Как цар Борис ІІІ елиминира политически Цанков със съдействието на Хитлерhttp://www.tzankoff.de/faizbist.html На 30 януари 1933 г. Хитлер беше дошъл на власт в Германия. В България военният преврат на 19 май 1934 г. – останал в историята под името преврат против режима на партиите – с право се смята също за преврат който целеше и да предотврати професор Александър Цанков, министър председателят борец срещу леви земеделци и комунисти след 9 юни 1923 г., при предстоящите избори да вземе властта със своето Народно социално движение. Царят беше успял след това с един малък „контра-преврат“ на 21.04.35 г. да тури начало на една нова глава във вътрешнополитическата ни история, позната под името личен режим на царя. Главната му характеристика се състоеше от това, че цар Борис управляваше лично, без партии, и без истински парламент. Борис ІІІ беше станал – от един цар, който, в съгласие с Търновската конституция царуваше но не управляваше – сега цар който и царуваше и управляваше лично, с помощта на нему доверени и удобни лица и чиновници, но без политици – поне без такива представляващи политически партии или движения – и без свободно избран многопартиен парламент.
През 1936 г. цар Борис ІІІ стоеше пред важни вътрешнополитически решения – как да продължава да управлява България и какво управление да изисква от своя Министър председател на момента, Георги Кюсеиванов, преди това виден както се казва дипломат от кариерата. Дипломатът е държавен чиновник, във случая на Кюсеиванов един висш държавен чиновник (чиито дипломатически качества не се оспорват и чиято личност не е обект на тази ми публикация). Но той не беше избран от народа политик. Близките му отношения с царя се дължеха особено от времето след 1931 г., когато той беше станал шеф на кабинета на царската канцелария.
След като забраната на всички партии от страна на 19-майския режим 1934 г. не беше никога отменена при личния режим на цар Борис, от януари 1936 г. нататък царските правителства бяха започнали да вземат мерки срещу отделни организации като Националните легиони и Родна защита; а през есента на 1936 г. бяха взети и решителни мерки срещу най-голямото дясно Народно социално движение на Александър Цанков.
През юли 1936 г. Кюсеиванов образува правителството в което взе като министри отделни личности от политически партии, но като личности, а не като представители на тези партии; така напр. от Цанковото движение двама от най-близките на Цанков хора Тодор Кожухаров и професор Димитър Мишайков. Цанков се съгласи с това, но само при изричното условие че ще бъдат държани общи Парламентарни избори „най-късно до края на първата половина на месец октомври“ (15 октомври 1936 г.). Когато Кюсеиванов наруши това устно споразумение, взето – в негово присъствие – между цар Борис и Цанков, министрите Мишайков и Кожухаров си подадоха през октомври оставките. Два дена след това, във двореца Врана се състоя последната официална политическа среща между царят и Цанков в течение на която двамата си казаха техните „истини“ и скъсаха всяка политическа връзка помежду си. (вж. Хопе България – своенравният съюзник на Хитлер ( >>) стр. 42, 199 в немския оригинал; Александър Цанков Мемоари, Глава Недостойни игри, стр. 427 и сл.; Спомени, стр. 244 и сл.; Стефан Груев, Корона от тръни, стр. 290).
Благодарение на днес отворените немски държавни архиви, включително и на преди това най-тайните (доколкото съответните документи не са загубени на края на войната от военни действия или въздушни нападения), бях в състояние да се сдобия с всичките документи между две дати, изчерпващи въпроса, следващите документи А-В, Д-Е – предадени изцяло и преведени дословно (моите забележки и коментарии слагам в арабски цифри в скоби (1-5).
А. На 25.11.1936 г. дългогодишният германски пълномощен министър в София Ойген Рюмелин праща следната телеграма на външния министър в Берлин барон Константин фон Нойрат:
Телеграма № 89
Лично за Министъра на Външните Работи на Райха
Цар Борис ми говори между другото за пътуването на Цанков, което той бил окуражил (1), за да можел Цанков не само да опознае новата Германия, но и да се убеди на место в това, че в една държава властта не пада като подарък в ръцете на един „водач“, но че той трябва най-напред да я извоюва и да спечели за себе-си целия народ (2). Царят би бил особено признателен, при сгоден случай тези гледни точки да бъдат така да се каже педагогически подчертани на Цанков (3). Царят ме натовари по повод на тази телеграма да предам на Вас, и чрез Вас на Фюрера, неговите най-сърдечни поздрави (4) и наново зачете с особена благодарност Берлинските дни които остават траен спомен за него. Допълнително съобщение по следващия куриер.
Рюмелин
25.11.[1936]
--------------------------------------
(1) Това е вярно. Но още в моите Дебати с Груев на времето изтъкнах, че с това цар Борис е искал предимно да убеди Цанков, че не е време да се рискува в България парламентарна демокрация – вижте тука >>. Царят крие от германците, че междувременно – преди повече от месец – той е скъсал с Цанков.
(2) Нито с дума обаче не се споменава, че Цанков не може да се бори да спечели целия български народ по простата причина, че и неговото Народно социално движение беше забранено и че срещу него царят беше взел неотдавна – през есента на същата 1936 г. – нови остри мерки; за забранена политическа дейност той би бил съден или пратен в изгнание както стана вече един път – заедно с Кимон Георгиев на остров Света Анастасия...
(3) По не-дипломатически изразено, с тези думи немския външен министър е помолен от цар Борис ІІІ да „накове“ Цанков, когото ще срещне преди срещата му с Хитлер.
(4) Най-дипломатически цар Борис моли това да бъде по възможност предадено и на Хитлер.
--------------------------------------
В. На следния ден, 26.11, Рюмелин потвърждава подробно причината за телеграмата със следните думи:
София, 26-и ноември 1936
Уважаеми, драги Барон Нойрат,
Следващото е в допълнение на моята телеграма № 89 относно Цанков:
С Царя се срещнахме на неутрално место и той държа преди всичко да сподели това което Ви съобщих телеграфически.
Отначало разговаряхме относно доставките на военни материали за България, при което той очевидно се стремеше лично да не бъде замесен с разните перипетии на преговорите. По тези въпроси Царя възнамерява да изпрати министъра на финансите Гунев, при завръщането му от Женева, в Берлин, където да може да преговаря лично с господин Шахт.
Що се отнася до Цанков, имам впечатлението че Царя несъмнено цени както неговата добросъвестност и патриотични подбуди, така и неговите способности, но че той му досажда със своето непрестанно настояване да му се повери властта.
В връзка с това е може-би интересно да спомена, че два дни по-рано, по случай на един голям прием на бира у дома, имах възможност да разговарям с Цанков. Стори ми се тогава, че този иначе толкова приятен човек – с когото се познаваме от дълги години – е в състояние напълно да загуби самообладание когато стане дума за неговото досега незадоволено въжделение към властта. Това в същност не е типично за диктатори. След като малко го „понатиснах“, той си призна че в случай на избори няма да може да свърши работата без да се коалира с една от земеделските групировки. Напълно обективно, имам чувството че поради това Царя не може да поеме вътрешно-политическия риск да натовари Цанков самичък с управлението, докато не се убеди, че голямата част от населението действително стои зад него. „Vestigia Hispaniae terrent“ [Латински израз, по смисъл отговаряща на българската поговорка „парен каша духа“ – б.пр.].
С най-почтителни поздрави
(подп.) Ваш Рюмелин
Операцията на Царицата явно е била пълен успех и Царя въодушевено похвали и клиниката и германските лекари. За в бъдеще надеждите са за „най-доброто“
[Забележка: Престолонаследникът Симеон се роди 8 месеца па-късно на 17 юни 1937 -ЗЦ ].
С. За „около едночасовата“ среща фон Нойрат / Цанков документ за съжаление не съществува. виж обаче долу т. E.
Д. На 2 декември 1936 г. Директорът на държавната канцелария д-р Майснер, предава със следните думи срещата с Хитлер (подчертани думи, запазени в Интернет за „връзки“, са предадени с тлъсти букви). Това е германският официален държавен документ по тази среща:
Препис към „Pol. IV. 5135“
Канцелария на Президентството
Берлин, 2-и декември 1936
З а п и с
- - - - - - - - - - - - - - - - - -
Фюрерът и Райхсканцлер днес прие бившия български министър-председател професор Цанков, водач на Народно-Социалното Движение в България.
Цанков встъпително описа тежката борба против болшевизма която България е трябвало да води и която още й оставало да води. Той се намирал в Германия за да научи тук как се е борил национал-социализма и как е успял да спечели германския народ за една нова светогледна идея.
Фюрерът и Райхсканцлер отвърна, че не е достатъчно в една държава да се държи властта, но че е също необходимо цялото население да се чувства по светоглед свързано с управлението. След това той запита Цанков за поведението на армията понастоящем в България.
Цанков отговори: Нашата армия за съжаление от 1923 година насам беше политически много дейна и специално през 1934 отново се намеси във вътрешно-политическите развития, направи преврат и значително повлия на съставянето на правителствата. Царя, многобройни ръководни политици и самия той, Цанков, се борят против политическата дейност на армията и се опитват постепенно да я де-политизират, но това развитие напредва много бавно, макар и да е имало известен напредък
Фюрерът отвърна: За да се де-политизира една армия е необходимо тя да бъде насочена към своята истинска задача, а именно подготовката на отбраната на страната. Когато той наново въведе военната повинност в Германия, имаше и хора които вярваха, че армията тогава ще бъде дейна и политически, наред с партията. Но стана обратното. Армията сега, със своето изграждане, ново техническо оборудване и своите чисто военни задачи, е така силно заета, че една политическа дейност е тук съвсем невъзможна. Щом армията ви се върне към своята истинска задача, всяко политиканство ще престане. Но там където армията се занимава с политика, както напр. в южно-американските държави, тя не е нищо повече от една въоръжена политическа групировка. Ако успеете да доведете българската армия до такова състояние на военна заетост, политическия й активизъм ще спре. Добре би било това да стане едновременно със създаването на една нова връзка между управлението и една жива политическа идея всред народа.
Цанков заяви че напълно споделял тези възгледи, но за жалост липсата на парични средства досега възпрепятствувала реорганизацията на армията. Едно управление основано на една жива политическа идея, би могло да осигури и средствата необходими за едно ново въоръжаване. Царя се страхувал от избори и бил забранил голямо число партии, но той, Цанков, бил напълно убеден че, ако се обявели нови избори въз основа на една политическа идея, те щели да имат благоприятен за правителството изход. Той възнамерявал да продължи да работи в тази насока и също така винаги да се ръководи от приятелството с Германия, утвърдено от братството ни по оръжие през войната.
На това място Фюрерът отбеляза: Германия не се управлява от диктатура, както често се говори в чужбина. Моят авторитет не се дължи на това че армията и силовите средства на държавата стоят зад мен, а на това че аз съм довереник на целия народ, който чрез избори все наново ме упълномощава да ръководя германския народ съответно моята програма. От време на време насрочвам избори, за да държа народа със себе си.
Накрай Фюрерът препоръча на господин Цанков да проучи и Зимната Помощ и нашите социално-спомагателни грижи. Други народи биха могли тук да научат доста неща, макар и не всичко да може да се възприема по схема.
Времетраене на разговора: 35 минути
За достоверността на записа:
(подп.) Д-р. Майснер.
--------------------------------------
Между този доклад от немска страна и доклада на Цанков за тази среща в неговите Мемоари (вж. Моето Време, Мемоари, София, 2002, стр. 471 и сл.) няма никакво противоречие, освен за дължината на срещата. Съпоставянето на тези два инак така различни текста представляват интересен исторически пример, как всеки един държавник предава това, което му се струва важно, при Цанков освен това което е запомнил; защото в случая д-р Майснер диктува на същия ден, а Цанков пише мемоарите си само по памет и то след около 10 години. Инак ми се налага следната забележка:
(5) Между политическото и още повече партийно положение във България и Германия по това време на края на 1936 г. няма нищо общо, нищо даже по което си приличат; то е по-скоро абсолютно противоположни: В Германия управлява Хитлер, избран от почти целия народ с една – неговата – партия приемник на неговата идеология; всички други партии са забранени и не проявяват никаква дейност; парламент съществува, но той се състои също така от представители само на тази партия и се събира само по специални случаи; този парламент нито законодателствува, нито контролира управлението. В България управлява цар Борис ІІІ с негови лично доверени хора, които никой не е избрал. Българския парламент царят иска даже да засили, но само при условие да не произлиза от никакви партии; и да няма избори, освен за лица, представляващи само себе си даже и тогава, когато произлизат от бивши, понастоящем забранени партии. Такъв парламент да може да законодателствува и уж да контролира управлението, но само доколкото с това не се засяга волята и престижа на държавния глава – цар Борис ІІІ. Режимът, който желае царят и Министър председателят Кюсеиванов е такъв че да се нрави както на Германия и Италия в едно отношение, така и на Западните демокрации в друго. Но във всеки случай трябва да бъде без всякаква идеология.
Въпреки това цар Борис ІІІ успя гениално да монтира една интрига, при която германският външен министър и Адолф Хитлер говорят на Цанков по такъв начин че да подкрепят идеите на царя – като че ли той мисли подобно на тях – което не е нито най-малко вярно. Познавайки отлично Рюмелин и достатъчно фон Нойрат и Хитлер, той им внушава мисли, които да им допадат. Той бе правилно преценил, че Хитлер няма да изпусне този случай да се похвали с легитимността на своята власт и с това как я е “извоювал” на идеологична база, а не му е “паднала в ръцете”
--------------------------------------
Е. След свършване на посещението на Цанков в Германия, немското външно министерство пише поверително на Софийската си легация на 10 декември 1936 г.
[... На желанието, предадено ни чрез Вашата телеграма № 89 бе държана сметка от Външния министър в около едночасовия му разговор с Цанков. ...]
--------------------------------------
Ние можем значи да смятаме за сигурно, че цар Борис ІІІ е бил бързо уведомен за това, и е разбрал по този начин
* че германският външен министър е предал с положителност на Цанков съответните му желания относно него, и
* че Хитлер навярно е бил уведомен за същото преди срещата му с Цанков.
Следните мисли ми се налагат днес:
* Цар Борис ІІІ беше успял с този магистрален ход окончателно да елиминира политически Цанков – чрез една чужда държава, в случая Хитлеристка Германия.
* Ако приемем, че цар Борис е бил злопаметен, както мнозина подозират, той “си го върна“ за дена 9 юни 1923 г., когато Цанков се видя принуден да заплаши царя, че ако не одобри станалия военен преврат срещу Стамболийски, “България рискува да стане република”.
* След като той преди седмици бе скъсал с Цанков от горната постъпка може да се извадят и заключенията: че цар Борис ІІІ се все още страхуваше политически от Цанков; и – относно характера му – че той не се е колебал да „тъпче падналия свой политически противник“.
* Тези документи опровергават и апологическите мнения за Борис ІІІ, а именно че той се сближавал с Хитлер по принуда, в зависимост от военните развития („от страх от военната мощ на Германия“). През 1936 г. Германия продължаваше да се въоръжава, но тази среща на Цанков с Хитлер стана през годината на Олимпийските игри 1936, когато Хитлер повече от всякога говореше за мир и не беше още решил да води война за да постигне националните си цели. Ако търсим теза в полза на царя остава по-скоро тази, че Борис ІІІ се приближи от рано към Хитлеристка Германия в надежда за германска помощ при преследвани на ревизионистичните българските национални цели: за Добруджа, което успя, и за Македония и излаз на Бяло море, която щеше да успее, ако Германия не беше загубила войната.
Днес в напредналите демократически страни една интрига от този род би била извънредно рискована – всеки политик внимава да не коментира в чужбина и пред чужденци вътрешно-политически развития в страната си и да критикува политици от своята вътрешна опозиция. Това се смята за недопустима липса на коректност, която може да бъде санкционирана с искане за оставка и доведе до загубване на властта. Това би било некоректно и за Цар Борис ІІІ даже ако той беше цар който само царува и като такъв трябва да стои над партиите, но още повече за цар като него, който пряко управляваше страната чрез свои подставени хора. В случая, той се сношава директно с чужди дипломати, искайки тяхното съдействие против един български държавник, Александър Цанков, бивш негов министър-председател, дългогодишен председател на Народното събрание и понастоящем водач на “дясната” опозиция срещу личния му режим. Главното политическо искане на Цанков е било спазването на търновската конституция, според която царя царува, но не управлява, и възстановяване свободната дейност на политическите партии, които тогава чрез свободно избран парламент да решават кой и как да управлява страната.
До като не видях с очите си тези пределно ясни документи, не вярвах че Цар Борис би могъл да действува по такъв краен начин, за да предотврати една заплаха срещу своя личен режим.
Дойде ми разбира се и мисълта, че такова днес морално неприемливо действие, може би е било обичайно по онова време. За тази цел се обърнах към компетентните хора от немските исторически архиви с въпроса дали такова поведение е било тогава в Европа а) обичайно, б)
