Хич даже не го защитавам, още по- малко целта ми е да накарам някой да повярва. Изказах моята позиция, която в случая се разминава с преобладаващата тук.
Целта от въздържането от определен тип храна е да накараш организма си да работи по различен начин. Това според мен, е смисълът всеки един пост, включително и в Санди Мурти. Другият момент е, че по този начин разбиваш установени модели на поведение, отхвърляш нещо, което се е превърнало в стереотип. Някои го наричат и пречистване.
Защо точно житото- в интерес на истината не ме интересува, затова и не съм питал. Съответно отговорът е- Не знам. Това, което установих е, че има разлика. Не се опитвам да си обяснявам събитията, а да ги следвам и да наблюдавам какво се случва.
Реших в този случай да забравя съществуването на въпроса "Защо?" и сам да потърся, а не да ми дадат готов отговор.
Гален, на този етап няма смиъл да правим теста, който предлагаш. Няма да има какво да отразя. Това, което ще липсва е намерението ти, а от моя страна- неумението да въздействам на физическото ти тяло. Един вид, ако ме нападнеш с енергийното си тяло за мен няма да е проблем да отразя атаката. Но щом използваш физическото си тяло, ще се наложи и аз да използвам моето физическо тяло. Но това ще си бъде най- обикновен бой...
Идеята е да се научим да използваме максимално възможностите на намерението.
Санди Мурти не е бойно изкуство в традиционния смисъл. То е такова, но на енергийно ниво, не на физическо, поне в началото.
"не поради теб" - идеята ми е следната- "отключването" или инициацията не са породени от някаква твоя уникалност, дарба или умение. Дано сега съм се изразил по- ясно.
И ще повторя- никога не съм имал за цел да карам някого да вярва в каквото и да било или да приема нещо за истина. Съответно, търсенето и прилагането на доказателства. Защото няма смисъл- "каквото Мислещият си помисли, Доказващият ще го докаже". Просто споделих моята гледна точка, опираща се на скромния ми опит със Санди Мурти.
А когато се сблъскам с идея, която е противоположна на моята, се опитвам максимално да се приближа до мястото, където стои този, от който съм я чул. Защото току виж се оказало, че съвсем не е лишена от смисъл, колкото и да ми е била абсурдна в началото
