По принцип "истенски" се пише с две "и", но що се отнася за възможността "рап"-музиката да съдържа и някаква ценност, съм съгласен; съгласен съм с това, че най-добрият пласт в тази музика се проявява като иронизация на лицемерната благоугодност в нашето (по-специално - в американското) общество. Лошото обаче идва когато забележим, че заедно с отхвърлянето в този вид музика по правило отсъства утвърждаване; или, ако има утвърждаване, то се проявява като гротеска. Музика, която заема удобната позиция на отричащ гамен, не може да бъде носител на ценности. Музика, чийто ритъм и такт подтикват слушащия човек да си клати главата нагоре-надолу, не може да бъде съзидателна - в повечето случаи стимулира затъпяване. Музика, чиито герои по правило трябва да бъдат разпасани, просто за да не бъдат запасани ("запасан" не означава непременно с вратовръзка, с банкова сметка и с политиката на Буш!), не може да служи за нравствен категориал на своите последователи. Рапът е лесна музика; като всеки най-обикновен хулиган, тя напипва слаби места, врязва се в тях и ги потрошава - също както футболните почитатели изпотрошават спирките или автобусите, в които самите те се возят към крайните квартали. Без да проявявам типичния за спец-ченгетата консерватизъм - рап-музиката унищожава (признавам, унищожава с право), но не изгражда нищо насреща. Поради тази причина мога да определя рап-музиката като консуматорска. И преди да освиркате арогантното ми мнение, да си дам определението за консуматор (разбирам антиконсуматорската идеология на рап-а и твърдя, че това понятие тук има по-различен смисъл). Значи, консуматор е този, който изяжда, използва, изразходва, но не създава в замяна; рап-музиката изтъква недъзите на нашето общество, разчовърква ги по трещящ начин, но не дава никаква добронамерена и съзидателна визия за излизането от това положение. Ето защо няма да се съглася с по-горното мнение, според което ТОВА Е ВЕЛИКА УЛИЧНА МУЗИКА С ИСТЕНСКИ ПОСЛАНИЯ ! ! !