Автор Тема: Приема в ЕС  (Прочетена 3388 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Tina

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 696
Приема в ЕС
« -: Април 06, 2006, 19:51:55 pm »
Тъжно, тъжно.....

И какво излезе от последните два дни? Два варианта:

- ще ни приемат с Румъния през 2007, но с жестоки ограничения

- ще приемат само Румъния защото България има пробеми с корупцията

А колко години вече българскити политици (престъпници) ни лъгаха, че Румъния изоставала.....

Неактивен Gil-Galadh

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 988
  • V to the A to the D-E-R
    • chigot.blogspot.com
Отг: Приема в ЕС
« Отговор #1 -: Април 06, 2006, 20:03:32 pm »
едва ли в тоя форум някой ще е учуден от новината.Тъй или иначе ще ни приемат.Само дето на тях не им трябва силна държава,а нещо,което да с еподдава на влияние
-Какво е дзен?  -Fire-water burn на Bloodhound gang chigot.blogspot.

Неактивен RedGuy

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 770
  • Your personal geopolitical therapist.
Отг: Приема в ЕС
« Отговор #2 -: Април 06, 2006, 22:34:48 pm »
Абе, влизаме, но само на хартия. Интересното е че не коментират какви ще са последиците от предпазните клаузи.
==
http://news.bg/article.php?cid=7&pid=0&aid=176885

Влизаме в ЕС през 2007-ма с най-малко една предпазна клауза

Посланикът на Австрия у нас Карл Дийм не изключи възможността на България да бъде наложена повече от една предпазна клауза за членството й в ЕС.

Дийм заяви това пред журналисти след края на обяда на президента Първанов с посланиците на страните членки на ЕС в София.

Дийм бе категоричен, че страната ни ще влезе в Евросъюза на 1 януари 2007
г., но най-малко с една предпазна клауза – тази по глава „Правосъдие и вътрешен ред”.

Посланикът на Австрия, която сега председателства ЕС, не изключи възможността да ни бъдат наложени и други клаузи заради областите „Околна среда”, „Земеделие”, „Интелектуална собственост” и „Ветеринарномедицински контрол”.

Дийм обаче подчерта, цитиран от Дарик радио, че това не e бедствие, а процедура, която съществува и в други евространи.

Не се безпокойте, успокои австрийският посланик.

По думите му президентът Георги Първанов е много позитивен и европейски ориентиран политик и че страната ни има успехи в борбата с организираната престъпност и корупцията.

По време на срещата президентът е изразил очакването си, че в мониторинговия доклад България да бъде оценявана на базата на цялостен преглед на постиженията в изпълнение на препоръките на ЕС и предприетите действия, както и на постигнатите резултати в социалното и икономическото развитие.
Държавният глава е отбелязал постигнатия напредък в смятаните до скоро проблемни сфери като “Земеделие”, “Защита на интелектуалната собственост” и други.

Спирайки се подробно на извършеното в изпълнение на препоръките по глава 24 “Правосъдие и вътрешни работи”, Първанов е изтъкнал, че за него е особено важно оценката в тази сфера да се базира на пълна и точна информация за направеното от всички ангажирани институции.

Според българския президент критериите, по които се оценява напредъка на България, трябва да бъдат същите, по които бяха оценявани 10-те нови членки на ЕС.
« Последна редакция: Април 06, 2006, 22:37:18 pm от RedGuy »

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 789
  • Amor vincit omnia
За да разберем този манталитет, трябва да констатираме, че хората в страната ни най-малко не възприемат правото и законите като утвърдени обществени норми, пише авторът, който живее тук

08.04.2006


"Одържавен подземен свят" - под това заглавие консервативният берлински всекидневник "Ди велт" помести нова остра статия от германския публицист Томас Фрам, който живее в България.

Есето му се вписва във вътрешногерманската дискусия за България и Румъния, в която политици от консервативните партии настояват за отлагане на еврочленството, припомня Българската редакция на радио "Дойче веле" и преразказва тази публикация с известни съкращения.

В началото Томас Фрам разказва за убийството на банкера Емил Кюлев, което според него и най-сръчният драматург не би планирал в такова съвпадение с евродоклада.

Шокът в Брюксел беше толкова голям, че се реши да не се чака цяла година за следващия доклад, а още напролет да има неокончателен, пише авторът.

В Брюксел прекалено добре знаят, че делът на престъпния свят в брутния вътрешен продукт (БВП) на страната продължава да расте и в момента по най-предпазливи прогнози възлиза на около 1/3 от заработваните в страната 25 млрд. евро годишно.

На базата на това число очевидно се прави неверният извод - или пък политическата сметка го налага, че останалите 2/3 от БВП не са засегнати от корупцията и организираната престъпност.

Фрам цитира анализ на седмичника "Капитал", според който битката между мафията и легалното частно стопанство в България е битка с неравни оръжия, и коментира: "Тази формулировка е прекалено предпазлива. Наистина говори се за двубой между доброто и злото, но изобщо не става дума за съдията - българската държава.

Ако действително иска да докаже годността си за Европа, тази държава още преди години трябваше да покаже, че наистина е правова, че в България законите не само важат за всички, но и се прилагат по отношение на всички,
независимо от позицията или личността.

Но точно в това е работата. Вярно, в българското Народно събрание има специална комисия, която час по час уверява пресата, че започва борба срещу организираната престъпност. Босовете на мафията обаче не закачат 240-те парламентаристи.

Тъкмо обратното - депутатите ходят при тях и ги молят за милиони, които или си присвояват, или инвестират в частна предприемаческа дейност, или пък насочват за партийно финансиране, доколкото в България 40% от партийното финансиране идва от неясни източници.

Пари се перат чрез фондации, а за регистрирането на фирми папки не трябват дори подставени лица, понеже обеднялото население се е изхитрило да си набавя средства, продавайки личните си карти, които после се обявяват за изгубени.

Та нали на един обикновен черноработник, който няма нито здравна, нито социална осигуровка, никой не му иска документ? С данните от такива лични карти лесно се основава фирма, стига да имаш малко дребни пари за подкупи на чиновници и нотариуси.

В своите доклади еврокомисията настойчиво призовава да се приключи съдебната реформа, за да се тури край на взаимното облагодетелстване между трите власти и престъпния свят. Но това не е достатъчно.

Проблемът не е толкова в липсата на правни норми или в слабостите на правоприлагането. Не, проблемът е в това, че тъкмо когато са необходими, доказателствата изчезват."

По-нататък Фрам разказва накратко за убийството на Иван Тодоров-Доктора и продължава:

"Връзката между богатство и престъпност в България е тясна и има дълбоки исторически корени. Всеки, който бързо е натрупал голямо богатство, автоматично се смята от народа за измамник, независимо дали става дума за
"Г-н Икономика" Емил Кюлев или за гангстери като Доктора.

Да забогатееш - в България това открай време е било равнозначно на обогатяване за сметка на малките хора. Доказва го например разминаването между потреса, който настъпи в Брюксел след убийството на Кюлев, и почти народното веселие, избухнало в България по същия повод.

Убийците, които най-после отдават заслуженото на онези измамници, получават признание, сякаш са не хладнокръвни професионалисти, а наследници на хайдутите.

Но това обяснява само едната страна - защо богатите автоматично ги смятат за бандити. Другата страна е манталитетът, по чиято сила една държава, непрекъснато обявяваща се за правова, всъщност се ръководи от подземния свят.

За да разберем този манталитет, трябва да констатираме, че хората в България ни най-малко не възприемат правото и законите като утвърдени обществени норми, които непрестанно се подлагат на корекции, за да съвпаднат максимално с морално доброто и със социалната справедливост.

На законите се гледа най-вече като на приумица на онези там, горе. Законите според хората обслужват единствено интересите на онези горе, т.е. ако искаш да имаш успех в живота (а в едно патриархално общество като българското това се пада главно на мъжете), трябва да докажеш, че си достатъчно хитър и безразсъден да успееш въпреки ограниченията на закона.

От тази гледна точка трябва да бъдат оценени положително усилията на еврокомисията да се отнася към България хем с твърдост, хем с внимание. Защото въпросът не е дали до влизането си в ЕС в началото на 2007 г. България ще бъде годна за Европа, а дали в средносрочна перспектива членството ще направи страната годна за Европа.

musica universalis

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 671
  • WATCHER
Отг: Приема в ЕС
« Отговор #4 -: Април 11, 2006, 17:52:09 pm »
Абе тва с интелектуалната собсственост трябва да има някакви граници. Не може да се правят маса пари най вече от "патенти" щото някой се сетил да направи патент първи за нещо а после ако някой друг стигне до същатата мисъл не може да я предостави безплатно на човечеството щото вече имало патент. Има организации , които се занимават само с това купуват патенти на поразия за абсолютно всичко. Това в бъдеще може да се окаже огромен проблем.

Неактивен RedGuy

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 770
  • Your personal geopolitical therapist.
Отг: Приема в ЕС
« Отговор #5 -: Април 11, 2006, 22:43:39 pm »
Цитат
Връзката между богатство и престъпност в България е тясна и има дълбоки исторически корени. Всеки, който бързо е натрупал голямо богатство, автоматично се смята от народа за измамник, независимо дали става дума за
"Г-н Икономика" Емил Кюлев или за гангстери като Доктора.

Да забогатееш - в България това открай време е било равнозначно на обогатяване за сметка на малките хора. Доказва го например разминаването между потреса, който настъпи в Брюксел след убийството на Кюлев, и почти народното веселие, избухнало в България по същия повод.

Убийците, които най-после отдават заслуженото на онези измамници, получават признание, сякаш са не хладнокръвни професионалисти, а наследници на хайдутите.
...
На законите се гледа най-вече като на приумица на онези там, горе. Законите според хората обслужват единствено интересите на онези горе, т.е. ако искаш да имаш успех в живота (а в едно патриархално общество като българското това се пада главно на мъжете), трябва да докажеш, че си достатъчно хитър и безразсъден да успееш въпреки ограниченията на закона.

Съгласен съм с наблюденията на Фрем, но смятам, че в интерес на ES e BG да влезе, не защото имаме кой знае какво да допринесем към ЕС, а защото в дългосрочен план, може да се потопим в размирици, както се опитват да ни провокират с нашият колега и приятел- Адем Кенан и ко, с което да застрашим вътрешната стабилност на ES на религиозна и етническа основа.
« Последна редакция: Април 12, 2006, 19:44:01 pm от Horus »

Неактивен Tina

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 696
Отг: Приема в ЕС
« Отговор #6 -: Април 12, 2006, 00:09:08 am »
Следя една "новинка" от 3-то април насам, но мълчанието е пълно и не знам какво става.

Новината е следната: "Изтекла информация от високопоставен служител на ЕС до герменския вестник Die Welt форсира Брюксел да обяви приема на две нови страни в ЕС. Наименуваните страни бяха България и Румъния."

Вие знаете ли нещо за това?

Аз надушвам нещо неприятно, не за друго, а защото високопоставен служител никога няма да "се изпусне" рискувайки позицията си ако не е нещо сериозно и второ - самия факт, че го пуска в анти-Българския Die Welt  говори, че това е директен опит да вдигне населението на страните-членки анти-настроени срещу нашите страни да се противопоставят докато е време....което се и случи в Германия и Англия - сега щели да събират подписки срещу решението на Брюксел.

 

Неактивен asdfghjkl

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 792
  • Невъзможно е нищо
Отг: Приема в ЕС
« Отговор #7 -: Април 25, 2006, 04:16:42 am »
Да не ни приемат най-добре. Още малко да ни позабавят и ето, то не остана няколко годинки и чао на цялата тази помия.
Oh, look at you... Look at you! Stop trying to control everything and just LET GO! LET

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Приема в ЕС
« Отговор #8 -: Май 15, 2010, 21:53:51 pm »
Спомени от евро-бъдещето

България не е готова за влизане в еврозоната, а Брюксел даже се съмнява в способността на страната да изпълни изискванията за престой в т. нар. "чакалня". Това сочат данните на ЕК в редовния Доклад за сближаване в ЕС.

Коментар на Георги Папакочев:

Трескавите мечти за влизане в еврозоната съпътстват българските управляващи още от първите дни на 2007 година, когато страната влезе в ЕС. Между постоянните страхове дали ще бъде наложена предпазна клауза и ще спрат ли от Брюксел европарите по предприсъединителните и структурни фондове, социалистите на Станишев тръбяха колко непълноценна европейска членка е новоприетата балканска държава без тя да се е присъединила към еврозоната и все още митичното тогава „шенгенско пространство”.

И когато, в крайна сметка, въпросните фондове бяха блокирани, а българската икономика с развети пропагандни червени байраци започна стремглаво да затъва в кризата, през март миналата година на извънредната среща на върха в Брюксел, тогавашният премиер обяви, че участието на страната в механизма ERM-2 щяло да бъде „силен импулс за реформи, както и силен сигнал към инвеститорите за финансовата и макроикономическа стабилност” на държавата.  Още тогава председателят на ЕК Барозу и комисарят по икономическите и валутните въпроси Алмуня дадоха да се разбере, че ЕК не е ПР-рекламист на едно провалено управление и най-малкото е некоректно въпросът да бъде повдиган от страна-членка, чиито еврофондове са блокирани поради тежка корупция и измами.

Евро, евро, евро!


Три дни след изборната си победа на 5 юли миналата година, готвещият се за поста тогава финансов министър Симеон Дянков се похвали пред Ройтерс, че през ноември България със сигурност ще кандидатства за еврозоната и то при известния фиксиран курс на еврото. Съвсем празнично в навечерието на първата следизборна конференция на партията ГЕРБ в началото на този януари, премиерът Бойко Борисов обяви публично, че „всичко е в ред, готови сме да поемем пътя към еврозоната до края на месеца и влизането в нея е първи приоритет за външната политика на моето правителство”.

Защо точно „външната политика”, а не финансите и икономиката на страната следваше да изпълняват критериите от Маастрихт, спазвани стриктно от Европейската централна банка, тогава не стана съвсем ясно, но важното е, че байраците на пропагандния ентусиазъм бяха поотръскани от прахоляка и отново вдигнати високо, както и че дебатът, с участието на вечните „говорещи глави”по медиите, титуловани като експерт-икономисти, финансисти и политици, продължи да се развива без сянка на съмнение в готовността за бързо влизане в евро-чакалнята.

Финансовият махмурлук

Никой не се вслуша сериозно в думите на експерта за Източна Европа в „Дойче банк” Гюнтер Дойбер, казани в началото на март, че институциите, отговарящи за приемането на страната в еврозоната – ЕК и ЕЦБ – са „скептично настроени” към българската кандидатура, тъй като държавата има „масивни проблеми” с дефицитите по текущата си сметка и със способността си „да издържа на натиска на международната конкуренция”. Други трезви гласове се опитаха да обяснят на финансовия министър Дянков, че едва ли е особено продуктивно той лично да обяснява на председателя на еврогрупата Юнкер или на германския финансов министър Шойбле какви широкомащабни реформи планира кабинетът на ГЕРБ, вместо да докладва за вече извършени реални промени и предприети радикални мерки в ограничаване на разходите.

През седмицата ЕК обяви, че за разлика от 2008 година, сега България отговаря само на един от четирите критерия за приемането на общата европейска валута. Дори повече, комисията автоматично стартира процедура срещу страната за свръхбюджетен дефицит. На този фон политическият елит продължава да води спорове дали да се посегне на фискалния резерв за запушване на бюджетната дупка или все пак да се иска спешен заем от МВФ. Някои от вездесъщите „говорещи глави” дори вече се възрадваха, че страната е извън еврозоната на фона на гръцката финансова драма и поставиха под въпрос смисъла от едно бъдещо членство.

Така за българското евро-бъдеще предстои все по-често да се говори в минало време. Както за неясен спомен и далечна мечта.
 http://www.dw-world.de/dw/article/0,,5572248,00.html

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27