Изглежда Щайнер е имал огромни познания за живота.
Не съм запозната с неговото учение, и не ми се четат толкова много лекции.
Може ли да обясните накратко и сбито, в какво се състои същността на учението му.
Какво мисли например той за Бог и религиите?
Има ли идея как е създаден светът, и всичко в него?
ВРЪЗКАТА МЕЖДУ СВЕТОВЕТЕ И СЪЩЕСТВАТА
Мюнхен, 29 април 1908 г.
Днес ще говорим за някои неща, които може би се отличават
от обикновения вид разглеждания, но, от друга страна, ще се
изяснят неща от предишните лекции. Днешните съобщения
могат да послужат, за да стане още по-разбираемо вече чутото
и това, което още ще се каже. Ще говорим за поредицата съ-
щества, които съществуват в света от човека нагоре. Вече сме
говорили за такива същества във връзка с развитието на Земя-
та. Днес ще ги разгледаме в друга връзка, а именно от страна
на свойствата, задачите и дейностите на тези същества.
В мирогледите днес има известно удобство, състоящо
се в това, да не се допускат други същества между човека и
Бога. Безкрайно удобно е човек да си представя минералното,
растителното, животинското и човешкото царство и без нищо
друго по-нататък да стигне горе до проникващия всичко Бог,
за когото той вярва, че може да има някакво разбиране или
чувство. Не е така удобно за истинската наука за духа. Между
човека и това, което можем да приемем като божествеността
на света, тя трябва да допусне същества от най-различна сте-
пен на съвършенство. Тази редица от различни степени вече
многократно е споменавана. В християнската езотерика50 те
носят имената: ангели, архангели, прасили (архаи), ексусиаи
(власти), динамис (сили), кириотетес (господства), престоли,
херувими, серафими. Те са девет различни видове същества,
към които най-долу се присъединява човекът. Едва когато по-
гледнем, така да се каже, отвъд царството на серафимите, пре-
дусещаме това, което посочваме като Бог.
Не вярвайте, че е безсмислено и без значение изказва-
нето, че е удобство на мирогледа да се изкачваме от човека
направо до Бога и да не включваме тези същества. Ако хора-
та не бяха забравили да ги изучават и признават, нямаше да
настъпи заблуждението на материализма. Защото е възможно
по определен начин да се изпитват религиозни чувства, един
вид смътно религиозно усещане, когато човек се изкачва непо-
средствено до Бога, но така никога не е възможно истинското
разбиране на света, никога не може да се създаде реална пред-
става за развитието на света. Човечеството е изгубило разби-
рането, а това в религията, което се опира само на чувства, на
смътни усещания, все повече ще отстъпва пред материалисти-
ческите представи. Чрез антропософския мироглед отново ще
се постигне разбиране за света, хората отново ще узнаят нещо
за тези същества. И така ще се създаде опорна точка, за да
се противостои на отричането на висшия свят. Хората, които
днес не искат да признаят този свят, все повече подготвят поч-
вата за най-тривиалния опустошителен материализъм. Самите
материалисти са жертва при това, а истинските причинители
са тези, които от удобство не искат да знаят за намиращото се
между човека и Бога.
След като посочихме основанието да говорим днес за
тях, ще преминем към свободно афористично описание на
свойствата на тези висши същества. Първо ще разгледаме
най-близкостоящите до човека ангели, пратениците на Бога.
Те се отличават от човека преди всичко по начина на способ-
ността им за възприемане и познание. Човекът възприема и
извършва действията си сред един свят, състоящ се от четири
природни царства. Действията му засягат минерали, растения,
животни и хора. Това е начинът му на възприятие и волеви
дела.
Ангелите, които стоят една степен над хората, се отлича-
ват от тях чрез това, че минералното царство не съществува за
тяхното възприятие. Способността им да възприемат започва
при растителното царство и продължава през животинското и
човешкото до ангелското царство, собственото им царство. Жи-
вотът на ангелите протича в областта на тези четири царства.
Това, което човекът възприема като минерал, като изпълване
на пространството, за тези същества е празно пространство,
спестено пространство. Ако си спомните какво е представе-
но в моята «Теософия», как човекът възприема минералния
свят в девахана, именно като спестено пространство, тогава
приблизително имате и начина на схващане на тези същества,
които непрекъснато живеят в един такъв свят. Минералното не
представлява пречка за тях, те преминават през него, то не ги
интересува, за тях е прекалено нисше царство. Възприятието
им започва с растителния свят и се простира до собствения им
свят. Като ангелски същества те казват за себе си «аз». Чрез
това, че тези същества са така устроени, в своята дейност те
правят разбираемо нещо, което вече познаваме. Когато чове-
кът прекрачи портата на смъртта, първо има своеобразното
ретроспективно изживяване на панорамата на спомените си.
Тя се представя така: Умре ли човекът, първо има чув-
ството, че все повече и повече расте и това уголемяване е при-
дружено с изплуването на тази панорама на спомените. Кога-
то панорамата изчезне, остава един вид екстракт, като плод от
последния живот. Той образува един вид зародишна сила за
изграждането на човека в неговата следваща инкарнация. Той
е един вид етерна, диференцирана в себе си есенция, която
му остава като най-същественото от изживяванията в етерното
тяло и с нея преминава във вечността. Спомним ли си, че след
преминаването през камалока човекът взима този екстракт със
себе си в девахана и че там не бездейства, а има важни зада-
чи, ще ни стане разбираема дейността на тези същества, които
стоят една степен по-високо от човека.
Човекът се въплъщава отново, когато може да изживее
нещо ново, когато може да приеме нов плод в себе си. Земята
преминава през много преобразувания. Затова е неправилно,
когато някои хора вярват, че не е необходимо постоянно да се
прераждаме. Човекът може винаги да изживее нещо ново, кое-
то отново взима във вечността.
