"Не вярвам скоро в управлението на страната да влезе сериозна политическа сила, която да има волята да реши докрай проблема с разкриването на агентите на бившата Държавна сигурност", заяви пред "Монитор" Методи Андреев, ексшеф на Комисията за достъп до документите на ДС. Според него е напълно възможно архивите да бъдат унищожени. Публично такива гласове се чуха още с влизането на Сакскобургготски във властта през 2001 г.
За първи път такова твърдение излиза от устата на десен политик, бивш депутат от ОДС в 39-ото НС и един от авторите на изменението на Закона за достъп до тайните архиви на комунистическите секретни служби от времето на кабинета "Костов". То идва ден след публичната лекция в София на легендарния пастор Йоахим Гаук.Бившият главен пълномощник по досиетата на ЩАЗИ гостува в София по покана на тукашното бюро на германската фондация "Конрад Аденауер", която финансира обществените мероприятия на управляващата партия на Меркел ХДС.
Огромният интерес към срещата с Гаук изненадала дори запознатия със съдбата на досиетата у нас Ралф Якш, председател на българското бюро на фондацията. Инициативата за покана на пастор Гаук в България била лично негова, както и включването от българска страна в конференцията на члена на СДС Методи Андреев и зам.-председателя на ДСБ Веселин Методиев.
За събитието били поръчани 450 апаратчета за превод. Но те не достигнали за придошлите над 600 души в хотел "Шератон".
Според Методи Андреев това е доказателство, че към темата у нас продължава да има жив интерес въпреки съмненията, че обществото е уморено от нерадикалното й решаване. "Вина носи и нашето управление, независимо от приетия закон и поправките към него". Това е и една от причините за изборната загуба на СДС през 2001, твърди Андреев.
"Един от недъзите на българския подход към проблема беше, че у нас през 1990 и по-късно нямаше развито гражданско общество. Българските граждани, за разлика от бившите жители на ГДР, не окупираха сградата, в която се помещаваше ДС, не изгониха генералите и полковниците. Те оставиха съдбата на архивите в ръцете на политиците и на кадри, зависими от принадлежността си към политическата полиция и тайните служби. Въпреки че между сини политици и комисията за досиетата на ЩАЗИ е имало сериозни контакти, германският законодателен опит в тази област не е бил приложен в България.
Така, според ексшефа на комисията по досиетата дейността на председателствания от самия него орган, е била изцяло подчинена на волята на МВР. Това е довело и до избирателното отваряне на папки на агенти и сътрудници по времето на ОДС - управлението, което предизвика отрицателни обществени реакции.
Още в миналото 39-о НС БСП, НДСВ и ДПС отказаха подкрепа за влизане в пленарна зала на законопроекта на ДСБ за поправки към Закона за защита на класифицираната информация. За втори път по-миналата седмица новото парламентарно мнозинство отхвърли предложението на хората на Костов да бъдат окончателно разсекретени документите, свързани с комунистическите тайни служби.
Този отказ е последното доказателство, че дори с инструментите на друг закон - този за класифицираната информация - на обществото няма да бъде разрешено да узнае поне онези от тайните на ДС, които са останали непрочистени от предишни години, каза още пред "Монитор" Андреев.
Списъците на агентите и служителите на ДС във властта
1. Списъкът на доносниците във Великото народно събрание, публикуван във в. "Факс" на 22 април 1991 г.
Депутати във ВНС, подписали декларации за сътрудничество с Шесто управление на Държавна сигурност:
Асен Райнов
Бойко Костов
Васил Костов
Георги Марков
Димитър Баталов
Ибрахим Татарлъ
Иван Михов (Драшков)
Йордан Кукуров
Йосиф Петров
Калин Димитров
Крум Неврокопски
Лазар Дългарски
Манол Журналов
Михаил Михайлов
Нуредин Ахмедов
Огнян Мишев
Митрополит Панкратий
Петко Огойски
Пирин Воденичаров
Стойчо Донев
Цанко Цанков
Янко Янков
Народни представители във ВНС, поемали определени ангажименти към Шесто управление:
Иван Глушков
Иван Палчев
Борян Калчев
Петър Берон
Тодор Колев
Роман Садов
Трифон Георгиев
Дончо Каракачанов
Щатни служители на Шесто управление, депутати във ВНС:
Благой Дечев
Иван Кръстев
Ибрахим Татарлъ
2. Списъкът на вътрешния министър Богомил Бонев, изнесен от 22 октомври 1997 г.
НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ
Щатни сътрудници
О.з. ген. Людмил Маринчевски
Петър Башикаров
Нещатни сътрудници
Георги Манов
Георги Колев
Любомир Божков
Тодор Костадинов
Евгени Кирилов
Георги Агафонов
Христо Иванов
Христо Смоленов
Кемал Еюп
Осман Октай
Юнал Лютфи
Ахмед Доган
ЧЛЕНОВЕ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ
Ангел Александров
Деньо Проданов
Румен Андреев
Петър Василев
3. Списъкът на комисията "Андреев", оповестен на 1 юни 2001 г.
Щатни сътрудници
Радион Попов
Бриго Аспарухов
Тодор Бояджиев
Петър Косев
Нещатни сътрудници
Венцислав Давидков
Доньо Донев
Никола Русев
Павлина Тодорова
Тома Попов
Атанас Атанасов
Красимир Маринов
Добромир Задгорски
Любомир Божков
Божидар Димитров
Евгени Кирилов
Кръстьо Петков
Веселин Алексиев
Кемал Еюп
Нурхаят Мехмед
Сирил Июджи
Юнал Лютфи
Ахмед Доган
Олег Боянов
Спас Ташев
Осман Октай
Оперативни работници
Владимир Димитров
Георги Панталеев
Гаврил Благоев
Огнян Китов
Димитър Димитров
Любомир Терзиев
Стоян Колев
4. Списъкът на комисията "Андреев", оповестен на 22 юни 2001 г.
Щатни сътрудници
Любен Гоцев
Петър Башикаров
Георги Хаджиков
Чавдар Червенков
Борислав Георгиев
Петър Стефанов
Димитър Митков
Нещатни сътрудници
Любомир Драганов
Михаил Трифонов
Тодор Василев
Боян Пенков
Мариана Тодорова
Александър Сталийски
Боян Скопаков
Кирил Садонков
Валентин Александров
Георги Танев
Иван Филипов
Христо Гергински
Витко Еленков
Васил Байчев
Иван Белчев
Румен Гечев
Васил Чичибаба
Илчо Димитров
Любомир Дачев
Митьо Виделов
Владимир Кърпачев
Иван Йорданов
Воля Русев
Хасан Хасан
Румен Драганов
взето от форума на АТАКА