Ами аз съм писал по тия въпроси ...
Лошото е, че постовете са се изгубили някъде из форумите.
Иска се правене.
Избираш си някое изкуство и влагаш всичко от себе си за да го овладееш до съвършенство.
Може и танци, или пък бой. Може да е свирене на инструмент.
Фокусирането върху правенето ще отнеме негативние мисли и чувства от вас. С дисциплина и редовно правене може да се стигне много далеч.
Всъщност задайте си въпроса, какво искате от тоя живот, какво искате от самия себе си, какво искате от другите около вас.
Изобилства от хора, които искат и изискват готови резултати. "искам да съм щастлив/а, искам да не се страхувам; искам да си имам мъж/жена/гадже; искам да стана много духовен и тн и тн.
А малко хора си казват: "Ето, сега отивам в залата и ще се спукам от тренировки. Може и нищо да не постигна с това, ама не ми пука. Поне знам, че е по-добре отколкото да кисна в къщи и да чета книжки"
Там е работата, че малко хора са готови да заплатят цената, за да са щастливи, или пък несамотни и тн и тн.
Темата е много всеобхватна и усещам, че ще има да пиша цели страници, и пак може да не успея да предам цялостната картина. Тази картина всеки си я гради сам и е индивидуална за всеки. Всеки си има свои собствени мечти, желания и стремежи и сам си търси свои пътища за постигането им.
Навремето горях от желание да споделям моите методи на развитие. Но повечето хора далеч не бяха въодушевени от тях. Дали защото са по-други характери, дали защото ги мързи, или защото не вярват в себе си, или защото наистина всички тези дейности никак ама никак не им харесват, не знам, но факта е, че много малко хора наистина се заемат да правят нещо.
През целия си живот все съм гледал да се занимавам с нещо. Бойни изкуства, музика, баскетбол, фитнес, най-различни видове танци, всички тези неща имат някои общи принципи.
С редовната практика енергията се канализира, за да можеш да се справиш с натоварванията. Тялото, умът и душата от самосебе си се настройват и се развиват за да се справят с новите изисквания. Негативните мисли и чувства сами изчезват. Тялото, умът сами ги отхвърлят, като консумиращи твърде много енергия; Енергия, от която то има нужда за други ежедневни цели.
Естественото състояние на човека е редовно движение, редовни натоварвания. Ако човек живее в страни от естественото, той не се чувства комфортно. Нещо му липсва, нещо куца, няма нещо което го прави щастлив. А хормонът на щастието се стимулира с усилия и с движение. Обратното - депресия има само, когато няма движение.
Хората дотолкова са свикнали със стимуланти, сладко, лекарства, че са забравили за естествените човешки стимулатори.
Много хора си поставят като идея фикс липсата или наличието на партньор за любов. Чувстват се самотни, нещастни, онеправдани, измамени, излъгани ...
Човек трябва да съумее да стисне зъби и да продължи. Можеш да си позволиш да отчетеш липсата на някой до теб, но не можеш да разиграваш драми от това. Това няма да доведе до нищо добро. Никой не обича мекотелите. Просто трябва да се вземеш в ръце, да опиташ да балансираш с други дейности и малко по малко с оптимизъм, позитивност и спокойствие да търсиш подходящ човек със всякакви средства. Било уроци, курсове по езици, по всякакви спортове, изкуства, по танци, салса, танго, чрез познати, в университети, кафета и по какъв ли не друг начин.
(форумите ги зае...те, там никой интересен няма да срещнете
)
шегувка ...
СТРАХЪТ:Сега специално внимание за страха. Наистина той е една от най-деструктивните емоции, а и най-популярните. Много много хора се страхуват и то за най-разнообразни неща и това наистина много пречи. Някой се страхува, че не е достатъчно силен, друг че не е достатъчно млад, трети че не е достатъчно красив, че няма достатъчно коса на главата, че не говори достатъчно добре патагонски (а живее в патагония), пети че не е достатъчно умен, десети че ще му се смеят дори и за някое дребно решение, за някоя казана дума; казано по-обобщаващо: страх от водене, взимане на отговорност, от действие, от това да не го отблъснат другите.
Към този тип страхове се включва също и срамежливостта.
Причината и на срамежливостта и на страха е една и съща : ЕГОТО.
Колкото повече сме сковани в ЕГОТО, толкова повече ще имаме страх.
Разбира се, тук не обсъждам причината и вината да сме попаднали в това състояние. Може родителите ни да имат известна вина, а може и някой друг ... насадени шаблони на мислене, комплекси, страхове, и тн и тн ...
Но нямаме право и не бива да търсим вина. Нито в себе си, нито в другите. Това е 100% непродуктивно. Това е най-сигурния начин да се самозакопаем и да си запушим изхода за излизане. Колкото повече се самосъжаляваме, или обвиняваме, толкова повече няма да мръднем от състоянието си, без грам развитие.
За да започнем развитието си трябва да спрем да съдим. Да се изпълним с позитивизъм, да се мобилизираме, да си ударим (образно само) по 1-2 шамара, шут по задника и да се изправим срещу страховете си.
Когато правим това, от което ни е страх, но с позитивизъм и оптимизъм, дори и когато не постигаме резулатати, тогава малко по малко ще преборваме този страх и малко по малко ще събаряме тухли от стената.
Дори и когато изглежда сякаш блъскаме с гола глава стена, ние трябва да продължим да блъскаме, докато някой ден ни споходи чудото стената да се разбие. Ако продължаваме упорито, такъв ден неминуемо ще има.
И тъй като се настояваше за примери, за мен специално мога да кажа, че съм тренирал бойни изкуства, доста години. Със салса се занимавам от около 3г. Определено мога да кажа, че ефекта на положителната промяна е невероятен. Хмм, също така отвреме на време заговарям непознати момичета (на улицата и не само). Най-често на възраст към 18-25 (аз съм на 33). Като последните 4-5 месеца доста активно. Спирам ги, както са се засилили за някъде, усмихвам се, прегръщам ги, говорим си и тн. Някои от тях ме мислят за откачен и дори реагират грубо. Други пък супер много се радват. Много от тях си дават телефоните. Малко вдигат като ги търся после. Още по-малко излизаме на среща.
Защо го споделям това? Защото именно това намали страха ми до неузнаваемост. Както и някои комплекси. Понякога имам чувството, че мога да местя сам планини ... Иска се да мобилизираш много здраво психиката си за да правиш такива неща. Иска се да се извисиш. Да се пречистиш. Да накараш ума ти да млъкне. Да спреш да съдиш. Да спреш да анализираш. Просто караш принудително тялото, умът си и душата да се приведат в подходящо високо ниво за постигане на определени високи резултати. И това насилствено привеждане всъщност действа. И човек се променя.
Това е опитът ми засега. Дано ви бъде полезен.
