V
-- Но нали учението беше толкова ясно и достъпно, -- запитал Вулзевул, все още не можещ да повярва, че слугите му са свършили това, което той не се сетил да направи, -- че беше невъзможно да се преправи. "Постъпвай с другите така, както искаш и те да постъпват с теб". Какво може да бъде променено тук?
-- А за това те, по моя съвет, използваха най-различни способи. -- отговорил дявола с пелеринката -- Хората имат приказка за това, как добрия вълшебник, спасявайки човека от злото, го превръща в пшеничено зърно и как злия вълшебник се превърнал в петел, и вече щял да клъвне зърното, когато добрия вълшебник изсипал отгоре му крина с зърна. Злият вълшебник не можел да изяде всичките зърна и да намери това, което му било нужно. Те това и направили, учението на този, който учел да не се прави на хората това, което не искаш те да правят на теб, по моя съвет, те признали за свещени закони на Бога 49 книги и в тези книги обявили всяка дума за произнесена от Бог. Те изсипали на простата и разбираема истина, огромна камара мними свещени истини, и станало невъзможно да не бъдат приети всичките, нито можело да бъде намерена тази, която била необходима на хората. Това е първия способ. Втория способ, който са използвали с успех повече от хиляда години, е че те просто са убивали, изгаряли всички ония, които са се опитвали да открият истината. Сега този способ излиза от употреба, но те не го изоставят, и макар да не изгарят хората, опитващи се да открият истината, но ги клеветят така, че отравят живота им и са много редки случаите, когато са смеели да ги разобличат. Това е втория способ. Третия способ е - те направо представят истината такава, каквато им е нужна, дори противоположна на това, което е в светото писание, нали църквата се е обявила за непогрешима, и оставят своите ученици сами да се измъкват както искат и умеят от тези противоречия. Така например, казано е в писанията: "един е вашия учител Христос и отец не наричайте никого на земята, защото един е вашия Отец, който е на небесата и не се наричайте наставници, защото един е вашия наставник - Христос", а те казват: "ние сме единствените отци и само ние сме наставници на хората". Казано е: "ако искаш да се молиш, моли се сам, тайно и Бог ще те чуе", а те учат, че трябва да се молиш в храмове, всички заедно, с песни и музика. Или казано е в писанието: "не се заклевай никога", а те учат, че трябва да се кълнем в безпрекословното подчинение на властите, каквото и да поискат тези власти. Или казано е: "не убивай", а те учат, че може и трябва да се убива на война и по присъда. Или още е казано: "моето учение е дух и живот, хранете се с него като с хляб". А те учат, че ако натопиш хляб във вино и кажеш над тези парченца няколко думи, то хляба става тяло, а виното - кръв, и че да ядеш този хляб и да пиеш това вино било много полезно за спасението на душата. Хората вярват в това и усърдно ядат тази чорбица и след това попадайки при нас, се учудват много, че чорбицата не им е помогнала, -- завършил дявола с пелеринката, извъртял очи и се ухилил до уши.
-- Това е много хубаво, -- казал Вулзевул и се усмихнал. А всички дяволи избухнали в гръмогласен смях.
VI
-- Нима при вас е както по-рано - пълно с блудници, разбойници, убийци? -- вече весело запитал Вулзевул.
Дяволите също развеселени, заговорили едновременно един през друг, в желанието си да се изтъкнат пред Вулзевул.
-- Не както по-рано, много повече от преди, -- крещял един.
-- Блудните не се събират в предишните отделения, -- пищял други.
-- Разбойниците са по-жестоки от предишните, -- се провиквал трети.
-- Не успяваме да приготвим топливо за убийците, -- ревял четвърти.
-- Не говорете едновременно. Нека да отговаря само този, когото питам. Който завежда блудството, да излезе и да разкаже, какво прави сега с учениците на този, който забрани да се ползват жените и казал, че не трябва да се гледа на жените с похот. Кой завежда блудството?
-- Аз, -- отговорил, тътрейки се напред, по задните си части, за да е по-близо до Вулзевул, черно-червеникав, жено подобен дявол с подпухнало лице и олигавена, непрестанно дъвчеща уста. Той изпълзял още напред, приседнал на пети, наклонил на една страна глава, прекарал между краката опашка си, завършваща с кичур, и по махвайки с нея, започнал песенна интонация:
-- Продължаваме по стария метод, въведен от теб, нашия баща и повелител, още преди рая, предал в наша власт целия човешки род, а освен това и по нов църковен метод. По новия църковен метод ние действаме така: ние уверяваме хората, че истинския брак не се състои в това, в което действително се състои, в съединяването на мъжа и жената, а в това да се накипрят в най-хубавите си дрехи, да отидат в голямо специално за това здание, да сложат на главите си специално приготвени шапки и под звуците на разни песни да обиколят три пъти малка масичка. Ние внушаваме на хората, че само това е истинския брак. И хората, повярвали в това, смятат, че всяко, извън тези условия, съединение на мъжа и жената е просто едно с нищо не задължаващо удоволствие или удовлетворяването на хигиенни нужди, и поради това се отдават без задръжки на това удоволствие.
Жено подобния дявол наклони подпухналата си глава на другата страна и замълчал, като в очакване реакцията на Вулзевул. Вулзевул кимнал в знак на одобрение и жено подобния продължи така:
-- С този способ, при това без да изоставяме предишния, употребяван още в рая, способа на забранения плод и любопитството, -- продължил той, очевидно желаейки да се подмаже на Вулзевул, -- ние постигаме много добри успехи. Въобразявайки си, че могат да си устроят честен църковен брак и след съединяването с много жени, хората сменят стотици жени и така свикват с разпуснатия живот, че продължават да правят същото и след църковния брак. Ако им се сторят по някаква причина неудобни, някои от изискванията на църковния брак, то те устройват второ обикаляне на малката масичка и обявяват първото за недействително.
Жено подобния дявол избърса олигавената си уста с края на опашката си, наклони главата си на другата страна и мълчаливо зазяпа Вулзевул.
VII
-- Просто и хубаво, -- казал Вулзевул. -- Одобрявам. Кой завежда разбойниците?
-- Аз, -- отговорил, пристъпвайки напред, едър дявол с големи криви рога, с засукани нагоре мустаци и огромни кривоноги лапи. Този дявол излезе още напред и с военен замах сучейки мустаци едновременно с двете си лапи, зачака въпроса.
-- Този, който разруши ада, -- каза Вулзевул, -- учеше хората да живея като птиците небесни, наредил да не се отказва на просещия, на желаещия риза, да му се дава и горната дреха и казал, че за да се спаси човек, трябва да раздаде богатството си. Как успявате да подлъжете хора към грабежи, които са чували това?
-- Ние правим това, -- казал дяволът с мустаците, величествено вирвайки глава, -- точно така, както го правеше нашия баща и повелител, при избирането на Саул за цар. По същия начин, както беше внушено тогава, ние внушаваме на хората, че вместо да престанат да се грабя един друг, им е по-изгодно да се оставят да бъдат ограбвани от един човек, предоставяйки му власт над всички. Новото в нашия способ е, че за да се утвърди правото на грабеж за този човек, ние вкарваме този човек в храм, поставяме му специална шапка, слагаме го на високо кресло, даваме в ръцете му пръчка и кълбо, мажем го с постно масло и в името на Бога и неговия син, провъзгласява ме този намазан с масло човек, за свещен. Така че, грабежа извършван от тази особа, също се смята за свещен, и вече с нищо не може да бъде ограничен. И свещените особи, и помощниците им, и помощниците на техните помощници - всички, без да престават, спокойно и безопасно грабят народа. При това налагат обикновено, такива закони и порядки, че дори без помазване малцинството от безделници винаги може безнаказано да граби трудовото мнозинство. Така в последно време в някои държави, грабежът продължава и без помазаници, също така, както и там, където ги има. Както виждаш, бащице наш и повелителю, в самата си същност, способът използван от нас, си е стария способ. Новото в него е само това, че ние го направихме по-общ, по-скрит, по-разпространен в пространството и времето и по-неразрушим. По-общ го направихме с това, че преди всичко хората се подчиняват по своя воля на на този, когото са избрали, ние направихме така, че вече, независимо от своето желание, се подчиняват не на този, когото избират, а на който падне. По-скрит направихме този способ с това, че въведохме особени бирници и действителните грабители не се виждат. По-разпространен в пространството е с това, че така наречените християнски народи, не се задоволяват само с ограбването на своите, а и под най-различни предлози, най-вече под предлог за разпространение на християнството, грабят всички чужди народи, от които има какво да се граби. По време новия способ е по-разпространен отколкото преди, благодарение на въвеждането на заемите, обществени и държавни: сега ограбват не само родените, а и бъдещите поколения. Направихме по-траен този способ с това, че главните грабители вече са смятани за особено свещени, и хората не се решават да им противодействат. Само главния грабител да успее да се помаже с масло и може спокойно да граби всеки, когото и колкото си пожелае. Така, преди време в Русия, заради експеримента, слагах на трона най-отвратителни жени, глупави, неграмотни и разпуснати и по техните си закони нямащи никакви права. Последната не само е разпусната, но е и престъпница, убила е мъжа си и законния наследник. И хората, само за това, че е била помазана, не и изтръгнали ноздрите и не я били с камшик, както правели с всички мъжеубийци, а в продължение на 30 години й се покорявали робски, предоставяйки на нея и на безчислените й любовници, да граби не само тяхното имущество, но и свободата на хората. Така че в днешно време явните грабежи, т.е., отнемането на портфейла, на коня, на дрехите със сила, са едва ли една милионна част от тези всички законни грабежи, които се извършват постоянно от хората, които имат възможност да го правят. В днешно време грабежите са ненаказуеми, скрити и изобщо готовността за грабежи се разраснала толкова много, че главната цел в живота на почти всички хора е грабежа, и се ограничава единствено от борбата на разбойниците по между им.
VIII
-- Какво пък, това е хубаво, -- казал Вулзевул. -- А убийствата? Кой завежда убийствата?
-- Аз, -- отговори, излизайки от тълпата, кървавочервен дявол със стърчащи от устата бивни, с остри рога и насочена нагоре дебела неподвижна опашка.
-- Как караш да стават убийци учениците на този, който е казал: "не отговаряй на злото със зло, обичай враговете си"? Как правиш убийци от такива хора?
-- Правим това и по стария способ, -- отговарял червения дявол с оглушително трещящ глас, -- възбуждайки в хората користта, невъздържаността, ненавистта, отмъстителността, гордостта. И както по-рано, по стария способ, внушаваме на учителите на хората, че най-доброто средство да бъдат отучени хората от убийството е убийците да бъдат публично убивани. Този способ не ни дава толкова много убийци, колкото ги приготвя за нас. По-голямо количество ни е давало и дава новото учение за непогрешимостта на църквата, за християнския брак и за християнското равенство. Учението за непогрешимостта на църквата в миналото ни даваше най-голямото количество убийци. Хората, смятащи себе си за членове на непогрешима църква, са обявили за престъпление ученията различни от тези на църквата, и са смятали за угодни на Бога убийствата на хора проповядващи различни учения. И те убивали цели селища, убили и изгорили стотици хиляди хора. При това смешното е, че тези, които са убивали и горили хората, започнали да разбират истинското учение, смятали тези най-опасни за вас хора, за ваши слуги, т.е. слуги на дявола. А самите палачи са действително наши покорни слуги, се смятали за покорни изпълнители на волята Божия. Така беше някога. В днешно време, голямо количество убийци дава учението за християнския брак и за равенството. Учението за брака ни дава, първо, убиването един друг на съпрузите и майки децата си. Мъже и жени се избиват един други, когато им се сторят притеснителни някои от изискванията на закона и обичая на църковния брак. Майки убиват децата си, когато те са резултат, който не се признава от брака. Такива убийства се извършват постоянно и равномерно. Убийствата, предизвикани от християнското учение за равенството, се извършват периодически, но когато се извършват са в много големи количества. По това учение на хората се внушава, че всички са равни пред закона. Ограбваните хора виждат, че това не е истина. Те виждат, че равенството пред закона не пречи на разбойниците да ги ограбват, търпението им периодически се изчерпва и те нападат разбойниците. И тогава започват взаимни убийства, които понякога достигат до десетки хиляди.
IX
-- Убийства по време на война? Как докарвате до тях учениците на този, който призна всички хора за синове на един Баща и е наредил да се обичат враговете?
Червения дявол показал всичките си зъби, изпуснал от устата си струя огън и дим и радостно се ударил по гърба с дебелата си опашка.
-- А това е много лесно: внушаваме на всеки народ, че е най-добрия на света. "Deutschland ueber alles" (Германия над всичко), Франция, Англия, Русия е най-висшата, и затова трябва да властва над всичките други народи. А тъй като внушаваме на всички народи едно и също, те постоянно се чувстват застрашени от своите съседи, постоянно се готвят за защита и се озлобяват един на друг, колкото повече се готвят за защита. Така че всички хора, приели учението на този, който ни нарече убийци, са заети постоянно с приготовления за убийства и със самите убийства.
-- Какво пък, това е остроумно, -- казал Вулзевул след кратко мълчание. -- Но как не заблудените учени хора не са забелязали, че църквата е покварила учението, и не са го възстановили?
-- А те не могат да направят това, -- заяви със самоуверен глас, изпълзявайки напред, матово черен дявол с мантия, с плоско полегато чело, без мускулни крайници и големи разперени уши.
-- Защо? -- строго запита Вулзевул, раздразнен от самоуверения тон на дявола с мантията.
Без да се смущава от тона на Вулзевул, дявола с мантията, приклекна без да бърза, не както другите на пети, а седна по източен маниер, кръстосвайки без мускулните си крака, и започнал да говори без да засича, с тих равномерен глас.
-- Те не могат да направят това, защото аз постоянно им отвличам вниманието от това, което могат и им необходимо да знаят, и го насочвам върху това, което не им е нужно да знаят и което никога няма да узнаят.
-- Как постигна това?
-- Правил съм го и го правя различно във времето, -- отговорил дявола с мантията. -- Някога внушавах на хората, че най-важното за тях е - да знаят подробности за отношенията между лицата в Троицата, за произхода на Христос, за неговата същност, за свойствата на Бога и т.н. И тези разсъждения така ги увличаха, че те въобще не се замисляха как да живеят. А тъй като те не се замисляха за живота, не им беше нужно да знаят, какво е казал учителя им за живота.
По-късно, когато те съвсем се объркаха в разсъждения, когато престанаха да разбират това, за което говорят, аз внушавах на едните, че най-важното за тях е да изучават и да разясняват това, което е написал човек на име Аристотел, живял преди хиляди години в Гърция; на други внушавах, че най-важното за тях е да намерят камъка, с помощта на който може да се прави злато, и елексир с помощта на който могат да се лекуват всички болести и да се прави човека безсмъртен. И най-учените и най-умните от тях насочиха своите усилия в тези направления.
На тия, които не се интересуваха от тези въпроси, внуших, че най-важното е да знаят: Дали Земята се върти около Слънцето или Слънцето около Земята? И когато разбраха, че Земята се върти, а не Слънцето, от радост се захванаха да определят, колко милиона версти има от Слънцето до Земята и до сега изчисляват разстоянието от звездите, макар и да знаят, че тези разстояния са безкрайни, а самите звезди също са безброй и тези знания са ненужни. Освен това им внуших, че им е много необходимо и важно да знаят, откъде са произлезли всички животни, всички червеи, всички растения, всички безкрайно малки същества. И макар тези знания също да са им излишни, и е напълно ясно, че това не може да се установи точно, защото животните са прекалено много, както и звездите, те хвърлят на тези и други подобни, всичките си умствени сили и много са удивени от факта, че колкото повече постигат от тези знания, които са им ненужни, толкова повече остава неизследваното. И макар да е очевидно, че в хода на изследванията, областта на това, което им се е удало изучат, става все по-широка и по-широка, предметите за изследване са все по-сложни и по-сложни, а като резултат получените знания стават все по-малко и по-малко приложими в живота. Това не ги смущава изобщо и те са напълно уверени във важността на своите занимания, продължават да изследват, да проповядват, да пишат, печатат и превеждат от един на друг език, всичките свои, в по-голямата си част негодни за нищо изследвания, а ако понякога се получи нещо полезно, то ще е полезно само за богатото малцинство, и ще е напълно безполезно за бедняшкото мнозинство.
За да не се досетят никога, че единственото, което им е нужно, е приемането на законите на живота, които са посочени в учението на Христос, аз им внушавам, че те не могат да знаят законите на духовния живот, и че всяко религиозно учение, в това число и учението на Христос, са заблуждение и суеверие, и че за да разберат как трябва да живеят, е достатъчно да се обърнат към измислената от мен наука социология, смисълът, на която е изследването, колко глупаво са живели хората преди. И вместо по учението на Христос, да се постараят да живеят по-добре, те мислят, че трябва да изучават живота на отминалите поколения и на тази база да формулират общи закони за живота, а за да живеят добре е достатъчно да се съобразяват в живота си с тези измислени от тях закони.
За да повярват още повече в тяхната само заблуда, аз им внушавам нещо подобно на учението на църквата, а именно: съществува приемственост на знанията, наречена наука, и че твърденията на тази наука са също така непогрешими, както и твърденията на църквата.
А щом, тези, които се смятат за дейци на науката, се убедят в своята непогрешимост, те естествено провъзгласяват за неподлежащи на съмнение истините, които не само са ненужни, но често са нелепи глупости, от които те не могат да се отрекат, след като веднъж са ги произнесли. Ето защо смятам, че докато мога да им внушавам уважение и пристрастност към тази наука, която съм измислил за тях, те никога няма да разберат това учение, което за малко не ни погуби.