-
Дали земните океани са направени от извънземен материал?
(http://www.sciencedaily.com/images/2009/11/091111110045-large.jpg)
Тихия океан. Дали водата идва от покрити с лед астероиди, които може би са достигнали Земята
около 100 000 милиона години след раждането на планетите?
(Credit: Copyright Michele Hogan)
ScienceDaily (Nov. 11, 2009) — Противно на предишните схващания, атмосферата и океаните може би не са били формирани от парите изпускани от вулканичната дейност в зората на нашата планета. Francis Albarède от Laboratoire des Sciences de la Terre (CNRS / ENS Lyon / Université Claude Bernard) предполага, че водата не е била част от първоначалния инвентар на Земята, а по-скоро произтича от турбуленцията причинена във външната част на Слънчевата система от гигантските планети. Благодарение на това покрити с лед астероиди са достигнали Земята около 100 000 милиона години след ражаднето на планетите. Водата на Земята следователно може да е извънземна, и да е дошла по-късно в акретационната й история, и присъствието й може би е улеснило тектониката на плочите дори преди да се е появил живота. Заключенията върху изследването проведено от Albarède е публикувано на 29 Октомври 2009 в сп. Нейчър.
Космическите агенции получиха съобщението: където има живот, там трябва да има и вода. Преди около 4,5 милиарда години, на Земята е била завещана достатъчно вода за океани, които да формират живот, който да открие благоприятни ниши в моретата и на континентите произтичащи от тектониката на плочите. В сравнение, Луната и Меркурий са сухи, убийствено студени пустини, Марс е изсъхнал много бързо, а повърхността на Венера е изгарящ ад.
Според книгите, океанът и атмосферата били формирани от вулканични газове и Земният интериор е източник на волатилните елементи. Скалите в земната мантия обаче съдържат малко вода (геохимиците изчисляват концентрацията й на 0.002%).
Същото е и при Марс и Венера. Главната причина според Albarède е, че по време на формирането на Слънчевата Система, температурата между Слънцето и Юпитер никога не е паднала достатъчно за да позволи на волатилните елементи да се кондензират с планетарния материал. Пристигането на вода на Земята следователно кореспондира с по-късен етап от планетарната акреция.
Общоприето е, че земния тип планети са се формирали за няколко милона години чрез агломерацията на астероиди (с километрични размери) и след това протопланети (с размера на Марс). Пристигането на последния от тези големи обекти кореспондира с лунния сблъсък, 30 милиона години след формирането на Слънчевата Система. Първоначално, тази бъркотия се е случила между планетарни обекти разположени в снежната линия, с други думи между Слънцето и астероидния пояс. Това пространство, помитано от електромагнитните ветрове на младото Слънце, тогава е било твърде горещо за кондензирането на вода и други волатилни елементи в него.
Главната доставка на волатилни елементи на нашата планета би могло да кореспондира с феномен, който се е случил десетки милиони години след лунния сблъсък: това е било голямото почистване на външната Слънчева система подето от гигантските планети. Поради силната им гравитация, те изпратили финалните богати на лед планетарни отломъци във всички посоки, включително и в нашата. Прониквайки в мантията през повърхността, водата би могла да омекоти Земята и да намали напрежението с което материалите се разбиват. След това е започнала тектониката на плочите и с появата на континентите – вероятно и условията за възникването на живота. Марс се е изсушил преди водата да успее да проникне надълбоко, а при Венера условията, които са съществували преди промятаната на повърхността й - преди 800 милиона години – породени от силната вулканична дейност, все още не са известни.
Във времена, когато обитаемостта на извънземните планети започна да се изучава сериозно, разбирането на това какво е направило Земята единственото място, което приютява живота е ключов въпрос.
Референции:
Волатилната акреционна история на земните планети и динамичните импликации. Francis Albarède. Nature. 29 October 2009.
Източник: http://www.sciencedaily.com/releases/2009/11/091111110045.htm (http://www.sciencedaily.com/releases/2009/11/091111110045.htm)
-
Най-вероятно измежду основните компоненти в образуването на планетите е присъствала водата, а после, че е имало допълнително привнесена вода от астероиди едва ли толкова важно. И какво означава извънземна вода, астероидите и планетите са от един и същ материал. Земята не е някакво изключение. Всички елементи на Земята са с извънземен произход, родени някъде в недрата на звездите. ;) ;) :hi:
-
Хм... те тези хора точно това твърдят. Че в началната акреция на планетата вода почти е нямало, а в последствие е била донесена от астероидите. Макар че, не знам колко и какви астероиди трябва да се разбият на Земята, че да донесат толкова вода. Ние сме 2-рата планета в системата по количество на водата. На първо място е Европа.
Как мислиш, дали при началното образуване на планетата водата би могла да оцелее. При такива големи сблъсъци дали не е възможно да се изпари в космоса? Например след предполагаемия сблъсък с друга планета, който е създал Луната?
-
Здравейте и честита нова година :drinks:
Още преди сблъсъка с бъдещата ни луна, Земята е била покрита от подвижна лава, разтопени скали и течно желязо. И пръсъствието на вода е било невъзможно. Нещата са били в процес на формиране и била изключително враждебно място дори и за образуването на скали. След формирането на луната и последвалото стабилизиране на Земята и постепенното изстиване е било възможно задържане на вода в течно състояние.
-
Дали земните океани са направени от извънземен материал?
Тихия океан. Дали водата идва от покрити с лед астероиди, които може би са достигнали Земята преди около 100 000 милиона години след раждането на планетите?
(Credit: Copyright Michele Hogan)
Източник: http://www.sciencedaily.com/releases/2009/11/091111110045.htm (http://www.sciencedaily.com/releases/2009/11/091111110045.htm)
Много хубав въпрос.Но и аз смятам, че не може всичката тази вода на Земята да е пренесена с астероиди.Може да дошли разни молекули или посявки от астероиди, но мисля , че в основната си част водата се е формирала тук, от естественото развитие на земните процеси-милиони тонове вулканична пара, конденз, кръговрат.А възникването на флората и увеличаването на площа на праисторическите гори, допълнително подпомага отделянето на изпарения.И накрая всички фактори свързани милиони години в естествения кръговрат на трите агрегатни състояния на водата, в зависимост от температурата. :)
-
Здравейте и честита нова година :drinks:
Още преди сблъсъка с бъдещата ни луна, Земята е била покрита от подвижна лава, разтопени скали и течно желязо. И пръсъствието на вода е било невъзможно. Нещата са били в процес на формиране и била изключително враждебно място дори и за образуването на скали. След формирането на луната и последвалото стабилизиране на Земята и постепенното изстиване е било възможно задържане на вода в течно състояние.
Това е така, да. Но след това е възможно кометите да донесат толкова много вода. А и самия сблъсък на кометата кара част от водата да се изпари обратно в космоса.
-
И двамата сте прави.
Да си довърша поста, че нямах време тогава.
Облаците пушек, извиращи от недрата на Земята през вулканите са подобни на първоначалната земна атмосфера. Атмосфера, лишена от кислород. Плътна атмосфера, изпълнена с вода, пара, пълна с въглероден двуокис. Както написах, тогава е било много горещо. Пещ. Земята се охладила. Водната пара кондензирала и паднала в проливен дъжд. И така водата прорязала канали и отмивала от скалите минерали добавяйки ги към сладката океанска вода. И океанската вода станала солена. И като добавим кометите, които са падали се получава един уникален шанс за нашата планета.
А marhs, както каза, че невярва, че всичката вода е дошла от комети, ето ви снимки от миналата година на познатите ни астероиди и комети. В жълто са астероидите и в бяло кометите. Не че всичката вода е от тях, но преди млрд. години са били много много повече.
-
Последните наблюдения на астрономите сочат, че водата не е нещо изключително. Навсякъде е разпостранена - пример една от последните открити екзопланети.
-
Последните наблюдения на астрономите сочат, че водата не е нещо изключително. Навсякъде е разпостранена - пример една от последните открити екзопланети.
Водата Е нещо ИЗКЛЮЧИТЕЛНО важно сладур. :)
-
Are We Alone In The Universe / Сами ли сме във вселената? (1992)
(http://kolibka.com/thumbs/are.gif)
В този филм на Захария Ситчин обясняват как се формирала планетата и от къде е дошла водата
-
А marhs, както каза, че невярва, че всичката вода е дошла от комети, ето ви снимки от миналата година на познатите ни астероиди и комети. В жълто са астероидите и в бяло кометите. Не че всичката вода е от тях, но преди млрд. години са били много много повече.
Ок.Съгласен съм с някои резерви.
Но.......
А откъде е дошла тайзи вода на самите комети? ;)
Къде и как и от какви съставки (матриал) се е образувала първоначално ? :blum1:
-
Ок.Съгласен съм с някои резерви.
Но.......
А откъде е дошла тайзи вода на самите комети? ;)
Къде и как и от какви съставки (матриал) се е образувала първоначално ? :blum1:
Образувала се е в недрата на звездите под формата на кислородни атоми. В последствие, те се свързват s водородните създавайки молекулата H20.
-
Четвърти аромат на неутрино? Експеримент на физици предполага съществуването на нова елементарна частица
(http://www.sciencedaily.com/images/2010/11/101102185722.jpg)
Експериментът MiniBooNE записва неутрино събитие, в това 2002-ро изображение от Fermilab. Пръстена от светлина, регистриран от повече от 1000 сензора в детектора, показва сблъсък на мюон неутрино с атомно ядро.(Credit: Fermilab)
ScienceDaily (Nov. 2, 2010) — Резултатите от високопрофилния експеримент във Fermilab изглежда потвърждават странните 20 годишни открития, които правят дупки в стандартния модел, предполагащи съществуването на нова елементарна частица: четвърти аромат на неутрино.
Новите резултати освен това, описват нарушение на фундаментална симетрия на вселената твърдяща, че частиците антиматерия се държат по същия начин както и двойниците им.
Неутринотата са неутрални елементарни частици родени в радиоактивния разпад на други частици. Познатите „аромати” на неутринотата са неутралните двойници на елентрони и техните по-тежки братовчеди, мюони и тау. Без да има значение оригиналния аромат на неутриното, частиците постоянно подскачат от един тип в друг, като този феномен е познат като „осцилация на аромата на неутриното.”
Електронно неутрино може да стане мюон неутрино, и след това отново да се превърне в електронно неутрино. Учените са вярвали преди, че съществуват три аромата на неутриното. В този Mini Booster Neutrino Experiment, наречен MiniBooNE, изследователите са засекли повече осцилации отколкото биха били възможни ако има само три аромата.
"Тези резултати ни показват, че има или нови частици или нови сили, които преди не сме си представяли,” каза Byron Roe, заслужил професор във Физичния факултет на Мичиганския Университет, и автор на резултатите наскоро публикувани в онлайн изданието на Physical Review Letters.
"Най-простото обяснение включва добавянето на нови неутрино-подобни частици, или стерилни неутринота, които не притежават нормалните слаби взаимодействия."
Трите познати типа неутрино взаимодействат с материята главно чрез слабата ядрена сила, което ги прави трудни за засичане. Хипотезира се, че този четвърти аромат не би взаимодействал чрез слабата сила, което ще го направи още по-труден за намиране.
Съществуването на стерилни неутринота би могло да помогне за обяснението на състава на вселената, каза William Louis, учен от Los Alamos National Laboratory, който е бил докторален студент при Roe's в U-M и участва в MiniBooNE експеримента.
"Физици и астрономи търсят стерилни неутринота, защото те биха обяснили част или дори цялата тъмна материя във вселената," каза Louis. "Стерилните неутринота също биха помогнали да обяснят асиметрията на материята във вселената, или защо вселената главно е направена от материя, отколкото антиматерия."
Експериментът MiniBooNE, представляващ сътрудничество от около 60 изследователи от няколко институции, беше проведен във Fermilab за да провери резултатите от експеримента Liquid Scintillator Neutrino Detector (LSND) в Los Alamos National Laboratory, който започна през 1990. LSND беше първият, който засече повече неутрино осцилации отколкото предрича стандартния модел.
Първоначалните резултати на MiniBooNE преди няколко години, базирани на информацията от неутрино лъча (противоположно на антинеутрино лъча), не подкрепиха резултатите на LSND. Експеримента с LSND беше проведен, използвайки се антинеутрино лъч, макар че, това беше следващата стъпка за MiniBooNE.
Тези нови резултати са базирани на информацията от първите три години от антинеутрино лъча, и те ни дават история различна от по ранните резултати. Информацията от антинеутрино лъча на MiniBooNE подкрепя откритията на LSND. И факта, че експериментите на MiniBooNE произведоха различни резултати за антинеутринота в сравнение с неутринотата доста шашна физиците.
"Факта, че виждаме този ефект в антинеутринотата, и не го виждаме в неутринотата го прави дори по странен,” каза Roe. "Този резултат означава да има много по сериозни добавки към нашия стандартен модел, отколкото мислехме преди това."
Резултата изглежда нарушава "симетрията на еднаквост на заряда" на вселената, който постулира, че законите на физиката важат в еднаква степен за частиците и техните античастици. Нарушения на тази симетрия са били виждане в някои редки разпади, но не с неутринота, каза Roe.
Докато тези резултати са статистически значими и подкрепят откритията на LSND, изследователите отбелязват, че имат нужда от резултати за по-дълъг период от време, или допълнителни експерименти преди физиците да могат да изключат предвижданията на стандартния модел.
Статията е наречена "Излишък на събития в изследване на MiniBooNE за ν̅ μ→ν̅ e осцилации." Ще бъде публикувана в предстоящия брой на Physical Review Letters.
Изследването е спонсорирано от Fermilab, Department of Energy и National Science Foundation.
Източник: Science Daily (http://www.sciencedaily.com/releases/2010/11/101102185722.htm)
-
Европейската комисия обяви, че финансирани от нея учени са на път да създадат мантия невидимка, като тази на литературния герой Хари Потър.
Учени от Германия, Гърция, Турция и Великобритания, работещи по проекта PHOME успели да манипулират светлината с помощта на нанотехнологии и да „скрият“ физически предмети.
Засега те са по-малки от милиметър, но според Брюксел вече е доказано, че могат да се генерират оптични свойства на дадени материали, което досега се е смятало за невъзможно.
Мантиите невидимки и невидимият човек, познат от фантастичната новела на Хърбърт Уелс изглежда са само въпрос на време.
http://www.dnes.bg/es/2010/11/24/briuksel-plashta-za-mantiia-nevidimka.104610
Еврокомисарят за цифровия дневен ред Нели Крус изрази възтог от открието, което „постигна реално това, което познавахме единствено от специалните ефекти в киното“.
Научното обяснение на откритието е в създаването на „фотонни метаматериали“, които влияят на поведението на светлинните лъчи.
Самата „мантия невидимка“ се състои от миниатюрни прътове с диаметър от няколкостотин нанометра, подредени в структура, наподобяваща куп дървени трупи по специален начин, при който могат частично да пречупват светлинните вълни.
Променяйки скоростта и посоката на движение на светлината, учените могат да насочват светлинните вълни така, че да заобикалят предмет с размер от микрометър по начин, който го прави невидим в триизмерното пространство и при дължини на светлинните вълни, близки до видимия от човека спектър.
Работи се по постигането на ефекта във видимия диапазон, като резултатите се очакват през януари.
Досега подобни „мантии невидимки“ функционираха само в две измерения. Това означава, че скритият предмет е невидим, когато наблюдаващият се опита да го види фронтално. Погледнат отстрани обаче предметът се вижда.
Това е първото изследване, довело до създаването на устройство, чрез което даден предмет става невидим и в трите измерения.
Освен за сбъдване на фантастични герои, откритието може да намери приложения в разработването на нови оптични компоненти, като съвършени лещи, устройства за съхранение на светлина, както и за лазерите и оптоелектрониката като модулатори и изолатори.
-
Добра статия!
Според мен преоткриват неща използвани още в миналото, като вплетените по определен начин и подредба златни нишки в дрехите на тракийските царе. През средновековието само малцина са имали право да носят такива дрехи, а майсторите които имали знанието как да ги изработват се наказвали със смърт ако разкрият тайната.
-
Пространство-времево покривало за скриване на събития
(http://www.sciencedaily.com/images/2010/11/101115210937-large.jpg)
Тази графика показва как работи "пространство-времевото" скриване.
(Credit: Imperial College London) | ScienceDaily (Nov. 16, 2010) — Изследването, проведено от изследователите от Imperial College London, включва нов клас материали наречени метаматериали, които могат бъдат изкуствено инженирани с цел изкривяване на светлинни и звукови вълни. С конвенционалните материали, светлината обикновено пътува в права линия, но при метаматериалите, учените могат да използват голямата гъвкавост, за да създадат слепи петна, които не могат да се засекат. Чрез отразяването на определени части от електромагнитния спектър, един образ може да бъде променен, така че да изглежда все едно е изчезнал.
Преди това, група водена от проф. Sir John Pendry в Imperial College London показа, че метаматериалите могат да се използват за направата на покривало правещи обектите невидими. Сега, група водена от проф. Martin McCall разшири математически идеята на покривалото, което скрива обекти, на такова, което скрива събития. "Светлината обикновено се забавя като навлиза в материал, но теоретично е възможно да манипулираме светлинните лъчи, така че някои части да се ускорят, а други да се забавят,” казва McCall, от отдела по физика в Imperial College London. |
Когато светлината е ‘отворена’ по този начин, вместо да се изкривява в пространството, водещата половина на светлината е направена, така че да изостава и да пристига много късно. Резултата е, че за кратък период събитието не е осветено, и избягва засичане.
Подобно пространство-времево покривално може да отвори временен коридор, през който енергия, информация и материя могат да бъдат манипулирани или транспортирани без да се засекат.
"Ако има някой, който се движи по коридора, за далечен наблюдател ще изглежда, че сякаш те са се преместили незабавно, създавайки илюзия подобна на транспортера от Стар Трек,” казва McCall. „Така че, теоретично тази личност може да направи нещо, които вие няма как да забележите!”
Докато използването на пространство-времево покривало, което да прави движенията на хората незабележими все още е научна фантастика, съществуват много сериозни приложения относно това ново изследване, което е спонсорирано от Engineering and Physical Sciences Research Council (EPSRC) и Leverhulme Trust. Съ-автора Dr Paul Kinsler е развил идея за проект използващ изработени по поръчка оптични фибри, които биха позволили на изследователите да използват покривалото на събития в обработването на сигнали и изчислителната техника. Даден информационен канал например може да бъде прекъснат за да изпълни приоритетна калкулация в паралелен канал по време на операциятата на скриване. След това, информацията ще бъде достъпна на външни части от веригата, въпреки, че оригиналния канал ще е обработил информацията непрекъснато.
Alberto Favaro, който също работи по проекта обяснява: „Представете си компютърна информация движеща се надолу по канала като магистрала пълна с коли. Искате да имате пешеходец, който да я пресече без да прекъсва трафика. Следователно ще забавите трафика, които още не са стигнали мястото на пресичане, и усилвате скоростта на колите, които вече са преминали тази точка, което всъщност създава празнина, през която да мине пешеходеца. В същото време наблюдател отстрани ще вижда непрекъснат поток от трафик.” Една идея, която е изникнала по време на изчисленията им е била да ускорят предаваната информация без да нарушават законите на относителността. Favaro е разрешил този проблем, като е изработил ‘умен’ материал, чийто свойства варират едновременно в пространството и времето, позволявайки да се формира покривалото.
"Ние сме сигурни, че много други възможности се отварят с представянето на идеята за пространство-времево покривало,” казва McCall, "но тъй като то е само теоретично към момента, имаме още много работа да изчистим детайлите по предложените приложения.”
Метаматериалите са една увеличаваща се област на науката, с много големи области за потенциално приложение, като отбрана, сигурност, медицина, трансфер на данни и изчислителна техника. Много обикновени домакински уреди, които работят използвайки електромагнитни полета могат да се направят да работят по-евтино или да работят с по-високи скорости. Метаматериалите също могат да се използват за контрол над други типове вълни, освен светлинните, като например звукови или водни вълни, като по този начин ще отворят възможности за приложения свързани с бреговите инсталации или дори строежа на сгради, които ще издържат на земетръсните вълни.
Източник: ScienceDaily (http://www.sciencedaily.com/releases/2010/11/101115210937.htm)
-
Какво представляват тези Метаматериали?
-
Metamaterials (http://en.wikipedia.org/wiki/Metamaterials)
-
Изненадваща връзка между странни квантови феномени: Принципът на несигурност на Хайзенберг поставя граници на „призрачното взаимодействие от разстояние” на Айнщайн
(http://www.sciencedaily.com/images/2010/11/101118141541.jpg)
Ново изследване показва, че квантовата не-локалност, която Айнщайн нарекъл "призрачно действие от разстояние", всъщност е ограничена от принципът на несигурност на Хайзенберг. (Credit: iStockphoto) | ScienceDaily (Nov. 19, 2010) — Изследователи са разкрили фундаментална връзка между две определящи свойства в квантовата физика. Резултатът е разгласен като драматичен пробив в базовото ни разбиране на квантовата механика и предоставя нови улики на изследователите за разбирането на основите на квантовата теория. Резултата се отнася до въпроса защо квантовото поведение е така странно – а не повече от това.
Stephanie Wehner от Singapore's Centre for Quantum Technologies и National University of Singapore и Jonathan Oppenheim от United Kingdom's University of Cambridge са публикували работата си в последното издание на списание Science.
Странното поведение на квантовите частици, като атоми, електрони и фотони, е озадачавало учените близо век. Алберт Айнщайн е бил сред тези, които мислели квантовият свят за толкова странен, че най-вероятно квантовата теория би трябвало да е грешна, но експериментите потвърдиха предвижданията на теорията.
Един от странните аспекти на квантовата теория, е че е невъзможно да се знаят определени неща едновременно, също като кинетичната енергия и позицията на дадена частица. Знанието за едно от тези свойства влияе на точността, с която можем да научим за другата. Това е познато като „принципа на несигурност на Хайзенберг”.
Друг странен аспект е квантовият феномен на не-локалността, който произлиза от по-добре познатия феномен на вплитането/свързаността. Когато две квантови частици са свързани, те могат да изпълняват действия, все едно се координират една с друга по начини противоречащи на класическата интуиция за физическо разделени частици. |
Преди това, изследователите са третирали не-локалността и несигурността като два отделни феномена. Сега Wehner и Oppenheim показаха, че те са свързани по сложен начин. Още повече, те показват, че тази връзка е количествена и са открили уравнение, което показва, че „количеството” не-локалност е определено от принципа на несигурността.
"Това е изненадваща и може би иронична чудатост," казва Oppenheim, колега от Royal Society University от Department of Applied Mathematics & Theoretical Physics в университета в Кеймбридж. Айнщайн и колегите му са открили не-локалността докато са търсили начин да разклатят основите на принципа на несигурността. "Сега принципа на несигурността изглежда отвръща на удара."
Не-локалността определя колко добре две отдалечени частици могат да координират действията си без да изпращат информация една на друга. Физиците вярват, че дори в квантовата механика, информацията не може да пътува по-бързо от светлината. Обаче, се оказва, че квантовата механика позволява на две частици да се координират много по-добре отколкото е възможно при законите на класическата физика. В действителност, техните действия могат да бъдат координирани по начин, който почти изглежда, че все едно те могат да говорят. Айнщайн е нарекъл този феномен „призрачно взаимодействие от разстояние.”
Квантовата не-локалност обаче, може да бъде по призрачна отколкото всъщност е. Имаме теории, които позволяват отдалечени частици да координират действията си, по-добре отколкото природата позволява, като все пак не позволяват на информацията да пътува по-бързо от светлината. Природата може да бъде по-странна, но изглежда, че не е – квантовата теория изглежда налага някаква допълнителна граница на странността.
"Квантовата теория е доста странна, но не е толкова странна, колкото би могла да бъде. Ние наистина трябва да попитаме себе си, защо квантовата механика е така ограничена? Защо природата не позволява дори по-силна не-локалност?” казва Oppenheim.
Изненадващият резултат според Wehner Oppenheim, е че принципът на несигурността ни дава отговор. Две частици могат да координират действията си само ако нарушат принципа на несигурността, което налага стриктна граница на това, колко силна може да бъде не-локалността.
"Би било страхотно ако можехме по-добре да координираме действията си на големи разстояния, позволявайки ни да разрешим ефективно много задачи свързани с обработка на информация," казва Wehner. "Физиката, обаче би била фундаментално различна. Ако нарушим принципа на несигурността, нямаме представа как би изглеждал нашия свят."
Как изследователите са открили връзка, която е стояла толкова дълго време незабелязана? Преди да влезе в академията, Wehner е работел като ‘наемен компютърен хакер’, и сега работи в квантово информационната теория, докато Oppenheim е физик. Wehner мисли, че прилагането на техники от компютърната наука към законите на теоретичната физика е било ключът към забелязването на връзката. "Мисля, че една от важните идеи беше да се зададе въпросът като кодиращ проблем," казва Wehner. "Традиционното третиране на проблема замъглява погледа и възможността да се види връзката между двете идеи."
Wehner и Oppenheim обработват квантовия феномен така, че той да бъде познат на комппютърен хакер. Те третират не-локалността като резултат от една страна, Алис, създаваща и кодираща информация и втора страна, Боб, получаваща информация от кодирането. Колко добре Алис и Боб ще кодират и получават информация зависи от несигурността. В някои ситуации, те са открили, че трето свойство, познато като „насочване” се появява в цялата картинка.
Wehner и Oppenheim сравняват откритието си като разкриването на това, какво определя, колко лесно два играча могат да победят квантова игра на дъска (шах, табла): дъската има само 2 квадратчета, на които Алис, може да сложи 2 пула с различни цветове: зелен и розов. Тя може да сложи 2 пула с еднакви цветове или различни. Боб трябва да познае, какъв цвят е сложила Алис в първото или второто квадратче. Ако предположението е правилно, Алис и Боб печелят играта. Ясно е, че Алис и Боб биха могли да спечелят играта ако могат да говорят един с друг: Алис просто ще каже на Боб, какви цветове има на двете квадратчета. Но Боб и Алис са разположени толкова далече един от друг, че светлината – и следователно сигналът носещ информация – няма време да преодолее разстоянието между тях по време на играта.
Ако те не могат да говорят, няма да могат постоянно да печелят, но измервайки квантовите частици, те могат да спечелват играта по-често, от която и да е стратегия не разчитаща на квантовата теория. Обаче, принципът на несигурността им пречи да го правят по какъвто и по-добър начин, и определя дори колко често те губят играта.
Откритието носи дълбокия въпрос на какви принципи лежи квантовата физика. Много опити за разбирането на опорите на квантовата физика са се фокусирали върху не-локалността. Wehner мисли, че може да извлечем повече полза от изучаването на детайлите на принципа на несигурността. „Обаче, ние едвам сега одраскваме повърхнотта, разбирайки връзките с несигурността,” казва тя.
Източник: ScienceDaily (http://www.sciencedaily.com/releases/2010/11/101118141541.htm)
Още информация: Квантовата странност на Вселената ограничава сама себе си (http://www.wired.com/wiredscience/2010/11/entangled-uncertainty/)
Не-локалност (http://en.wikipedia.org/wiki/Nonlocality)
Принципът на несигурност на Хайзенберг (http://en.wikipedia.org/wiki/Uncertainty_principle)
Изследването на Wehner и Oppenheim можете да изтеглите оттук (http://www.damtp.cam.ac.uk/user/jono/articles/urvsnl-arxiv.pdf)
-
Хех! :) Много отдавна се коментира въпросното "„призрачното взаимодействие от разстояние” на Айнщайн". Наречено е явлението "АПР корелации", идва от имената на Айщайн, Подолски и Роузен. И още преди хммм... 4 години писах статия по темата.
Ето и тази част от статията:
"... През 1935 г. Трима физици - Алберт Айнщайн, Борис Подолски и Нейтън Роузен – написали прочулата се статия по един аспект от квантовата теория, който е шантав дори според квантовите стандарти. Разглеждайки предвиждането, че създадените заедно (“свързани”) и впоследствие разделени частици могат по някакъв начин да знаят какво правят останалите, тримата авторитети възразяват, че подобно свързано поведение трябва да се дължи на “локални” ефекти, вместо на някакво “призрачно действие от разстояние”. Статията била толкова добре приета, че синхронизираните квантови минали състояния започнали да се наричат АПР-корелации.
Това е един от документираните случаи, в които Айнщайн е допуснал грешка. През 1981 г. Други трима, но вече френски учени извършили поразителни демонстрации на тези корелации, довели до нова вълна от реинтерпретиране на квантовата механика. Треската стигна връхната си точка през 1997 г., когато един професор по физика от университета в Женева създаде двойка свързани фотони и ги пусна да преминат поотделно по дълги оптични нишки. Когато един от тях попадне върху огледалата на устройството и е принуден да направи случаен избор в каква посока да продължи, неговият двойник на 11 километра от него винаги действал в унисон и вземал същото решение.
В случая ключовата фраза в “в унисон”. Реакцията на близнака е била най-малко 10 000 пъти по-бърза (тестовата граница на експеримента), отколкото е необходимо да измине светлината за тези 11 километра. Как тогава единият близнак “знае” какво прави другият? Поведението на двойката по подразбиране трябвало да бъде едновременно. И наистина, квантовата теория предсказва, че свързаната частица “знае” какво прави нейният двойник и моментално действа според това “знание”, дори ако двете частици се намират в различни галактики, разделени на милиарди светлинни години помежду си.
Странно? Изключително важно? Да, и ще повече. Последствията са с такова огромно значение, че накараха някои физици да започнат трескаво търсене на спасителни изходи. През 2001г. Изследователят от NIST Дейвид Уайнлънд обяви елиминирането на една от основните критики към френския и швейцарския експеримент – че и двата са се провалили, тъй като не успели да регистрират достатъчен брой събития, което подвело експериментаторите да виждат само онези двойки, които действали в унисон. Няма място за никакви спорове. Фантастичното поведение е факт. Реалност. Но как е възможно едно материално тяло моментално да диктува на друго как трябва да действа или съществува, когато са разделени на големи или дори невъобразими разстояния? Този въпрос е затворена кутия без ключ. Малцина физици смятат, че за всичко е виновно някакво досега неизвестно взаимодействие, сила или измерение.
Това е положението. Очевидно частици и фотони (материя и енергия) предават информация през цялата вселена. Моментално. Скоростта на светлината вече не е граница. Физиците казват, че това не нарушава принципите на относителността – не можем да изпращаме информация по-бързо от светлината, тъй като пращането й се управлява от случайността и е неконтролируемо: как ще изпратите данни ако медията (независимо дали става дума за светлина или звук) “действа както си знае” и не е под ваше влияние? Тук обаче се движим по тънката граница на проблема какво точно е информация. Нещо се предава мигновено и последствията от този факт ще резонират в науката и философията през идните десетилетия. "
-
В Адигея (http://www.adygeyarsp.ru/geography/), суверенна кавказка република в състава на Руската федерация, учените са открили център на древна цивилизация (http://www.vesti.ru/doc.html?id=444828)
Тези мегалитни структури на почти пет хиляди години са по-стари от египетските пирамиди и са най-древните долмени в Кавказ. Подобни каменни "къщи" се намират на Британските острови и Испания, в Близкия Изток и Индия. Има ги в Южна Корея и Япония. Но тези са най-съвършени от техническа гледна точка и изглежда, че тук е бил центърът на неизвестна древна мегалитна цивилизация.
-
Материя и енергия предават информация през цялата вселена и явно информацията сама по себе си е запазващи се, повтарящи се , с други думи влизащи в цикли импулси. Така ако се поддават на принципа на неопределеността те нарушават повтаряемостта си и престават да бъдат информация, а са само мутации, игра на зарове.
-
НАМАЛЯВА ЛИ СКОРОСТТА НА СВЕТЛИНАТА
Голяма част от нашето рационално взаимодействие с физическата вселена се управлява, като има предвид скоростта на светлината като универсална константа,
но последните записани данни показват, че тази константа може да се променя, се свива.
Скоростта на светлината може да се счита за универсална константа за високите постижения в научната парадигма, която е властва през последните десетилетия. Тази константа представлява повратен момент в начина, по който ние разбираме физическата вселена, използваме я за изчисляване на възрастта на Вселената, за измерване на разстоянието между галактиките да се разбере тъмната материя и десетки други определения на основните предписания на физиката.
Но какво ще стане ако предполагаемият неизменен пилар се промени? Какви ще са последствията, ако се установи, че скоростта на светлината намалява?
Напоследък изглежда, че са открили доказателства, които сочат, че скоростта на светлината се забавя. Тази хипотеза е била докладвана от френски изследователи
в Университета в Нант, Ив-Анри Sanejouand, и въпреки че изложението все още остава на нивото на научните спекулации, истината е, че в последно време , редица учени изглежда го вземат под внимание.
И в случай, че получи потвърждение, ще трябва да се преосмислят някои от най-важните закони и физика (което вероятно би довело до състояние на хаос в научната мисъл), но от друга страна ще отвори нов хоризонт от възможности
Вероятно най-накрая да ни позволи да отговорим на стотици въпроси,на които до сега не сме намерили отговори.
Посредством телескоп Хъбъл беше отбелязано, че някои галактики се отдалечават от Земята със скорост, пропорционална на разстоянието, което ни отделя от тях. Традиционното обяснение е, че те са били експулсирани от разширяване на пространството и времето ос.
Но и тази хипотеза за да има смисъл изисква наличието на известната тъмна материя,
чиято парадоксална природата (ако действително съществува),никога не е била доказвана със сигурност, но ако съществува тя може да представлява 70% от Вселената.
Но ако скоростта на светлината е действително намалява, то това разстояние от галактики е просто оптичен ефект. И в този случай наличието на тъмна материя,
не би било необходимо за разбирането на това явление. Друга интересна идея между астрономическа общност съответства на това, което е известно като "Пайъниър" аномалия ".
В края на седемдесетте НАСА изпрати няколко кораба, "Пайъниър 10 и 11, за опознаването на различни планети. Тези кораби след това напуснаха нашата слънчева система.
Мисията беше успешна, защото достави много информация. Въпреки това, двата кораба показват необяснимо ускорение към слънцето, която е пропорционално на разстоянието, което ги отделя от тази звезда, а според Sanejouand, това би могло да се обясни само ако се приеме, че скоростта на светлината не е постоянна, която важи за времето .
Идеята, че скоростта на светлината е крайна и постоянно, се затвърждава през 1727 с британския астроном Джеймс Брадли, и едва през 1879,за първи път се доказва, че тази променлива скорост е: 299.949 km /секунда и (цифра близка и до актуалната стойност.)
Въпреки че първите опити за измерване на скоростта на светлината са записани по време на Възраждането, опит под ръководството на датския математик и астроном Оле Ромер, който направи приблизителна оценка на стойността на тази променлива. Сред първите десетилетия на ХVII в. и началото на двадесети век, поведението на светлината генерира противоречия между членовете на научната общност, докато най-накрая бе приета, единодушно, като универсална константа.
Още през 1905 г. Айнщайн предложил своята легендарна теория на относителността
и по този начин бяха отхвърлени от "абсолютните " концепции за време и пространство, за да прегърнат постоянството на скоростта на светлината като константа за движение независещо от източника или наблюдател. И тази декларация е била приета през 1983 г., по време на седемнадесетата
Генералната конференция по мерките и теглилките, която се проведе във Франция,
беше постановено, че: "Един метър е разстоянието на пътуването, направени от светлината във вакуум по време на интервал от време 1 / 299 792 458 секунди. " Тогава окончателно се приема,дефиницията "универсална" за скоростта на светлината, което просто означава, че тя не може да се променя.
И като се вземе предвид основната роля, която светлината играе в нашето взаимодействие с физическата вселена , ако приемем, че скоростта на светлината
не е постоянна, а изменчива.
Тогава се завръщаме обратно към първоначалния въпрос. Какво ще стане ако се установи, че светлината не е постоянна във времето, а всъщност намалява? От една страна, тази промяна е толкова малка, че първоначално няма да повлияе на ежедневието ни, но истината е, че ние ще трябва да живеем с липсата на точност
в нашият модел за измерване на времето и пространство, както и теглото и разстоянието.
Според Sanejouand намалението на скоростта на светлината съответства на 0,02 на 0,03 м / секунда годишно, което, би могло да се счита за незначителна промяна.
Незначителна за всекидневието, но би имала драстични последицив научен план.
"Постоянството на скоростта на светлината е един от основните стълбове
на съвременната физика. Така че възможността да се променя (дори и в минимални граници) има огромно влияние (макар и от теоретична гледна точка) ", заяви френският учен.
. Но извън техническите подробности използвани в тази теория, включително дали ще бъде приета или не, е факт, че тази идея ярко засилва тенденция, в която някои от най-важните закони в науката изглеждат разклатени(не забравяйте, включително и теорията, че времето е на изчезване, като нараства разбирането, че времето и пространството са само познавателни инструменти), което предполага преосмисляне на научната парадигма, и въпреки че не е ясно дали това е причина или следствие
от това явление открито между учените, изглежда безспорно, че тази промяна на изгледа се проявява не само в света на науката, но също така в духовните среди,
културните, финансовите, психологическите и т.н. ...
източник: http://www.opfocus.org/index.php?topic=story&v=8&s=4
http://blogzaserioznihora.blogspot.com/
-
Смъртоносен вихър във времето се появи над Антарктида
Изключително смущаващи новини са изтекли от гигантският континент Антарктида. Някои от учените, които се намират там са парализирани от страх поради странните сияния, които изглежда се случват и преместват без причина . Това е съпроводено с нещо, което изглежда като "портал във времето." Докладите, които тези учени изпращат в страните, от които произхождат, са били прегледани и от висшестоящите. Руски учени съобщиха за аномалии в района на езерото Восток. Това са странни аномалии и зависят от наблюдаващият.
Понякога тези видения могат да изглеждат и като филм на ужасите.
Изкуствена структура бе намерена на две мили под леда в Антарктида. През април 2001 г., една от най-големите тайни на света се разкрива: древна структура или апарати, открити чрез спътник, беше намерена под антарктическия лед. Съединените щати веднага са направили всичко възможно за покриване на тези доклади, но започват тайно разкопки, за което някои европейски страни официално протестираха. През 2002 г. цял филмов екип е изчезнал неизвестно къде завинаги, и от тогава тази тема бе заглушена.
2011
Председателят на Европейския парламент във Франция заяви, че ако правителството на САЩ е изградило някакъв обект в Антарктика, с това нарушава Северноатлантическия договор. Но ако този обект не е построен сега, то това означава, че това устройство е на възраст от 12 000 години, колкото е времето преди Антарктида да бъде покрита с лед. В друг странен случай от този регион , става дума за вихър, който позволява пътуване във времето. Американската физичка Мариан McLein даде правдиви показания, че тя и нейните колеги са наблюдавали няколко пъти сива мъгла, която преминавала като вихър над главите им. В началото те смятали, че това е полярна буря, но този вихър не се разсейвал и оставал неподвижно.
Учените направили няколко опита с метеорологични балони, в които имало вградени датчици за отчитане на времето. Пускали ги с текущата дата и винаги се връщали с друга дата от миналото. Някои изчезнали, а тези, които успели да възстановят били с друга дата: 27 януари 1965 година.
Мариан McLein съобщила това на военните и разузнавателни служби, а след това в доклада и бил пратен в Белия дом. От Военното разузнаване отговорили, че това е "времеви портал", високо магнитно поле - тунел в миналото. Тъй като това явление се генерира в близост на мястото, където под ледовете се намира един гигантски апарат, се смята, че двата случая могат да бъдат свързани. Нямаме по-детайлни новини за сега, но мислим, че в скоро време ще се знае повече. Този доклад предизвиква страх по думите на хората, които са видели това. Каква е истината за всичко това и защо хората, които се намират в базите на Антарктика използва думата страх?
Рзамишляваме върху това и смятаме, че е доста странно и е очевидно, че липсват много от данните и фактите за сега.
източник:
"el día después de mañana", es hoy
Kristen Neiling
Dirección y Producción
Agencia CPl.News ®
http://www.thecamino.com.ar/ ©
Copyright 2011
-
Ето нещо относно антиматерията -
Учени съхраниха антиматерия в продължение на около 16 минути
В Antihydrogen Laser Physics Apparatus (ALPHA) към лабораторията за физика на елементарните частици в ЦЕРН, Женева, Швейцария, успяха да съхранят антиматерия в продължение на близо 16 минути. Екипът е задържал антиводород в „магнитен капан” цели 1000 секунди, което е около 10 000 пъти по-дълго от досегашните подобни опити. През 2010 г. учените от ALPHA разработват „магнитен капан”, в който съхраняват облак от антиводород в продължение на 170 милисекунди. Сблъсъкът с остатъчните газове унищожава антиматерията или осигурява на антиатомите, достатъчно енергия да се освободят от „капана”. Тази година екипът първо охлаждат антипротоните, използвани за получаването на антиводорода, така че да понижат енергията му. Това им позволява да вкарат по-голямо количество антиматерия в „капана”, което повишава шанса нейните антиатоми да оцелеят за рекордно дълъг период от време.
http://hicomm.bg/articles/hiend/15111/%D0%A3%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE-16-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D1%83%D1%82%D0%B8/?utm_source=Newsletter%20from%2003-04.05.2011&utm_medium=email&utm_campaign=Hicomm_Newsletter
-
Изглежда, че частици пътуват по-бързо от светлината: Експериментът OPERA съобщава за аномалия във времето на пътуване на неутринота
(http://www.wired.com/images_blogs/wiredscience/2011/09/Operadetector.jpg)
ScienceDaily (Sep. 23, 2011) — Учени от експеримента OPERA, наблюдаващи лъч от неутринота от CERN на 730 км в италианската INFN Gran Sasso Laboratory, ни представят изумителни нови резултати (в семинар на CERN на 23 септ., 2011), които изглежда показват, неутринота пътуващи по-бързо от светлината.
Резултатът на OPERA е базиран на наблюдението на над 15 000 неутрино събития измерени в Gran Sasso, и изглежда показва, че неутринотата пътуват със скорост 20 части от милиона над скоростта на светлината, космическия лимит за скорост определен от природата. Предвид потенциалните импликации на този резултат, са нужни независими измервания преди ефекта да бъде потвърден или отхвърлен. Ето защо сътрудничеството OPERA е решило да отвори резултата към по-широка публика. Резултата е налице тук http://arxiv.org/list/hep-ex/new.
"Резултата е изумителен и изненадващ," казва говорителя на OPERA, Antonio Ereditato от Университета в Берн. "След много месеци изследвания и проверки, не открихме какъвто и да е инструментален ефект, който би обяснил резултата от измерването. Докато изследователите от OPERA продължават изследванията си, ние също сме отворени за независими изследвания, които биха спомогнали за пълното оценяване на природата на това наблюдение."
"Когато даден експеримент открие очевидно невероятен резултат и не може да припише резултата на грешка в изчисленията, нормалната процедура е случаят да се поднесе на обществено внимание, и точно това правят сътрудниците от OPERA, което е добра научна практика," казва директора на изследванията в CERN, Sergio Bertolucci. "Ако това измерване се потвърди, това може да промени нашите възгледи за физиката, но ние трябва да сме сигурни, че няма други по рутинни и обикновени обяснения. Това ще изисква независими измервания."
За да направят това изследване, колаборационистите в OPERA са работили заедно с експерти по метрология от CERN и други институции, целейки извършването на серии от високо прецизни измервания на разстоянието между източника и детектора, и времето на пътуване на неутринотата. Разстоянието между източника на лъча от неутринота и OPERA е измерено с несигурност от 20 сантиметра по трасе дълго 730 км. Времето на пътуване на неутринотата е установено с точност по малка от 10 наносекунди, чрез използването на сложни инструменти включващи напреднали GPS системи и атомни часовници. Времевия отговор на всички елементи от линията на CNGS лъча и OPERA детектора също е бил измерен с голяма прецизност.
"Ние установихме синхронизация между CERN и Gran Sasso, която ни дава точност в рамките на наносекунди и измерихме разстоянието между двете точки с точност до 20 сантиметра," казва Dario Autiero, изследователят от CNRS, който ще даде този следобяд семинар по случая. "Въпреки, че измерванията ни имат ниско ниво на систематична несигурност и висока статистическа точност – влагайки голяма убеденост в резултатите си – ние очакваме да ги сравним с резултати от други експерименти."
"Потенциалното въздействие върху науката е твърде голямо за да привлече веднага заключения или физични интерпретации. Моята първа реакция е, че неутриното все още ни учудва с мистериите си." казва Ereditato. "Днешният семинар цели да привлече обществено внимание от по широката публика."
Експериментът OPERA беше стартиран през 2006, с главната цел да изучава рядката трансформация (осцилация) на мюонните неутринота в тау неутринота. Първото такова събитие бе наблюдавано през 2010г, доказващо уникалната способност на експеримента да засича неуловимия сигнал на тау неутринотата.
Семинарът ще бъде излъчен по http://webcast.cern.ch.
Източник: ScienceDaily (http://www.sciencedaily.com/releases/2011/09/110923084425.htm)
Оригиналната новина: CERN (http://public.web.cern.ch/public/)
Имам усещане, че в бъдеще ще се открие връзка между този феномен (ако е изчислен правилно) и/или:
- "призрачното взаимодействие" описано от Айнщайн
- струнната теория
В Интернет можете да откриете доста материали по случая. За сравнение давам информация за следното:
- Скоростта на светлината е 299 792 км/с
- Измерената скорост на потока от неутринота в експеримента е 300 006 км/с
-
Добра статия!
Според мен преоткриват неща използвани още в миналото, като вплетените по определен начин и подредба златни нишки в дрехите на тракийските царе. През средновековието само малцина са имали право да носят такива дрехи, а майсторите които имали знанието как да ги изработват се наказвали със смърт ако разкрият тайната.
Е признах те!
-
Френски учени твърдят, че животът на Земята се е зародил в Гренландия, в калните вулкани на масива Исуа, съобщи в. "Дейли мейл". Тези вулкани са изригнали преди 3,8 милиарда години и са изкарали на повърхността някои елементи, които са били от решаващо значение за образуването на биомолекули - градивните елементи на живота.
Досега се смяташе, че първите живи организми са се появили в подводни вулкани, изхвърлящи водород, метан и други газове, което е създало благоприятна среда за живот. Специалисти сега твърдят, че те са били твърде киселинни и затова търсят алтернативи.
Екипът от Института по геология в Лион изследва минерални депозити в някои от най-старите скали в света и откри, че минералът серпентинит, който е ключов за живота, се е образувал от допира на морската вода в земната кора. Те изтъкват, че средата в Гренландия е била богата на карбонати, не е била прекалено киселинна, а температурите са варирали от 100 до 300 градуса Целзий. Това е осигурило идеални условия за еволюиране на протеиновите молекули в едноклетъчни организми. Те са най-простите форми на живот, които за милиони години са се развили в многоклетъчни организми.
"Калните вулкани в Исуа са били особено благоприятна среда за поява на примитивен земен живот" - каза ръководителят на изследването Мари-Лор Пон. Тази хипотеза не променя теорията за появата на човека - съществуват доказателства, че хората са еволюирали от неандерталците в Африка преди 200 000 години и постепенно са заселили целия свят.
Източник:
http://www.novini.bg/news/29642-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BB-%D0%B2-%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F.html
-
Всичко и Нищо /Everything and Nothing/ - филм на ВВС 2011
Това е най-задълбоченото представяне за реалността, която човечеството нявга е познавало.
Всичко произлиза от нищото - и квантовият свят, и огромната Вселена, която обитаваме.
Проф. Джим Ал-Кхалили (49 г) го доказва! За съжаление на английски не намерих филма, а само това (http://www.mytvblog.org/?p=9889).
http://static.video.yandex.ru/lite/arni-dok-video/6iltro9iua.2722/ http://static.video.yandex.ru/lite/arni-dok-video/da1a3698o2.3005/
-
Мисията Кеплер на НАСА потвърди откритието на планета близнак на Земята
НАСА потвърди, че космическата мисия „Кеплер" е открила първата планета, подобна на Земята, която се намира в обитаема зона.
На повърхността на планета „Кеплер-22b" може да съществува вода в течно състояние, съобщава Риа Новости.
http://zagadkata.com/novini/177-%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%B5%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B8-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BA-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F%D1%82%D0%B0.html
-
Уфолози засякоха невидим кораб до Меркурий (http://www.kaldata.com/66404/%D0%A3%D1%84%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B7%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D1%81%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D1%85%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D0%BC-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B1-%D0%B4%D0%BE-%D0%9C%D0%B5%D1%80%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B9.html)
В първия ден от декември сонда на NASA засне вълна от заредени с електромагнитна енергия частици, които изригнаха от Слънцето и връхлетяха върху планетата Меркурий. Апаратът STEREO изпрати снимките от събитието до учените на Земята, които публикуваха някои от тях за обществено ползване. Явлението привлече вниманието на уфолози, които твърдят, че са видели маскиран космически кораб с огромни размери, който е паркиран до Меркурий, предаде Space.com.
На снимките от STEREO се вижда, че плазмата, която залива планетата сякаш се разсейва от някакъв невидим обект. Снимките подсказват, че маскираният обект вероятно има цилиндрични краища с някакво удебеление в средната си част.
Според siniXster (http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=6X96xI1gLdQ) (YouTube потребител) няма никакво друго логично обяснение на явлението, което е запечатано от космическата сонда на NASA, освен предположението, че до Меркурий има голям маскиран обект, който е останал скрит за нашите очи, докато не е бил залят със слънчева плазма, заредена с енергия.
Обяснението на учените е стандартно. Според тях става въпрос за дефект в изображенията от телескопа, заснел явлението, а невидимият обект не е извънземен кораб, паркиран до Меркурий, ами показва къде се е намирала планетата предния ден.
-
На Венера имало живи същества?
На снимка от 80-те години на миналия век, направена на Венера от руски сонди, се виждат движещи се обекти, които е възможно да имат свойствата на живи същества. Това съобщава Леонид Ксанфомалити от Института по космически изследвания към Руската академия на науките. "Откритите появяващи се, променящи се или изчезващи обекти с размери от 10 сантиметра до половин метър е трудно да бъдат обяснени със случайна поява на снимките поради шум", коментира ученият.
Леонид Ксанфомалити пояснява, че тласък за нов опит за анализ на данните от предишните мисии на Венера е дало откриването на множество екзопланети, чиито характеристики и условия отговарят на тези на втората планета от Слънчевата система. Специалистът обръща специално внимание на снимки, заснети от "Венера-13" и "Венера-14". Особено впечатляващи са фотографии от 1 март 1982 г., изпращани в продължение на два часа и шест минути. На тях се виждат няколко обекта, които се появяват и изчезват на серия последователни фотоси. Един от обектите доста прилича на скорпион. Може да го видите на снимката, която, както може да се очаква, не е с много добро качество.
(http://img7.imageshack.us/img7/9128/302549300x0.th.jpg) (http://imageshack.us/photo/my-images/7/302549300x0.jpg/)
Източник - data.bg
-
Съобщението все още е дискусионно и анализите в Русия продължават.
По-подробно прочетете тук (http://nepoznato.energetika-bg.com/2012/01/veroyatno-sa-zasneti-zhivi-sashtestva-na-venera/) и тук (http://ria.ru/science/20120120/544264872.html).
-
Стивън Хокинг: Съществуват много вселени (http://novinar.bg/news/stivan-hoking-sashtestvuvat-mnogo-vseleni_MzgyNTs2MA==.html)
Известният американски физик Стивън Хокинг защити идеята, че съществува повече от една вселена.
В последната си книга „Великият дизайн (http://www.helikon.bg/books/28/162468_velikiiat-dizajn.html)”, която вече е на българския пазар от изд. „Бард (http://www.bard.bg/forthcoming/?BookID=1464)”,
Хокинг описва нова „Теория на всичко”, наречена М-теорията. Физикът смята, че уповаването на здравия разум
и на това, което виждаме и чуваме, не може да ни даде цялата истина.
Хокинг обаче изключва Бог от своето описание на вселената.
Мнение на Валентин Велчев (http://kosmos-21.blogspot.com/2011/01/blog-post_22.html) , 777 (http://777.blog.bg/technology/2010/11/03/velikiiat-dizain.629133) и nauka.bg (http://nauka.bg/a/%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%BC-%D1%88%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%89%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B2%D1%8A%D0%BD-%D1%85%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%B3-%D0%B8-%D0%BB%D0%B5%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B4-%D0%BC%D0%BB%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%E2%80%9E%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B9%D0%BD)
-
Откога Хокинг е американец? Чиста проба англичанин си е.
-
Учените съставиха първата триизмерна карта на Марианската падина в Тихия океан (http://hicomm.bg/science/triizmerna-karta-na-marianskata-padina.html)
(http://i2.dir.bg/CMS/2012/02/10/a_cdo196.jpg)
Тя е дело на специалисти от университета на Нов Хемпшир. С помощта на многолъчев ехолот те открили четири големи планински хребета в падината и установили коя е най-дълбоката точка там - бездната Чалънджър. При изготвянето на картата учените направили най-прецизното измерване на дълбочината в падината, установявайки максимална дълбочина (http://hicomm.bg/hi-tech/personalna-trimestna-podvodnica-za-dylbokovodno-plavane.html) от 10 994 м (± 40 м).
Резолюцията на триизмерната карта на най-дълбокото място в океана е с 100 м на пиксел.
Инфо: Дейли Мейл (http://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-2097658/3D-images-rock-spanning-Mariana-Trench-7-miles-Pacific.html) и Яндекс (http://news.yandex.ru/yandsearch?content=photo&cl4url=www.ria.ru%2Fdiscovery%2F20120208%2F560335759.html). Видео за създаване на триместната подводница (http://youtu.be/Woa8xyoICBc)
-
Една любопитна научна новина,която нямам идея в кой раздел да я сложа!... :flag_of_truce: Дано не се повтаря....
http://vbox7.com/play:8e8adbebbe
-
Наистина интересно, но според мен няма бъдеще. Екозащитниците ще скочат в защита на дърветата.
-
Наистина интересно, но според мен няма бъдеще. Екозащитниците ще скочат в защита на дърветата.
Ама ти,сериозно ли? :nea:
Дай малко с проста математика да помислим...,за една такава пачица колко време ще е нужно да изгори примерно Амазонка... ???
Ако стане както казваш,ще изпаднем в чистосърдечен смях,ама в глобален мащаб...(може да се разрасте и галактически) :lol:
Но тази джаджа,както и много други измислени преди това,с единствената цел да са в помощ на човека,НЯМА ДА ВИДИ БЯЛ СВЯТ!!!Просто е,"конкуренцията" няма да допусне!
:---
-
Една любопитна научна новина,която нямам идея в кой раздел да я сложа!... :flag_of_truce: Дано не се повтаря....
http://vbox7.com/play:8e8adbebbe
Пффф..егати простотията,при положение,че имаме на разположение целият Космос!
Съвсем друг е въпросът за енергийните източници и разработките върху свободната безжична енергия..Ма нема да ни огрее скоро..За т'ва,ще ни пускат те такива"изобретенийца"на дърва..
-
[
Ама ти,сериозно ли? :nea:
Дай малко с проста математика да помислим...,за една такава пачица колко време ще е нужно да изгори примерно Амазонка... ???
Ами сметни примерно ако всички 7 милиарда човека почнат да използват такова зарядно на дърва, то тогава Амазонка май няма да изтрае дълго
-
Поредния пример за неправилно насочени усилия и знание!Абсолютна глупост!Инъче снощи по новините даваха за нашенец,който топлел апартамента 0.6киловата.Ако има на ти с материята,нека разяснят!
-
Поредния пример за неправилно насочени усилия и знание!Абсолютна глупост!Инъче снощи по новините даваха за нашенец,който топлел апартамента 0.6киловата.Ако има на ти с материята,нека разяснят!
Това може да се постигне и без кой знае какви върхови технологии. Един мощен инверторен климатик, изолация навсякъде -стени, тавани подове и уред за активно влагоотнемане. В противен случай ще има водопади. Климатика в кухнята работи на 350W след като загрее помещението, и ако не е много под нулата. Имам изолация.
Друг вариант е с термопомпа под земята.
Иначе торсионните технологии могат да постигнат това, за което питаш.
-
konstantin2007 Май ти си смешен,какво нормалния човек ползва като енергия от твоя фантастичен космос,че нещо не се сещам?!... :-X
kalan Ма ти сериозно ли?...Каква е вероятността това да се случи,7 милярда едновременно?Малко се излагаш,все едно мечтата на Байерн да се сбъдне,7 милярда да се тъпчат с аспирин като луди! :lol:
sidewinder Занимавам се с отоплителни инсталации...,т'ва с климатиците е за лигави изнежени човечета,дето само консумират без да му мислят много-много...ТВЪРДО СЪМ ПРОТИВ ЗА ОТОПЛЕНИЕ С КЛИМАТИК,определено има защо да мисля така(знам това-онова,учил и ползвал,ама колко знам,колко съм учил и ползвал,си е за моя сметка)! Идеята за термопома е добра,до някъде...финансовия въпрос е водещ....джаджи на пазара бол...
Съвет от парнаджията,по-добро от отопление с топлоносител вода-НЕМАААА(после е въдушното),друг въпрос е с какво ще се подгрява...Варянти има много...
Аре със здраве на всички тесни и широки разбирачи... 8)
-
Не съм казала едновремено. Голям процент от населението има мобилни, но не ги включват едновремено. Ама всички си ги зареждат. Моля те не се прави на интересен. Много добре знаеш какво имам предвид. Дадох пример. И 3 милиарда са достатъчни.
-
konstantin2007 Май ти си смешен,какво нормалния човек ползва като енергия от твоя фантастичен космос,че нещо не се сещам?!... :-X
kalan Ма ти сериозно ли?...Каква е вероятността това да се случи,7 милярда едновременно?Малко се излагаш,все едно мечтата на Байерн да се сбъдне,7 милярда да се тъпчат с аспирин като луди! :lol:
sidewinder Занимавам се с отоплителни инсталации...,т'ва с климатиците е за лигави изнежени човечета,дето само консумират без да му мислят много-много...ТВЪРДО СЪМ ПРОТИВ ЗА ОТОПЛЕНИЕ С КЛИМАТИК,определено има защо да мисля така(знам това-онова,учил и ползвал,ама колко знам,колко съм учил и ползвал,си е за моя сметка)! Идеята за термопома е добра,до някъде...финансовия въпрос е водещ....джаджи на пазара бол...
Съвет от парнаджията,по-добро от отопление с топлоносител вода-НЕМАААА(после е въдушното),друг въпрос е с какво ще се подгрява...Варянти има много...
Аре със здраве на всички тесни и широки разбирачи... 8)
Не знам дали климатика е за изнежени и лигави човечета, но на този етап това е най-оптималното решение, когато става дума за консумация на електричество. Природната газ у нас се продава много скъпо - близо 500 долара за 1000м3. В САЩ е 80 долара, в Европа е малко над 100 долара. Хайде сега ми кажи, на газ ли ще се отопляваш, но дърва или на ток.
Климатика има това предимство да изразходи 1 киловат, за който да пренесе топлина в размер на 3-4 киловата в помещението. Е, би било най-добре кондензатора на климатичната система да дърпа топлина от под земята при целогодишна температура от 15 градуса, но това става с много пари и наличие на дворно място.
-
Не съм казала едновремено. Голям процент от населението има мобилни, но не ги включват едновремено. Ама всички си ги зареждат. Моля те не се прави на интересен. Много добре знаеш какво имам предвид. Дадох пример. И 3 милиарда са достатъчни.
Добре,Мир да има...имаме различни виждания по въпроса,нали?!
Само си помисли все пак,3 милиарда в спалнята ли ще си палят печицата,за да се заредят или в гората?Мисля,че джаджата е за къмпингари,предимно!
:P
-
Климатика има това предимство да изразходи 1 киловат, за който да пренесе топлина в размер на 3-4 киловата в помещението. Е, би било най-добре кондензатора на климатичната система да дърпа топлина от под земята при целогодишна температура от 15 градуса, но това става с много пари и наличие на дворно място.
[/quote]
Електрическият котел също има сходни предимства,ама ще ме захапеш,че трябва да се кърти и куп неща да купуваш.Но комфорта е важен за човека,защо намират римски бани с подово отопление,а? :o
За термо-помпите...,е скъпо за нашия стандарт,но към нея задължително се под включва и ел.котел,това е когато се ползва само за отопление,и задължително климатична(хладилна)машина,за охлаждане през лятото(конвекторно отопление и охлаждане)!Това е цената на комфорта....и здравословното отопление! :hi:
Извод,ел.котле или каминка с водна риза(или котле)....Всеки има свободна воля да избира сам.Само не ме почвайте пак с дървата,защото кадърно направена инсталация смъква разхода до кубик,кубик и 1/2 за месец,зависи от студовете!
8)
Ако обичаш, прочети в раздел ПОМОЩ (http://forum.xnetbg.com/index.php?action=help) как и за какво се използва бутона [ЦИТАТ]
(Black Adder)
-
Невероятно видео, петната на слънцето се увеличават и намаляват, не бях виждал такова нещо, все едно има неюо отдолу което ги контролира.
http://www.flickr.com/photos/gsfc/6923748793/in/photostream (http://www.flickr.com/photos/gsfc/6923748793/in/photostream)
-
Хлабав оптичен кабел заблудил учените, че има частици по-бързи от светлината
Преди време изтече информация, че учени от CERN са наблюдавали частици, които са по-бързи от светлината. Беше съобщено, че от лаборатория в Швейцария до Италия са били изпратени пакети с неутрино, които са пристигнали с 60 наносекунди по-бързо от скоростта на светлината. При допустима грешка в изчисленията от 10 наносекунди учените стигнаха до заключение, че са опровергали теорията за относителността на Айнщайн, според която не е възможно да се пътува със скорост по-голяма от тази на светлината. В крайна сметка се оказа, че измерванията са били грешни и частиците са пътували по-бавно от първоначално установеното, съобщи Gizmodo.
Хлабава връзка в един от оптичните кабели, използвани при експеримента е в основата на грешните данни, които са отчетени от уредите. Въпросната оптична връзка е съединявала GPS система, използвана при работата и един от лабораторните компютри. Когато проблемът бил оправен учените провели отново експеримента и с разочарование установили, че частиците вече не пътуват със скорост по-голяма от тази на светлината.
Миналата година беше публикуван доклад, който показваше резултатите от три години изследвания на учени от CERN. В него бяха описани частиците, които са по-бързи от светлината, но повечето физици не повярваха на резултатите и заявиха, че трябва да става въпрос за грешка. В крайна сметка се оказа, че са били прави, а теорията на Айнщайн все още е в сила и не е опровергана.
http://www.kaldata.com/68034/%D0%A5%D0%BB%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%B2-%D0%BE%D0%BF%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D0%BB-%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D1%83%D0%B4%D0%B8%D0%BB-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%87%D0%B5-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%BF%D0%BE-%D0%B1%D1%8A%D1%80%D0%B7%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0.html
-
Хващаме асансьор до Космоса (http://www.standartnews.com/tehnologii/hvashtame_asansyor_do_kosmosa-136631.html)
Японци разработват асансьор до Космоса, идеята за който се е появила още през 1960 г.. Представители на строителна фирма в Страната на изгряващото слънце твърдят, че са създали проект за космически асансьор с височина 96 000 км, съобщава Ura-inform.com (http://ura-inform.com/neformat/2012/02/23/japontsy-delajut-lift-prjamo-v-kosmos).
Тялото ще бъде изградено от нанотръби, а кабината ще събира 30 пасажери и ще се задвижва от линеен електродвигател. Скоростта на придвижването на асансьора ще бъде 200 км/ч. За да достигне геостационарната орбита на съоръжението ще му бъдат необходими 7.5 дни. На продължението на тялото на лифта, което ще излиза на 60 км по-високо от стационарната орбита на нашата планета, ще направят още една част от конструкцията. Оттук на космическите кораби ще им бъде необходима малко допълнителна скорост, за да полетят към други планети.
Японците обещават лифта да бъде готов до 2050 г.
-
Учените от Теватрон публикуваха финалните си резултати относно изследванията върху така наречения предполагаем Хигс Бозон.
Все още няма категорично откритие, но съществуват силни индикации и улики, че такава частица съществува и е с маса около 130 пъти по-голяма от масата на протона. Що е с такава маса, не ме питайте... идея си нямам.
Кофтито при Хигс бозона, е че той не е стабилен (или както казват в Перник: "стабиуен"). Много бързо се разпада на някакви обикновени частички, които не са интересни на физиците (на некви двойки долни кварки - бел. не, че са долни и подли... както някой може да предположи, съвсем нормални са си, просто някой физик ги е кръстил така; и на некви енергични фотони - бел. нещо като братята Кличко на стероиди, или Жоро Бекъма с допинг в Локо Мездра).
Та... пустия му Хигс, много бързо се разпада (явно не му се живее на човека) и физиците докато мигнат с око ... и ... той вече се е разпаднал и са се появили ония палавници по-горе.
Това им е проблема на физиците от Теватрон и ЦЕРН, затова не могат да го засекат (с Лазера).
Хубавото, е че след 2 дни, ЦЕРН ще обявят резултатите и ше кажат, аджеба има ли такова животно или не.
Ся, малко ше ви омешам главите със статистика, ама който се чувства неук и недостатъчно интелигентен, да не чете по-долу.
Индикациите за вероятността това да е наистина Хигс бозона (от резултатите на Теватрон) са със статистическа вероятност от 2.9 сигма, което е 1 на 550 флуктуацията в данните да е статистическа грешка. 1 сигма е вероятност 66,67% резултата е да валидно откритие, 3 сигма (доколкото си спомням) беше около 99.99% (викат му още ст. отклонение).
Учените са приели границата от 5 сигма, за достатъчна за обявяване на откритие.
За сравнение, по ще ви е лесно да видите мутрата на свекърва ви/тъща ви в стадион от 100 000 човека отколкото да засечете пустиняка Хигс.
Тва е от мен засега, ако продължавате и тук да четете, значи имате още останал акъл за да изчетете статията на английски, която се намира: Ей го на тук (http://www.sciencedaily.com/releases/2012/07/120702141716.htm)
Айде до 4-ти.. и лека и доходна.
-
Съвсем човешки, първо се зарадвах, че има български учени, участници в подобни открития :) а след това се замислих за парадокса, какво реално е състоянието на науката в България и средствата, които се отделят за нея. За да могат тези учени и хора, все пак и да прилагат тези открития в "българска среда", а защо и да не ги развиват ... докато не се разбере със сигурност (все пак) дали са открили каквото търсят.
...
Каква е причината някои наричат Хигс-бозона с името божия частица?
Това название тръгва от Леон Ледерман, Нобелов лауреат по физика. Той го използва, когато започва да пише научнопопулярна книга. Идеята е проста: както ви казах, допускането е, че това Хигсово поле е навсякъде и влияе на всичко. Сякаш е като Бог. Но в частицата няма нищо свръхестествено. Това е просто название за широка публика, така че да звучи малко по-привлекателно.
А защо откриване му е толкова трудно?
Трудно е, защото, както се оказа, частицата е с доста голяма маса. За да може да я "родим", ни трябват много мощни ускорители, с които доскоро не сме разполагали. За пръв път, откакто е построен Големият адронен колайдер в CERN, ние имаме възможност да правим подобни изследвания, да проверим този масов диапазон, където и всъщност се оказа, че тя в действителност съществува.
Защо изследователите от ЦЕРН са предпазливи в твърденията си дали това е Хигс-бозон?
Тук пак ясно трябва да формулираме нещата. Без всякакво съмнение в момента имаме откритие. Наблюдаваме нова частица, която до днес не е регистрирана. В рамките на точността, с която правим тези измервания, тя съвпада с това, което ние очакваме да е Хигс-бозонът, предсказан от "Стандартния модел".
Работата е там, че има ред други модели, които прогнозират наличието на частици, които са много близки по свойства до Хигс-бозона от Стандартния модел. И все пак те са различни. И затова сега най-важният въпрос, който стои пред нас, е да дадем ясен и точен отговор дали това, което наблюдаваме, е Хигс-бозонът, предсказан в рамките на Стандартния модел. Или пък че става дума за някаква друга частица, различна от него.
Във втория случай това ще означава, че за пръв път наблюдаваме обект, който не се описва от Стандартния модел. Тоест става дума за някаква физика извън него.
...
Какво следва, ако откритата частица не е Хигс-бозон?
Сблъскваме се с един сериозен проблем и той е следният: ако човек погледне как се движат далечните галактики, при измерването на тяхното движение може да се установи, че тяхното поведение съответства на доста по-висока маса, отколкото е видима под формата на звезди.
Изводът оттук е, че очевидно съществува материя, която не излъчва и не поглъща светлина. Нейната маса може да бъде пресметната и това е около 23% от вселената. Тогава се пита от какво е съставена тази материя. Тя със сигурност не е изградена от частиците, описани в Стандартния модел.
Това е така наречената тъмна материя. Наричаме я тъмна, защото нито поглъща, нито излъчва светлина.
Вторият проблем е свързан с това, че вселената, и това ние го знаем със сигурност, се разширява с постоянно ускорение. Пита се "а защо се разширява". За да има някакво ускорение, трябва да има постоянна сила, която действа. Въпросът е каква е тази сила и откъде се взима. Това сега условно е наречено тъмна енергия. В момента не знаем отговора на този въпрос. Можем обаче да пресметнем каква част от енергията на вселената отива за това разширение. Става дума за около 73%. Сега, ако съберем 73 и 23, получаваме 96. Излиза, че Стандартният модел обхваща 4% от съдържимото във вселената и има едни 96%, зад които не знаем какво седи.
Това е и една от основните задачи на експериментите, които се правят в CERN – не само да окомплектоваме този Стандартен модел, което ще стане с откриването на Хигс-бозона, но и поне отчасти да се опитаме да отговорим на въпроса от какво се състоят останалите 96% от вселената.
Ако трябва да бъдем честни, това, което на нас ни се губи, е, че явно не разбираме структурата на пространство-времето. Това, което се опитваме да направим, е да проумеем как е устроена.
http://www.capital.bg/biznes/tehnologii_i_nauka/2012/07/06/1861270_leandur_litov_96_ot_vselenata_vse_oshte_e_neizuchena/?sp=0#storystart
-
. . . .
Учените са приели границата от 5 сигма, за достатъчна за обявяване на откритие.
. . . .
Това само в случаят с разни частици ли е или се отнася и за друго?
-
Споменават го в конкретния случай, че е 5 сигма (или стандартно отклонение). Иначе за всяко изследване си е различно. Изследванията варират в сферите от икономика до физика. Във всяка една сфера на живота.
-
Смятам, че няма и не е възможно да съществува никакъв "хигс бозон" а тези крясъци до небесата са просто начин или чалъм учените да си оправдаят невежеството. И нека попитам защищаващите тази измислица и глупост как ще обяснят съществуването на материята след като се твърди официално от най авторитетни учени при това, че "хигс бозонът" бил в основата като свързващо звено и съединяваща частица, животът и на съществуване бил много кратък и т.н. а и на всичкото отгоре изглежда, че тази частица изисква специални условия за формирането си тъй-като експериментът в същноста си го доказва и следователно при обикновенни условия не би било възможно нейното съществуване, което на всичкото отгоре е и много кратко (от порядъка на някакви си пико или фемто секунди). При всичките тези неоспорими факти (някои от, които може и да съм пропуснал) не мога да проумея как е възможно да има хора още да вярват, че учените са открили "хигс бозон", просто съм изумен? Всъщност вие може би ще разберете истината но на по късен етап в следсмъртния си живот ако осмелите и незабравите да попитате тогава когото трябва за същноста и строежа на материята.
-
:) Казусът-тема за "тъмната материя", винаги ми е бил интересен, откакто за първи път чух и прочетох за Стивън Хокинг.
Той, както и много други космолози се питат, какво е бъдещето на Вселената. За да научат съдбата на Вселената, учените трябва да открият колко тъмна материя има в нея. Веществото, което контролира движението на звездите чрез гравитацията, която упражнява върху тях. В този ред на проучвания, ето едно скорошно.
Загадката на „Тъмния мост”
Учените за първи път са получили убедително доказателство за съществуването на „мост” от тъмна материята между две натрупвания на галактики. Тази връзка може да бъде част от гигантска мрежа от тъмна материя, която според повечето учени, изгражда скелета на Вселената, съдържащ в себе си обикновенната видима материя - звезди и галактики.
За феномена тъмна материя (вещества) учените заговориха още преди десетилетия, като обърнаха внимание на въртенето на галактиките. С отдалечаването от техните центрове скороста на звездите не намалява, как при планетите от Слънчевата система. Това се обяснява само с присъствието на голяма скрита маса, разпределена по цялата плоскост на галактиката. Разказва астрофизикът от Астрономическия институт „П.К. Щернберг” към МГУ Владимир Сурдин:
- Освен обикновеното вещество има още нещо, което има гравитация. Ние го усещаме по това, че привлича звездите и планетите, но не го виждаме. Затова и се нарича „тъмно”. То не излъчва светлина и никак не се проявява, освен чрез гравитацията. Това вещество е много повече, отколкото обикновеното. Именно то в ранния период на еволюцията на Вселената е създало структурата и, на която се след това са се нанизали като мъниста на конец обикновените звезди и галактики. Ние и по-рано чувствахме наличието на тъмно вещество там, където то е много. Например, в натрупванията на галактики. Но дълго не успявахме да докажем, че това пронизва цялата Вселена.
Сгъстяването на тъмно вещество е нещо подобно на лещи - със притеглянето си те отклоняват частиците светлина, минаващи през тях от отдалечени обекти, затова наблюдаващият от Земята вижда вече изкривено изображение. Това явление учените нарекоха „гравитационно линзиране”. То помага да се открие тънък „мост” от тъмна материя.
Йорг Дитрих от Мюнхен е изследвал пространството между две натрупвания на на галактика в съзвездието Кита на 2,7 милиарда светлинни години от Земята. Промеждутъкът е изкривил изображението на 40 хиляди галактики, който са били на задния фон. По степента на изкривяване е била изчислена масата на целия промеждутък. Звездите, между галактическия газ и праха са съставили в нея не пвоече от 19%. Излиза, че останалите 81% са заети от тъмната материя: няма с какво друго да се обясни толкова силното отклонение на лъчите на светлината. На учените много е помогнало разположението на галактическите натрупвания. „Мостът” между тях е обърнат по протежение на линията на погледа на наблюдатела, за сметка на което пречупването на светлината многократно се е увеличило.
Според събеседника на „Гласът на Русия”, откритието потвърждава стандартния космически модел - общоприетата представа за развитието на Вселената, в която най-важната роля играе тъмната материя. Получено бе също и надежно доказателство за съществуването на тази материя.
http://bulgarian.ruvr.ru/2012_07_09/80825466/
Интересно ми е също, как възниква това и как се ...разпространява или "придвижва"- определено има енергия в "него/нея", но възможно ли е да се обхване, ограничи и по някакъв начин насочи? :writer:
-
Откриха портали между Земята и Слънцето
Учени откриха скрити магнитни портали между Земята и Слънцето. Изследователи от Университета в Айова обясняват, че тези зони, наречени X –точки или региони на електронно разпръскване, служат за пренасяне на магнитно заредени частици от Слънцето до нашата планета.
X-точките се отварят и затварят по няколко пъти на ден, без никой да знае кога на височина от няколко десетки хиляди километра над повърхността на Земята.
Революционното откритие тепърва ще покаже какво се крие зад X-точките – изследванията продължават. Засега може да видите графичната симулация на магнитните портали във видеото (http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=y3_vW5yrNek), подготвено от НАСА.
actualno.com (http://cosmos.actualno.com/Otkriha-portali-mejdu-Zemjata-i-Slynceto-news_393369.html) , lifeslittlemysteries.com (http://www.lifeslittlemysteries.com/2663-scientists-discover-portals-earth-sun-strange-snapshots.html)
-
Откриха подземно море в Намибия - южна Африка
В Намибия бе открито подземно море. По предварителни оценки то може да обезпечи страната с вода в течение на 400 години.
Учените смятат, че гигантският подземен източник може да окаже огромно влияние на развитието на един от най-сухите региони на Африка. С изключение на Атлантическото крайбрежие тук няма големи водоеми, реките са малко, повечето от тях пресъхват, и затова земеделието е крайно ограничено. Според откривателите, подземното море може да бъде екологично чисто, тъй като водата в него не е била докосвана в продължение на 10 000 години.
http://bulgarian.ruvr.ru/2012_07_20/82283087/ , http://news.rambler.ru/14811859/
-
Това някой следи ли го, личи че е много по-различно като данни от наскорошните публикации в темата, най интересни са пирамидите в Египет.
http://www.googleearthanomalies.com/