Форум за конспирации, уфология и мистика.

Духовно => Философски мисли => Темата е започната от: eses в Декември 16, 2009, 23:28:46 pm

Титла: Върху себе си
Публикувано от: eses в Декември 16, 2009, 23:28:46 pm
От както гледах филма на майте и по точно серията в която се говори за времето на безвремие в което влизаме в залата с огледалата за да се срещнем със самите себе си, започнах да забелязвам постоянно в себе си неща които искам да променя,които не харесвам.И те са страшно много. Чета тук как си говорим и стигам до извода че в голяма степен ние говорим сами със себе си, по някакъв начин диалога е невъзможен, всички ние имаме убеждения който казваме тук на СЕБЕ СИ и на никой друг.И се замислих не можем ли да обменим нещо по полезно едни на други и така да оправдаем присъствието си тук, като методи които са ни помогнали в развитието ни.Естествено не говоря за цялата история в която сте се развивали,а за конкретни методи който са ви помогнали в преодоляването примерно на негативизъм,скаперничество,лицемерие и тн.
Ще дам тон за песента.
Как се "преборих" с лошите мисли.
Имах период в живота си в който страдах от натрапчиви мисли,те се провокираха от няколко смъртни случай на мой близки и ме доведоха до около година ужасни "страдания" Имах моменти в който се задушавах от страх от тези мисли.
Метода е колкото прост толкова труден.
Мечтаех, всеки път когато ми излезеше такава мисъл си налагах да мечтая,за дом.любимец,за почивка,за дом,за .....Изисква постоянна осъзнатост на мислите  и е много трудно,защото както започвах да си мечтая за куче така в следващия момент кучето ме нападаше, захапваше ме за врата и аз умирах.Та се изискваше доста високо ниво на осъзнатост.
2 години всичко беше ок,изчезнаха тези мисли.От скоро време ги имам пак,но този път не изпитвам нищо към тях,разбрах че се появяват когато не чета вдъхновяваща литература,не медитирам, не практикувам.Аз разбирам това завръщане като ада и рая и избора който правя в каква реалност да живея,нивото на което потдържам духа си и може би реалната среща със страховете ми.Може би ще кажете че не съм се преборила с проблема,но аз смятам че съм постигнала голям напредък.
Вие сте.
Титла: Re:Върху себе си
Публикувано от: eses в Декември 17, 2009, 10:23:55 am
От опита ми в интернет пространството установих ,че когато става въпроса за философстване всички го могат,а когато стане на въпрос да си извадим керливите ризи ,на всички са изпрани по няколко пъти с най добрия прах за пране.Аз съм практичен човек,търся и давам обикновнно практични съвети,защото живея в матерялен свят в който практически се разрешават проблемите.И въпреки че уча философия. философстването като самоцел ми е далечно,търся практически съвети който да ми помагат в развитието ми.Затова и пуснах тази тема,за да обменя опит с хора с които вървим по един път. Ще се радвам тази тема да се развие и да не отиде назад в страниците,а след това и в кошчето.Защото както се казва в един филм -да си мъдър означава да приложиш на практика знанието си.
Титла: Re:Върху себе си
Публикувано от: konstantin2007 в Декември 17, 2009, 10:50:38 am
Ами какво да ти кажа..Аз кирливите ризи вече съм си ги извадила тук,в този форум.И то непрани..Лошите мисли си ме спохождат,доста често при това,но пък веднага ги парирам,като започвам да си мисля за Него и за любовта Му към нас..И всичките проявление на тази любов.Понякога успявам да се успокоя.Друг път-не.Но продължавам да търся себе си и въпреки,че миналата седмица ми се искаше да умра,сега съм заредена с оптимизъм.Поисках помощ,и я получих.И самата мисъл за това,че има кой да ми подаде ръка ми беше достатъчна да се посъвзема.
Имам мечти,желания,но най-съкровеното от тях е да се обърна след години и да видя,че съм живяла живота си достойно и с чест.Че съм се научила да обичам хората,и да ги разбирам.Или както каза Танграта,в една друга тема да се смиря.Да стана едно с Бога,с мира,със света,със хората..Тогава няма да ме измъчват"лошите мисли"
 :hi:
Титла: Re:Върху себе си
Публикувано от: merulious в Декември 17, 2009, 10:58:36 am
Ти пък- що за мазохист трябва да си, че да си развяваш кирливите ризи пред носа на непознати (даже!)?
По темата- изхождайки от непостоянството на характера си, опитах много неща. И въпреки, че понякога си казвам- Да! Това е, достатъчно е просто, интересно и незадължаващо- след известно време отново ме налазват калинките и продължавам да търся. Предполагам, че това е проклятието на информационното наводнение- книги бол, информация, практики, упражнения и пътища- колкото искаш, че и повече, чак се задушаваш!
За мен осъзнах, че е важно промяната да настъпи неусетно и несъзнателно!- когато се съсредоточа върху нещо, ако е много важно за мен често прекалено задълбавам в ненужни подробности и си докарвам нежелани отрицателни ефекти. Затова правя която от практиките ми се стори интересна в момента (въпреки че дори си изготвих програма, все пак съм наясно, че поради несериозността ми няма да я следвам), според повода и настроението. Ето и кратък списък с нещата, които са ми били полезни и още практикувам (не са подредени по важност):
- гледане на Слънцето;
- техника за емоционална свобода (или ТЕС)
- упражнения Фалун Дафа отскоро
- спане  :P
- техники от книгите на Улиям Хюит (в частност "Развиване на психичните сили")
- водени медитации за развиване на връзката на ума с подсъзнанието, от Пол Шийли
- наблюдение на реакциите и самоанализ.
Ясно ми е, че всичко това е твърде общо, но цялата картина е твърде голяма,спестявам ненужните подробности. Разбира се, ползвам идеи и от други книги.

Едит: А, да! Преди известно време си създадох ангел- утешител, само не се смейте!  :blum2: (После видях идеята и при Зеланд)- така го наричам, защото винаги, когато имам нужда от утеха и/ или подкрепа, мога да разчитам на него.
Титла: Re:Върху себе си
Публикувано от: konstantin2007 в Декември 17, 2009, 11:02:41 am
Ти пък- що за мазохист трябва да си, че да си развяваш кирливите ризи пред носа на непознати (даже!)?
Мазохизъм?!Само ако се страхуваш или срамуваш от самият себе си.А аз се гордея с това което съм,и кирливите ми ризи само допълват същноста ми.Ако не си готов да изправиш срещу самият себе си и собствените си недостатъци,е все едно да си заравяш главата в пясъка.И всичките книги на света няма да ти помогнат..
 :hi:
Титла: Re:Върху себе си
Публикувано от: eses в Декември 17, 2009, 11:06:35 am
Да права си,аз снощи стигнах до извода че въпреки вълнообразното ниво на щастие и нещастие при хората ние трябва да съумем да потдържаме високо ниво за да достигнем желаните състояния.Когато сме долу и търсим отговори защо,как и тн е нужно само да отворим една вдъхновяваща книжка,да си представим едно щастливо събитие и се зареждаме с енергията която ни е нужна.Да визуализираме,да медитираме,да се помолим това е доста често достатъчно за да се издигнем по вълната.Тогава изпитваме любов и щастие и сме смирени,защото само в любовта може да съществува смирението,неосъждането ,напредъка и щастието.
Но все пак въпроса ми е как се справихте с точно определен проблем във вас?
Всеки има такъв,било то с общуването,с отношенията, със самия себе си.Всички ние имаме комплекси.Как се справихте с някой от комплексите си?
Напира в мен покрай финансовата криза проблема за скаперничеството.Хората се чувстват застрашени за оцеляването им в чисто матерялна глеедна точка,а според скалата на Маслоу не можем да търсим съвършенство когао по елементарни потребности от рода на храна,подслон не са удовлетворени.И така аз все по често забелязвам че хората от страх да не загубят баланса на бюджета си стават все по пестеливи. Стискат се и изпадат в низшите сфери в който изобилието изчезва,затварят се ве един порочен кръг.Как се променя това?
Титла: Re:Върху себе си
Публикувано от: eses в Декември 17, 2009, 11:16:19 am
merulious  :hi: страхотно,толкова неща от тези който си написал/а ми станаха интересни, ще се радвам да споделиш по подробно или да ми изпратиш матеряли на меила,както на теб ти е по удобно.
Цитат
- техника за емоционална свобода (или ТЕС)
- упражнения Фалун Дафа
- техники от книгите на Улиям Хюит (в частност "Развиване на психичните сили")
както и ако имаш на бг тези медитации да ми ги изпратиш
Цитат
водени медитации за развиване на връзката на ума с подсъзнанието, от Пол Шийли
относно несериозноста,аз бих казала че е непостоянност,аз също страдам от нея. След като анализирах обстойно нея и останали други качества който не харесвам в себе си,стигнах до извода че тези като непостоянството са едната страна на монетета а тези кото желанието да се налагам са другата.Според мен страдам от комплекс за малоценост.Защото от една страна знам и мога ,искам да наложа, а от друга страна за себе си не го правя,явно смятам че не го заслужавам.
Титла: Re:Върху себе си
Публикувано от: eses в Декември 17, 2009, 11:24:04 am
За развиване на интуицията мога да споделя много лесно и неотнемащо нищо упражнение- дълбокото дишане.То развива много интуицията,може да се прави по всяко време,където и да си.Изисква се само да си прав и да стоиш на едно място,но предполагам че и при ходене ще има ефект.
Поема се дълбоко въздух,изпълва се корема,след това гърдите и при издишване корема трябва да се присвие за да помогне при издишването на целия въздух.Може да се прави колкото време искате,но ако успеете да го правите поне няколко пъти на ден,ще има по бърз ефект.
Осъзаване- аз имам проблем с това да се сещам по често за осъзнатоста си.Затова си включих алармата на телефона да ми звъни на всеки кръгъл час.Единствения проблем е че в един момент го изключваш и казваш -да да знам,сега еди си какво.... Желателно е когато звъне алрмата да се спрете за 2 минути и да си помислите,къде сте ,какво правите,как се чувствахте до преди минута,какво си мислехте,как дишахте? Това са въпросите на Джанет и са страшно полезни.Развиват осъзнатостта.
Титла: Re:Върху себе си
Публикувано от: merulious в Декември 17, 2009, 11:27:34 am
Eses, когато за известно време практикуваш например Слънцегледане, негативностите започват да се размиват и да отслабват влиянието си над теб. Нещата лека- полека си идват на местата. Това имах предвид под несъзнателно- промените не са насилвани, не стават съзнателно и насочено, от теб не се иска нищо друго, освен да практикуваш, и след известно време просто повече не се сещаш за нещата, които преди са те притеснявали. Толкова е просто, та чак скучно  ;D

Едит: Още нещо, което срещнах отново в една книга наскоро- концентриране на вниманието (или осъзнатостта) върху сърцето или слънчевия сплит при дишане. Мен лично след няколко цикъла ме изпълва голямо спокойствие, благост и топлина (да не кажа и любов! :) )
Титла: Re:Върху себе си
Публикувано от: eses в Декември 17, 2009, 11:43:31 am
А това слънцегледане колко време продължава? В смисъл че едва ли се гледа по 20 мин защото очите ни  :o ще изтрещят.За другите упражнения би ли споделил още нещо,моляяя  :-*
Титла: Re:Върху себе си
Публикувано от: merulious в Декември 17, 2009, 12:02:01 pm
За сънгейзинга си има отделна тема във форума(цели 19 стр.!): http://forum.xnetbg.com/index.php/topic,5187.0.html (http://forum.xnetbg.com/index.php/topic,5187.0.html)
И за Фалун Дафа: http://forum.xnetbg.com/index.php/topic,11832.0.html (http://forum.xnetbg.com/index.php/topic,11832.0.html), за съжаление не успя да се развие  :(
Препоръчвам и тема Практически езотерични упражнения: http://forum.xnetbg.com/index.php/topic,10417.0.html (http://forum.xnetbg.com/index.php/topic,10417.0.html)
И изобщо в раздел Езотерика има още много интересни неща и връзки.
Линкове ти пратих на лични. Какво повече мога да споделя? Резултатите са съвсем индивидуални. А и си е друго да прочетеш информацията директно от източника вместо да я получиш предъвкана и пречупена през нечия призма.
Титла: Re:Върху себе си
Публикувано от: eses в Декември 17, 2009, 12:08:59 pm
Благодаря ти, трудно е да търсиш нещо за което не знаеш че съществува  ;D
затова тази тема може би ще помогне на всички ни.
Титла: Re:Върху себе си
Публикувано от: merulious в Декември 17, 2009, 12:56:43 pm
Точно поради тая причина, макар да не знаем какво търсим, толкова се лутаме, за да го намерим, с надеждата, че ще го познаем като го срещнем...
Титла: Re:Върху себе си
Публикувано от: fishbone в Декември 17, 2009, 17:50:48 pm
Въпроса за кирливите ризи съм го опъвал за краката вече един път но леко само. И вънаги става така , че отново се схващат.
Досега винаги е било  върху себе си с малко изкючения, и така трябва да бъде.
Не може да се разчита само на внушението, то е полезно и върши работа но корените са му твърде плитки. Каква е разликата между мислене и замисляне нека някой да каже.  Темата наистина е достойна за за раздел философия за което браво. И една гатанка: Каква е плриликата между гъзът и сърцето?
Титла: Re:Върху себе си
Публикувано от: eses в Декември 17, 2009, 18:00:38 pm
А кое е по дълбоко?Найстина,знаеш ли нещо което да помогне. Давам си сметка че само внушенията позакърпват нещата,но ми липсва другата част на пъзела.
Титла: Re:Върху себе си
Публикувано от: fishbone в Декември 17, 2009, 18:19:22 pm
А кое е по дълбоко?Найстина,знаеш ли нещо което да помогне. Давам си сметка че само внушенията позакърпват нещата,но ми липсва другата част на пъзела.
Не те разбрах много точно....... за кое е да е по дълбоко?---относно гатанката ли?
Или това е друга тема? за дълбочината имам предвид.
Що се отнася до внушенията те са плюнка в морето в сравнение с въображението.
Титла: Re:Върху себе си
Публикувано от: eses в Декември 17, 2009, 18:27:17 pm
Ти сам каза че внушенията имат плитки корени,от там идва питането за дълбочината.Какво би ни помогнало по задълбочено в промяната на нещата който не харесваме в себе си?
Титла: Re:Върху себе си
Публикувано от: fishbone в Декември 17, 2009, 18:43:37 pm
Все хубави "неща" са, може би нама да има нужда да ги изброявам всичките.
В основа стои "любовта", от там респективно свобободата в смисъл да обикнем своите недостатъци и след това игнорираме, чрез волята която трабва да превъзпитаме.
Титла: Re:Върху себе си
Публикувано от: eses в Декември 17, 2009, 18:53:46 pm
Честно казано това с обикването на недостатъците никога не съм го разбирала,също и това -просто се освободи от тях
Титла: Re:Върху себе си
Публикувано от: fishbone в Декември 17, 2009, 18:57:56 pm
Лоша работа тогава немога да помогна.
Титла: Re:Върху себе си
Публикувано от: merulious в Декември 17, 2009, 19:08:44 pm
Дам, на теория е лесно- всеки говори за любов, прошка, приемане, преобразуване, освобождаване... но като трябва сам да се захванеш с мръсната работа- не знаеш откъде да я подхванеш. Какво правим тогава?  ??? Как да се освободим от страха, другари?
Титла: Re:Върху себе си
Публикувано от: Tangrata_ в Декември 18, 2009, 00:37:13 am
Ами аз съм писал по тия въпроси ...
Лошото е, че постовете са се изгубили някъде из форумите.

Иска се правене.

Избираш си някое изкуство и влагаш всичко от себе си за да го овладееш до съвършенство.

Може и танци, или пък бой. Може да е свирене на инструмент.

Фокусирането върху правенето ще отнеме негативние мисли и чувства от вас. С дисциплина и редовно правене може да се стигне много далеч.

Всъщност задайте си въпроса, какво искате от тоя живот, какво искате от самия себе си, какво искате от другите около вас.

Изобилства от хора, които искат и изискват готови резултати. "искам да съм щастлив/а, искам да не се страхувам; искам да си имам мъж/жена/гадже; искам да стана много духовен и тн и тн.
А малко хора си казват: "Ето, сега отивам в залата и ще се спукам от тренировки. Може и нищо да не постигна с това, ама не ми пука. Поне знам, че е по-добре отколкото да кисна в къщи и да чета книжки"

Там е работата, че малко хора са готови да заплатят цената, за да са щастливи, или пък несамотни и тн и тн.

Темата е много всеобхватна и усещам, че ще има да пиша цели страници, и пак може да не успея да предам цялостната картина. Тази картина всеки си я гради сам и е индивидуална за всеки. Всеки си има свои собствени мечти, желания и стремежи и сам си търси свои пътища за постигането им.
Навремето горях от желание да споделям моите методи на развитие. Но повечето хора далеч не бяха въодушевени от тях. Дали защото са по-други характери, дали защото ги мързи, или защото не вярват в себе си, или защото наистина всички тези дейности никак ама никак не им харесват, не знам, но факта е, че много малко хора наистина се заемат да правят нещо.
През целия си живот все съм гледал да се занимавам с нещо. Бойни изкуства, музика, баскетбол, фитнес, най-различни видове танци, всички тези неща имат някои общи принципи.
С редовната практика енергията се канализира, за да можеш да се справиш с натоварванията. Тялото, умът и душата от самосебе си се настройват и се развиват за да се справят с новите изисквания. Негативните мисли и чувства сами изчезват. Тялото, умът сами ги отхвърлят, като консумиращи твърде много енергия; Енергия, от която то има нужда за други ежедневни цели.
Естественото състояние на човека е редовно движение, редовни натоварвания. Ако човек живее в страни от естественото, той не се чувства комфортно. Нещо му липсва, нещо куца, няма нещо което го прави щастлив. А хормонът на щастието се стимулира с усилия и с движение. Обратното - депресия има само, когато няма движение.
Хората дотолкова са свикнали със стимуланти, сладко, лекарства, че са забравили за естествените човешки стимулатори.

Много хора си поставят като идея фикс липсата или наличието на партньор за любов. Чувстват се самотни, нещастни, онеправдани, измамени, излъгани ...
Човек трябва да съумее да стисне зъби и да продължи. Можеш да си позволиш да отчетеш липсата на някой до теб, но не можеш да разиграваш драми от това. Това няма да доведе до нищо добро. Никой не обича мекотелите. Просто трябва да се вземеш в ръце, да опиташ да балансираш с други дейности и малко по малко с оптимизъм, позитивност и спокойствие да търсиш подходящ човек със всякакви средства. Било уроци, курсове по езици, по всякакви спортове, изкуства, по танци, салса, танго, чрез познати, в университети, кафета и по какъв ли не друг начин.
(форумите ги зае...те, там никой интересен няма да срещнете  ::) :diablo:  )
шегувка ...  :lol:

СТРАХЪТ:
Сега специално внимание за страха. Наистина той е една от най-деструктивните емоции, а и най-популярните. Много много хора се страхуват и то за най-разнообразни неща и това наистина много пречи. Някой се страхува, че не е достатъчно силен, друг че не е достатъчно млад, трети че не е достатъчно красив, че няма достатъчно коса на главата, че не говори достатъчно добре патагонски (а живее в патагония), пети че не е достатъчно умен, десети че ще му се смеят дори и за някое дребно решение, за някоя казана дума; казано по-обобщаващо: страх от водене, взимане на отговорност, от действие, от това да не го отблъснат другите.
Към този тип страхове се включва също и срамежливостта.

Причината и на срамежливостта и на страха е една и съща : ЕГОТО.
Колкото повече сме сковани в ЕГОТО, толкова повече ще имаме страх.
Разбира се, тук не обсъждам причината и вината да сме попаднали в това състояние. Може родителите ни да имат известна вина, а може и някой друг ... насадени шаблони на мислене, комплекси, страхове, и тн и тн ...
Но нямаме право и не бива да търсим вина. Нито в себе си, нито в другите. Това е 100% непродуктивно. Това е най-сигурния начин да се самозакопаем и да си запушим изхода за излизане. Колкото повече се самосъжаляваме, или обвиняваме, толкова повече няма да мръднем от състоянието си, без грам развитие.
За да започнем развитието си трябва да спрем да съдим. Да се изпълним с позитивизъм, да се мобилизираме, да си ударим (образно само) по 1-2 шамара, шут по задника и да се изправим срещу страховете си.
Когато правим това, от което ни е страх, но с позитивизъм и оптимизъм, дори и когато не постигаме резулатати, тогава малко по малко ще преборваме този страх и малко по малко ще събаряме тухли от стената.
Дори и когато изглежда сякаш блъскаме с гола глава стена, ние трябва да продължим да блъскаме, докато някой ден ни споходи чудото стената да се разбие. Ако продължаваме упорито, такъв ден неминуемо ще има.

И тъй като се настояваше за примери, за мен специално мога да кажа, че съм тренирал бойни изкуства, доста години. Със салса се занимавам от около 3г. Определено мога да кажа, че ефекта на положителната промяна е невероятен. Хмм, също така отвреме на време заговарям непознати момичета (на улицата и не само). Най-често на възраст към 18-25 (аз съм на 33). Като последните 4-5 месеца доста активно. Спирам ги, както са се засилили за някъде, усмихвам се, прегръщам ги, говорим си и тн. Някои от тях ме мислят за откачен и дори реагират грубо. Други пък супер много се радват. Много от тях си дават телефоните. Малко вдигат като ги търся после. Още по-малко излизаме на среща.
Защо го споделям това? Защото именно това намали страха ми до неузнаваемост. Както и някои комплекси. Понякога имам чувството, че мога да местя сам планини ... Иска се да мобилизираш много здраво психиката си за да правиш такива неща. Иска се да се извисиш. Да се пречистиш. Да накараш ума ти да млъкне. Да спреш да съдиш. Да спреш да анализираш. Просто караш принудително тялото, умът си и душата да се приведат в подходящо високо ниво за постигане на определени високи резултати. И това насилствено привеждане всъщност действа. И човек се променя.

Това е опитът ми засега. Дано ви бъде полезен.
Титла: Re:Върху себе си
Публикувано от: fishbone в Декември 18, 2009, 00:48:55 am
Последно питане: По какво си причат гъззззъ и сърцето? :-X :drinks:
Титла: Re:Върху себе си
Публикувано от: eses в Декември 18, 2009, 01:28:36 am
Tangrata, хубав пост.
Разликата между успешия и неуспешния човек е в предприемането на действие.
най щастлива ъм се чувствала когато съм се движила.Имам в предвид не спорт,защото освен тазнци никой друг не ме влече а когато съм била мотивирана. И точно тук при мен а и при много хора е проблема.Мотивацията. Знам че ако предприема еди си какви стъпки ще преживея еди си какво,но нямам желанието за това.Нямам мотивацият,Целта.И не че незнам какво искам да направя а незнам как.
Титла: Re:Върху себе си
Публикувано от: JulesWinnfield в Декември 18, 2009, 10:48:11 am
Специално за страха, притеснението, срамежливостта. Аз се справям с тях като си налагам да си спомня, че едва ли съм първият, който ще извърши дадено нещо и след като някой друг си е позволил да го направи и не го е ударил гръм на място или хората не са го убили с камъни значи определено не е толкова страшно. Понякога наистина стесняваме погледа си върху ситуацията и някои действия и думи ни изглеждат неподходящи, но ако си наложиш да се отдалечиш малко и само наблюдаваш от само себе си идва разбирането, че никой от другите не може да те съди и най-малко трябва ти самия да се ограничаваш и съдиш. Казвам го понеже също се занимавам с танц. Танц, при който просто се събирате в кръг и един от вас влиза в кръга да танцува. Понякога е наистина трудно да преодолееш сковаността и притеснението, но благодарение на тези circles/cyphers, както изначално се наричат в танца съм уловил множество положителни промени у себе си и на по-високо личностно ниво. Златното правило на херметизма за еднаквостта на "това, което е долу и това, което е горе" с пълна сила се открива най-вече у нас самите.
Титла: Re:Върху себе си
Публикувано от: merulious в Декември 18, 2009, 11:08:21 am
Последно питане: По какво си причат гъззззъ и сърцето? :-X :drinks:
Всеки ги има, и всеки ги крие?  :P
Титла: Re:Върху себе си
Публикувано от: Unlock_the_Light в Декември 18, 2009, 11:09:27 am
Последно питане: По какво си причат гъззззъ и сърцето? :-X :drinks:
Всеки ги има, и всеки ги крие?  :P

Не, че и двете могат да се пръснат от любов.   ;) ;D
Титла: Re:Върху себе си
Публикувано от: fishbone в Декември 18, 2009, 12:47:36 pm
 :drinks: И двете се Пукат от Любов.....Това е  Unlock_the_Light.  :yes: :hi:
Титла: Re:Върху себе си
Публикувано от: merulious в Декември 18, 2009, 12:49:20 pm
Айде, моля ви се, това не е рекламен блок.  :mad:
Титла: Re:Върху себе си
Публикувано от: asdfghjkl в Декември 27, 2009, 17:48:24 pm
Това за действията наистина има резон. Визирам поста на Танграта. Но в случая много е важно какво мотивира тези действия, идеята, волята с която ги караме да се осъществяват.

Освен това човек трябва да знае кой и какво е той. Нямам предвид само приказки от типа уникален, неповторим и т.н. Човек трябва да разбере това което е част от живота му, което го допълва, но не е той (същността му). Ти можеш да тренираш за удоволствие и защото се чувстваш уникално, можеш да гледаш слънцето, защото това те извисява, но те не са ти. Някои хора се идентифицират с материални символи (обекти)и се привързват към тях, но някои особено по - интелигентните се идентифицират с нематериални такива. Пак има привързване и съотвентно самозаблуда. Чувства (любим, любима, отъждествяване с човека до теб, чакането на голямата любов за да е щастлив), докторска степен, семейство (да, семейството е ценно, то те допълва, но те не са ти. Спомнете си Буда е напуснал семейството си което го задържало в илюзорния свят) и т.н.

Мислил съм по въпроса и като цяло мога да си отговоря какво не съм, но трябва да бъде заявено и какво е всъщност човек? Какво съм аз? Все още не съм сигурен че съм открил отговора (който аз виждам за правилен), но за момента съм приел твърдението, че човек е това което прави, човек е своите действия и мислите които го мотивират да върши своите действия.


Според мен това е основата, от там нататък, човек ( жените и те :blum2: ) Трябва да започне да работи върху себе си, върху нещата, които смята че трябва да промени в себе си. И да се занимава с такива неща, които му помагат да да изрази себе си и същевременно да се опитва да се изрази във всичко което върши, като продължава да помни истинската си същност.

Това държи съзнанието ясно дори и в ежедневието, човек осъзнава защо е вършел определени неща, въобще реорганизира целият поглед върху света. И от там нататък почваш да предизвикваш границите си. Хмм, май за мен в момента е това - с ясен поглед да предизвиквам границите си.

Та процеса по уточняването на идеята е още в развитие.
Титла: Re:Върху себе си
Публикувано от: insomnia1304 в Януари 05, 2010, 21:37:44 pm
asdfghjkl,звучите логично, приемливо и убедително! :)