ни Иванов.
Нещата не изглеждат по-различно на отсрещния – десен тротоар. “Почти целият български народ и средностатистическият български гражданин, който изнася цялата тежест на този т.нар. преход, не се чувства представен в управлението. Или ако се чувства представен, то е само в първите няколко месеца на новото управление, след което измаменият избирател разбира, че интересите му отново не се защитават. Нормално е след това нещата да тръгнат в някакъв хаотичен ред и посока”, твърди Расате. “В парламента няма леви, няма десни, има само негодници, които работят за себе си, а се представят под едно или друго име, за да подлъжат избиратели”, допълва Расате.
И той прогнозира кървави екшъни. “Бедността радикализира всяко едно общество. Когато човек е притиснат до стената, той няма къде да избяга. Аз мисля, че нещата ще се задълбочат и ще излязат извън контрол”, категоричен е Боян Расате. При това според него не става въпрос за бъдеще. “То се случва вече. Нещата в обществено-политическите отношения са като една снежна топка, която тръгва от нещо малко, следва второ, трето, пето и ескалира, докато накрая се превърне в една лавина, която аз лично се надявам един ден да помете онези, които вече 20-та година си правят майтап с нас”, безпощаден е националистът.
Ексцесиите са нищо повече от форма на социален бунт. “Когато индивидите в едно общество се чувстват безпомощни и непредставени във властта, разбира се, че започват да се прокрадват идеи за саморазправа, самоуправление и налагане на свои собствени закони, чрез които да се търси една или друга справедливост”, казва Расате.
Когато пластовете се разместват или научна теория за “трамвайното” насилие
От години в България се засилва чувството за отчужденост от държавата и институциите. А партиите са символ на отчуждението между тях и отделния гражданин. На този фон много лесно могат да виреят радикални течения и да има крайни емоции, коментира пред “Всеки ден” политическият психолог Антоанета Христова. “От друга страна човешкото същество се чувства по-комфортно, когато е част от някаква група. Тя го кара да се чувства значим, дава му уважение, смисъл”, допълни Христова.
Експертът е категоричен – когато има криза на ценности в едно общество, такива групи виреят. Особено опасно е, че привличат основно млади хора, които се намират в ситуация на търсене на идеал. По-възрастните намират отдушник и се справят поотделно. “Те се отдават на отчуждеността и се научават да се справят с нея, независимо от средата – затварят се, депресират се, в рамките на семейството се опитват да решават нещата. Докато младият човек е такъв, че има по-голяма потребност от групата, т.е. още има надежда, че би могъл да съчетае социална среда и лична удовлетвореност и постижение. И когато обществото не ти предлага целта, я намираш в някакви малки групи – били те националистическо-фашистки или крайно леви”, обяснява психологът. Крепи ги тяхната уникалност – смисълът да са заедно е, защото се противопоставят на обществото. Това пък ги прави много агресивни – така доказват своята значимост.
Прояви на такъв тип агресия ще се увеличат, прогнозира Антоанета Христова, защото България се намира в ситуация на много тежък преход, който не само не е приключил, но в момента е най-голямото разместване на пластовете. “Позитивното досега беше, че имахме една-две националистични формации, които успяваха да оберат тези радикални настроения и да ги канализират, а вече не успяват да се справят. Те малко изневериха на тези настроения, започнаха да играят на легитимна партия. Когато се заиграеш с официалната власт, малките групи и тяхната емоция, престава да може да бъде легитимирана чрез представляваща я партия. Партията става част от официалността - това, което е отчуждението”, е мрачната картина, която вече ни се случва.
понеделник, 7 юни 2010
http://www.vsekiden.com/?p=70522
