През 1966 година Марорие Фиш, учител и астроном, решава да провери дали астрономическата карта, съставена от контактьорката Бети Хил две години преди това има нещо общо с действителното разположение на звездите. Фиш решава да направи триизмерен модел на звездите в галактиката, съседна на нашата. След това тя разглежда скулптурата от различни ъгли, записвайки наблюденията си.
Валтер Митчъл, професор по астрономия в щатския университет в Охайо, я изучава и остава впечатлен от астрономията, включена в модела на Марорие Фиш. "Митчъл и неговите студенти изчисляват с компютър положението на хиляди близки звезди и откриват, че картата на Бети Хил е абсолютно точна. Тя твърди, че източника на информация са извънземни, които й казали, че са от голяма слънчева система на нашето южно небе, известна като Зета Ретикули.
Зета Ретикули е бледа двойка звезди с магнитуд 5, които се намират на разстояние от 352 трилиона километра от Земята. Интересното на тази двойка е, че тя е единствената двойна система, чиито два компонента са почти идентични с нашата слънчева система. Разстоянието между двете системи е изчислено на 560 билиона километра или сто пъти по-голямо от разстояните от Слънцето до Меркурий. На Зета Ретикули 1 и Зета Ретикули 2 са необходими са около 100.000 години за да се завъртят около техния общ гравитационен център.
Има около 1000 звезди в радиус 55 светлинни години от нас. Толкова е и разстоянието до Зета Ретикули. Всички те имат различен размер, темпертура, цветове и възраст. Трябва да имаме в предвид, че повчето слънца са доста резлични от нашето Слънце. Има зелени, червени, сини, оранжеви и бели слънца. Има слънца, които са огромни, миниатюрни, много активни и бездейни. Повечето от тях са организирани в системи по двойки или в други комбинации. От споменатите 1000 слънца само 46 приличат на нашето Слънце.
Малките сиви извънземни, които отвличат Бети и Барни Хил, им обясняват, че плътните линии на тяхната карта са "търговски пътища" или места, където спират често. Прекъснатите линии са техните експедиции. Мис Фиш вярва, че нашето Слънце вероятно е на един от техните търговски пътища. Ако приемем това, се оказва, че има още една звезда, която отговаря на този модел. Във всъщност има 16 звезди, отговарящи на модела. Зета Туканае, която е разположена точно зад Зета Ретикули 1, е невидима за нас. Картата на Бети Хил се приема насериозно, защото тези 16 звезди всъщност не са кои да са 16 Слънца. Те всички са жълти, с изключение на Тау Еридани 1 и Жилез 86.1, чийто спектър е малко под параметъра за жълто слънце. Изводите на астрономите показват, че съществата от Зета Ретикули търсят жълти звезди и изглежда пътуват до места, подобни на техния собствен свят.
Картата е доста убедителна, особено ако се обърне внимание на факта, че 16-те слънца не са безразборно разпръснати в тази въображаема сфера. Те са съсредоточено на едно място, което включва и нашата собствена Слънчева система. Професор Митчъл и Марори Фиш посочват, че звездите на картата са почти в една равнина, като образуват форамата на колело, което прави пътуването последователно през всички слънца доста логично. Това добавя още един факт в полза на теорията за експанзията на съществата от Зета Ретикули. Те умишлено пропускат много звезди, които не светят в жълтия спектър, докато не достигнат до следващото жълто слънце. Звездната карта е нарисувана от Бети Хил през 1964 под хипноза, възвръща спомените и за преживяното през 1961 година. Чак през 1969, в звездния каталог Жилез, две от 16-те звезди са отбелязани на астрономическите карти. Това показва, че и най-добрия астроном не би могъл да нарисува тази звездна карта през 1964 година. В статия в американското астрономическо списание от декември 1974 се казва: " Връзката, открита от Марори Фиш, поставя картата на Бети Хил в нова светлина. Звездите са именно тези, които ние бихме посетили, ако изследвахме космоса от Зета Ретикули.
Често задаван въпрос е защо Зета Ретикули 1 и 2 са нарисувани толкова големи. Отговорът е: Тя рисува това, което е видяла. Тя си спомня, че е седяла пред триизмерна проекция от светещи сфери. Бинарната слънчева система е нарисувана по-голяма, защото Зета 1 и 2 са били обектите, разположени най-близо до нея. Това само доказва истиността на картата. Първата холограма на Земята е направена през 1961 година.
