Песента Deep Blue на квартета Ladytron като конкретен пример за пряко ариманично влияние.
Една от фронтменките на британската алтернативна група е българката от еврейски произход Мира Аройо. В малка част от песните миенно тя изпълнява вокалите на български език. Характерно за групата е че творчеството им представлява микс от баладични песни и нструментали навяващи депресивни чувства и това е меко казано. Друга голяма част от творчеството им с директно тежко звучене независимо дали с използване на електронни или традиционни музикални инструменти.
За текстовете на песните им е характерен бликащия символизъм. Типичен пример затова е и тази песен.
Дори в заглавията на албумите им има директни податки към вещерството – албумът Witching hour. Последният им засега студиен албум е с символичното заглавие Velocifero. Самите членове на групата твърдят, че идеята зад това заглавие е носител на скоростта – bringer of speed. Едно от определенията за Луцифер е bringer of light.
Преди да премина към конкретното си мнение относно символната натовареност на тази конкретна песен няколко необходими уточнения за предпоставките на които изградих това си мнение.
В ранната история на групата външният вид който си изграждат е с типичен електронно звучене. С външен вид който заличава разликата между мъжете и жените в групата. С идентично сценично облекло тип гащеризон. Директната ми асоциация е с аргументираната в много статии от vigilant citizen тенденция на трансхуманизма(заличаване на разликата между човешките полове и униформеното , поведение и излъчване на робот).
Друга характерна особеност според мен е че в едно от турнетата си част от имиджа е включвал надписи на синтезаторите на двете фронтментки , а по-конкретно вавилон и клеопатра. Не бях много учуден когато прочетох в книгата „Архитектите на Луцифер. Тамплиери, масони, илюминати.” че една от масонските клетви на посвещение включва позоваване именно на Клеопатра и Вавилон.
Няма да се задълбочавам върху асоциациите свързани с тези имена които не са малко.
Така аз вярвам в тезата че Йехова(богът от Стария завет), е същността известна и с имената Енлил(от древношумерския пантеон) а също така съдържа много от характеристиките на понятието дявол. В антропософията според мен персонификацията на тази същност е слънчевия демон Сорат – Ану(в древношумерския пантеон), който е баща именно на Енлил и полубратът му Енки. Същевременно властта на Енлил над слънчевата система и конкретно над нашата планета е с категорията на представителна по отношение на упражняващия върховната власт над анунаките Ану. Базирам се и на написаното в книгата на Робърт Морнинг Скай. Връзката направих съвсем наскоро когато си припомнях статията на Иван Стаменов на сайта „ От извора” за почитателите на тъмната светлина.
Там в бележките под линия имаше забележки относно Сорат от Рудолф Щайнер и относно черното слънце за което е говорил учителя Беинса Дуно. Робърт Морнинг Скай пише в книгата си „Документите Тера” за огромни с размери на планета космически бойни кораб използвани от познатите ни като анунаки същности. В филмовото изкуство това планетта на смъртта от блокбастъра „Звездни войни.” За мен това е именно представата за черното слънце в овеществен и предметен вид.
Страя се да представя възможно най-лаконично и обективно аргументацията си и имам молба да не се реагира емоционално на текста а просто да се схваща като алтернативна гледна точка. Не претендирам за това че това което пиша е напълно вярно и дори частично вярно. Просто това са мисли и асоциации които считам за важно да споделя с читателите и участниците в форума.
Така относно конкретната песен. Тя няма видеоклип и е по-индиректно средство за отправяне на послание използващо доста добре от моя гледна точка техниките за мозъчен контрол.
В фотографията която играе ролята на изображение към музиката в youtube една от жените застанала в центъра на изображението държи червена роза. В тази връзка е интересно мнението на на проф. Уолтър Вейт, подкрепено и с визуални свидетелства че червената роза е символ на Сатана. Естествено това поражда асоциация и с по-общия въпрос за натовареността на символите и по-конкретно с двойнствеността на използването на някои числа и символи от друг тип. Според професора червената роза е част от творението и сама по себе си не е символ на дявола. Тук е тънкия момент който отбеляза и Стопанина в темата „Те” , а именно че поклонниците на ариманичните сили използват като символи неподозирани за нормалния човек предмети, растения, животни, числа и букви. Даже нещо повече те искат да наложат в масовото съзнание именно смисъла който те влагат в дадени символи. Прост и популярен пример е пентаграмът и обърнатият пентаграм. Не случайно и Григорий Климов пише в книгите си, че дяволът върши всичко на тъмно и наопаки.
В статията на Рик Клей която я има в интернет пише за сиволичното значение влагано от „Тях” в синия цвят. Конкретния пример е нюейджърския фанатизъм по отношение на този цвят. Песента се нарича тъкмо „Тъмносиньо”. Има споменаване на Слънцето в текста на песента – много мощен окултен символ, в случая според мен използван в смисъла на черно слънце. В съзнанието ми изникна и асоциацията с библейския потоп. Йехова наказва човечеството с потоп. В книгата на Робърт Морниг Скай това прави същност под името Енлил.
По-конкретно – фразата: „Deep Blue, I wanna to give it all to you”
В музикално отношение има много тежки синтзвуци както и струнни инструменти и хорово включване в кулминацията и финала на песента.
Конкретен белег за ариманично влияние и в частност акцент върху техниката и науката в по общ смисъл е фразата: Use the power station at the heart of town в съчетание с предходния стих – Deep blue, I wanna to take you to the sun.
Песента в youtube и текста и в metrolyrics.com
http://www.metrolyrics.com/deep-blue-lyrics-ladytron.html
Тема: Music Mind Control (Прочетена 456319 пъти)
Май 21, 2010, 23:13:18 pm
