Автор Тема: Българите и Александър Македонски  (Прочетена 3139 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен baradj

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 440
    • „Нишката на Ариадна”
Българите и Александър Македонски
« -: Февруари 07, 2010, 13:52:00 pm »
БЪЛГАРИТЕ И АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ


(ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА СПОРЕД "БЪЛГАРСКИ ЛЕТОПИСИ - ДЖАГФАР ТАРИХИ”)

Първите исторически сведения се отнасят към ІV пр. н. е., когато владетелят на българите с име Бояр или Боярек извършил нашествие и завладял столицата Пела, която тогава била назовавана и Балдиу. След тази победа, при завръщането си, неговият трети брат Етей (380-339 г. пр.н. е.) със своите войски в един от планинските проходи попаднал в засада и в бой с Филип Македонски загинал. Синът на Етей - Баламир (339-320 г. пр. н.е.) се оженил за дъщеря на Филип и помогнал на Александър Македонски (336-323г. пр.н.е.) да покори Персия. Вероятно това е Балакър от писанията на Квинт Курций Руф (римски историк, І в. от н.е., записал историята на Александър Македонски, С.1985.) Неговият брат Албуга Съ-геркан (339-310г. пр.н.е.), който бил съуправител на Баламир, в 331г. разбил войските на Александър Македонски поради нарушение на условията за мир с Идел (старото наименование на българската държава). Това съв-пада с началния поход на североизток и въстанието на траките в 331-330г. /Енциклопедия България, С.,1978/.

Баламир = Балакър е имал съществена роля във войната срещу Персия. Според Руф: ”…Балакър победи Хидарий, управител на Дарий, и превзе Милет за два дена…” /стр. 61/, а след преминаването през Бактрия в Индия: “…от предварително изпратения Балакър, Александър разбра, че индите напускат в безредие възвишението…” /стр. 230/. В Бактрия Алек-сандър сключва единствения си брак с Роксана. Там приема пратеници на скитите, а най-възрастният от тях му казва: ”…Ние…населяваме земите чак до Тракия. Казват, че Македония граничи с Тракия. Внимавай дали ще пожелаеш съседите на двете ти империи да ти бъдат врагове или приятели!” /стр.191/.

Кан Масгут (489-505г. от н.е.), син на кан Ирник и внук на кан Атила от рода Дуло, воювал срещу император Анастасий и в 492 г. завзел Вардарска Македония, а на река Дунав построил укрепения град Бичин (Видин).

Кан Реан (Татра-Банат, Мундо) (505-520г.), син на кан Масгут, раз-громил Византия, която била принудена да му плаща огромен данък и му отстъпила голяма част от Балканския полуостров.

Кан Котраг (Забер кан) (531-563г.) ”...с много войска премина Ду-нава, стъпи в пределите на империята (Византия), като раздели своите пълчища на три, повели на двата отдела да опустошат Гърция, а той сам със 7000 човека подстъпи под Константинопол… Боян, приемникът на Забер кан, като премина през реката Сава в Далмация с 12000 човека… порази римската войска, над която командваше Тиберий и принуди императора Юстин ІІ (565-578) да му плаща всяка година 80000 жълтици данък…”. (кан Боян, Сандилх, 535-590г., син на кан Реан от род Дуло)

В 602 г. при неясни остоятелства умира кан Албури (593-602) от рода Дуло. Неговите синове, Кубрат и Шамбат, са все още непълнолетни за да поемат държавната отговорност и в продължение на три години държавата на българите се управлява от вуйчо им Юрган Телес от род Кюнгарт. Вината за смъртта на кан Албури е приписана на аварите. Съ-юзническият договор между българите и аварите срещу Византия е пре-кратен. Разбирайки заплахата от страна на българите, аварите се изтеглят на запад в Панония. След поемането на държавната отговорност, кан Кубрат (605-665) нарежда на брат си Шамбат да подготви войски, с които да разбие аварите. Шамбат покорява както аварите, така и съседните им племена и създава в централна Европа самостоятелна държава Дулоба, която управлява в продължение на 33 години. В нея са включени сегашни-те територии на Полша, Чехия, Словакия,Унгария, Австрия и Югославия.

Моралното основание на Шамбат да създаде и брани тази огромна държава в централна Европа е уважението към паметта на предците: кан Баланбер (363-378), кан Арбат (378-402), кан Каратон (402-414), кан Урус Бургас (414-434), кан Бледа (434-445), кан АТИЛА (434-453)… кан Масгут, кан Реан… кан Котраг, кан Боян…дядо му кан Аскал (563-593) и баща му Албури, всички от род Дуло. Затова, той нарекъл своята държава “ДУЛОБА”. Съставът на тази държава е разноплеменнен - българи, авари, славяни и др.

Главният противник на Шамбат са раздробените останки от вели-ката Римска империя - на запад, франките и германските племена, а на юг, Византия и Италия. На 33-тата година от управлението на Дулоба той претърпял поражение от франките. Оставил там своята жена и тримата си синове и се върнал при брат си кан Кубрат. Вероятно за помощ. Кан Куб-рат …му възложил управлението на малка област от неговата огромна държава (територията на сегашна Украйна). Тогавашното общество на българите в “Старата Велика България”, прозряло, че Шамбат е малко отхвърлен и го определило като “Кий”(от където произлиза по късно Киев). Липсват исторически данни, в коя година и при какви обстоятелства е умрял владетелят на държавата Дулоба. Има основания да се предполага, че той силно е повлиял поне на трима от синовете на Кубрат - Аспарух, Кубар и Алцек за наследяването на неговите и на предците територии в западна посока. Кан Кубрат имал трима синове - Боян, Котраг и Аспарух (Атилеско). Кубар и Алцек, са внуци на неговия вуйчо Юрган. При едно сражение, техният баща, Билиг, пожертвал живота си за да спаси живота на кан Кубрат, а в знак на признателност кан Кубрат осиновил неговите синове Кубар и Алцек. Още приживе Кубрат установил особенната привързаност на Аспарух към своя чичо Шамбат и затова го отпратил да отговаря за отдалечен регион на българската държава. След смъртта на Кубрат, управлението на държавата поел най-голямият му син Боян (кан Бат Боян 665-683), а Аспарух, Кубар и Алцек с верните на тях хора и войски, изпълнявайки препоръките на Шамбат, предприели поход на запад. Аспарух установил за своя столица Плиска, а Кубар, приемайки неговото върховенство, се установил около Охридското езеро. За петия син на кан Кубрат, Алцек няма достатъчно исторически данни къде се е установил със своя народ и войска. Известно е само, че след прехода в Панония и подкрепата на синовете на Шамбат, той се е установил в Северна Италия. От византийски и латински източници е известно, че кан Тервел (692-719) все още е разчитал на подкрепата на своите чичовци, а това са Кубар и Алцек.

Основните исторически данни за настоящето изследване са на основание "Български летописи - Джагфар тарихи” том І и ІІІ, издадени в 1993 и 1997 г. в Оренбург, Русия.

Доизясняване на причините за първата война в ІV в. пр.н.е. и споменатият по-горе поход на Бояр намираме в написаното от Квинт Курций Руф, където се казва следното: “…Филип…опустошил Скития и пленил двадесет хиляди момчета и жени и много дребен добитък. Не взел никакво злато и сребро, но изпратил двадесет хиляди породисти коня, за да се раз-въди тази порода в Македония…” /стр.11/. Пояснява се също че регионът, в който е извършено това нападение, е северното Причерноморие (Хер-сон), т.е. териториите, обитавани от сарматите = българите.
« Последна редакция: Февруари 07, 2010, 17:01:59 pm от H. »
С намръщено чело, загърнат в плащ мъглив, възправя се далеч Балканът горделив в хайдушкия си блян

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27