Една жена отказа да се срещне с Обама в ПрагаАмериканският президент Барак Обама покани гости в чужда къща, в отсъствието на домакините. Така най-кратко може да се формулира срещата от 8 април в Прага.
Много се изписа за срещата на американския президент Барак Обама с лидери на държави от Централна и Източна Европа в Прага от 8 април т. г.. Почти навсякъде бе пропуснато едно немаловажно събитие: литовският президент и бивш еврокомисар Далия Грибаускайте отказа на Обама да отиде в Прага се срещне с него!
Ще припомня, че в Литва /население малко над 3,7 млн-бел. Л. М./в началото на годината имаше скандал с външния министър - Вигаудас Ушаскас, който се оттегли от поста си, след възникнало остро противоречие между него и президента - Грибаускайте за това, дали страната е държала политически затворници в таен затвор на ЦРУ. За скандала съобщи в края на януари т. г. Euobserver.
Историята със скандала за затвори на ЦРУ на територията на Литва започна през декември, когато по време на парламентарно изслушване се установи, че националните тайни служби са управлявали затвори заедно с ЦРУ, от 2002 г. до 2006 г. Въпреки това, разследването не установи дали наистина са държани затворници или единствено са съществували сградите. Остана хъсът на Грибаускайте да чисти името на Литва от не толкова законни вмешателства на САЩ в държавата, на която е начело.
Та тази жена, президент на Литва си позволи, за разлика от други свои колеги, да откаже на американския президент да се срещне с него в Прага! Литовските политолози не повярваха на ушите си, някой допуснаха, че става дума за първоаприлска шега – но след първоначалния стрес стана ясно, че грешката е вярна и че Грибаускайте няма да отиде на срещата с Обама, тъй като не желае да се среща с Обама в тарапаната с другите ръководители на държави от Централна и Източна Европа, тъй като е под нейното достойнство. По-скоро Грибаускайте би приела лична среща с Обама, а не като част от организираната от Белия дом масовка, и то в името на уважението, което нейната държава заслужава. В крайна сметка стана ясно, че такова е разбирането на Грибаускайте за уважението, което една държава като САЩ дължи на Литва.
ИА Регнум призна в свой коментар по повод отхвърлената покана, че досега е било много трудно някой само да си представи, че една малка държава като Литва, ще се осмели да отхвърли покана от президента на една от най-могъщите държави в света, държава, която е и верен партньор на родината на Грибаускайте.
След този скандален отказ да отиде на срещата в Прага, анализатори на дипломатическите събития около Белия дом прогнозираха, че дълго време Грибаускайте няма да получи покана за визита във Вашингтон, щом личното желание на Обама да се срещне с нея, й е прозвучало като унижение и тя изпратила на груповото мероприятие в Прага да я замести премиера на Литва, Андрюс Кубилиус, като се включи в масовката.
Същата карта Грибаускайте изигра и по повод поканата за честването на 9 май в Москва, като подсказа на хората на президента на Русия, че при отправена покана за лична официална визита, тя непременно ще присъства на тържествата в Москва. Нещо, на което руснаците не противоречиха и уредили, още повече, че Медведев „пропусна” честването на 20 –годишнината от независимостта на Литва на 11 март т. г.
Експретите по дипламатически събития прогнозират, че САЩ непременно „ще отмъстят” на Литва, било то с финото й игнориране в рамките на ЕС и НАТО, било то с някакъв вид изолация. Не е възможно президент Грибаускайте да не си е дала сметка какво ще последва оттук нататък, но явно резултатът от всички „за” и „против” не я е спрял да откаже на Обама.
Честно казано – за американския президен Барак Обама, на 8 април вечерта бе по-важно какви новини идват от Киргизстан, където САЩ имат военна база, а не какво сервират на вечерята му с лидерите на десетина източноевропейски държави, които той на конвейер прие набързо.
Какво е могъл да каже в определените му две минути българският премиер Бойко Борисов на президента Барак Обама?
Две минути за хората от администрацията на Белия дом може да са много, но за един протоколен разговор между ръководители на две суверенни държави – дали е достатъчно?
Та в рамките на тези две минути: Обама препоръчал да му се прокара телефонна връзка с българския премиер, представена му е била старата/нова посланик Елена Поптодорова, благодарил на премиера Борисов за това, че ще приемем затворник от Гуантанамо, а премиерът Борисов пък имал време да оцени, че „Обама добре познава България. По темите, по които говорихме, показа, че познава нещата от региона в детайли”...
Всичко това да се развие в рамките на две минути, си и било направо като разминаване” в коридора на Обама и Борисов!
Това е причината да започна анализа си с отказа на литовския президент, Далия Грибаускайте да отиде на срещата с Обама в Прага. Направила го е, за да не е част от масовката, направила го е, за да покаже, че в политиката малките държави не трябва да се пренебрегват, и че уважението към една страна не се съизмерва с големината на територията й.
На Обама не му върви с европейските жени-лидери на държави. Нека си спомним как германският канцлер Ангела Меркел, веднага след като спечели изборите обяви три важни приоритета в политиката си: намаляване на безработицата, увеличаване на производството и премахване на американските бази от територията на Германия. Това беше обещала, това и изпълнява сега.
Не сравнявам тези две жени с мъжете лидери в Централна и Източна Европа, но все пак: нека, що се отнася до нас, като малка балканска държава, добре разположена стратегически на пътя Азия-Европа, нека да запазим достойнство, /поне това, което ни е останало-бел. Л. М./ при такива срещи и да не се радваме като малки деца, че президентът на Америка ни стиснал ръка и обелил две думи с нас!
Както премиерът на България потвърди, че нашата страна трябва да е активната по въпросите за създаване на противоракетна отбрана, така е странно, че не му направи впечатление, на него и на външния министър Николай Младенов, че на тази среща в сърцето на Европа, сред поканените не са Херман ван Ромпой, президентът на Европейския съвет и Катрин Аштън, върховен представител за външната политика на ЕС. Въпреки че ставаше дума американския президент, който се среща с държави-членки на Европейския съюз. /Друг въпрос е, че преди месеци Бойко Борисов говореше една за ПРО, а сега чухме друго, но за това ще стане дума някой друг ден.-бел. Л.М./.
В Прага не беше и генералният секретар на НАТО, Андерс Фог Расмусен? А НАТО е по-свързано с ПРО, отколкото САЩ. Поне досега беше така.
От всичко казано дотук вече е време за запитам: що щеше един президент на държава отвъд океана, в сърцето на Европа да си върши своя работа и да кани на среща държавни лидери на страни от Централна и Източна Европа, и страни членки на ЕС, за да им снема своите указания за разполагане на ПРО на територията на Стария континент. Защо Обама проведе тази среща в отсъствието на висши ръководители на ЕС и НАТО?
Утешителна награда е, че на вечерята в Прага, премиерът Борисов е попитал за Афганистан: какво следва за общата сигурност, ако в Афганистан НАТО изгуби войната по същия начин, както Съветският съюз, и се изтегли оттам?
Ето точните му думи: „... за Афганистан тревогата на всички е, че след като Съветският съюз загуби войната, вече години наред гинат войници на НАТО от всички държави. Резултат не се вижда...
... Общото мнение е, че трябва да се строи инфраструктура, болници, училища. „Да бъдат изпратени инструктори за полиция и армия, а не само войници. За да може, когато си тръгнат войските на НАТО, местното самоуправление да е факт. Има горчив опит с Ирак. Много са проблемите, всяка една държава участва, всички ние декларирахме солидарност, че участваме там – но аз зададох този въпрос – докога това ще го правим? Години наред – 5 – 10 – 20? Местното население усеща ли, че има шанс да се подобри положението след войната, или чака просто тя да свърши. И както си замина Съветският съюз, да си замине и НАТО.”
Естествено отговор не е последвал, тъй като в дипломацията може да питаш нещо и да не получиш отговор, а само разбиращ поглед и мълчание.
Другата тема, покоято е говорил премиерът Борисов пред останалите лидери е била Иран.
„Иран вече произвежда и има 20 на на сто обогатен уран, който става за ядрено оръжие; отказва да пусне проверки. В целия свят вече има единно мнение, което става все по-консолидирано – че това ще продължи като темп и като стратегия - да произведат ядрено оръжие....
...Ако се говори изобщо за ПРО, то ние трябва да сме активната страна. Защото в момента - не искам да говоря - но България, включително и централите ни, нямат никаква защита. Не знам дали знаете - хубаво е да не знаете. НАТО трябва да съумее да защити териториите на всички свои членки”, е заявил Борисов и допълнил: за да бъдем защитени и ние.
За разлика от популистите в България, които, като се каже Противоракетна отбрана, си представят – оръжие за нападение, то е точно обратното. Ако продължат с този темп, ако сега ракетите им летят на 1200 километра, могат да направят на по-голямо разстояние. Както президентът Обама каза – надпреварата в това въоръжаване вече е явна. Ние трябва да мислим за следващите години” – обясни Борисов.
Съгласие по доста теми далеч не означава еднакво мислене. Още повече, когато иде реч за спор, за производство на оръжие и за натиск за налагане на санкции.
Не знам кой е внушил на премиера Борисов, че българите бъркат ПРО с оръжие, а не са наясно, че това са съоръжения за противоракетна отбрана, та да го говори на журналистите.
И още нещо: напоследък съседна Турция демонстрира подкрепата си за Иран и се обяви против каквито и да било санкции. Как ще се отрази новата позиция на премиера Борисов на турската подкрепа за Иран?
Обама използва присъствието на ръководителите на държавите от Източна и Централна Европа, за да изтъкне, че е изпълнил обещанието си за разоръжаване. Остава само да уточни от коя година са оръжията, които предстои да бъдат унищожени – да не би да са от ерата на Хрушчов и Кенеди, както се промъкна в някои чуждестрании елекронни медии? Ако оръжията са от тези години, то в никакъв случай не би могло да се говори за ефективно ограничаване на стратегически нападателни оръжия.
На 8 април в двореца Храдчани, и в американската резиденция в Прага пиле не можеше да прехвръкне, без да го спрат отговарящите за сигурността на американския президент.
А ако погледнем в по-лежерен план вечерята с Обама: премиерът Борисов обяви, че отива гладен и след това чинно докладва на журналисти менюто от вечерята: „Много хубаво беше менюто. Имаше и първо, и второ, и трето, даже две втори имаше. Имаше и пържола, и риба. Питателно беше...”
Поне да не го мислим.
http://www.lubamanolova.info/analizi/2010/1511-edna-zhena-otkaza-da-se-sreshtne-s-obama-v-praga
