Преди дни бяха оповестени окончателните резултати от експеримент по изкуствено създаване на гении, провеждан в САЩ в продължение на 25 години. Експериментът завърши с пълен провал – от 200 деца (създадени чрез изкуствено оплождане) на изключително надарени в различни области личности – всички те лауреати на Нобелова награда, само един е показал способности, които могат да се определят като повече от средните, но пък той ги “пропилял” някъде между виното, наркотиците и безделието, твърди изданието “Новая газета”.
През 1980 г. със статия във в. Los Angeles Times започва един от последните засега големи опити на науката да създаде свръхчовек. С подкрепата на много спонсори генетикът Робърт Греъм слага началото на мащабния проект. Доста бързо учените успяват да съберат от донори-някои от най-известните в научните среди личности сперма, с която по изкуствен път са заченати техни потомци. Със сигурност се знае, че един от участвалите с “материал” е нобеловият лауреат по математика Джон Неш. Почти ясно е, че и Джонас Солк – един от създателите на ваксината срещу полиомиелит е участвал в опитите.
По пътя на експеримента се оказват много трудности и на първо място неочакваното за мнозина нежелание на жените да раждат деца-бъдещи гении. Повечето евентуални майки отказвали с аргумента, че предпочитат да видят децата си здрави и красиви. Опитите по създаването на свръхгении продължават до 1999 г., когато със смъртта на Греъм изкуствените оплождания са приключени, но след раждането на над 200 деца. Единственият от тях обаче, който показал заложби, по-големи от тези за всеки “обикновен” човек бил Дорън Блейк, чието IQ било 180. На 2-годишна възраст той вече работел на компютър, а на 5 четял “Хамлет”.
Но както се оказало и това не било достатъчно. След като американски журналисти го открили в един от университетите, установили, че той има доста небрежен вид и също такова отношение към живота. След няколко години те отбелязват, че Блейк изцяло е изоставил науката и се отдал на окултизма. “Като че ли резултатите от опита доказват поговорката, че при децата на гениите природата си почива”, коментира психологът д-р Естър Клайд. Науката се е опитала да класифицира гениалността и е отделила няколко вида.
Най-любопитните от тях са свързани с две тежки заболявания – подаграта и шизофренията. Учени са установили, че в семействата, където се среща подагра, чисто статистически процентът на деца с повишени умствени способности е по-голям от средния. В такова семейство се смята, че е израснал Исак Нютон.
Колкото до шизофренията, специалистите и досега спорят как точно тя се отразява на гените. Някои са склонни да я класифицират като психично заболяване, което с времето може да се трансформира в дълбоко душевно разстройство. Към този тип хора те отнасят Чарлз Дарвин. А ако на някои имената на Нютон и Дарвин звучат твърде исторически, нека си спомнят филма “Прекрасен ум”, отразяващ доста правдиво живота на несъмнено гениалния математик и шизофреник Джон Неш. zdrave.bg
те на тези които им трябват гении знаят как да си ги напраят и не оставят тази работа на случайността. Много по-лесно е да го проектираш чрез комбинация на гени отколкото да се надяваш че от 2 умни човека ще излезе още по-умен..
