Когато изчезне човек, ни хрумват редица възможни причини за случилото се. Нервен срив? Самоубийство? Отвличане? Това са най-очевидните обяснения. Когато обаче голям брой хора изчезнат безследно и вкупом, обичайните предположения не важат.
Ако това се случи на сушата, а не във въздуха или в океана, звучи още по-озадачаващо. Океанът винаги е носил в себе си загадъчност и потенциал да крие доказателствата за изгубения в него живот. На сушата обаче не е точно така. Затова звучи наистина удивително, че през 1915 г. от бойното поле в района на Дарданелите, където са разположени френските сили, изчезват 250 войници и 16 офицери.
Въпреки че се славят с педантичното водене на записки, военните не успяват да хвърлят никаква светлина върху случилото се. Още повече че законите срешу дезертьорството са достатъчно строги, за да звучи невероятно мъжете да са се опитали да избягат от задълженията си. Вероятността някой (с изключение на двама-трима офицери) да е знаел френски, е много малка, а всеки заловен дезертьор най-вероятно би бил застрелян за назидание на другарите си. В допълнение изчезналите мъже са от персонала на кралското имение „Сандригам". Без съмнение службата им там е била голяма чест и едва ли биха я дискредитирали с лека ръка.
Изчезналите войници са от рота Е на Пети сухопътен батальон на Кралския Норфъкски полк. Ротата е сформирана през 1908 г. по лична молба на крал Едуард VII. Неофициално обаче войниците са известни като „сандригами". Те са се познавали добре - както заради съвместната им работа в имението, така и благодарение на факта, че са израснали в един край.
Преди избухването на войната ротата се състои от стотина пехотинци, но след началото на военните действия към нея се присъединяват още доброволци от региона. По онова време военният ранг се определя според принадлежността към социалната класа, а не според военните заслуги. Така местните благородници сформират офицерския състав. Войниците със среден ранг - подофицерите - са избирани измежду работниците с по-високи длъжности като икономи, майстори и горски, а редовите войници са общи работници и прислужници в кралското имение.
Въпреки липсата на опит мъжете са нетърпеливи да се изправят срещу врага и след кратко обучение са откарани до френските позиции, за да участват в битката при Дарданелите. При първото си сражение са ръководени от командващия офицер полковник Хорас Проктър-Бийчам, който искал ротата му да се прочуе на бойното поле.
За последен път изчезналите мъже са видени на 12 август 1915 г., само два дни след като пристигат на мястото на конфликта. Дадена им е заповед да се придвижат до позиция, държана от турците, на около 2 км по-напред. Позицията е добре защитена и се налага да атакуват посред бял ден при почти пълна липса на възможности за прикритие. Когато войската напредва достатъчно, полковник Бийчам нарежда на мъжете да нападнат бързо и енергично. Предполага се, че войниците са се изтеглили пред останалите атакуващи и така са били отрязани от тях. За последно са видени да навлизат в гора близо до турската позиция - в разхвърлян строй и забулени в дим и облаци.
Когато битката приключва, става ясно, че всичките 250 човека липсват. Въпреки умопомрачителния брой жертви през Първата световна война необичайно е да не остане дори един оцелял. Направени са запитвания дали някои от тях не са държани във военнопленнически лагери, но се доказва, че не е така. Тогава как такава голяма група хора буквално потъва в облак дим?
Възможно ли е причината за изчезването на батальона да се крие в сферата на паранормалното? През 1965 г., на петдесетгодишнината от съдбоносния десант при Галиполи, бившият новозеландски сапьор Фредерик Райхард твърди, че е станал свидетел на странно събитие, което може да обясни какво се е случило. Разказът му е подкрепен от още трима ветерани, които твърдят, че на бойното поле е станало нещо необикновено.
Според Райхард той и другарите му видели с очите си героичния щурм на сандригамите в гората. Пред тях имало чудновата формация от осем елипсовидни облака, които се реели ниско над земята. Войниците били видени да влизат в облаците, но така и не излезли от тях. Райхард твърди, че след около час облаците се издигнали в небето и след тях не останала нито следа от Норфъкския батальон.
Дали това обяснение има нещо общо с действителността е въпрос на хипотези. Може би някои биха допуснали намеса свише. Това било първото сражение на батальона и никой от войниците все още не бил пострадал в касапницата. Може би са били отнесени в небесата, преди да бъдат опетнени от ужасите на войната.
Други разглеждат историята с облаците като доказателство за отвличане от извънземни. Това, изглежда, се връзва и с някои от описанията, давани при изчезването на кораби и самолети, тъй като те често се изгубват в облачно небе. От друга страна обаче, не бива да се забравя, че тежките облаци са знак за лоши метеорологични условия, които могат да обяснят изчезванията.
Според трето предположение видените облаци на бойното поле изобщо не се дължали на атмосферните условия, а били гъст дим, отделен при интензивния огън и бомбардировката на бойното поле. Предвид това войниците въобще не са изчезнали, а просто са били убити. Но това изглежда невероятно, защото при много малко военни сражения няма нито един оцелял.
Една четвърта и окончателна версия, поддържана от много историци, е най-вероятното обяснение, макар че може би това се дължи на факта, че те не желаят да подкрепят някоя от другите, по-необичайни теории. Изказаното предположение е свързано с жестоката репутация на турските противници на батальона, които са известни с това, че не взимат пленници. В случаите, при които те все пак отвеждат войници в плен, то е за много кратък период, след което ги екзекутират наведнъж. В подкрепа на тази теория е големият брой тела, които са открити заровени под бойното поле през следващите няколко години, всичките със следи от изстрел в главата. Възможно ли е чудноватото изчезване на всички тези мъже да бъде приписано просто на едно масово убийство?
Историята свидетелства, че подобни престъпления са извършвани и преди на бойното поле. Напълно е възможно турците да са сметнали, че са заплашени от самата численост на пленниците, и заради собствената си сигурност да са екзекутирали мъжете.
Въпреки че изчезването на тези мъже е забулено в мистерия, това, разбира се, не е единственият случай на изчезване по време на бойни действия. При такава масова касапница из бойните полета на Европа хиляди мъже остават в неизвестност, тъй като телата им са обезобразени до неразпознаваемост.
Различното в случая е това, че всичките тези мъже изчезват едновременно и за тях не се чува нищо никога повече. Това е загадка, която озадачава няколко поколения историци и без съмнение ще остане отворена, докато не бъдат открити ключови доказателства
