Става дума за асоцииране на пара-психологични(езотерични) закономерности със закони от нестандартната и квантовата физика.
Тази тема е смислово свързана с тематиките за свободен избор и съдба от Философския раздел, както и с тематиките, посветени на гравитацията от Технологиите вероятно и Езотериката тук таме.
Ще се получи много добре, ако се правят препратки към тези въпроси.Отворен и затворен път са термини от концепцията на
Димитрий Верищагин. Някакъв военен от руските служби, на когото преди време били възложили задача да разработи система за управление на отделния индивид (включително екип от екстрасенси).
Те го направили, само че се оказало, че системата дава на обикновения индивид свобода и независимост и въобще не отговаря на поръчката, затова проектът бил прекратен. След това той прави някаква залупена школа ДЕИР (абревиатурата от руски означава "По-нататъшно/дальше/ енерго-информационно развитие").
Отворен път е онзи, който сам се случва, без особено усилие от страна на човека, стъпил на него. Човек си казва "Това стана сякаш само, аз въобще не си мръднах задника за това, а някои не могат и да си помислят да им се случи нещо такова". Вървящия по Отворен път никога не среща пречки, всичко се нарежда така, че да му донесе успех и свобода.
Затворен път е онзи път, в който човек трябва да вложи време и енергия, за да постигне това, което иска. Затвореният път се характеризира с това, че хипнотизира човека да тръгне по него. Успехът винаги изглежда твърде привлекателен, за да бъде лесно подминат. Изглежда твърде лесно осъществим и твърде близо, за да не направи човек опит да го достигне.
Но винаги, когато човек тръгне по него, успехът сякаш постоянно се отдалечава. Човек влага време и енеригя, но никога не успява до достигне целта. Постоянно излизат пречки. Постоянно сякаш случайни разминавания в събитията го забавят и винаги не всички елементи си пасват един с друг, за да може човек да успее.
Черни пътища са разновидност на Затворените, които водят до голям крах, в следствие на загуба на много енергия и време, при което е пожънат нулев резултат. Често такива пътища съсипват живота на онзи, който е вървял по тях достатъчно време.
Верищагин представя концепция, която обвързва виждането за Отворени и Затворени пътища в една цялостна система.
Не всеки е способен на всичко, според неговото виждане. Не всеки може да направи каквото си поиска /
обществото от неразвити хора има точно обратната поговорка - няма невъзможни неща/. Очевидно живеем в
Подреденст - цялата вселена е огромен механизъм от цикличности, който действа на принципа на застъпване на техните обороти.
В следствие
интерференцията на оборотите на различните цикличности се ражда представата за нещо, което е потенциално осъществимо. При отсъствие на подобна интерференция, потенциалът на нещото е неосъществим.
Ако един поиска да пресуши океана, друг поиска да изгори гората, а трети иска да наводни сушата, редът в построението ще бъде разрушен. Така за всеки човек има Отворени и Затворени пътища и тази конфигурация, съставена от всичко, що съществува, представлява
Законите за подреденост, които поддържат самоорганизирането на действителността.
Въпреки, че всеки човек е способен сам да усети дали върви по Отворен или Затворен път, стига да е достатъчно наясно с усещанията си, Верищагин е разработил механична система за няблюдение и определяне на пътя, по който някой върви.
Той представя пътя като зебра - редица от редуващи се бели и черни линии. Ако нещо се случи на бяла линия, то ще има успех, а ако нещо се случи на черна линия, то ще бъде провал.
Верищагин разделя събитията в живота на човек на 2 - важни и маловажни.
За да бъде изпалзвана тази механична система на проверка, трябва да бъде в сила закона за равновесието - късмет и нещастие, успех и провал, се редуват и винаги са в равновесие помежду си не само в личностен, но и във вселенски план.
/
Тук би хискал да добавя своята собствена фраза, че Равновесието не е част от дуалността, а то е закон, действащ само в градивната половина от дуалността. Тоест Равновесието между възход и падение е характерно само за едната част на дуалността. Защото дуалността не е симетрична. Този ми извод произлиза от важното заключение, че градивното винаги е повече от деструктивното - идея, до която не достигнах сам/
Следвайки закона за Равновесието, Верищагин забелязва, че
Отворените пътища се характеризират с това, че всяко маловажно събитие се пада на черна ивица, а всяко важно събитие се пада на бяла ивица. По този начин се постига градивност и Равновесието е в сила, поради редуването на черни и бели ивици.
Затвораните пътища се характеризират с това, че всяко маловажно събитие се пада на бяла ивица, а всяко важно събитие се пада на черна ивица. Човек постоянно има успех в малките неща, което го насърчава да върви напред, но винаги среща провал във важните неща. Законът за Равновесието се запазва, поради редуването на черни и бели ивици, но развитие не се осъществява.
Относно
Черните пътища, Верищагин разглежда три вида събития по пътя на човека - маловажни, важни и ключови. Ако броят на ключовите събития на бяла ивица е най-висок, следван от броя на важните събития на бяла ивица, то тогава пътят е Отворен. Ако има някакво нарушение в тази пропорция, пътят е Затворен или Черен. На това няма да се спирам, при любопитство може да бъде открито в шестата му книга от поредицата на ДЕИР.
Стан Дейо /Stan Deyo/ разказва за гравитацията в част от това
видео.
Накратко, гравитацията се представя чрез вълново разпространение. Когато капка падне в обем вода, в разширяващ се радиус се разпространяват гравитационни вълни. Когато достигнат ръба на съда, те се отблъсват и се връщат обратно към мястото на падане.
Тъй като гравитацията е постоянно действаща сила, можем да я представим като пулсация, тоест непрекъснато излъчване на гравитационни вълни. Когато в дадена точка има подобна пулсация, която излъчва такива вълни, и когато те стигнат до ръба на съда и започнат да се връщат обратно, те се срещат с излъчените след тях вълни.
След като сте прочели какво е интерференция, там, където те интерферират помежду си, се създава особена зона. Тъй като излъчените, както и отразените вълни имат радиус, тоест предсатвляват кръг, тази особена зона предсатвлява обръч, геврек. И това в Новата физика се смята за дефиницията на
орбита. В тази зона, където излъчените гравитационни вълни се срещат с тези, отразени от ръба на съда, интерферирайки помежду си, се създава радиус на орбита, и именно в тази зона е
възможно материята да придобие структуриран вид.
/
Доказателството за това също е представено във видеото, където чрез звук се отделя водно тяло. Пулсиращ предмет се допира до шише с вода. В следствие на честотата на пулсациите и вълните по повърхността на водата в бутилката се образуват самостоятелни водни топчета, които сякаш се търкалят по водната повърхност. Затова се приема, че гравитацията също така има звукова природа или обратно - че звукът има гравитационна природа./
Насим Харамейн/
Nassim Haramein/ в моите очи представлява връзката между Отворените пътища на Верищагин и гравитационното обяснение на Дейо.
Според неговото обяснение за самоорганизирането на Вакуума/
неговото определение за Вселена, тъй като според неговите открития организираната материя е създавана и зависеща от черни дупки/ човек изпраща своите желания или намерения към Вакуума. Ако те се сбъднат, то те се случват не така, както човекът си ги е представял - те винаги са малко по-различни от неговите представи, но резултатът, който човекът очаква, винаги е същият.
Това е така, защото според него Вакуумът отразява този информационен сигнал, обогатявайки го, или по-точно актуализирайки го, с информация за цялостното състоние на останалата материя. И по този начин, ние, бидейки част от материята на Вселената, участваме във всеобщата самоорганизация на Вакуума.
Ако към тази представа се приложи закона за
Единството, или както е познат в Новата физика -
Холографският принцип на вселената /
или фракталният принцип на вселената/ може да се обобщи, че Вакуумът(ние) самоорганизира себе си(Вакуума).
Ако направим изследване на триизмерното събитие на капването на капва вода в обем от вода, и ако направим подходящите разрези, можем да представим вълните (тоест надигането и спадането на водната повърхност) като черните и бели линии на Верищагин. Просто трябва да сведем кръговото представяне на разпространение на вълната до линейно представяне и да го представим не графично, а цветово.
По този начин можем да обобщим, че законът за
Гравитацията действа не само в материален, но и в събитиен план. Това, което трябва да бъде изпълнено, като единствено и достатъчно условие, за да се случи дадено събитие,
е да бъде оформена орбитална област чрез интерференцията на тези условни черни и бели ивици, когато една серия вълни бъде отразена от Вакуума с цел неговото самоорганизиране.Така дадено благоприятно за нас събитие ще се случи практически само, поради попадането му в зона на орбиталност, тоест зона, която ще му позволи да придобие устойчива структура и да се манифестира в материалния свят.
И това е един от законите на построението. Казвам го уверено, не защото си налагам мнението, а защото за мен е очевидно.
И според мен това дава много солидно мнение по философските концепции за съдба, свободен избор и възможно и невъзможно.
Също така много бих искал да направя връзка на тази тема с темата
Земята и междугалактическата политика в Извънземен разум.