Сладост в епруветка
Стевия 30 пъти по сладка от захарта гледат в Царев брод
Българското разузнаване осигурило 3 стръка от Япония за секретен проект в Шумен. Украинците го вземат от нас и печелят добре. По света върви по 200 долара за кило
За да се хване едно цвете, трябва да се открадне, твърдят любителките на китки в саксия. Сигурно има нещо вярно, защото растението стевия /Stevia rebaudiana/ вирее в лабораториите и полето на Земеделския институт в Шумен вече 28 години. И то е малко крадено – доставя го през 1979 година от Япония българското разузнаване. За какво им е била на разведките стевията, яде ли се, пие ли се и какво се е случило с нея в България се опита да разбере екип на “Шуменски Показател”.
До бившия институт по Захарно Цвекло в Царев брод, сега клон на Земеделския институт в Шумен се стига само с питане. Тесен асфалтов път без табели отвежда към скрита сред дървета административна сграда на километър – два от селото, а обстановката е като в руски филм за разведки. В района е пусто, на пропуска лаборантка-портиерка-телефонистка вече ни очаква. Първи посрещач е студът, който се носи из цялата сграда. Тоя мраз технологично изискване ли е, питаме ст. н. с ІІ степен Йорданка Славова, която слиза да ни посрещне по стъпалата. Д-р Славова се смее и обяснява леко притеснено зимните неволи с икономиите, които трябва да се правят. Някога сградата е била с локално парно, сега с електрически радиатор се отоплява само една стая, а вътре д-р Славова и колежките и стоят с чехли и дебели вълнени терлици, за да не чувстват студеното.
ПЪТЯТ НА СТЕВИЯ: Процесът по отглеждането на чудодейното растение е дълъг и сложен. Всичко започва от епруветката в ръцете на д-р Йорданка Славова. След това стръковете стевия укрепват, поставени в заместителите на скъпата лабораторна стъклария - бурканчета от детски храни. По-късно идва време за живот на открито. И така до събирането и изсушаването на листната маса и пакетирането и. За разлика от световната търговия със стевия, нашата в Шумен си е чиста проба ентусиазъм. В интернет килограм сушена стевия се предлага за 200 долара - тук цената е шест пъти по-ниска - 50 лв.
Снимки: Десислава Марангозова
Ако не виждате целия материал - натиснете бутона "Продължава..." (под "Напиши коментар")
Една врата по-нататък помещението е с климатик. Това е и целта на нашето идване – мястото, където се ражда растението stevia. Интернет търсачката Google дава над 2.1 милиона резултата при търсене на растението на латиница, 70 хиляди има на кирилица, предимно от руски сайтове. Стевията е хит по цял свят като естествена алтернатива на захарта и изкуствените подсладители, в сайта за електронна търговия eBay.com откриваме предложения за 50 грама на цена 10 долара. Както пресмятаме, килограм трябва да е 200 долара. Търсят го заради качествата му диабетици, сърдечно болни и хора на диета. В чая от сушени листа на стевия няма нито една калория, сладък е, но не вреди на диабетици. Растението подобрявало мастния обмен, сваляло холестерина в кръвта и укрепвало сърдечно-съдовата система. Местните репортери обаче научават за стевията случайно, между другото, от зам.-директорката на Земеделския институт в Шумен Цонка Пеева. В Европа или Америка подобен институт вероятно би плащал за рекламата на възможностите си. В Шумен просто си траят скромно.
Три стръкчета стевия са доставени в института по захарно цвекло в Шумен през 1979 година от Япония по линия на научно-техническото разузнаване на България заедно с литература по темата. Първо ги дали на цветаря в института, да се опита да ги размножи, но не се получавало. Бяха пожълтели, болнави, спомня си д-р Славова. Тогавашният директор на института Илия Крумов, като разбрал, че се занимава с вегетативно размножаване /in vitro/ възложил на Йорданка Славова да се хване със стевията. Растенията обаче се заразявали постоянно и нямало резултат. Директорът дори ме тормозеше, че нищо не става. Славова прибрала саксийките в кабинета си, докато един ден мъжът и, който бил там, и подхвърлил “Защо не ги полееш тия саксии”.
Стевията живнала, а след няколко месеца през 1980 година успяло и размножаването. Работата по стевията била по секретен проект. В шуменската му част влизало получаването на нови растения, а секретен екип в София извличал от стевията сладкото вещество. За една година Йорданка Славова успяла да получи 18 хиляди растения.
В началото на 80-те интерес към стевията проявява КГБ.
Министерският съвет на СССР приема и финансира секретна програма “Стевия”, по адаптация на растението в съветски условия. Проектът се развива в системата на военно-промишления комплекс. На учените е поставена задачата да разработят уникална оптимална храна за космонавти, подводничари, военни и номенклатурния елит. Всички разработки минават под гриф “Строго секретно”. Приоритетът по работата върху стевия се пада на украинските учени.
През 1985 година учени от Украйна пристигат в Царев брод. Тука им дават растения, украинците се връщат у дома и започват нейното изследване. Правят специален институт, който работи и до днес. Ето, вижте, това са колегите, които бяха през 80-те години тука, показва д-р Славова снимки на свои колеги в сайта
http://stevia.narod.ru. За България в сайта не се споменава нито дума, а украинците изнасят по 3000 тона сушена маса годишно от ноу-хау, което на практика са научили в Шумен.
През 1989 година изследванията в Шумен се сгромолясват, в началото на 90-те работата по проекта спира. Точно тогава по цял свят разработките над растението са в пълна пара. По време на операцията „Пустинна буря” през 1991 година американците установяват, че напитките с аспартам за бойците правят проблеми. От високата температура аспартамът се разгражда, стига се до отравяния и заболявания. Като негов заместител идва стевиозата, получена от стевията и постепенно растението влиза в рациона за хранене на Пентагона, като измества захарта и изкуствените подсладители.
В Шумен единствено сантиментът на д-р Славова спасява стевията от загиване.
В продължение на 13-14 години тя размножава в епруветки в лаборатория на института стевията и преди две години възстановява и посевите на открито. Средства за изследвания и развитие на стевията няма. Преди време грък проявил интерес и искал да купува живи растения или суха маса, но предложението му не било развито.
Докато говорим с д-р Славова, звъни телефонът. Мъж от село Челопеч разбрал, че в Шумен отглеждат стевия и иска да си поръча с наложен платеж един килограм. Шуменсият подсладител струва 50 лева за килограм сушена маса, което е доста под цената, предлагана в интернет. Лошото е, че се чува за нас, но имаме още малко стевия, като я свършим, не можем да помогнем на хората, кахъри се Йорданка Славова. Тази година стевия ще бъде показана на изложението „Агро” в Пловдив.
Екзотика в лабораторията
Чаят от стевия изглежда като подсладен с три лъжички захар, въпреки, че с очите си сме видели, че не е подслаждан. Да ви добавя ли малко лимонова трева, предлага д-р Йорданка Славова. Тревата изглежда като натрошена слама, но е една от най-популярните подправки в тайландската и виетнамската кухни, а напоследък може да се открие и у нас в пресен вид в магазините на “Пикадили” и “Хит”. Стръкчето, от което развъдили тревата в Шумен го донесла от Филипините заместник-директорката на Земеделския институт в Шумен Цонка Пеева. Друга колежка пък донесла от Германия плод от растението пипино, древно тропическо растение с вид на диня и смесен вкус на круша, пъпеш, слива и тиква. Чудесно е за сладко, но и за туршия, уверява д-р Славова. В брошурата на института за изложението “Агро” има и рецепта за туршия с дафинов лист, черен пипер и копър. Растението се хванало дори на открито на лозето и давало обилно плодове. Гледа се като пипера или доматите, обяснява домакинята ни.
