Автор Тема: Прабългарските руни/азбука  (Прочетена 26991 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен baradj

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 440
    • „Нишката на Ариадна”
Прабългарските руни/азбука
« -: Януари 23, 2010, 19:50:00 pm »
ПОДРЕДБА НА БУКВИТЕ В ГОВОРЕЩАТА АЗБУКА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ

            Дали наистина официалното академично твърдение за безпрекословния произход на днешната ни графична азбука “сирилицата” от гръцката азбука, изглежда толкова непоклатимо. Когато сравних днешните три азбуки латинска, гръцка и новобългарския вариант на сирилицата, веднага забелязах някои много очевидни факти. Двете азбуки - сирилицата и гръцката азбука имат фонетично и графично съвпадение само при 5 буквени знака - Д, Г, П, Л, Ф, които липсват в латинската азбука /междувпрочем дори и това ограничение е доста спорно що се отнася за за Д  и съответно D / .  Почти половината, 14 на брой от буквите в сирилицата /новобългарския вариант/ в графично-фонетичен смисъл нямат аналог нито в латинската нито в гръцката азбуки - Б, Ж, З, И, Й, Н, Ц, Ч, Ш, Щ, Ъ, Ь, Ю, Я.  Останалите букви от сирилицата съвпадат с латинските съответстващи букви и с някои от гръцките. Да не говорим, че названията на гръцките букви - алфа, бета, гама, делта и пр. са от финикийско-еврейски тип и нямат нищо общо с начина на изговаряне на латинските и сирилическите букви а, бе, це, де и пр. и съответно а, бъ ,въ, гъ, дъ и пр. Като се има предвид и факта, че гръцкото минускулно, курсивно /малки букви/ писмо, е коренно различно по характера си от маюскулното /главни букви/, уставно, унициално латинско и българско писмо,  разстоянието между сирилицата и гръцката азбука нараства още повече. На практика се оказва, че сирилицата е оригинална графична азбука в около петдесет процента от буквения си състав, стилно и в останалия си буквен състав е идентична с латиницата и само пет букви /а може би само четири/, липсващи в латиницата, съвпадат графично и фонетично със съответни главни букви от гръцката азбука.  Резултатите от горното сравнение между трите днешни азбуки са достатъчно едри и принципни, и в никакъв случай не биха се повлияли, ако сравнението беше направено в друг исторически момент от състоянието на азбуките. Разбира се, за  всички възникващи съмнения относно произхода на сирилицата непосредствено от гръцката азбука могат да се намерят обяснения с официално утвърденото схващане, че самата латиница произлиза от гръцката азбука. Но за всеки по-аналитичен ум, това няма да е достатъчно.  Защото съществуват и други варианти. Например латиницата, сирилицата и гръцката азбука, да са повлияни от една по-древна писменост, чието силно влияние да е довело до тяхното очевидно значително сближаване. Безсъмнено е противоречието в произхода и графичния характер между малките и главни букви в гръцката азбука. Или въпросните три азбуки, определящи в голяма степен последната днешна цивилизация са породени от писмеността на една предхождаща ги цивилизация. Като се има предвид, че оригиналните графеми на сирилицата, в голяма степен съвпадат със знаците на писмено-буквената система, конструирана според логиката на “говорещата азбука на прабългарите” и езика на азите ЪЗъ Ер, /виж. четвърто допълнено издание на “Говореща азбука на прабългарите”/, напълно основателно може да предположим, че писмените традиции на древната цивилизация на азите-прабългари лежат в основите на съвременните буквено-графични писмености. Нагледна съпоставка между азбуките предлагам на фиг. 1.



   В настоящата статия ще предложа тема, която се оказа интересна - подреждането на буквите в списъка на “говорещата азбука на прабългарите”.
            При официалните подредби на графичните азбуки, освен приемствеността, най-трайно в паметта на хората остава идеята за по-лесното наизустяване на всички букви, с цел свободното им прилагане в ежедневието. Например при сирилицата буквите са свързани с определени думи, за по-лесно запомняне на цялата азбука - аз, буки, веди, глаголи и пр. Знаейки за съвършеното умение на азите-прабългари да влагат изключително концентрирано съдържание в думите, направих опит да подредя  смислово буквите на “говорещата азбука” - както знаем те са значещи т.е. мотивирани, разбира се ориентирайки се по някои понятия, дълбоко свързани със сирилицата. Останах смаян от резултата, който не закъсня. Може сами да се убедите. Първоначално подредбата на буквите съм извършил според звуково-знаковия /според фонетичните стойности на буквите/ вид на азбуката, а  после приложих и графичните букви.

            Ъ Зъ - аз.

            Бъ У Къ Ръ - букви. Бъ УКъ - стар звук - буква. Тук очевидно Ръ - много - е за множествено число.  

            Чъ ЙО Тъ - чета, Лексемата съм разгледал в предишна статия, произлиза от Чъ -едно, ЙО -две, Тъ - три ; т.е. едно две три - броя, чета

            До тук                прочитаме ЪЗъ БъУКъРъ ЧъЙОТъ - аз букви чета. И вече сме наясно за азбукарчетата на Черноризец Храбър, както и за родния буквар.

            А БРъ И - без, чист - идва от А БРъ - без клони - обирам,  бръсна; И - оставям, следа. Вероятно АБРъИ присъства в новобългарското “брей” със същия смисъл - “без такива”.

             КРъ Шъ - грешка - идва от КРъ - крак, сгъвам; Шъ - ръка, шепа. КРъ Шъ - кърша, чупя, греша.

            До тук прочитаме ЪЗъ БъУКъРъ ЧъЙОТъ АБРъИ КРъШъ - аз букви чета без грешка.

            Е - вика, казва. И до днес в разговорния език “викам” се използва със значение “казвам”

            Дъ Ер - перо. Лексемата съм обяснил много отдавна. Идва от Дъ - зъб и Ер - език, листо.

            Гъ О Лъ Мъ - голямо. ГъО - едър, голям; Лъ - висок; Мъ - има, притежава;.В контекста най-точно ГъОЛъМъ означава - едро и дълго т.е голямо.

            Или дотук поредните подредени букви на “говорещата азбука” на прабългарите гласят - ЪЗъ БъУКъРъ ЧъЙОТъ АБРъИ КРъШъ Е ДъЕр ГъОЛъМъ - аз букви чета без грешка каза перо голямо. А за любителите на древните загадки - обяснение откъде идват митичните български названия на буквите - “и кратко” и “ер голям”. По-проницателните могат да забележат, как вероятно от ДъЕр ГъОЛъМъ - перо голямо, до нас е достигнало понятието “калем” - пак уред за писане.

            Но да продължим азбуката нататък.

            Нъ - на. В случая интересното е, че Нъ - на, давам, уста, отварям - е използвано в съвременното си значение “на повърхността” и може би “принадлежащо към”

            Ю Ор ТРъ - гръб/покрив/ камък търкалям  - гръб на търкалящ се камък.

            ГРъ - земя.

            Аъ МРъ - малко мърдам - т.е. помръдвам, в горния смисъл - смачквам.

            АЙ - най

            Я - смях, смея се - в горния контекст - голям смях или най-смешно или голям майтап.

            За последния пасаж от азбуката получаваме - Нъ ЮОрТРъ ГРъ АъМРъ АЙ Я - на гърба на търкалящ се камък помръдвам/смачквам/ земята, голям майтап/много смешно/.

            Естествено Я, също както и при сирилицата е накрая на азбуката. АЙ Я звучи на края като възклицание /наподобява днешното ЮЯ от края на сирилицата/.

            Ето как е звучала цялата азбука на прабългарите:

            

            ЪЗъ БъУКъРъ ЧъЙОТъ АБРъИ КРъШъ Е ДъЕр ГъОЛъМъ Нъ ЮОрТРъ ГРъ АъМРъ АЙ Я - АЗ БУКВИ ЧЕТА БЕЗ ГРЕШКА КАЗА ПЕРО ГОЛЯМО. НА ГЪРБА НА ТЪРКАЛЯЩ СЕ КАМЪК ЗЕМЯ(ТА) СМАЧКВАМ. НАЙ-СМЕШНО.

            И ако съществува вероятност, десетки векове наред нашите предци да са декламирали точно тази азбука, по целия свят където са се заселвали, то виждате, че не съм измислил нищо произволно - подредбата на “говорещата азбука” в този вид получих, залагайки известни на всички параметри - азбукарчета, и-кратко, ер-голям, странното съвпадение в съвременните азбуки на последователността Къ-Лъ-Мъ-Нъ и други ориентири /например перото в качеството си на четка за писане/. Признавам, че накрая останаха пет шест свободни букви, но логиката вече изискваше точната им комбинация.
            Отново ни поразява съвършената мисъл на азите-прабългари, изразена посредством техния божествен генеративен език ЪЗъЕр. Да подредиш азбуката си по такъв ред на буквите, че те да образуват някакъв завършен словесен израз, който при това да съдържа дълбоко философско послание, разбираемо за деца и възрастни, несъмнено говори за проява на невероятни интелектуални възможности, в една съвсем начална за човечеството историческа епоха.  Никога повече днешните съвременни азбуки, приемници на първооригиналната езикова и писмена система на прабългарската цивилизация, няма да достигнат изяществото на оригинала.
            В сказанието “За буквите” Черноризец Храбър пише - “ В началото Бог не създаде нито еврейския език, нито нито римския, нито гръцкия, а сирийския, на който е говорил Адам....”. В предишна статия приведох доводи, че така известният в историята сирийски, сурски, асурски език е всъщност езкът на азите-прабългари ЪЗъЕр.  Зарядът заложен в древната цивилизация на азите-прабългари е бил толкова мощен, че техния, по всичко личи първочовешки език както виждаме е преодолял, разстоянията и времето, за да пренесе основния си код до наши дни. Защо ли ?. Може би, за да ни помогне да излезем от черупката на догмите и натрупаните неистини.  
            Накрая искам откровено да си призная пред четящите тези редове, че бях истински разтърсен по време на писането на тази статия, от резултатите и хипотезите до които достигах, разсъждавайки по възникващите пред мен въпроси за азбуката. Първоначално реших да не публикувам статията /или поне в близко бъдеще/, защото се усъмних, че тя може да бъде разбрана и възприета на сериозно от някои. Но после реших, че дори съвсем малка част от написаното да доближава истината, то не трябва да бъде достояние само на един човек, защото полъхът идва от твърде големи дълбочини във времето.
            Впрочем ето и цялостния графично-фонетично-лексикално мотивиран вид на генеративната “говореща азбука на прабългарите” в оригиналната си също мотивирана подредба:  /виж. фиг. 2/



borislav.digicom.bg/statii/podredba.htm
« Последна редакция: Януари 24, 2010, 14:37:49 pm от Black Adder »
С намръщено чело, загърнат в плащ мъглив, възправя се далеч Балканът горделив в хайдушкия си блян

Неактивен baradj

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 440
    • „Нишката на Ариадна”
Re:Прабългарските руни/азбука
« Отговор #1 -: Януари 23, 2010, 19:54:05 pm »
Прабългарски условни знаци и монограми


      Една ежедневна привичка съпътства неизменно човека от незапомнени времена чак до наши дни - навикът да маркира със собствен отличителен знак-подпис свои вещи - съдове, оръжие, дрехи, както и своите писмени послания. Еднозначната идентификация за принадлежност представлява винаги въпрос от съществено практическо значение особено за нуждите на държавно управление в миналото, когато владетелските укази, закони, грамоти, дарове и пр. са изминавали стотици километри за да достигнат до местоназначението си. Ето защо гербовете, печатите /инталии/, монограмите принадлежат към задължителните атрибути на властта в древните общества и се възприемат като знаци на държавен престиж. А поради масово разпространеното използване на владетелски символи в древността, днес те са едни от най често срещаните археологически находки и носят безценна информация както за исторически събития и личности, така и за езика и писмеността на предците ни. Измежду достигналите до нас прабългарски монограми безспорно най-известни са монограмите от пръстените на кан Кубрат, открити в погребението му край с. Малая Перешчепина /Украйна/ /фиг. 2/, както и така наречения Аспарухов монограм върху гърдите на сребърен орел, открит край Днепър /фиг. 3/.
      Веднага прави впечатление, че сред знаците гравирани във владетелските монограми, които в същото време би трябвало да представляват най-висши обществено-държавни символи, няма фигури на животни, растения и други художествени сцени, а присъстват изключително само писмени графични знаци. Че това са производни на графеми-букви от първоизразната прабългарска азбука съответстваща на езика на “Говорещата азбука на прабългарите” - ЪЗъЕр, ще се опитам да покажа сега. В хода на разсъжденията ще използвам вече получени резултати по разкриване езика и писмеността на прабългарите от книгата ми “Говореща азбука на прабългарите” - пето допълнено издание.



 Първото, което искам да отбележа относно монограмите от фиг 2. и фиг. 3. е разположението на знаците по краищата и страните на начертан кръст. В азбуката на прабългарите кръстът представлява буквен знак, обозначаващ буква с фонетична стойност Ръ и значение “много”, защото както вече бе установено, прабългарите са използвали генеративен език, при който всяка отделна буква притежава освен звукова стойност и смислово значение /мотивираност/. Така че, очевидно кръстът участва най-пълноценно в изграждане на идейния образ на монограма с немаловажното си значение “много”, което и днес също постоянно присъства в общоприети обръщения - много успехи, много здраве, многая лета и пр.



 При разчитане на монограмите трябва да бъде взет предвид и разпространения метод на писане по онова време, подобен на днешния ръкописен стил, който позволява особено свързване между последователните букви в текста, но и дава възможност за припокриване и дори вертикално и хоризонтално изместване на буквите, според характера на графичното им начертание. Разглеждайки в предишни статии тази особеност на прабългарската писмена традиция, достигнах до извода, че причината налагаща подобен икономичен запис на текстове, най-вероятно се крие в ограничената площ, която предлагат всички тогавашни трайни носители на писмеността и в стремежа да се напише повече върху дефицитната повърхност. Междувпрочем същия подход продължава да бъде следван от българските писари дълго след покръстване на България и по подобен начин са написани текстове вече на църковнославянската сирилица /”сирилица” идва от наименованието на езика ЪЗъЕр; виж. “Тържество на Българиите” от Б. Иванов/, например Воденския надпис на цар Самуил ( -1014). Наложила се в жестока конкуренция с лансираната от Византия в лицето на Константин Философ и брат му Методий глаголица, българската православна писмена норма наречена сирилица запазва произхода си от прабългарската азбука, а в голям процент запазва и оригинални буквени начертания от прабългарската азбука /виж. “Говореща азбука на прабългарите”- пето доп. издание/ , но още дълги години след утвърждаване на сирилицата като официална писменост в българската държава, в ръкописите се срещат погрешни замествания на сирилишки букви с непопаднали в новата азбука стари прабългарски буквени графеми. И този факт е забелязан също и от други изследователи.
      Така по пътя на оптимално наслагване на последователни букви в линейния текст, за някои по-често употребявани думи се получават характерни графични изображения, които в последствие започват да служат като своеобразни символни знаци на съответните съставни думи. Но забележете, характерните символни знаци на думи, при прабългарите никога не загубват връзка с вида на разделното си побуквено записване, дори после някои претърпени по-късно графични промени. В противен случай биха се превърнали в йероглифи и биха нарушили фонетично-буквения характер на прабългарската писменост на езика ЪЗъЕр. Следва описание на няколко по-известни прабългарски графични символни знаци на думи, които поради присъствието си в надписи с обществена значимост, започват да бъдат възприемани като условни обществено-държавни знаци. /виж. фиг.1/
      Нашумелият напоследък сакрален знак IYI от фиг. 1, според мен е знак на върховния Бог, защото докато Тангра е бог и господар на Земята, то Тъ - баща, мъжко, три-число -особено при двойно посочване чрез Ъ - този, е, това е, да - насочва представите ни към най-важния баща и господар на цялата вселена. Да,той е Бог /Баща/, този, който е - огласява според "говорещата азбука на прабългарите "прочетения знак IYI. /Апокрифен летопис от 11 век твърди, че най-древните българи били "етиопи"!?/. Доколко съществуването на Върховен Бог ЪТъЪ и паралелно Господар на Земята ТъНъГРъ влиза в противоречие с потвърдения стремеж на прабългарските ни деди към религиозен монотеизъм, и доколко подобен модел кореспондира с християнството, остава засега загадка..
      Буквеният знак за АЙ - небе, най, висш - се среща в редица прабългарски паметници - сребърно блюдо от погребението на кан Кубрат /фиг. 4/, владетелски печат на кан Тервел (700 - 721), Аспарухов монограм /фиг. 3/ и др. От шестолъчевия вид на знака, вероятно идва и почитта към числото 6 - до днес отличната бележка за българите е шестицата, Константин Багренородни (913 - 959) говори за "шестте велики боляри" по времето на цар Симеон (893-927) . Азовска Велика България е била разделена на шест федеративни окръга - Чъ РъЮКъ, ЙОНъ РъЮКъ, Тъ РъЮКъ, ЧъЙОТъРъ РъЮКъ, ШъБъ РъЮКъ, БъЧъ РъЮКъ. Известната с надписите си, метална Розета от Преслав, която се оказа според мен "колело на късмета" съдържа надписи на шест житейски ценности - ОБъ - живот; ИЛъ - изобилие, богатство; УМъ - ум, разум; ГъМъ - здраве; ТъКРъ - вървене, удача, сполука; КъБъЗъЗ - хубост, красота; а седмият "късмет" е РъЩъ - надежда, пожелание - днешният аналог на Черен Петър.
      Друг често срещан символен знак /фиг. 1/ е буквеният знак за Ер - език, лист - в монограмите той вероятно служи за придаване на императивна характеристика чрез значенията си "говори", "нареди", заповяда". Съставният знак /фиг. 1/ за ЪЗъ - аз - е широко разпространен в прабългарски надписи, според мен съвсем логично, защото и днес българите гордо заявяваме личностното си присъствие с Аз, а изречено от владетеля, Аз олицетворява неговата висша еднолична власт в държавата. Още повече, че в ония години Аз е било и определение за езикова и народностна принадлежност към народа на азите-прабългари, които сами са наричали себе си ЪЗъКъ - народ на ази. /виж. "Прабългарска съдбовност" от Б. Иванов/.
      Следващият знак от фиг. 1 е за ЧъРъ - първи, лидер, главатар, цар - задължителен държавен знак показващ присъствие на волята на кана. Прави впечатление, че при многократната му употреба, някъде претърпява видоизменения, но също запазва винаги връзка с първоначалния си побуквен генезис. Знак, който вече съм разгледал в предишни статии е знакът /фиг. 1/ за победа ШъКъ - сграбчвам, хващам, побеждавам. При монограма върху гърдите на Аспаруховия сребърен орел, знакът е изписан с отделните си букви, защото по краищата на кръста са разположени само единични букви /фиг. 3/, докато при монограмите върху Кубратовите пръстени присъства в символно-знаковия си вид. /фиг. 2/ Разбира се, сред държавните емблематични знаци /фиг. 1/ неизменно присъства и графичният символ за ТъНъГРъ - баща на земята, господар на земята, Бог Тангра. Самото название Тангра показва, че той идва от дълбока древност, когато според най-старите месопотамски поеми "боговете още нямаха име", както пише Иван Венедиков в "Раждането на Боговете". / В тази книга Иван Венедиков се натъква на изненадващо съвпадение между основни мотиви от епоса на Месопотамия и мотиви от българския фолклор/.За да го открием отново между двуглавите орли от български възрожденски печати в книгата на Анна Рошковска "Българска възрожденска глиптика". Така прабългарският символ на Тангра никога не слиза от пиедестала си, а преминава през епохите и като двуглав орел присъства и днес в много гербове и печати.
      След направените дотук разсъждения осъзнах, че вече е напълно излишно подробно да обяснявам монограмите на кан Кубрат от фиг. 2. Вече всеки може да различи в тях държавните отличителни знаци на прабългарите олицетворяващи: българския род - ЪЗъ, върховната воля на кана ЧъРъ, задължителността на закона - Ер, победоносния характер на делото - ШъКъ, покровителството на Бог Тангра - ТъНъГръ. А собственото име на конкретния владетел липсва напълно според асирийската традиция, официалните царски титли да съдържат информация за годината и месеца на заемане на престола, за ранга, почестите, рода на владетеля и други данни, които в древността са считали за съществени от гледна точка на астрологически, култови, ритуални съображения. Ето защо днес кан Аспарух е известен не със собственото си име Атилкесе /според летописа на Гази Барадж/, а с името на петия федеративен окръг от Велика България, който е управлявал - ШъБъ РъЮКъ - пети окръг. Което показва, че прабългарите не отъждествяват държавната власт само с една личност, както през късното средновековие, а с определени ценности - род, държава, вяра, общи цели. Прабългарските ни деди са поставяли на първо място по значимост в обществото - идеята, функцията, организацията, институцията, а чак след това индивидуалните възможности на отделния човек. Защото са осъзнавали непреходната неизчерпаема сила, която само добре организираното общество притежава за да ги защити в епоха на враждебност и ужасно насилие. И могъщите държави изградени от тях на много места по света, неизменно са назовавани от летописците с определението "велика".
      Аспаруховия монограм от фиг. 3 съм разгледал по-подробно в предишна статия. При него прави впечатление, че по краищата на кръста са разположени не знаци на думи - обществени символи, както при монограмите на кан Кубрат от фиг. 2, а отделни букви, образуващи думи по всяка от страните на кръста. Взети от всяка страна на кръста, буквите от монограма образуват думите АЙБъ ШъКъ - небесен победител, най-висш победител, но имат значение и на "върховна победа".
      Един по-малко известен предмет от онова време притежава според мен най-много прабългарски условни знаци. Става въпрос за сребърно блюдо /фиг. 4/, намерено в погребението на кан Кубрат край с. Малая Перешчепина /Украйна/, за което с основание се предполага, че е византийски дипломатически дар, съдейки от гръцкия надпис по периферията му. Но на лицето на сребърното блюдо ярко се открояват изконни прабългарски знаци - ЪЗъ -аз; ЧъРъ - владетел /цар/. Централно място върху съда заема шестолъчния знак за АЙ - небе, най, висш - подчертавайки, освен смисловото си значение, така също и представата за шестте области на Велика България, на която кан Кубрат е бил вихтун - БъГъО ТъНъ - по-голям господар. А първата област на Азовска Велика България, намираща се в северна посока, областта на на вихтуна - ЧъРъ РъЮКъ, е обозначена върху централния лъч с Чъ - едно /1/.
       Прабългарските държавни знаци, както споменах по-горе, преминават съответно естетизирани в основните символи на следващите общества, но някои от тях още столетия запазват оригиналния си вид в българската традиция. Пример за това е знакът на цар Михаил Шишман (1323-1330), намерен във Велико Търново - фиг. 5. В монограма ясно се очертава думата ШъЧъ - ръка острие, т.е сече /фиг. 1/. Имайки предвид, че прабългарската дума МъАНъ означава метал, желязо - за ШъЧъ МъАНъ получаваме "желязо, с което се сече" или "меч", "шашка". Смело може да твърдим, че родовият знак на Шишмановци идва от прабългарското изписване на наследственото име ШъЧъ МъАНъ - меч. Знаем за почитта към меча в ранното средновековие, когато войните полагат клетва за вярност пред меч /Може би някои остатъци от тази традиция са достигнали и до наши дни, когато например казваме "да сечем бас" т.е да сключим облог; на немски das Schwert - меч, schwoeren - кълна се, на английски sword - меч, sworn - клетва/. От историческите извори е известно, че царският род на Шишмановци води началото си още от първото българско царство. Според Воденския надпис, цар Самуил ( - 1014) е внук на "стария кавхан Шишман", което говори за царска генеалогия с много дълбоки корени, достигащи до далечни прабългарски недра.
      За пореден път се убеждаваме, че при изграждане на своите могъщи териториални държави, прабългарските ни деди влагат всички известни днес елементи на държавното устройство - централни институции, административно деление, общ календар, общ език и писменост, справедливи закони, а така също и официални символни знаци на българското достойнство и суверенитет.


borislav.digicom.bg/statii/monog.html
С намръщено чело, загърнат в плащ мъглив, възправя се далеч Балканът горделив в хайдушкия си блян

Неактивен baradj

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 440
    • „Нишката на Ариадна”
Re:Прабългарските руни/азбука
« Отговор #2 -: Януари 23, 2010, 20:20:44 pm »
РЕЧНИК
Ъ - тоз, онзи, е, да
съчетание от букви   буквите означават   в съвр. език   
Ъ Зъ - тоз огън   - тоз огън   - аз, ази, мизи   
ЪЗъ Мъ - аз притежава собствен   - мой собствен   - аз съм   
ЪЗъ ГРъ - ази земя   - земя на ази   - Загора, загата   
ЪЗъ Къ - аз поражда   - поражда ази, народ на азите   - сакалиби   

 Зъ - огън, огнище, пек, топлина
съчетание от букви   буквите означават   в съвр. език   
Зъ АЙ - огън небе   - огнено небе, сияние, зайда*/залязвам/   - сияя   
Зъ Зъ - огън огън   - роднина, огнища, племе, мн. ч. звезди   - сестра, зиези, със, звезди   
Зъ Нъ - огън уста, дава   - огнена уста, слънце   - съмва, зной, зънка / светулка/   
ЗъНъ И - слънце остава навън   - залез   - заник   
Зъ Ръ - огън много   - светъл, жълт   - зора,заран, сяра, царевица   
ЗъРъ Къ - светлина поражда   - видимост, зрение   - зъркел, зрение   
ЗъРъ Нъ - светлина дава   - сутрин   - заран   
Зъ Къ - топлина поражда   - горещина      
Зъ ТъРъ АъЧъ - светлина носи малко   - намалена светлина   - здрач   
ЗъРъ МъАъ - жълт метал   - злато   - сърма   
Зъ АъЧъ -огън малка част   - сач   - сач   
Зъ ЛъНъ - огън дом   - поселение, селище   - селение, село   
Зъ МъНъ - огън хляб   печен хляб   - самун   
ЗъРъ МъАНъ - жълт метал   - злато   - сърма   
Зъ ТъА ПъАНъ - изстудено желязо   изстудено желязо, стомана   - стомана   
Зъ ТъА - топлина свършва   - студено   - студ   
Зъ Дъ - печа плоча   - тухла   зид, стена
ЗъДъ Нъ - зид   здание, зидана къща, отваря   - здание, стан
ЗъНъ КъЕРъ - слънце шия   - блестяща шия, синигер   - синигер
ЗъНъ БъЮлъ - слънце було   - слънчево було   зюмбюл
      

Ръ - много, пръст на ръката,тръстика
съчетание от букви   буквите означават   в съвр. език   
Ръ Тъ - много мъж, особен   - множество, редица   - рът, ритла, рота, ред   
Ръ БъШъ - много опашка   - много опашки, писменост   - робош   

Къ - женско, гънка, поражда, утроба, кълн, до
съчетание от букви   буквите означават   в съвр. език   
Къ Къ - женско женско   - кака   - кака   
Къ Бъ - жена голям   - жена зряла   - хубав   
Къ Лъ - жена майка   - съпруга   - кала   
Къ Тъ - гънка правя   - ръб, ъгъл, лък, удрям   - кът, лакът, скат, скатавам, кътник, катеря, скут   
КъТъ Нъ - ъгъл уста   - ъгъл в устата   - кътник   
КъТъ Ръ - ъгъл пръст   - кутре   - кутре   
Къ Нъ - гънка уста   - свивам, гъна, сгъвам   - гъна, книга, гункам, кунка   
Къ Ръ - гънка много   нагънат, набразден, сгърчен   - гърча, кърпа, кър   
КъРъ Бръ - нагънат платно   - нагънато платно   - кърпа   
КъРъ Мъ - бразда собствен   - набраздявам, ора, карам   - ора, карам   
КъРъМъ ЧъИ - ора човек   - орач   - кормчия   
Къ У - поражда ухо   - кука   - кука   
КъУ Шъ - кука ръка   - плета   - кош, кошара, къща, кошер   
КъУШъ ЕАъКъ - къща куче   - домашно куче   - куче   
КъУ БъЕр - плета лист   - плетен лист, губер, ковьор   - губер, ковьор   
КъУ Мъ - кука има   - закачен, пример   - кум   
КъУМъ ИРъ - пример следва   - кумир   - кумир   
КъУ Нъ - кука уста   - юзда, водя, управлявам   - конник, кон, такъми, хуни   
КъУНъ ИЗъ - конник огнен блестящ   - кан, огнен водач   - хан, княз, канас ювиги   
КъЮНъ ТъЛъ - кюнец връв   - връв в кюнец, свещ   - кандило   

Тъ - мъж, мъжко, баща, прави, носи, допринася
съчетание от букви   буквите означават   в съвр. език   
Тъ Тъ - баща баща   - татко, баща,   - татко, тате   
Тъ Нъ - баща дава   - съпруг, стопанин на дом, господар      
ТъНъ ГРъ - съпруг земя стопанин   - стопанин на земята, господар на земята   - Тангра   
Тъ Лъ - мъжко дълъг   - змия, въже, връв   - дилом, тел, фитил   
Тъ Мъ - обособява съдържа   - разделя, бройка, точно, преброен   - таман, таманя, алтем, читем, ехтем   
Тъ Ръ - допринася много   - носи, дар, вътре, затварям   - тарга, торба, трудна /бременна/, дар, вътре, врата, търбух   
ТъРъ Гъ - носи дърво   - дървена носилка, тарга   - тарга   
ТъРъ МъАъКъ - носи трева   - търмък   - търмък   
ТъРъ ОНъ - носи тяло   - стол, престол, трон   - трон, Търновград /престолен град/   
ТъРъ Бъ - носи повече   - трупа, /тръба?/   - трупа, /тръба?/   
ТъРъ Тъ - вътре прави   - действа от вътре, грижа   - дерт   
ТъРъ ЙО Мъ - затваря очи собствени   - спи   - дремя   
ТъРъ Къ - вътре поражда   - дреха, носия   - дреха, дрипа, дерт   
ТъРъ БъКъ - носи мехур вътрешен   - вътрешен мехур, корем   - търбух   

Лъ - гръд, майка, извор, род, зърно, семка, дълъг, височина, планина
съчетание от букви   буквите означават   в съвр. език   
Лъ Лъ - майка майка   - друга майка, леля   - леля   
Лъ Нъ - гръд уста   - суча, гладен, лаком, гнездо-дом, стремеж   - ламтя, лумва, лоно, ламя, слюнка   
Лъ БъЗъ - извор жар, голям огън   - вулкан, лава   Лабас /игра на думи - Лабас . вулкан лат. . велик кан / - жега   
Лъ Шъ - високо ръка   - вдигам ръка, бия, лошо ми е, болка   шляпам, лош   

Нъ - уста, ям, отвор, отваря, дава, на - дава, нов
съчетание от букви   - буквите означават   в съвр. език   
Нъ Нъ - давам давам   - давам да сучи, /нене?/   - нанка, /няня, нене, нени ?/   
НъНъ Къ - давам да суча женско   - /женски гърди ?/   - /ненка?/   
Нъ Мъ - дава собствен   - на себе си, взима, /на мен? /   - отнема, снема,   
Нъ Мъ А - дава собствен без   - няма   - няма   
НъМъ ИРъ - вземам диря   - намира   - намира   
Нъ ГъО - дава тяло   - дава на тялото, задоволява, удовлетворява, удоволствие   -нагон   
Нъ Гъо А - задоволява липсва   - липсва удовлетворение, тъга, страда, любовна мъка   - нега, некъа   

А - без, липсва, няма, свършва, спира
съчетание от букви   буквите означават   в съвр. език   
А Нъ -   - без отвор, гладък   - без отвор   
А РъТъ - без множество   - без множество, отсъства      
А Зъ - няма огън   - пепепел   - Пепеляшка,/ ash* - англ. пепел?/   
А ЗъНъ - без слънце   - сянка, мрак   сянка, Асен, навъсен   
А РъТъ - без множество   - без множеството, отсъства   -артък, артисва, канартикин /замества кана, когато той отсъства/   
АЙНъ МъИНъ ден отдалечен   - отдалечен ден, бъдеще   - до амина   
АБРъ Щъ - чист искам   - желая изчистване, прощавам   - прощавам, опрощавам   
АЙ Лъ Тъ - небе висок обособен   - обособен според височината на небето, година   - а лето / година /   
Аъ Чъ - малка част   - частица, част единица   - чупя, отчупвам   

Дъ - зъб, черупка, бял, плоча, острие, дъвча
съчетание от букви   буквите означават   в съвр. език            

 Гъ - дърво, растение, расте, изправен
съчетание от букви   буквите означават   в съвр. език   

 И - оставя, следа, резултат, външен, хвърля
съчетание от букви   буквите означават   в съвр. език   

Шъ - ръка, длан, 5 - число
съчетание от букви   буквите означават   в съвр. език   
         
О - месо, плът
съчетание от букви   буквите означават   в съвр. език   
         
Чъ - нос, образ, лице, режа, част, 1 - число, мирис, стърчи
съчетание от букви   буквите означават   в съвр. език   
         
Бъ - голям, по-възрастен, зрял, по-стар, по-, повече
съчетание от букви   буквите означават   в съвр. език   
         
         
Бъ Тъ - по-голям мъж   - бате   - бате, /Бъта баня - момкова баня?/   
Бъ Щъ - искам повече   - искам повече, обичам   - баща, обичам   
БРъ ЗъРъ - платно светло   - стъкло, прозорец   - прозорец   
Бъ Зъ - по-голям огън   - палеж, жар, пожар   - игра на бъз, /запалка /   
БъШъ Эъ - опашка огън   - пушек   - пушек   
БъШъ КъИРъ - опашка следвам   - следвам опашка, знаме   - пешкир   
БъОр ИЗъ - крепост блести   - огнена крепост   - Борис   
Бъ МъИРъ - по-голям син   - по-горям син   - Памир   
БъЗъ МъИРъ - огън син   - огнен син   - Безмер   
БъБъ Зъ - стар огън   - въглен   - Бобошево   
Бъ ИЛъ - голямо изобилие   - богатство, богат, зрял, благороден   - пиле жупан, боляр, Биляр, Плиска, плод   
Бъ МъИНъ - по-стар отдалечен   - помен, спомен   - помен, спомен   
Бъ Къ - голяма гънка   - мехур, ври, бака, издут, къдра   - бака, вакъл, бъклица, букла, бака   
БъКъ Лъ - ври извор   - врящ извор, пъкъл, котел   - пъкъл, Вокил, вакъл /черен/   
Бъ ЛъШъ   - по-лошо, плаша   - плаша   
Бъ Шъ - голяма ръка   - опашка   - опашка   
БъГъо ТъРъ - велможа вътрешен   - вътрешен боляр   - ботатур   
Бъ Лъ - голяма планина висок   - планина, голям-велик   - Балкан, планина, велик   
БъЛъ ГРъ - планина земя   - планинска земя, голяма велика земя   - България   
БъЛъ КъНъ - планина гънка   - планина гънка   - Балкан   
         
Мъ - собствен, има, притежава, мой, негов, прилича
съчетание от букви   буквите означават   в съвр. език   
         
Е - вик, крясък
съчетание от букви   буквите означават   в съвр. език   
         
Ю - покрив, покритие, крило, защита
съчетание от букви   буквите означават   в съвр. език   
Ю Лъ - покритие висок отгоре   - покрив   - аул, улама, улук   
ЮЛъ Йо - покритие вода   - улей   - улей, улук   
Ю Къ - покритие гънка   - гръб, отзад   - яка, як, яхам, яке   
Юкъ БъИлъ - гръб боил   - охраняващ гърба; боил по охраната   - юк боил   
Ю Ръ Тъ - покрив много мъж   - юрта?; съвещателна зала?   юрта?   
         
Я - смях, смея се
съчетание от букви   буквите означават   в съвр. език   
         
Ер - листо, език
съчетание от букви   буквите означават   в съвр. език   
         
Ор - камък, скала
съчетание от букви   буквите означават   в съвр. език   
         
Аъ - малък, ситен, дребен
съчетание от букви   буквите означават   в съвр. език   
         
Йо - очи, течност, вода, 2 - число
съчетание от букви   буквите означават   в съвр. език   
         
Ай - небе, най-, най-висш, време
съчетание от букви   буквите означават   в съвр. език   
         
ГРъ - земя
съчетание от букви   буквите означават   в съвр. език   
         
ТРъ - търка, търкаля, стръмен, въртя
съчетание от букви   буквите означават   в съвр. език   
         
КРъ - крак, свивам, въртя
съчетание от букви   буквите означават   в съвр. език   
         
БРъ - клон, листа, платно, парцал
съчетание от букви   буквите означават   в съвр. език   
         
МРъ - мърдам, мръщя се
съчетание от букви   буквите означават   в съвр. език

bg.wikibooks.org/wiki/%D0%94%D1%83%D0%BC%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0_%D0%B0%D0%B7%D0%B1%D1%83%D0%BA%D0%B0
С намръщено чело, загърнат в плащ мъглив, възправя се далеч Балканът горделив в хайдушкия си блян

Неактивен baradj

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 440
    • „Нишката на Ариадна”
Re:Прабългарските руни/азбука
« Отговор #3 -: Януари 23, 2010, 20:28:03 pm »
По пълен речник и допълнителна информация може да намерите на  www.math.bas.bg/~tabov/azbuka.htm .
Успех на бъдещите лингвисти.  :)
« Последна редакция: Януари 23, 2010, 20:32:08 pm от baradj »
С намръщено чело, загърнат в плащ мъглив, възправя се далеч Балканът горделив в хайдушкия си блян

Неактивен baradj

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 440
    • „Нишката на Ариадна”
Re:Прабългарските руни/азбука
« Отговор #4 -: Януари 23, 2010, 20:52:35 pm »
РУНЕН НАДПИС ВЪРХУ ЗЛАТЕН ПРЪСТЕН - ОПИСАНИЕ НА ПРАБЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР?

 

Иван Танев Иванов
Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

                                         http://protobulgarians.com

 

        Под заглавие "Един изключителен паметник", през 1996 г. известният български историк проф. Иван Венедиков публикува в списание Нумизматика и Сфагистика златен пръстен с множество рунни знаци по него. По-късно същият материал под заглавие "Златен пръстен с рунни знаци" излиза от същия автор и в специализираното по проблемите на прабългарската култура списание Авитохол, 2002, кн. 22-23, с. 23 - 24. Авторът характеризира пръстена като "български паметник от езичеството или началото на християнската епоха", който заедно с надписа "принадлежат на човек с много високо положение - на владетел или болярин с много висок ранг". Видът на руните той характеризира като "приличат на допълнително издълбаните руни в късите надписи от съкровището от Наги Сент Миклош" и ги датира "от VIII или IX век сл. Хр.". Според автора, руните са общо 38, от които 20 в елипсовидната рамка, разположена в горната част на пръстена и 18 разположени в един хоризонтален ред в основата на пръстена. Самият той решава да публикува пръстена, след като стига до извода, че не е сигурен в подреждането на руните, техния смисъл, нито даже в техния брой. Следва текста на неговата публикация, анализ и предложение за частичен прочит на надписа.




Анализ на рунния надпис

 

   Ако разположим пръстена отвесно (нагоре с плоската си част), то руните можем условно да разделим на две групи: тези, намиращи се в горната плоска и елипсовидна рамка ще са хоризонтални, а тези  по страничната част ще бъдат вертикални. Ив. Венедиктов не разглежда двете групи руни като разделени и ги номерира слято. Това силно затруднява прочита. В настоящия анализ двете групи ще бъдат разглеждани като разделени и независими една от друга. Засега трудно можем да намерим смисъл в подреждането на хоризонталните рунни знаци (знаци с номера № 1 - 18 според Ив. Венедиков). Анализът на вертикалните руни с номера № 19 - 40 според Ив. Венедиков обаче е улеснен от това, че те са разположени в един добре оформен ред, опасващ кръговата основа на пръстена. Само две руни излизат извън този ред, които вероятно стоят за да покажат две важни точки от него. Така образуваният хоризонтален ред от руни има вид на кръг, чиято начална и крайна руна са съседни. На фиг. 1 е дадено предложение за това как могат да се разгърнат руните в този хоризонтален ред и да се подредят линейно една до друга така, че да стане възможно намирането на някакъв смисъл в тяхното подреждане.   


 Фиг. 1. Подреждане на хоризонталния ред от рунни знаци.

 

 

        В полученото линейно подреждане е запазена същата номерация и форма на практически всички руни, както са описани от Ив. Венедиков. Причината за това е, че руните са много добре съхранени, добре очертани и с краища, ясно посочени чрез ямки. Могат да се направят само следните две допълнения. Поради досаден пропуск един от знаците е останал неномериран и в предложеното подреждане му е прикачен № 35' (фиг. 1). В един малък участък хоризонталният ред е доста изтрит, което е затруднило Ив. Венедиков да види ясната форма на два от знаците, разположени в този участък. В предложеното подреждане (фиг. 1) формата на тези два знака е възстановена по силата на симетрията, която ясно се забелязва в целия надпис. След тези не много съществени корекции получаваме една поредица от 18 руни, 16 от които образуват хоризонтален ред и 2 стоящи непосредствено под реда (фиг. 1). Вижда се, че 16-те руни на реда са симетрично групирани в четири тройки, като всеки две съседни тройки руни са разделени от един и същи знак, представляващ кръг с точка в средата. В много случаи този знак се приема за символ на Слънцето. Общо има 4 такива, условно казано, слънчеви символа. Двете руни, изобразяващи кръст "+" и обърнато "Э", стоящи извън реда са поставени точно под два от тези слънчеви символа. Всичко това се съгласува с представата, че страничните руни показват две важни точки от хоризанталния ред, вероятно началото и средата на надписа. 

        Прави впечатление, че първите три групи от символи, ако броим групите от условното "начало" на надписа, започват винаги с една и съща руна - Y, която е много често срещан знак сред прабългарските руни по стените на Плиска, Преслав, Мадара и др. Едва четвъртата, последна група от знаци започва с руната Т, която сама по себе си може да се разглежда като модификация на Y. Като имаме пред вид че знакът Y съдържа три отсечки, симетрично свързани към един общ център, че руните са групирани по тройки и че само три от тези тройки знаци започват със знака Y може да заключим, че притежателят на пръстена и неговият културен и етнически кръг са имали едно високо почитание на числото три като свещено и магическо число. Последното е добре установено както за прабългарите в Дунавска България, така и за техните родственици в т.н. Салтово-Маяцка култура по долината на реките Дон и Северен Донец.

        На този момент от анализа вече могат да се предлагат хипотези за смисъла и съдържанието на хоризонталния ред от пръстена. Разбира се, хипотезите могат да бъдат различни, в зависимост от гледната точка и съображенията на всеки изследовател. Ние предлагаме следната хипотеза. Имайки пред вид структурата на надписа, неговата симетрия и броя на рунните знаци, може да се предположи, че той представлява годишен календар, нещо подобно на бронзовата розета от Плиска, която може да се разглежда като своеобразен седмичен календар. И действително, ние виждаме общо 12 символа (руни), групирани в 4 тройки (фиг. 2). Това отговаря на 12 месеца от календарната година, разделени в 4 сезона от по три месеца. Всеки две съседни групи от по три месеца, т.е всеки два съседни сезона, са разделени със слънчев символ. Това подчертава известната роля на Слънцето като религиозен обект на почитание при прабългарите и евентуално показва характера на самия календар като слънчев. Самият кръгов характер на надписа също издава цикличност и повторяемост, характерна за годишните календари на древните народи - египтяни, китайци и др., които са изобразявали своите календари във вид на кръг от 12 символа, съответстващи на 12-те месеца в годината (Нови данни за прабългарския календар ).


Фиг. 2. Разгърнат вид на хоризонталния ред от надписа.

 

        Двете странични руни под хоризонталния ред - кръстът "+" и обърнатото "Э", посочват две важни астрономически точки от годината, а това могат да бъдат само началото и средата на годината. Най-вероятно, кръстът "+" сочи началото, а обърнатото "Э" средата на годината. Имайки пред вид епохата (VIII или IX век сл. Хр.) и прабългарската принадлежност на пръстена и рунните знаци може да се очаква, че календарът, който се описва от пръстена, може да бъде известният календар на прабългарите, за който се знае, че съдържа 12 месеца. Съществуват множество изследвания и данни показващи, че началото на прабългарската календарна година е съвпадала с деня на зимното слънцестоене (Единак - Еднажден - Игнажден, 21-22 декември по григорианския календар) (Нови данни за прабългарския календар ). Съществува и друго мнение,значително по-слабо обосновано, че това начало е разположено в деня на пролетното равноденствие (22-23 март по григорианския календар, денят Ноуруз - Нова година при повечето съвременни ирански народи), когато за нашите ширини започва селскостопанската година. Имайки пред вид първата възможност заключаваме, че кръстът "+" и обърнатото "Э" описват деня на зимното и лятното слънцестоене, съответно. Това са два дена, в първия от които продължителността на деня е най-малка, а във втория най-голяма. И действително, ако приемем 21 декември за начало на прабългарската година (знакът "+"), то знакът "обрнато Э" ще сочи 22 юни, дата съвпадаща с широко известният със своята езическа основа празник Еньовден. Обратно, ако началото на годината е на 22 март, то обърнатото Э ще сочи 22 септември, денят на есенното равноденствие, около която дата обаче няма значими народни празници с езическа основа.

 Фиг. 3. Номерация на месеците в една колендарна година съгласно хоризонталния ред на пръстена.

 

 

        Приемайки, че кръстът "+" сочи началото на годината, месеците след него могат да се номерират от 1 до 12, както е показано на фиг. 3. Ясно е, че названието на всеки месец е оскъдно представено само с един рунен знак. При целия недостиг на информация е трудно да се намери смисъла на тези знаци. Всеки един такъв знак може да бъде обобщаващ символ за месеца или фонема, отговаряща на началния звук (или втория по ред звук, ако първия вече е зает !) от названието на месеца или да обозначава съответното бройно числително от 1 до 12 и т.н.. По-надолу тези възможности са анализирани по начин, на който трябва да се гледа само като начало, без претенции за изчерпателност и желание за налагане на мнение.
« Последна редакция: Януари 23, 2010, 20:56:19 pm от baradj »
С намръщено чело, загърнат в плащ мъглив, възправя се далеч Балканът горделив в хайдушкия си блян

Неактивен baradj

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 440
    • „Нишката на Ариадна”
Re:Прабългарските руни/азбука
« Отговор #5 -: Януари 24, 2010, 09:01:48 am »
 Прабългарски символи намерени върху каменни елементи на строежи от Плиска и Преслав.



Прабългарски символ IYI върху златен пръстен, намерен през 2009 г. в град Болгар, Волжска България, днес руски Татарстан.
С намръщено чело, загърнат в плащ мъглив, възправя се далеч Балканът горделив в хайдушкия си блян

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 798
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Re:Прабългарските руни/азбука
« Отговор #6 -: Януари 24, 2010, 10:28:29 am »
Цитат
Прабългарски символ IYI върху златен пръстен, намерен през 2009 г. в град Болгар, Волжска България, днес руски Татарстан.
Това не е вярно!
Първо, това не е пръстен, а гривна. Второ, не е намерено някъде, а изработено от бижутера Игнат Игнатов. Още като гръмна новината за разкопките в г.Болгар явно някой си е направил майтап в интернет-пространството, че е артефакт, намерен там.  ;D
Не мисли като човек!-Крион

Неактивен baradj

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 440
    • „Нишката на Ариадна”
Re:Прабългарските руни/азбука
« Отговор #7 -: Януари 24, 2010, 10:32:39 am »
Благодаря че ме просветли.
С намръщено чело, загърнат в плащ мъглив, възправя се далеч Балканът горделив в хайдушкия си блян

Неактивен baradj

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 440
    • „Нишката на Ариадна”
Re:Прабългарските руни/азбука
« Отговор #8 -: Януари 30, 2010, 14:52:13 pm »
За Тамгите, родовите знаци и руните от Иранския свят - Партия и Бактрия


В иранският свят тамгите са най-вече представени при сарматите, като днес е почти неизвестно, че в Иранското Плато по територията на бившата Ахменидска Империяса намерени десетки родови знаци(тамги) и други рунни символи подобни на сарматските, и древнобългарските. По този начин се разбива напълно клишето че единственото място където е имало тамги е било Алтай. Тази лъжа бе тиражирана десетки години с цел да ни приобщи към тюркският ареал, с който обаче ние нямаме нищо общо.


Тамгите в Персия бяха широко пренебрегвани. В самата персия се е обръщало внимание само на монограмите на аристокрацията, и то като второстепенен исторически въпрос. Малко известно е че тамги в Иран са намирани в Персеполис, Пасаргада, Бехистун, Суса и Сарди, както и върху множество печати изучени за пръв път от Джон Бордмън. Тези знаци са почти идентични с по-късните сарматски знаци и тези от централна Азия(Бактрия и Согдиана).

На Ахменидските монети са известни цели серии от тамги или както се наричат те в Иран "нишани"(същата дума е широко разпространена в Македония със значение Белег - справка - народните песни). Понякога една и съща тамга е била модифицирана за всеки отделен сатрап(област). Най широко разпространени по монетите са простите тамги като слънчеви символи или буквата Е.

За науката, специален интерес будят скалните графити от Кир(близо до днешният град Фирузабад в Южен Иран). Там са изобразени 31 различни вида тамги от времето на Сасанидите, като някой от тях се повтарят. Те са подредени в определен ред, по ъглите на очертана рамка с вертикална линия разделител по средата на графита.Верноятно в по-късни времена са били допълнени някой символи. На главната сцена има ловец с две копия, едно с по пехотен характер, и поне 5 животни около ловеца. Повечето от тамгите се срещат в широки разновидности в Северното Причерноморие.

В някой случай тамгите могат да ни кажат много за полотическите връзки на благородниците със населението на областите им. Тамгите на Вологеж 3 се срешат само в Бактрия, но и в района на река Кубан. Тамгите на Вологеж 4ти и Вологеж 5ти са също добре разпространени в Бактрия. Макар и по рядко, в Бактрия има оставени тамгите на Арташир 1ви, Артабан 4ти и други владетели.



Присъствието на тамги на владетели на Персииската империя в съседните страни не е съвпадение.Твърде възможно е тези знаци да са попаднали там със блракове между благородници, управители или в символ на някаква признателност. Все още не е изяснено присъствието на Персиики благороднически тамги из Бактрия и Хорезъм. Бактрия е била известна като единствената сатрапия управлявана от наследник на Шаха, и затова не е учудващо намирането на благороднически символи по плочки произвеждани от местни работници по време на строежите на големите крепости и резиденции на различните управители.Тамги в Бактрия са намирани дори в домашна керамика на обикновенните хора. Присъствието на толкова широка гама от тамги в Бактрия може да предполага че те не са някаква привнесена черта от Парсите, а са всъшност на равни начала с персииските тамги.

друг интересен обект е серията от руни по релефа на Шах-А-Шах Шапур 1ви, от релефите на Накш-и-Раджаб. Тамгри са намерени и на релефите в Фирузабад. След Партският владетел Ород 1ви, е тамгите понякога са изобразявани на главата или челото на владетел. Факт е също че партииските тамги абсолютно никога не са съдържали елементи от персииската азбука. Затова не може да се предполага че са имали фонетична стоиност.

На тухли от строежи на крепости в Северна Бактрия(днешен Южен Туркменистан), са намерени тамги на строителите. Може да се заключи почти без съмнение че тези тамги са били родови знаци на самите строители. Подобна традиция е имало при строенето на българските крепости Судак и Хумар в Кавказка България, както и Плиска в Дунавска. Крепости с тамги от Бактрия са както МЕрв, така и Гяур-Кала, Екр-кала, Акдепе, и други. Колекцията от знаци по тези крепости е уникална за всяка отделна крепост и не е изучена цялостно и до този момент. Въпреки че в керамиката на Бактрия изобилсват тамгите, и до този момент няма цялостен анализ, нито систематизиране на находките, поради съвременните граници на държавите, позволяващи няколко страни да се борят за едно и съща култура (която не принадлежи на нито една от тях)

По всички места където българите са се заселвали са запазвали своята традиция, да оставят тамги/руни по различни свой строежи и свещенни места. Традицията идва още от Бактрия, но се запазва чак до идването ни в Дунавска България.

С намръщено чело, загърнат в плащ мъглив, възправя се далеч Балканът горделив в хайдушкия си блян

Неактивен Гален

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 831
Re:Прабългарските руни/азбука
« Отговор #9 -: Ноември 23, 2011, 10:04:49 am »
Само на мен ли ми се привиждат масонски символи в тази творба?

Каба Гайда.

Неактивен Visitor

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 352
Re:Прабългарските руни/азбука
« Отговор #10 -: Ноември 23, 2011, 13:50:44 pm »
Само на мен ли ми се привиждат масонски символи в тази творба?


132 прабългарски рунически знака според Петър Добрев


Неактивен Гален

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 831
Re:Прабългарските руни/азбука
« Отговор #11 -: Ноември 23, 2011, 14:00:29 pm »
Може да съм в грешка.
От най-горните три символа, в които имах съмнения, намерих само символа "АН".
Другите два нещо ми се губят. :D
Каба Гайда.

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 798
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Re:Прабългарските руни/азбука
« Отговор #12 -: Ноември 23, 2011, 17:42:00 pm »
В Линеар А и Б също има подобни. Те са толкова много, че някакво леко отклонение в изписването на даден знак е нормално. И аз съм на мнение, че е далеч от масонската символика.
http://www.association-ici.eu/site/index.php?option=com_content&task=view&id=478&Itemid=44

А кой е този сладур на снимката?
« Последна редакция: Ноември 23, 2011, 17:45:49 pm от Mirotvorec »
Не мисли като човек!-Крион

Неактивен blade

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 470
Re:Прабългарските руни/азбука
« Отговор #13 -: Ноември 23, 2011, 19:04:54 pm »
Може да съм в грешка.
От най-горните три символа, в които имах съмнения, намерих само символа "АН".
Другите два нещо ми се губят. :D

Може масоните да ползват и български символи.  :blum2:
“And neither do I! I want to have a wife, children & a home, I want to live! But it's all for nothin

Неактивен Z-931

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 743
Re:Прабългарските руни/азбука
« Отговор #14 -: Ноември 23, 2011, 19:50:49 pm »
Руините са предадени от Агарта на човечеството, а не от прабългарите .

blade, нашите масони ползват всичко, което им се подаде,като информация и символика от централата, приемайки го за чисто българско, но от тях нищо не става.

Има огромна  разлика между "илюминати" и " масони".

Не ги месете в един кюп!

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27