Автор Тема: Наука - НОВИНИ  (Прочетена 23321 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Eon

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 832
  • Sealers, not healers
    • Online Books
Пространство-времево покривало за скриване на събития



Тази графика показва как работи "пространство-времевото" скриване.
(Credit: Imperial College London)
ScienceDaily (Nov. 16, 2010) — Изследването, проведено от изследователите от Imperial College London, включва нов клас материали наречени метаматериали, които могат бъдат изкуствено инженирани с цел изкривяване на светлинни и звукови вълни. С конвенционалните материали, светлината обикновено пътува в права линия, но при метаматериалите, учените могат да използват голямата гъвкавост, за да създадат слепи петна, които не могат да се засекат. Чрез отразяването на определени части от електромагнитния спектър, един образ може да бъде променен, така че да изглежда все едно е изчезнал.

Преди това, група водена от проф. Sir John Pendry в Imperial College London показа, че метаматериалите могат да се използват за направата на покривало правещи обектите невидими. Сега, група водена от проф. Martin McCall разшири математически идеята на покривалото, което скрива обекти, на такова, което скрива събития. "Светлината обикновено се забавя като навлиза в материал, но теоретично е възможно да манипулираме светлинните лъчи, така че някои части да се ускорят, а други да се забавят,” казва McCall, от отдела по физика в Imperial College London.

Когато светлината е ‘отворена’ по този начин, вместо да се изкривява в пространството, водещата половина на светлината е направена, така че да изостава и да пристига много късно. Резултата е, че за кратък период събитието не е осветено, и избягва засичане.

Подобно пространство-времево покривално може да отвори временен коридор, през който енергия, информация и материя могат да бъдат манипулирани или транспортирани без да се засекат.

"Ако има някой, който се движи по коридора, за далечен наблюдател ще изглежда, че сякаш те са се преместили незабавно, създавайки илюзия подобна на транспортера от Стар Трек,” казва McCall. „Така че, теоретично тази личност може да направи нещо, които вие няма как да забележите!”

Докато използването на пространство-времево покривало, което да прави движенията на хората незабележими все още е научна фантастика, съществуват много сериозни приложения относно това ново изследване, което е спонсорирано от Engineering and Physical Sciences Research Council (EPSRC) и Leverhulme Trust. Съ-автора Dr Paul Kinsler е развил идея за проект използващ изработени по поръчка оптични фибри, които биха позволили на изследователите да използват покривалото на събития в обработването на сигнали и изчислителната техника. Даден информационен канал например може да бъде прекъснат за да изпълни приоритетна калкулация в паралелен канал по време на операциятата на скриване. След това, информацията ще бъде достъпна на външни части от веригата, въпреки, че оригиналния канал ще е обработил информацията непрекъснато.

Alberto Favaro, който също работи по проекта обяснява: „Представете си компютърна информация движеща се надолу по канала като магистрала пълна с коли. Искате да имате пешеходец, който да я пресече без да прекъсва трафика. Следователно ще забавите трафика, които още не са стигнали мястото на пресичане, и усилвате скоростта на колите, които вече са преминали тази точка, което всъщност създава празнина, през която да мине пешеходеца. В същото време наблюдател отстрани ще вижда непрекъснат поток от трафик.” Една идея, която е изникнала по време на изчисленията им е била да ускорят предаваната информация без да нарушават законите на относителността. Favaro е разрешил този проблем, като е изработил ‘умен’ материал, чийто свойства варират едновременно в пространството и времето, позволявайки да се формира покривалото.

"Ние сме сигурни, че много други възможности се отварят с представянето на идеята за пространство-времево покривало,” казва McCall, "но тъй като то е само теоретично към момента, имаме още много работа да изчистим детайлите по предложените приложения.”

Метаматериалите са една увеличаваща се област на науката, с много големи области за потенциално приложение, като отбрана, сигурност, медицина, трансфер на данни и изчислителна техника. Много обикновени домакински уреди, които работят използвайки електромагнитни полета могат да се направят да работят по-евтино или да работят с по-високи скорости. Метаматериалите също могат да се използват за контрол над други типове вълни, освен светлинните, като например звукови или водни вълни, като по този начин ще отворят възможности за приложения свързани с бреговите инсталации или дори строежа на сгради, които ще издържат на земетръсните вълни.

Източник: ScienceDaily
« Последна редакция: Ноември 27, 2010, 12:59:25 pm от ₪ Eon ₪ »

Неактивен dragonn

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 261
Какво представляват тези Метаматериали?
« Последна редакция: Ноември 27, 2010, 12:59:41 pm от ₪ Eon ₪ »

Неактивен Eon

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 832
  • Sealers, not healers
    • Online Books
« Последна редакция: Ноември 27, 2010, 12:58:13 pm от ₪ Eon ₪ »

Неактивен Eon

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 832
  • Sealers, not healers
    • Online Books
Изненадваща връзка между странни квантови феномени: Принципът на несигурност на Хайзенберг поставя граници на „призрачното взаимодействие от разстояние” на Айнщайн



Ново изследване показва, че квантовата не-локалност, която Айнщайн нарекъл "призрачно действие от разстояние", всъщност е ограничена от принципът на несигурност на Хайзенберг. (Credit: iStockphoto)
ScienceDaily (Nov. 19, 2010) — Изследователи са разкрили фундаментална връзка между две определящи свойства в квантовата физика. Резултатът е разгласен като драматичен пробив в базовото ни разбиране на квантовата механика и предоставя нови улики на изследователите за разбирането на основите на квантовата теория. Резултата се отнася до въпроса защо квантовото поведение е така странно – а не повече от това.

Stephanie Wehner от Singapore's Centre for Quantum Technologies и National University of Singapore и Jonathan Oppenheim от United Kingdom's University of Cambridge са публикували работата си в последното издание на списание Science.

Странното поведение на квантовите частици, като атоми, електрони и фотони, е озадачавало учените близо век. Алберт Айнщайн е бил сред тези, които мислели квантовият свят за толкова странен, че най-вероятно квантовата теория би трябвало да е грешна, но експериментите потвърдиха предвижданията на теорията.

Един от странните аспекти на квантовата теория, е че е невъзможно да се знаят определени неща едновременно, също като кинетичната енергия и позицията на дадена частица. Знанието за едно от тези свойства влияе на точността, с която можем да научим за другата. Това е познато като „принципа на несигурност на Хайзенберг”.

Друг странен аспект е квантовият феномен на не-локалността, който произлиза от по-добре познатия феномен на вплитането/свързаността. Когато две квантови частици са свързани, те могат да изпълняват действия, все едно се координират една с друга по начини противоречащи на класическата интуиция за физическо разделени частици.

Преди това, изследователите са третирали не-локалността и несигурността като два отделни феномена. Сега Wehner и Oppenheim показаха, че те са свързани по сложен начин. Още повече, те показват, че тази връзка е количествена и са открили уравнение, което показва, че „количеството” не-локалност е определено от принципа на несигурността.

"Това е изненадваща и може би иронична чудатост," казва Oppenheim, колега от Royal Society University от Department of Applied Mathematics & Theoretical Physics в университета в Кеймбридж. Айнщайн и колегите му са открили не-локалността докато са търсили начин да разклатят основите на принципа на несигурността. "Сега принципа на несигурността изглежда отвръща на удара."
Не-локалността определя колко добре две отдалечени частици могат да координират действията си без да изпращат информация една на друга. Физиците вярват, че дори в квантовата механика, информацията не може да пътува по-бързо от светлината. Обаче, се оказва, че квантовата механика позволява на две частици да се координират много по-добре отколкото е възможно при законите на класическата физика. В действителност, техните действия могат да бъдат координирани по начин, който почти изглежда, че все едно те могат да говорят. Айнщайн е нарекъл този феномен „призрачно взаимодействие от разстояние.”

Квантовата не-локалност обаче, може да бъде по призрачна отколкото всъщност е. Имаме теории, които позволяват отдалечени частици да координират действията си, по-добре отколкото природата позволява, като все пак не позволяват на информацията да пътува по-бързо от светлината. Природата може да бъде по-странна, но изглежда, че не е – квантовата теория изглежда налага някаква допълнителна граница на странността.

"Квантовата теория е доста странна, но не е толкова странна, колкото би могла да бъде. Ние наистина трябва да попитаме себе си, защо квантовата механика е така ограничена? Защо природата не позволява дори по-силна не-локалност?” казва Oppenheim.

Изненадващият резултат според Wehner Oppenheim, е че принципът на несигурността ни дава отговор. Две частици могат да координират действията си само ако нарушат принципа на несигурността, което налага стриктна граница на това, колко силна може да бъде не-локалността.

"Би било страхотно ако можехме по-добре да координираме действията си на големи разстояния, позволявайки ни да разрешим ефективно много задачи свързани с обработка на информация," казва Wehner. "Физиката, обаче би била фундаментално различна. Ако нарушим принципа на несигурността, нямаме представа как би изглеждал нашия свят."

Как изследователите са открили връзка, която е стояла толкова дълго време незабелязана? Преди да влезе в академията, Wehner е работел като ‘наемен компютърен хакер’, и сега работи в квантово информационната теория, докато Oppenheim е физик. Wehner мисли, че прилагането на техники от компютърната наука към законите на теоретичната физика е било ключът към забелязването на връзката. "Мисля, че една от важните идеи беше да се зададе въпросът като кодиращ проблем," казва Wehner. "Традиционното третиране на проблема замъглява погледа и възможността да се види връзката между двете идеи."

Wehner и Oppenheim обработват квантовия феномен така, че той да бъде познат на комппютърен хакер. Те третират не-локалността като резултат от една страна, Алис, създаваща и кодираща информация и втора страна, Боб, получаваща информация от кодирането. Колко добре Алис и Боб ще кодират и получават информация зависи от несигурността. В някои ситуации, те са открили, че трето свойство, познато като „насочване” се появява в цялата картинка.

Wehner и Oppenheim сравняват откритието си като разкриването на това, какво определя, колко лесно два играча могат да победят квантова игра на дъска (шах, табла): дъската има само 2 квадратчета, на които Алис, може да сложи 2 пула с различни цветове: зелен и розов. Тя може да сложи 2 пула с еднакви цветове или различни. Боб трябва да познае, какъв цвят е сложила Алис в първото или второто квадратче. Ако предположението е правилно, Алис и Боб печелят играта. Ясно е, че Алис и Боб биха могли да спечелят играта ако могат да говорят един с друг: Алис просто ще каже на Боб, какви цветове има на двете квадратчета. Но Боб и Алис са разположени толкова далече един от друг, че светлината – и следователно сигналът носещ информация – няма време да преодолее разстоянието между тях по време на играта.

Ако те не могат да говорят, няма да могат постоянно да печелят, но измервайки квантовите частици, те могат да спечелват играта по-често, от която и да е стратегия не разчитаща на квантовата теория. Обаче, принципът на несигурността им пречи да го правят по какъвто и по-добър начин, и определя дори колко често те губят играта.

Откритието носи дълбокия въпрос на какви принципи лежи квантовата физика. Много опити за разбирането на опорите на квантовата физика са се фокусирали върху не-локалността. Wehner мисли, че може да извлечем повече полза от изучаването на детайлите на принципа на несигурността. „Обаче, ние едвам сега одраскваме повърхнотта, разбирайки връзките с несигурността,” казва тя.

Източник: ScienceDaily

Още информация: Квантовата странност на Вселената ограничава сама себе си

Не-локалност

Принципът на несигурност на Хайзенберг

Изследването на Wehner и Oppenheim можете да изтеглите оттук
« Последна редакция: Ноември 28, 2010, 09:07:50 am от ₪ Eon ₪ »

Неактивен Empistosunh

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 157
Хех! :) Много отдавна се коментира въпросното "„призрачното взаимодействие от разстояние” на Айнщайн". Наречено е явлението "АПР корелации", идва от имената на Айщайн, Подолски и Роузен. И още преди хммм... 4 години писах статия по темата.
Ето и тази част от статията:
"...   През 1935 г. Трима физици - Алберт Айнщайн, Борис Подолски и Нейтън Роузен – написали прочулата се статия по един аспект от квантовата теория, който е шантав дори според квантовите стандарти. Разглеждайки предвиждането, че създадените заедно (“свързани”) и впоследствие разделени частици могат по някакъв начин да знаят какво правят останалите, тримата авторитети възразяват, че подобно свързано поведение трябва да се дължи на “локални” ефекти, вместо на някакво “призрачно действие от разстояние”. Статията била толкова добре приета, че синхронизираните квантови минали състояния започнали да се наричат АПР-корелации.

  Това е един от документираните случаи, в които Айнщайн е допуснал грешка. През 1981 г. Други трима, но вече френски учени извършили поразителни демонстрации на тези корелации, довели до нова вълна от реинтерпретиране на квантовата механика. Треската стигна връхната си точка през 1997 г., когато един професор по физика от университета в Женева създаде двойка свързани фотони и ги пусна да преминат поотделно по дълги оптични нишки. Когато един от тях попадне върху огледалата на устройството и е принуден да направи случаен избор в каква посока да продължи, неговият двойник на 11 километра от него винаги действал в унисон и вземал същото решение.

   В случая ключовата фраза в “в унисон”. Реакцията на близнака е била най-малко 10 000 пъти по-бърза (тестовата граница на експеримента), отколкото е необходимо да измине светлината за тези 11 километра. Как тогава единият близнак “знае” какво прави другият? Поведението на двойката по подразбиране трябвало да бъде едновременно. И наистина, квантовата теория предсказва, че свързаната частица “знае” какво прави нейният двойник и моментално действа според това “знание”, дори ако двете частици се намират в различни галактики, разделени на милиарди светлинни години помежду си.

  Странно? Изключително важно? Да, и ще повече. Последствията са с такова огромно значение, че накараха някои физици да започнат трескаво търсене на спасителни изходи. През 2001г. Изследователят от NIST Дейвид Уайнлънд обяви елиминирането на една от основните критики към френския и швейцарския експеримент – че и двата са се провалили, тъй като не успели да регистрират достатъчен брой събития, което подвело експериментаторите да виждат само онези двойки, които действали в унисон. Няма място за никакви спорове. Фантастичното поведение е факт. Реалност. Но как е възможно едно материално тяло моментално да диктува на друго как трябва да действа или съществува, когато са разделени на големи или дори невъобразими разстояния? Този въпрос е затворена кутия без ключ. Малцина физици смятат, че за всичко е виновно някакво досега неизвестно взаимодействие, сила или измерение.

  Това е положението. Очевидно частици и фотони (материя и енергия) предават информация през цялата вселена. Моментално. Скоростта на светлината вече не е граница. Физиците казват, че това не нарушава принципите на относителността – не можем да изпращаме информация по-бързо от светлината, тъй като пращането й се управлява от случайността и е неконтролируемо: как ще изпратите данни ако медията (независимо дали става дума за светлина или звук) “действа както си знае” и не е под ваше влияние? Тук обаче се движим по тънката граница на проблема какво точно е информация. Нещо се предава мигновено и последствията от този факт ще резонират в науката и философията през идните десетилетия. "
"Злото идва при нас, хората с фантазия, носейки като своя маска всички добродетели." - Уилям Батлър

Неактивен Hacko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 011
В Адигея, суверенна кавказка република в състава на Руската федерация, учените са открили център на древна цивилизация

Тези мегалитни структури на  почти пет хиляди години са по-стари от египетските пирамиди  и са най-древните долмени в Кавказ.  Подобни каменни "къщи" се намират на Британските острови и Испания, в Близкия Изток и Индия. Има ги в Южна Корея и Япония. Но тези са най-съвършени от техническа гледна точка и изглежда, че тук е бил центърът на неизвестна древна мегалитна цивилизация.

Неактивен PoslednaDuma

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 3
Материя и енергия предават информация през цялата вселена и явно информацията сама по себе си е запазващи се, повтарящи се , с други думи влизащи в цикли импулси. Така ако се поддават на принципа на неопределеността те нарушават повтаряемостта си и престават да бъдат информация, а са само мутации, игра на зарове.

Неактивен Formentera

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 97
НАМАЛЯВА ЛИ СКОРОСТТА НА СВЕТЛИНАТА


Голяма част от нашето рационално  взаимодействие с физическата вселена се управлява, като има предвид скоростта на светлината като универсална константа,
но последните записани данни показват, че тази константа може да се променя, се свива.

Скоростта на светлината може да се счита за универсална константа за високите постижения в научната парадигма, която е властва през последните десетилетия. Тази константа представлява повратен момент в начина, по който ние разбираме физическата вселена, използваме я за изчисляване на възрастта на Вселената, за измерване на разстоянието между галактиките да се разбере тъмната материя и десетки други  определения на основните предписания на физиката.

Но какво ще стане ако предполагаемият неизменен пилар се промени? Какви ще са последствията, ако се установи, че скоростта на светлината намалява?

Напоследък изглежда, че са открили доказателства, които сочат, че скоростта на светлината се забавя. Тази хипотеза е била докладвана от френски изследователи
 в Университета в Нант, Ив-Анри Sanejouand, и въпреки че изложението все още остава на нивото на научните спекулации, истината е, че в последно време ,  редица учени изглежда го вземат под внимание.

И в случай, че получи потвърждение, ще трябва да се преосмислят някои от най-важните закони и физика (което вероятно би довело до състояние на хаос в научната мисъл), но от друга страна ще отвори нов хоризонт от възможности

Вероятно най-накрая да ни позволи да отговорим на стотици въпроси,на които до сега не сме намерили отговори.

Посредством телескоп Хъбъл беше отбелязано, че някои галактики се отдалечават от Земята със скорост, пропорционална на разстоянието, което ни отделя от тях. Традиционното обяснение е, че те са били експулсирани от разширяване на пространството и времето ос.

Но и тази хипотеза за да има смисъл изисква наличието на известната тъмна материя,
чиято парадоксална природата (ако действително съществува),никога не е била доказвана със сигурност, но ако съществува тя  може да представлява 70% от Вселената.

 Но ако скоростта на светлината е действително намалява, то това разстояние от галактики е просто оптичен ефект. И в този случай наличието на тъмна материя,
не би било необходимо за разбирането на това явление. Друга интересна идея между астрономическа общност съответства на това, което е известно като "Пайъниър" аномалия ".

В края на седемдесетте  НАСА изпрати няколко кораба, "Пайъниър 10 и 11, за опознаването на различни планети. Тези кораби  след това напуснаха нашата слънчева система.

 Мисията беше успешна, защото достави много информация. Въпреки това, двата кораба показват необяснимо ускорение към слънцето, която е пропорционално на разстоянието, което ги отделя от тази звезда, а според Sanejouand, това би могло да се обясни само ако се приеме, че скоростта на светлината не е постоянна, която важи за времето .

Идеята, че скоростта на светлината е крайна и постоянно, се затвърждава през 1727 с британския астроном Джеймс Брадли, и едва през 1879,за първи път се доказва, че тази променлива скорост е: 299.949 km /секунда и (цифра близка и до актуалната стойност.)

 Въпреки че първите опити за измерване на скоростта на светлината са записани по време на Възраждането, опит под ръководството на датския математик и астроном Оле Ромер, който направи приблизителна оценка на стойността на тази променлива. Сред първите десетилетия на ХVII в. и началото на двадесети век,  поведението на светлината  генерира противоречия между членовете на научната общност, докато най-накрая бе приета, единодушно, като универсална константа.

Още през 1905 г. Айнщайн предложил своята легендарна теория на относителността
 и по този начин бяха отхвърлени от "абсолютните " концепции за време и пространство, за да прегърнат постоянството на скоростта на светлината като  константа за движение независещо от източника или наблюдател. И тази декларация е била приета  през 1983 г., по време на седемнадесетата

Генералната конференция по мерките и теглилките, която се проведе във Франция,
 беше постановено, че: "Един метър е разстоянието на пътуването, направени от светлината във вакуум по време на интервал от време 1 / 299 792 458 секунди. " Тогава  окончателно се приема,дефиницията "универсална" за скоростта на светлината, което просто означава, че тя не може да се променя.

И като се вземе предвид основната роля, която светлината играе в  нашето взаимодействие с физическата вселена , ако приемем, че скоростта на светлината
 не е постоянна, а изменчива.

Тогава  се завръщаме обратно към първоначалния въпрос. Какво ще стане ако се установи, че светлината не е постоянна във времето, а всъщност намалява? От една страна, тази промяна е толкова малка, че първоначално няма да повлияе на ежедневието ни, но истината е, че ние ще трябва да живеем  с липсата на точност
в нашият модел за измерване на времето и пространство, както и теглото и разстоянието.

Според Sanejouand намалението на скоростта на светлината съответства на 0,02 на 0,03 м / секунда годишно, което, би могло да се счита за незначителна промяна.
Незначителна за всекидневието, но би имала драстични последицив научен план.
 "Постоянството на скоростта на светлината е един от основните стълбове
 на съвременната физика. Така че възможността да се променя (дори и в минимални граници) има огромно влияние (макар и от теоретична гледна точка) ", заяви френският учен.

. Но извън техническите подробности използвани в тази теория, включително дали ще бъде приета или не, е факт, че тази идея ярко засилва тенденция, в която някои от най-важните закони в науката изглеждат разклатени(не забравяйте, включително и  теорията, че времето е на изчезване, като нараства разбирането, че времето и пространството са само познавателни инструменти), което предполага преосмисляне на научната парадигма, и въпреки че не е ясно дали това е причина или следствие
 от това явление открито между учените, изглежда безспорно, че тази промяна на изгледа се проявява не само в света на науката, но също така в духовните среди,
 културните, финансовите, психологическите и т.н. ...

източник: http://www.opfocus.org/index.php?topic=story&v=8&s=4

          http://blogzaserioznihora.blogspot.com/
« Последна редакция: Април 24, 2011, 21:01:41 pm от ₪ Eon ₪ »

Неактивен Formentera

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 97
Смъртоносен вихър във времето се   появи над Антарктида


Изключително смущаващи новини са изтекли от гигантският континент Антарктида. Някои от учените, които се намират там са парализирани от страх поради странните сияния, които  изглежда  се случват и преместват без причина . Това е съпроводено с нещо, което изглежда като "портал във времето." Докладите, които тези учени изпращат в страните, от които произхождат, са били прегледани и от висшестоящите. Руски учени съобщиха за аномалии в района на езерото Восток. Това са странни аномалии и зависят от наблюдаващият.

Понякога тези видения могат да изглеждат и като филм на ужасите.

Изкуствена структура бе намерена на две мили под леда в Антарктида. През април 2001 г., една от най-големите тайни на света се разкрива: древна структура или апарати, открити чрез спътник, беше намерена под антарктическия лед. Съединените щати веднага са направили всичко възможно за покриване на тези доклади, но започват тайно разкопки, за което някои европейски страни официално протестираха. През 2002 г. цял филмов екип е изчезнал неизвестно къде завинаги, и от тогава тази тема  бе заглушена.

                                     2011

Председателят на Европейския парламент във Франция заяви, че ако правителството на САЩ е изградило някакъв обект в Антарктика, с това нарушава Северноатлантическия договор. Но ако този обект не е построен сега, то това означава, че това устройство е на възраст от 12 000 години, колкото е времето преди  Антарктида да бъде покрита с лед. В друг странен случай от този регион , става дума за вихър, който позволява пътуване във времето. Американската физичка Мариан  McLein  даде правдиви показания, че тя и нейните колеги са наблюдавали  няколко пъти  сива мъгла, която преминавала като вихър  над главите им. В началото те смятали, че това е полярна буря, но този вихър не се разсейвал и оставал неподвижно.

Учените направили няколко опита с метеорологични балони, в които имало вградени датчици за отчитане на времето. Пускали ги с текущата дата и винаги се  връщали с друга дата от миналото. Някои изчезнали, а тези, които успели да възстановят били с друга дата: 27 януари 1965 година.

Мариан  McLein съобщила това на военните и разузнавателни служби, а след това в доклада и бил пратен в Белия дом. От Военното разузнаване отговорили, че това е "времеви портал",  високо магнитно поле - тунел в миналото. Тъй като това явление се генерира в близост на мястото, където под ледовете се намира един гигантски апарат, се смята, че двата случая могат да бъдат свързани. Нямаме по-детайлни новини за сега, но мислим, че в скоро време ще се знае повече. Този доклад  предизвиква страх по думите на хората, които са видели това. Каква е истината за всичко това и защо хората, които се намират в базите на Антарктика използва думата страх?

Рзамишляваме върху това и смятаме, че е доста странно и е очевидно, че липсват много от данните и фактите за сега.

източник:

"el día después de mañana", es hoy
Kristen Neiling
Dirección y Producción
Agencia CPl.News ®
http://www.thecamino.com.ar/ ©
Copyright 2011
« Последна редакция: Май 05, 2011, 18:22:59 pm от ₪ Eon ₪ »

Неактивен =======

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 377
Ето нещо относно антиматерията -

Учени съхраниха антиматерия в продължение на около 16 минути


В Antihydrogen Laser Physics Apparatus (ALPHA) към лабораторията за физика на елементарните частици в ЦЕРН, Женева, Швейцария, успяха да съхранят антиматерия  в продължение на близо 16 минути. Екипът е задържал антиводород в „магнитен капан” цели 1000 секунди, което е около 10 000 пъти по-дълго от досегашните подобни опити. През 2010 г. учените от ALPHA разработват „магнитен капан”, в който съхраняват облак от антиводород в продължение на 170 милисекунди. Сблъсъкът с остатъчните газове унищожава антиматерията или осигурява на антиатомите, достатъчно енергия да се освободят от „капана”.  Тази година екипът първо охлаждат антипротоните, използвани за получаването на антиводорода, така че да понижат енергията му. Това им позволява да вкарат по-голямо количество антиматерия  в „капана”, което повишава шанса нейните антиатоми да оцелеят за рекордно дълъг период от време.

http://hicomm.bg/articles/hiend/15111/%D0%A3%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE-16-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D1%83%D1%82%D0%B8/?utm_source=Newsletter%20from%2003-04.05.2011&utm_medium=email&utm_campaign=Hicomm_Newsletter

Неактивен Eon

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 832
  • Sealers, not healers
    • Online Books
Изглежда, че частици пътуват по-бързо от светлината: Експериментът OPERA съобщава за аномалия във времето на пътуване на неутринота


ScienceDaily (Sep. 23, 2011) — Учени от експеримента OPERA, наблюдаващи лъч от неутринота от CERN на 730 км в италианската INFN Gran Sasso Laboratory, ни представят изумителни нови резултати (в семинар на CERN на 23 септ., 2011), които изглежда показват, неутринота пътуващи по-бързо от светлината.

Резултатът на OPERA е базиран на наблюдението на над 15 000 неутрино събития измерени в Gran Sasso, и изглежда показва, че неутринотата пътуват със скорост 20 части от милиона над скоростта на светлината, космическия лимит за скорост определен от природата. Предвид потенциалните импликации на този резултат, са нужни независими измервания преди ефекта да бъде потвърден или отхвърлен. Ето защо сътрудничеството OPERA е решило да отвори резултата към по-широка публика. Резултата е налице тук http://arxiv.org/list/hep-ex/new.

"Резултата е изумителен и изненадващ," казва говорителя на OPERA, Antonio Ereditato от Университета в Берн. "След много месеци изследвания и проверки, не открихме какъвто и да е инструментален ефект, който би обяснил резултата от измерването. Докато изследователите от OPERA продължават изследванията си, ние също сме отворени за независими изследвания, които биха спомогнали за пълното оценяване на природата на това наблюдение."

"Когато даден експеримент открие очевидно невероятен резултат и не може да припише резултата на грешка в изчисленията, нормалната процедура е случаят да се поднесе на обществено внимание, и точно това правят сътрудниците от OPERA, което е добра научна практика," казва директора на изследванията в CERN, Sergio Bertolucci. "Ако това измерване се потвърди, това може да промени нашите възгледи за физиката, но ние трябва да сме сигурни, че няма други по рутинни и обикновени обяснения. Това ще изисква независими измервания."

За да направят това изследване, колаборационистите в OPERA са работили заедно с експерти по метрология от CERN и други институции, целейки извършването на серии от високо прецизни измервания на разстоянието между източника и детектора, и времето на пътуване на неутринотата. Разстоянието между източника на лъча от неутринота и OPERA е измерено с несигурност от 20 сантиметра по трасе дълго 730 км. Времето на пътуване на неутринотата е установено с точност по малка от 10 наносекунди, чрез използването на сложни инструменти включващи напреднали GPS системи и атомни часовници. Времевия отговор на всички елементи от линията на CNGS лъча и OPERA детектора също е бил измерен с голяма прецизност.

"Ние установихме синхронизация между CERN и Gran Sasso, която ни дава точност в рамките на наносекунди и измерихме разстоянието между двете точки с точност до 20 сантиметра," казва Dario Autiero, изследователят от CNRS, който ще даде този следобяд семинар по случая. "Въпреки, че измерванията ни имат ниско ниво на систематична несигурност и висока статистическа точност – влагайки голяма убеденост в резултатите си – ние очакваме да ги сравним с резултати от други експерименти."

"Потенциалното въздействие върху науката е твърде голямо за да привлече веднага заключения или физични интерпретации. Моята първа реакция е, че неутриното все още ни учудва с мистериите си." казва Ereditato. "Днешният семинар цели да привлече обществено внимание от по широката публика."

Експериментът OPERA беше стартиран през 2006, с главната цел да изучава рядката трансформация (осцилация) на мюонните неутринота в тау неутринота. Първото такова събитие бе наблюдавано през 2010г, доказващо уникалната способност на експеримента да засича неуловимия сигнал на тау неутринотата.

Семинарът ще бъде излъчен по http://webcast.cern.ch.

Източник: ScienceDaily

Оригиналната новина: CERN


Имам усещане, че в бъдеще ще се открие връзка между този феномен (ако е изчислен правилно) и/или:

- "призрачното взаимодействие" описано от Айнщайн
- струнната теория

В Интернет можете да откриете доста материали по случая. За сравнение давам информация за следното:

- Скоростта на светлината е 299 792 км/с
- Измерената скорост на потока от неутринота в експеримента е 300 006 км/с
« Последна редакция: Септември 24, 2011, 20:06:05 pm от ₪ Eon ₪ »

Неактивен Jean-Luc Picard

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 351
  • Starfleet Captain
Добра статия!
Според мен преоткриват неща използвани още в миналото, като вплетените по определен начин и подредба златни нишки в дрехите на тракийските царе. През средновековието само малцина са имали право да носят такива дрехи, а майсторите които имали знанието как да ги изработват се наказвали със смърт ако разкрият тайната.

Е признах те!

Неактивен divoom12

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 59
Френски учени твърдят, че животът на Земята се е зародил в Гренландия, в калните вулкани на масива Исуа, съобщи в. "Дейли мейл". Тези вулкани са изригнали преди 3,8 милиарда години и са изкарали на повърхността някои елементи, които са били от решаващо значение за образуването на биомолекули - градивните елементи на живота.
Досега се смяташе, че първите живи организми са се появили в подводни вулкани, изхвърлящи водород, метан и други газове, което е създало благоприятна среда за живот. Специалисти сега твърдят, че те са били твърде киселинни и затова търсят алтернативи.
Екипът от Института по геология в Лион изследва минерални депозити в някои от най-старите скали в света и откри, че минералът серпентинит, който е ключов за живота, се е образувал от допира на морската вода в земната кора. Те изтъкват, че средата в Гренландия е била богата на карбонати, не е била прекалено киселинна, а температурите са варирали от 100 до 300 градуса Целзий. Това е осигурило идеални условия за еволюиране на протеиновите молекули в едноклетъчни организми. Те са най-простите форми на живот, които за милиони години са се развили в многоклетъчни организми.
"Калните вулкани в Исуа са били особено благоприятна среда за поява на примитивен земен живот" - каза ръководителят на изследването Мари-Лор Пон. Тази хипотеза не променя теорията за появата на човека - съществуват доказателства, че хората са еволюирали от неандерталците в Африка преди 200 000 години и постепенно са заселили целия свят.

Източник:
http://www.novini.bg/news/29642-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BB-%D0%B2-%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F.html
There is no escaping, there's no place to hide.

Неактивен Hacko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 011
Всичко и Нищо /Everything and Nothing/ - филм на ВВС 2011

Това е най-задълбоченото представяне за реалността, която човечеството нявга е познавало.
Всичко произлиза от нищото - и квантовият свят, и огромната Вселена, която обитаваме.
Проф. Джим Ал-Кхалили (49 г) го доказва! За съжаление на английски не намерих филма, а само  това.

<a href="http://static.video.yandex.ru/lite/arni-dok-video/6iltro9iua.2722/" target="_blank" rel="noopener noreferrer" class="bbc_link bbc_flash_disabled new_win">http://static.video.yandex.ru/lite/arni-dok-video/6iltro9iua.2722/</a> <a href="http://static.video.yandex.ru/lite/arni-dok-video/da1a3698o2.3005/" target="_blank" rel="noopener noreferrer" class="bbc_link bbc_flash_disabled new_win">http://static.video.yandex.ru/lite/arni-dok-video/da1a3698o2.3005/</a>
« Последна редакция: Ноември 23, 2011, 20:52:33 pm от Hacko »

Неактивен helluser

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 32
Мисията Кеплер на НАСА потвърди откритието на планета близнак на Земята

НАСА потвърди, че космическата мисия „Кеплер" е открила първата планета, подобна на Земята, която се намира в обитаема зона.
 
На повърхността на планета „Кеплер-22b" може да съществува вода в течно състояние, съобщава Риа Новости.

http://zagadkata.com/novini/177-%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%B5%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B8-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BA-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F%D1%82%D0%B0.html
« Последна редакция: Декември 07, 2011, 11:39:40 am от helluser »
I'm Not Special, I'm Just Limited Edition

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27