Автор Тема: Скейт, свобода и биоземеделие  (Прочетена 3802 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен El Freegano

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 69
    • www.myspace.com/xsanitymonkx
Скейт, свобода и биоземеделие
« -: Февруари 16, 2010, 17:38:56 pm »
Привет. Реших да публикувам един мой текст, който написах преди година след едно приключение в Испания. Малко мисли и разсъждения за преживяното и за евентуално развитие на алтернативни проекти целящи самоустойчив начин на живот.

"През последните 5-6 години съм изцяло обсебен от идеята да живея свободно, да съборя всички ограничения, които системата ми налага, да изчистя съзнанието си от всякакви предразсъдъци и да постигна истинска хармония с природата и всички нейни форми на живот. Няма да е лъжа ако кажа, че достигането ми до тези идеи стана благодарение на скейтборда. Всеки път, когато карам, се чувствам свободен, сивото ежедневие се разчупва и на негово място изниква един весел и шарен свят, изпълнен с радост и забава. Тази играчка ми даде началния тласък.

Скейтбордингът ме свъраза с пънк и хардкор музката, която пък от своя страна ми разкри идеите за вегетарианството, правата на животните, опазването на оклоната среда и така постепенно достигнах до извода, че се нуждаем от пълна свобода, както за хората, така и за животните и природата. Започнах да се опитвам да прилагам своите идеали във всекидневния живот, опитвах се да бъда, колкото се може по-активен, да бъда промяната, която искам да видя в света. За съжаление голяма част от усилията ми не доведе до резултатите, които очаквах. Оказа се, че в България няма много хора от моята порода. Преживях няколко момента на разочарования и депресия, докато не ми се отвори една страхотна възможност. Клара, приятелка от Испания, ме покани да и отида на гости. Тя ми беше разправяла за нейните приятели занимаващи се с най-различни анархистки, скоутърски и еко проекти. Въобще и не се замислих. Исках да се махна от България, колкото се може по-бързо, както и да видя дали наистина има алтернативни начини на живот, противопостявящи се на сегашната капиталистическа система. И така началото на юли месец започна моето приключение. Клара живееше в Алкой, сравнително малко градче, разположено в подножието на планината Мариола. Интересен факт за града е неговото анархистко минало, когато той е бил от основните анрхистки центрове по време на Испанската революция. Хората по това време са свалили управниците и са започнали да се самоуправляват сами, прилагайки пряката демокрация в действие, фабриките са преминали към хоризонтално управление под работнически контрол и са произвеждали оръжия и муниции за анархистката съпротивата. За съжаление Франко, подпомаган от Хитлер и Мусолини, успяват да победят и налагат фашистка диктатура, продължила около 40 години.

Днешен Алкой не се различава много от другите съвременни градове – сгради, автомобилни задръствания, рекламни билбордове и тн. Но под този пейзаж съществуваха и доста хубави неща. За щастие фашизмът не бе успял да изкорени напълно либертарните идеали от душите на хората. Още първия ден се срещнах с част от хората, участващи активно в местните анархистки проекти и инициативи. Клара ме заведе до местния социален център, където живееха няколко нейни приятели. Мястото беше просто уникално. Представляваше една голяма триетажна къща, която навремето е била изоставена и преди около година и половина бива окупирана и превърната в социален център. Отвън имаше зеленчукова градина, както и заден двор. На първия етаж се намираше библиотеката с книги на най-различна тематика (от класически анархизъм, екология, еко земеделие, феминизъм,та чак до детски книжки и комикси), имаше също множество музикални дискове и филми, както и компютър с интернет достъп. Имаше и щанд за продажба на тениски, дискове, книги и ръчно направени бижута. В съседната стая се намираше Безплатният магазин, където хората оставяха стари вещи, които не им трябваха, и всеки можеше да си вземе безплатно това, което си хареса. На втория етаж се намираха спаните помещения, баните и тоалетните, както и една стая за правене на ситопечат, където се изработваха тениски и нашивки. Третият етаж представляваше една огромна стая, където се правеха филмови прожекции, концерти, дискусии, а в единия край имаше боксова круша и няколко фитнес уреда за тренировка. Хората от Фларес (така се наричаше социалния център) се занимаваха с най-различни проекти. Един свиреше в две анархо-пънк банди, имаше свой diy музикален лейбъл и дистро, както и организираше концерти, други се занимаваха с писане и разпространяване на инфо материали, организиране на мероприятия в социалния център, отглеждаха зеленчуци в градината отпред и тн. Те също така с помоща на други приятели бяха окупирали една изоставена фабрика - Молинар, където организираха разни фестивали от време на време. Друг интересен проект, в който част от хората участваха, беше местната анархистка радиостанция Радиоактива (www.radioaktiva.xamsa.org). Преди няколко години са окупирали един изоставен вход на блок и там бяха поставили радиопредавателите и бяха спретнали едно студио. Радиото се излъчва само в Алкой и близките околности на честота 107.6 FM и въпреки че беше нелегално, съществуваше повече от 3 години. По радиото можеха да се чуят най-различни програми (политически, екологични, музикални и тн.), излъчваха се алтернативни новини, както и винаги се пускаше разнообразна музика от фолк до хардкор.

Колективът от Фларес живееха доста по-различно от „нормалните” хора. Не работеха на постоянна работа, само в крайни случаи се хващаха да бачкат за по няколко седмици. Те бяха една противоположност на днешното консуматорско общество. Пазаруваха, само най-най неоходимото и почти не харчеха пари. По-голямата част от храната си набавяха чрез „рециклиране” – всяка събота ходеха на зеленчуковия пазар, където продавачите им заделяха зеленчуците, които нямаха пазарен вид и щяха да се изхвърлят. А също така и от зеленчуковата градина в скуота се снабдяваха с пресни еко зеленчуци. Всичко това им позволяваше да посветят енергията и свободното си време на своите проекти.

Второто нещо, което видях след социалния център беше местния скейт парк. Беше разположен в края на града и представляваше бетонена конструкция, включваща малка стрийт част с виражи, арени, ръбове и куотъри, както и един средно голям боул (пул). С две думи – просто уникално. Това бе първият истински скейт парк, на който някога съм карал. Всичко беше така добре проектирано, че триковете ставаха сами без каквото и да е било усилие. Странно беше, че нямаше много скейтъри в Алкой. Имаше една групичка тийнове, които караха от скоро и не бяха много добри. Повечето пъти като ходех паркът винаги беше празен. Каква ирония на съдбата, в България хората плачат за скейт паркове, а в Испания ги има с купища и няма кой да кара. Единствено през уикенда се събираха повечко хора, защото идваха и разни агенти от други градове.

Скейтбоардингът винаги е бил голямата ми любов, той е едно от малкото неща, които харесвам в съвременната цивилизация. И като заговорих за цивилизацията ще ви кажа, че разбрах какво е да живееш извън нея. Третото нещо, на което се натъкнах в Алкой беше Потро – една анархистка еко ферма, намираща се в планината над града, която в последствие се превърна в мой дом. Мястото беше прекрасно.

Имаше огромни скали и наподобяваше малко на каньон, където в небето постоянно кръжаха множество лешояди. До фермата се стигаше по едни старинни каменни стъпала и една туристическа пътека. Къщата беше доста стара и не разполагаше с почти никакви удобства. Електричеството се произвеждаше от няколкото слънчеви панела на покрива, но проблема беше в това, че къщата беше в ниската част под скалите и през повечето време падаше сянка. Токът стигаше само за осветлението и за радиото, което беше нон стоп на честотата на Радиоактива. Питейната вода се взимаше от извора, който беше близо до къщата. Имаше напоителен басейн, от където се взимаше вода за напояване на градините и за външмата мивка, но освен за напояване се използваше и за разхлаждане през топлите летни дни. Имаше голям обор с магаре на име Кандела, шест кокошки, един петел, куче и котка. Готвенето и отоплението беше на дърва, които се събираха от близката горичка. Основната дейност на Потро беше производството на ръчен пълнозърнест хляб, който се печеше един път седмично по античен начин и след това се продаваше в града. Това определено беше най-добрият хляб, който някога съм опитвал, а и можеше да се яде повече от седмица.
 
Влюбих се в това място от пръв поглед. През последните няколко години много си мечтаех да живея на подобно място и ето че мечтата ми се превърна в реалност. След като работих един месец в лагер за хора с увреждания се завърнах в Алкой и разбрах, че едното момче, което живееше в Потро, ще заминава на друго място. Така за мен се отвори страхотна възможност да отида да живея във фермата. Един хубав слънчев ден се нанесох там и доста бързо привикнах с живота там. Научих се да пека хляб, започнах да чета книги за еко земеделие и самоустойчив живот, както и да помагам в градината. Копаехме, наторявахме с оборски тор, засаждахме, и накрая се наслаждавахме на вкусните плодове от нашия труд. Винаги имаше какво да се прави. Работата никога не свършваше, не беше никак лека, но поне беше разнообаразна и работихме за себе си. Започнахме и един съвместен проект със съседа от горната ферма. Заедно работихме в неговата градина, която се намираше на по-благоприятно място от нашата, а после зеленчуците бяха за всички ни. Заедно с него ходихме и да събираме маслини, от които после направихме зехтин. Едно от най-хубавите агро преживявания беше, когато ходихме да косим и обработваме пшеницата по класически античен начин. Наши приятели от едно съседно село се занимаваха с еко земеделие и ни дадоха да използваме техните оръдия на труда, за да обработим пшеницата. Първо я окосихме със сърповете на нивата, а после с помоща на едно конче, назъбен камък, малко вили, метли и една веялка успяхме да отделим зърната от пшеничените стръкове. Сега само остава да се намачкат с една каменна преса, за да се получи брашно.

За мен това беше едно пътуване назад във времето. Успях да се докосна до забравените знания и практики, които нашите деди са прилагали години наред. Започнах да осъзнавам, че е важно да възвърнем тези знания и да се „върнем обратно към земята” и живота в хармония с природата. Днешното общество предимно живее в градовете и е скъсало връзката си с натуралния свят. Хората нямат представа, как се произвежда храната. Някои дори мислят, че плодовете и зеленчуците растът в супермаркетите. Промишленото производство е завладяло световния пазар и освен, че убива качеството, за сметка на количеството, чрез използването на множество опасни химични торове, също така разчита на безжалостното експлоатиране на природни ресурси и човешки „робски” труд. А и за капак на всичко сме изправени и пред сериозната заплаха от нашествието на "Храните мутанти". Разсъждавайки относно тези неща, достигнах до извода, че от първостепенно значение е да започнем сами да си отглеждаме храната по един екологичен и етичен начин. Това, както е добро за собственото ни здраве, е и една стъпка напред към свободата. Храната е основна човекша необходимост и ако успеем да си я подсигурим сами, ще можем да отхвърлим голяма част от веригите, които капиталистическата система ни налага. Второто нещо, което е важно, е да си сътрудничим и да си помагаме взаимно. Няколко човека трудно биха задоволили всичките си нужди сами, затова кооперирането и създаването на взаимноподкрепящи се автономни общности е от изключително значение. Паралелно с изграждането на самоустойчиви общности е много важно те да са готови за съпротива и защита, защото капитализмът и властващите не биха допуснали тените роби да скъсат синджира и да заживеят свободно. Господарите на света се стремят към пълен контрол и биха приложили цялата тяхна мощ върху „непокорните” елементи. Затова отцепването и „връщането към земята” само по себеси не е достатъчно. Трябва да оказваме също съпротива и безкомпромисна борба, ако искаме наистина да заживеем в едно свободно общество.

Животът ми в Испания бе една сбъдната мечта. Разбрах, че алтернативи има и че е възможно да живеем в един по-добър свят. Заредих се с енергия и ентусиазъм, но започнах да чувствам една жажда за България. Не за държавата, а за земята, семейството и приятелите ми. Малко или много аз съм свързан с тях, а и пъпът ми е хвърлен там. Започнах да се замислям за завръщане и за стартиране на подобен проект като Потро в България. Мечтите ми сега са изпълнени с картини, рисуващи един живот в малка и спретната еко фермичка със овощни и зеленчукови градини и мини рампа в задния двор, където бихме могли да посветим живота и енергията си в създаването на една истински работеща алтернатива, давайки пример и на други хора, които също биха могли да започнат подобни проекти. Хубаво е да обиколим света, да видим неща, да натрупаме знания и опит, които после да приложим в нашите собствени общности. Дори и да не успеем, поне трябва да опитаме, за да не съжаляваме след време, че не сме действали, когато е трябвало. Глобалната революция е невъзможна ако избухне само на едно място. Ако всички революционери отидат да помагат на сапатистите в Чиапас и да се бият редом с тях, то тогава няма да остане никой, който да се бори в другите части на планетата.

Така бих заключил с една любима мисъл:
Мисли глобално, действай локално!

www.diy.aresistance.net/katarzis
« Последна редакция: Февруари 17, 2010, 17:45:21 pm от El Freegano »
Total Liberation

Неактивен %00

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 129
    • organic SEO
Re:Скейт, свобода и биоземеделие
« Отговор #1 -: Февруари 19, 2010, 02:46:22 am »
Евалата, бате :)
╟╩╦═╬╧╩╦═╬╧Оrgаnic SEO NinJah╩╦═╬╧╩╦═╬╧╩╦═╬╧╩╦═╬╧╩╦═╬╧╩╦═╬╧╩

Неактивен Nightwish

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 191
    • Мистерика - блог за непознатото
Re:Скейт, свобода и биоземеделие
« Отговор #2 -: Февруари 20, 2010, 10:10:35 am »
Този текст го четох още преди време, но колкото пъти да го прочета няма да ми омръзне.  :)

Неактивен TRADEKTOM

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 100
  • KILLUMINATI WARRIOR
Re:Скейт, свобода и биоземеделие
« Отговор #3 -: Март 29, 2010, 01:37:04 am »
Браво пич, и аз искам да участвам в такова нещо(в България имам в предвид) или поне да имам достъп до инфпрмацията за това КАК стават нещата защото определено това е пътя.Само чрез линка който си оставил ли може да се открие нещо такова.
Махатма Ганди, Млаколм-Х,  Мартин Лутер Кинг, Джон Ленон, Джон Ф. Кенеди, 2Pac Всички те, умряха в и

Неактивен El Freegano

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 69
    • www.myspace.com/xsanitymonkx
Re:Скейт, свобода и биоземеделие
« Отговор #4 -: Април 01, 2010, 10:55:50 am »
като за начало ти давам някой ключови думи, с които да потърсиш инфо в мрежата:
- пермакултура/permaculture
- биодинамично градинарство/biodynamic gardening
- органично градинраство/organic gardening

има доста книги и филми в тази област. само напиши в google и ще бъдеш залят от инфо. сега му е момента :) паралелно с трупането на знания можеш и да практикуваш. даже и да си в апартамент, пак можеш да експериментираш и да засадиш нещо дори и балкона :)

а за такива общности и комуни ... в бълагрия уви. иначе има хора, занимаващи се с био земеделие. даже ако не си чувал за wwoof виж този сайт:
http://www.wwoofbulgaria.org/
WWOOF(World Wide Opportunities on Organic farms) България, е организация с идеална цел, създаваща възможности за доброволци на органични ферми в България
много добър проект, чрез който можеш да сиорганизираш ено приключение и същевременно да натрупаш знания ;)

успех :)
Total Liberation

Неактивен %00

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 129
    • organic SEO
Re:Скейт, свобода и биоземеделие
« Отговор #5 -: Април 02, 2010, 14:41:35 pm »
Знаеш ли хората на Тринога, може много ценен опит да обмените, познавам се с човека, ако искаш да ви свържа ?
Едновременно е страшно близо до София ( ако си си в България де ) и на приказно диво и красиво местенце в Балкана.
╟╩╦═╬╧╩╦═╬╧Оrgаnic SEO NinJah╩╦═╬╧╩╦═╬╧╩╦═╬╧╩╦═╬╧╩╦═╬╧╩╦═╬╧╩

Неактивен Гален

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 831
Re:Скейт, свобода и биоземеделие
« Отговор #6 -: Април 02, 2010, 16:36:41 pm »
Преди време гледах тези филмчета за пермакултурата на Сеп Холцер в Алпите.
Ще са интересни за тези, които се интересуват от темата и разбират руски език.
Голяма работа е Сеп. :)

Пермакултура в Алпите - част 1
http://vbox7.com/play:484aace6

Пермакултура в Алпите - част 2
http://vbox7.com/play:5a0c7724
 :hi:
Каба Гайда.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27