Митове около преврата на 9-ти септември 1944 г.

[sidewinder]

Проф. Пламен Цветков: Партизанин и терорист са едно

Интервю на Стойко Стоянов

- Проф. Цветков, 20 години след падането на комунизма в България, останаха ли митове, около преврата на 9-ти септември 1944 г.?

- Това, което се е случило на 9-ти септември със сигурност не е никаква народна революция или въстание, а е много съмнително и дали е преврат.

Ще напомня накратко събитията: На 5-и септември без никакви морални, политически и други причини Сталин обявява война на България, след като правителството вече е взело решение да скъса с Германия. Реално той напада една държава, която вече е на страната на Обединените нации. Открай време страната ни е била на пътя на експанзията на Русия към Цариград, Босфора и Дарданелите. Това е единствената причина, поради която се предприема тази война. В нощта на 8-и срещу 9-и септември, група звенари, активисти на политическия кръг „Звено” нахълтват в министерството на войната и с любезното съдействие на тогавашния военен министър ген. Иван Маринов се самопровъзгласяват за правителство. Любопитното е, че министрите на това правителство на Константин Муравиев, което обявява война на Германия са арестувани чак на 16 септември, когато завършва операцията на Червената армия по окупирането на България.

Подобен оперетен спектакъл се разиграва и в Норвегия през април 1940 г., когато там нахлува германската армия, и едно лице на име Видкун Куинслинг заедно със свои привърженици се самопровъзгласяват за правителство. Не съм открил норвежки или друг историк, който да определя тези събития като преврат. Става просто дума за завладяването на една страна от армията на една тоталитарна система, от един тоталитарен вожд. В случая с Норвегия това е Хитлер, а при България – Сталин. И всеки завоевател си има своите помагачи и посрещачи. Когато провъзгласяват това прословуто правителство на Отечествения фронт, някои от министрите му даже на се знаели, че са заели такива постове. Такъв е случаят с хора на Никола Петков, а Петко Стайнов също не е бил наясно дали е министър на външните работи. Това е просто една оперетна история. Фактически тук става дума за завладяването на България от армията на един от най-зловещите диктатори на всички времена в историята на човечеството.

Що се отнася до митовeте за тази дата, за съжаление все още има хора, които честват този оперетен спектакъл, който бележи началото на една трагедия. По заповед от Москва започва да се изтребва офицерският, политическият и духовният елит на страната. Но се намират хора, които приемат това за някакъв празник. До скоро си мислех, че България е държава, в която живеят две нации – едните, които се подчиняват подсъзнателно на всичко руско и съветско и останалите, които се опитваме да бъдем българи.

Но след като се стигна до там, че в края на август БСП честваха с тъпани, зурли, ядене и пиене избиването на 20 ранени германски войници в един санаториум до село Жабокрек от неколцина комунистически терористи, започнах да си мисля, че всъщност не сме две нации, а сме човеци и нечовеци в една държава. Не може да празнуваш едно събитие, което от всяка гледна точка си е престъпление срещу човечеството. За съжаление това е част от нашия несполучил мирен преход, с цената на който комунистите и кадрите на Държавна сигурност си запазиха влиятелни позиции в обществото до днес. В БСП няма нищо социалистическо, след като тя почита и се клани на Ленин и Сталин. Но трябва да напомня, че това е същата комунистическа партия, която е дисциплинирана секция на Комунистическия интернационал, а през 1990 г. се преименува на социалистическа, запазвайки същността си.

- Давате пример със събора край Жабокрек, но лично пронатовският и проевропейски настроеният Станишев почете акцията на Рило-пиринския партизански отряд. Как да си обясним това двойнствено поведение на българските социалисти?

- Няма двойнствено поведение, те просто продължават да си действат по комунистически и са законспирирани. Премаскираха се, пребоядисаха се на социалисти през 1990 г. В тази нова конспирация целта им беше не само да оцелеят, но и да изпълнят мисията на Москва, превръщайки България в троянски кон на Русия в НАТО и ЕС. Нищо друго не се е променило в родните социалисти.

Ще припомня, че Сергей Димитриевич Станишев е шестият съветски поданик, който заема министър-председателския пост в България, след Георги Михайлович Димитров, Васил Петрович Коларов, Вълко Вельович Червенков, Гриша Филипов и Андрей Карлович Луканов. Тези хора подсъзнателно и съзнателно имат лоялност не към България и българското, а към руското и съветското. Те си действат, като една агентура на Москва у нас.

- Развенчавате митовете на 9-и септември 1944 г., но в съзнанието на поколения българи са набити онези архивни кадри, как в София триумфално влиза отрядът „Чавдар”, как Тодор Живков поздравява, или се запознава с партизаните? Как се случи цялата тази мистификация, с която години наред ни промиваха мозъците?

- Комунистическата пропаганда действа на принципа на Гьобелс, даже много по-ефикасно. Всяка лъжа да се повтаря толкова пъти, докато стане истина. Комунистическите терористи, нарекли се партизани, по мои скромни сметки, до нахлуването на Червената армия у нас не са били повече от 1500 човека реално. Защото така наречената с гръмкото име Народно-освободителна въстаническа армия всъщност е името на партийната милиция на БКП. Те се делят на бригади, отряди и чети. Една чета е била не повече от 3 – 4 човека, отрядът от 15 – 16, а бригадата от максимум 100 души.

Събирайки всичките им бойни единици, които се знаят по места се получи цифрата 1500. Тя също е малко надута. Тези партизани идват със щиковете на съветската армия и благодарение на службите на Берия. Те са били една петта колона на СССР в България, но след 1944 г. започват да пренаписват историята в духа на Министерството на истината на Оруел. Основната им цел е да посочат, че идването им на власт е закономерно и заслужено.

От тук идват и всичките фантазии, че са продължители на партията на Благоев. Но те реално не са преките предходници на БКП. Защото това, което прави московската агентура след болшевишкия преврат от 1917 г. е да превземе тази партия отвътре. Това е засвидетелствано и документирано. Димитър Благоев изведнъж казва: Вие ми съсипахте партията. Той не е бил съгласен да се влиза в Коминтерна, но някак си го е преглътнал. Но категорично не е бил съгласен да се подчиняват на Москва и да вдигат този метеж от септември 1923 г.

 Това е моментът, когато групата на Благоев се превръща в секция на Коминтерна. От там нататък това вече не е партия в истинския смисъл, а дисциплинирано звено в строго централизирания Комунистически интернационал, който е създаден като световна пратия. А целта му е с терористични действия да подготви почвата за съветизацията на целия свят. Това е всъщност и сегашната БСП.

- Според вас партизаните са били не повече от 1500, но как да си обясним, че цели 45 г. се появяваха нови и нови активни борци и ятаци?

- Това е съвсем планомерна политика на този режим, който всъщност е марионетен съветски режим, тоест нищо не се прави тук без да се реши и разпореди от Москва. През октомври 1944 г. БКП прави първия си пленум и изведнъж бият тревога – оказва се, че общо членската им маса е доста под 10 хил. човека. И се тръгва към масовизация. Почват да се привличат кадри. Всеки терорист, който се е докоснал до пушка се обявява за активен борец и противник на царския режим и т. н.

 Едновременно с това се преплита и роднинската връзка. Активисти на партията започват да пробутват свои близки като помагачи, съратници, ятаци и бойни другари, защото усещат, че чрез признаването им за активни борци ще получават привилегии, имунитет от новата власт. Така от небитието се появиха до 1990 г. близо 200 хил. активни борци.

- Много съмнения витаят около дейността на Тодор Живков преди 9-и септември 1944 г. Изясниха ли българските историци ролята му в съпротивата?

- Една част, предимно от комунистическите среди, се опитва да докаже, че Живков е бил агент на прочутия полицай Гешов. Но дори Петър Семерджиев намеква в една от книгите си, че в един момент Живков е бил изпаднал в немилост, в някаква мека форма. Не са му имали много доверие в партията, но след това работите са се подредили. Красноречив е фактът, че Живков заема след 9-и септември поста на началник на народната милиция в София – значи е проверен кадър от службите на Берия и от местните. Ако приемем, че е бил агент на Гешов, той щеше да бъде ликвидиран още тогава от съпартийците си. Там прошка няма. За броени месеци са били изчистени над 30 хил. души, та на него не биха му простили. Според мен от срам, че са имали толкова време такъв войнстващ простак за вожд, комунистите са пуснали слуха, че е агент, за да се дистанцират от него.

Но по-интересен е ключът, тайната на дългогодишното властване на Живков. Подсъзнателно той се е подчинявал на всичко руско и съветско, и Георги Марков много добре го е описал в своите Задочни репортажи. Подсъзнателно Живков гледа на Хрушчов и Брежнев като на свои началници. В близък кръг, след среща с Брежнев казва: Знаете ли Брежнев как ме дра? На разговорен български те дере фатмакът, началникът, но не и равния на теб, макар и теоретично. Това поведение се цени от Москва. Но при Горбачов удари на камък, защото Русия беше в икономическа криза и вече нямаше ресурса да поддържа такава империя.


- Има ли припокриване между образа на българския партизанин и съвременния терорист?

- На практика няма разлика между съвременните терористи-фундаменталисти и българските партизани. Те се припокриват. Атентатът в църквата „Св. Неделя” от 16 април 1925 г. дълго време беше рекорд по брой убити невинни хора, а той е дело на комунисти. Тогава загиват повече генерали, отколкото по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Човешкият живот за комунистите никога е нямал значение.

- Но историци и наследниците им оправдават действията им с аргумента, че са били антифашисти?

- Антифашисти не могат да бъдат, защото режимът в България не е бил фашистки. Дори и една Искра Баева, и други изявени историци, свързани с БСП, казват, че фашизъм е нямало у нас. Да твърдят, че са били антифашистка съпротива е очевидна глупост. България нито е била окупирана, има си правителство, закони. Проблемът е бил, че изборите са провеждани така, че опозицията да не ги печели. Горе-долу това, което Станишев се опита да направи сега с ДПС, да изманипулират изборите с процедурни хватки. Но онази система преди години очевидно е позволила това да става.

Режимът у нас е бил даже доста по-либерален от този на Салазар в Португалия, защото е имало опозиция и опозиционни вестници. Истинска антифашистка съпротива има в Италия след 1943 г. Но под фашизъм комунистите разбира само режима на Мусолини и националсоциализма на Хитлер. Макар, че националсоциализмът има много повече допирни точки и сходства с режима на Ленин и Сталин, отколкото с фашизма на Мусолини.

- Има ли зловещи събития, около 9-и септември 1944 г., които все още се пазят в тайна?

- Зловещите събития са свързани с касапницата, която започва. Но всичко около нея е документирано. Заповедите и инструкциите за касапницата идват от Москва, няма никакво съмнение. В случая Сталин, както и Хитлер по-рано прибягват до месния елемент, за да им свършат мръсната работа. Но всичко това е разкрито, документите ги има, а в „Нов български университет” заседанията на Политбюро на БКП са качени в електронен вид. По-скоро можем да кажем, че липсва един по-системен опис на тези събития. Големият проблем обаче е, че тази фактология не е сведена масово до хората като информация.

Има сериозна съпротива срещу това от определени кръгове. А вече имаме решение на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и на Европейския парламент, комунизмът да се изучава като престъпна система, както националсоциализма. Но как да се променят учебниците по история у нас, след като авторите отново са лица от средите на БКП. От тези хора не можем да очакваме да напишат една обективна история на комунизма. И    това е голямата задача, която предстои пред историците и обществото – да започнат децата да изучават комунизма, така както изучават националсоциализма. Ако не знаят истините, рискуваме всичко да се повтори.

- Как да си обясним лицемерието на сегашните социалисти към злодействата, извършени след 9-и септември?

-   При тях не става въпрос за лицемерие, имаме просто психиката на убиеца, който може да оправдае всяко свое действие. Даже и сега се чуват възгласи от средите на БСП: Трябваше да ги избием всички врагове.

Разбирам българите, които са преживяли много през този режим и очакват някакво покаяние от комунистите, но те се заблуждават. Комунистът никога няма да направи покаяние, той няма този манталитет. БСП не е нито българска, нито социалистическа, а една мафиотска структура. И тук можем да търсим лицемерието, защото комунистът не се занимава с бизнес. Това е капитализъм, а тяхната цел е да го ликвидират. Голямата истина е, че това не са човеци, затова не можем да очакваме човешко действие, каквото е покаянието.

http://frognews.bg/new_15065/Prof_Plamen_TSvetkov_Partizanin_i_terorist_sa_edno/

[daskala]

Зловещите събития са свързани с касапницата, която започва. Но всичко около нея е документирано. Заповедите и инструкциите за касапницата идват от Москва, няма никакво съмнение. В случая Сталин, както и Хитлер по-рано прибягват до месния елемент, за да им свършат мръсната работа.

Тази статия е вредна за България в този си вид.Съвсем естествено е да има хора които ще подкрепят една идея,която им изглежда добра  и ще се борят за нея. Друг е въпроса,доколко народа е в състояние да види конспирацията зад дадената идея. Като се цитира Москва,народа остава с впечатлението че това се прави от Русия и руския народ. Само че грамотните хора знаят че деветдесет и няколко процента от членовете на политбюро на КПСС са от определен етнически произход и то не руски. Мисля че членовете на КГБ също са 80 или 90 % от същия етнически произход. С други думи Русия е окупирана. Клането на интелигенцията и елита в следвоенна България са насочвани и правени под контрола на същите тези от КГБ. От същото племе са и изброените министър председатели или техните съпруги.И ние сме били окупирани и май все още сме. НЕ РАЗДВОЯВАЙТЕ НАРОДА НА БЪЛГАРИЯ.
При положение че Хитлер е частичен евреин и националсоциализма е създаден и укрепен от Ротшилд и неговите приятели като  антитеза на създадения от тях социализъм и комунизъм, а след това ги сблъскаха в свой интерес, не бива да се съди за това Русия и руския народ.

[insomnia1304]

Комунистите варвари в България се хвалели с убийствата. За Стряма от 1944 година никой не поискал прошка
 
Убиваха безпощадно и безнаказано. Защото в подкрепа на убийците стоеше – студена и мрачна – могъщата 12-та армия на III Украински фронт, а българската армия пратиха в най-българската земя – Македония срещу напускащите я германски части, но не за да я освободят, а за да я предадат на сърбо-комунистическите българоубийци от Белград и Скопие. Убиваха свещеници и учители, офицери и администратори, селски труженици, орачи и лозари, убиваха младежи, закърмени от родителите си с любов към Родината. Убиваха чедата на България, за да потъне в черна скръб за десетилетия. За да всеят страх и ужас в осиротелите семейства, за да не дръзне никой да издигне глас на протест, когато веригите на най-черното робство в историята на страната ни задушат в умовете и сърцата на хората всеки порив към истина, правда и свобода.

Убиваха в равнините на Тракия, Мизия и Македония, в села и градове по цяло българско. Процентно по брой на погубените хора спрямо брой на жителите по места първо място в траурната класация се пада на Стряма.. Китното тракийско село, процъфтяващо дори по време на войната, благодарение на усърдието и почтеността на трудовите хора, даде 57 жертви при общ брой на населението около две хиляди души, погубени от вилнеещите комунистически кръвопийци със съдействието на местни угодници, предвождани от психопата-садист Леваневски.

Трагедията на Стряма е трагедия на българския народ и държава без аналог в многовековната ни история. Тя зове за разкриване на цялата истина, за историческа и морална присъда над всички, които заповядваха и проведоха безчовечието!

На снимката: Надежда Любенова

Из предговора на Дянко Марков
http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=20580

Много са тези моменти. За всички тези хора трагедията е голяма. Започне човекът да разказва, млъкне и от очите му текат сълзи, като че ли е малко дете. А съпругата му ми дава знак: Чакай, да се успокои!
Разказаха ми и за хвалбите на убийците. Един от тях, Коста Андонов, разказвал: Като ги колехме, главите им рипкаха, рипкаха и зяпаха ей така, като на пилета! А Иван Касарски убил мъжа на племенницата си Зоя. Вуйчо, остави ме, не ти ли е жал за Зоя, молел се Петър. А аз му викам: Лягай, лягай на дръвника, ние Зоя ще я оженим. С един удар му отсякох главата, разказва убиецът пред сестрите си. Пък на дъртия не можах отведнъж, ами три пъти удрях с брадвата, докато отсека дебелия му Караилански врат, хвали се Касарски.
Кметът на селото е убит изключително жестоко само защото отказал да излезе партизанин, а имал деца и бременна жена. Умъртвяват го, но първо му режат ръка, крак, ухо, вадят му окото, чак тогава му отсичат главата. И това този Орлов, бедняк, изверг.
След убийствата остават млади вдовици с по 3-4 деца. А убийците тръгват да преследват, да изнасилват жените, чиито мъже са изклали с брадви и захвърлили труповете неизвестно къде!

- Защо? Кое е предизвикало тази дива жестокост?

- Задавах този въпрос на всекиго, с когото говорих. Наследниците на жертвите не могат да си обяснят. За политическа причина не можем да говорим такава причина може да има само при убийството на общинарите. Щом причините не са политически, вероятно са лични дрязги – за едно пиле, дето прехвръкнало! Роднини да избиват роднини! Орлов, най-жестокият убиец, отсича на чичо си главата! И забележете, преди да станат партизани, да отидат в шумата, тези хора не са убили никого. Като са взели оръжието и са отишли в гората, те стават убийци, грабители може би за да се изхранват като нелегални. Може би, след като са взели парите на стопаните, после ги избиват, за да не повдигат въпроса, че са ги обрали. Няма обяснение за такова зверско избиване на роднини, братовчеди!

- Как са живели толкова години в едно малко село заедно наследниците на жертвите с убийците и техните наследници?

- Как са живели? Убийците са най-бедните и мързеливи в селото. Увличат се по тази идеология, смятат, че тя ще им позволи да крадат, да убиват безнаказано. Само като си помисли човек каква е трагедията на тия вдовици с по 3-4 деца. Мачкани, мачкани толкова години. С Гюрга ще направим предложение да се направи изключение за тези хора, които не са получили компенсации, да им се плати. А същите, които са участвали в убийствата, както се вижда от приложените в книгата архивни документи, ръководят селото, правят ТКЗС-то, няма къде да мърдат. Някои обаче минават в опозиция. Четох в книгата на Петко Огойски, депутат от 7-ото Велико народно събрание, който разполага с пълния списък на репресираните 3009 души комунисти са избити в България по списък след 9 септември. А колко още има извън списъка? А защо минават в опозиция някой от убийците, леви земеделци, и партизани, и ятаци? Притиснати са с много тежки наряди, както обикновеното население. 20580Считат се за привилегировани, вътрешни, но не ползват преференции. И като не могат да си издължат нарядите и ги притискат с глоби, минават в опозиция. Даже има предложение на бившия партизанин Иван Галунски да изпратят тъста на Леваневски в концлагер и още двама, единият от които Иван Касарски, съветник в общината през 1946 г., жесток убиец. Иван Андонов, който е ляв земеделец и е прегръщал със синовете си партизаните, до 1945 г. е заместник-кмет, но минава в опозиция, притиснат от много наряди. През 1949 г. става върл николапетковист, единият му син е изпратен в Белене през 1951 г., а другият му син, Коста, който е убивал и разправял как главите рипкали, е изпратен в затвора за неиздължени наряди и като опозиционер. Един от партизаните, който е в четата на Леваневски и Македонски Петко, с партизанско име Искър, и още един негов другар партизанин стават горяни, и то с жените си. Та този Петко е убит като горянин. А другият лежи в затвора. В затвора лежи на два пъти през 1949 г. като симпатизант на горяните и най-младият убиец и партизанин, който е едва 16-годишен по време на касапницата след 9 септември. Имал е убит брат партизанин, много добросъвестен, Стоян. В опозиция минават убийци и другаде, не само в Стряма. И сега техните наследници смятат, че бащите и дедите им са репресирани като горяни, като лежали в Белене. Все едно да се причислят към техните жертви! А когато става промяната през 1989 г., същите убийци, които са управлявали селото, се събират в една къща и обсъждат пак да тръгнат да трепят вече наследниците на тези, които са избили около 9 септември. Говорели: Филизите останаха, трябваше да изсечем филизите! Спрели ги обаче техните синове и внуци. Казали им: Това вече не е вашето време! Това е, което ме радва.

- Поискал ли е някой от убийците прошка?

- Няма такъв. Но след години един от убийците, Касарски, казвал на друг, за Галунски: Ела, ела да те убия, дето ме караше да убивам! Но обикновено те не са криели престъпленията си, хвалели са се с това, което са вършили.

Надежда ЛЮБЕНОВА, писател, Интервю на Хенриета ГЕОРГИЕВА, 22 Февруари 2010

http://www.extremecentrepoint.com/?p=6537#more-6537

[daskala]

"Убиваха чедата на България, за да потъне в черна скръб за десетилетия. За да всеят страх и ужас в осиротелите семейства, за да не дръзне никой да издигне глас на протест, когато веригите на най-черното робство в историята на страната ни задушат в умовете и сърцата на хората всеки порив към истина, правда и свобода."


Това не променя моята теза,че основното направление в политиката се спуска от горе,
от имащите власт и техните съветници. Изпълнители на мръсната работа за да се принуди народа да бъде послушен ще се намерят винаги.

[Peacekeeper]

А капиталистите днес дето убиват хората с безкрайните сметки за ток, храна и лекарства, от тях кой да им търси сметка

[insomnia1304]

ЗАКОН ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН

Обн. ДВ. бр.37 от 5 Май 2000г.

Чл. 1. (1) Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция.

(2) Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа.

.

Чл. 2. (1) Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за:

1. целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация;

2. съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи;

3. безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения “Народен съд”;

4. моралния и икономическия упадък на държавата;

5. установяването на централизирано директивно управление на икономиката, довело я до разруха;

6. погазването и отмяната на традиционни принципи на правото на собственост;

7. рушенето на моралните ценности на народа и посегателството срещу религиозните му свободи;

8. провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата на управление и срещу цели групи от населението;

9. злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели, включително мотивиране и оправдаване на изброените по-горе действия;

10. безогледното унищожаване на природата.

(2) Комунистическият режим е отговорен за това, че:

1. отнемаше на гражданите всяка възможност за свободна изява на политическата воля, като ги принуждаваше да крият своята преценка за положението в страната и ги принуждаваше да изразяват публично съгласие за факти и обстоятелства с пълното съзнание за тяхната невярност и дори това, че те представляват престъпления; това то постигаше чрез преследване и заплахи от преследване към отделната личност, нейното семейство и близки;

2. системно нарушаваше основните човешки права, като потискаше и цели групи от населението, обособени по политически, социален, религиозен или етнически признак, въпреки че Народна република България още през 1970 г. се присъедини към международни актове по правата на човека;

3. нарушаваше основните принципи на демократичната и правова държава, международните договори и действащите закони, като с това поставяше интересите на комунистическата партия и нейните представители над закона;

4. при преследванията срещу гражданите използваше всички възможности на властта, като:

а) екзекуции, нечовешки затворнически режим, лагери за принудителен труд, мъчения, подлагане на жестоки насилия;

б) освидетелстване или настаняване в психиатрични заведения, като средство за политически репресии;

в) лишаване от право на собственост;

г) възпрепятстване и забрана за получаване на образование и упражняване на професия;

д) възпрепятстване на свободното движение във и извън страната;

е) лишаване от гражданство;

5. безнаказано се извършваха престъпления и се предоставяха незаконни предимства на лица, които вземаха участие в престъпления и преследвания на други лица;

6. подчиняваше интересите на страната на чужда държава до степен на обезличаване на националното достойнство и практическа загуба на държавен суверенитет.

.

Чл. 3. (1) Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен.

(2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.

.

Чл. 4. Всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит.

http://www.viennainvest.com/?p=611

[otnesen]

Чл. 1. (1) Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция.

Този първи член е невалиден, тъй като Търновската конституция към момента на преврата не е действаща.

Конституционоустановеният ред в Княжество България е многократно потъпкван. През 1881  г. Конституцията е временно суспендирана, през 1923 е извършен военен преврат, а след 19 май 1934  г. дълги години държавата се управлява с наредба-закон при фактически суспендирана конституция.

След 9 септември 1944 г. Търновската конституция е отменена частично, а на 4 декември 1947 VI Велико народно събрание я заменя с Конституция на Народна република България.

http://bg.wikipedia.org/wiki/Търновска_конституция

[GARVAN]

А капиталистите днес дето убиват хората с безкрайните сметки за ток, храна и лекарства, от тях кой да им търси сметка

Ти не си ли чувал, че е по-демократично, да те убиват малко по малко, садистично и с наслада, отколкото изведнъж и безболезнено...   

[otnesen]

Понеже Търновската конституция е тотално нарушена с деветнадесетомайския преврат през 34-та, то не можем да разглеждаме царската власт, правителството, парламента, местната власт, съдебната система, ръководството на армията и ръководството на др. държавни структури като законно избрани. Те се явяват нарушители-узурпатори и от юридическа гледна точка не могат по никакъв начин да бъдат невинни. А това, че "Народния съд" ги е съдил незаконно - работата е там, че в условията на отменена конституция който и да било съд не може да бъде законен.

Още в първите дни на съществуването си новото правителство пристъпва към съществени преобразования във вътрешния живот на страната: отменя Търновската конституция, разпуска Народното събрание, забранява политическите партии, революционните организации и профсъюзите. Въвежда нова система в държавното управление: назначаване на кметовете от централната власт, образуване на държавни професионални организации(Български работнически съюз), създаване на Дирекция на обществената обнова  и други.

http://bg.wikipedia.org/wiki/Деветнадесетомайски_преврат

За да не гледаме само лошата страна на нещата, ще кажем, че тази незаконна власт е имала пред себе си и някои положителни намерения, които обаче са си останали само намерения, шанса за осъществяването на които в тогавашните политически условия е нищожен. Става въпрос преди всичко за външната политика - подобряване на отношенията на България със Сърбия (напрежението най-много дестабилизиращо обстановката на Балканите).

[File099]

А капиталистите днес дето убиват хората с безкрайните сметки за ток, храна и лекарства, от тях кой да им търси сметка

Абсолютно вярно, сега капиталистите точно убиват с безкрайни сметки за ток, храна и лекарства и никой не им търси сметка! А тези които пишат против социализма или не са ориентирани политически или са много много богати, тоест са от експлоататорската класа.Историята много добре показва, че демокрацията и капитализмът не се вписват добре в България.

[blade]

Ето откъс от книгата  "Геноцидът и Холокостът над българите" на  Георги Войнов.

"От Москва Сталин* давал указания „как трябва да се про­
веде революцията в България и че за да стане както трябва, е
необходимо да се пусне повече кръв"... Палачите: Кимон Геор­
гиев* - министър-председател; Антон Югов - министър на вът­
решните работи и член на Политбюро на ЦК на БРК(к); Георги
Петров - член на Политбюро на ЦК на БРК(к); Трайчо Костов;
Никола Гаврилов; Петко Кунин; Минчо Нейчев; Георги Чанков;
Владимир Димчев; Върбан Ангелов; Добри Терпешев; Георги Ди­
митров; Васил Коларов; Цола Драгойчева; Александър Оббов;
Адам Трънка*; Димитър Ганев; Вълчо Червенков;Титко Черно-
колев; Менахем Файонов*; генерал-лейтенант Добри Терпешев;
д-р Любен Герасимов; д-р Иван Пашов; Стефан Тончев; д-р Ми­
хаил Геновски; Иван Харизанов; Георги Кулишев; Васил Юру-
ков; генерал Мархолев; Здравко Митовски; Димитър Братанов;
Иван Попов; Райко Дамянов; Георги Дамянов; Владимир Поп-
томов и други подписвали директивите и решенията на ОФ, ЦК
на БРП(к); БЗНС, Народен съюз „Звено" и БРСДП (155). Тези и
други ръководители и членове на репресивния апарат на тота­
литарната комунистическа диктатура са провеждали геноцид-
ната антибългарска политика, диктувана от Москва.

Започва невиждан кървав терор, като без съд и присъда са
избити десетки хиляди хора. На първо място според указанията
на комунистите това са хора от интелигенцията и управляващи­
те до 1944 г. - учители, кметове, полицаи, висши офицери, тър­
говци, адвокати, съдии, по-богати българи, членове на патрио­
тични организации (легионери, бранници и др.), свещеници и
други. Непосредствените извършители на престъпленията са
лумпени от комунистическите партизански банди, евреи - цио-
нисти и комунисти от бойните групи на БРП(к) и РМС, пълно­
мощници на руското НКВД, криминални елементи, освободени от затворите, и хора от утайката на обществото, жадни за мъст
и примитивен реваншизъм."

„... Започнаха веднага арестите. Бяха освободени от затво
рите политически затворници, но също и обикновени престъп
ници, които бяха рекрутирани в Народната милиция, заела мяс
тото на полицията. Бяха задържани незабавно всички министри
от правителствата, следвани едно след друго по време на вой
ната, включително и тези, които бяха обявили война на Герма
ния; всички журналисти от всички партии; много от офицерите
с изключение на членовете на Отечествения фронт. Полицията
бе унищожена за кратко време, нападнати бяха магазините и скла
довете; започнаха нощните извеждания от къщите. Никой не зна
еше дали на следващия ден щеше да бъде жив и в дома си, както
е правилото на всяка „народна демокрация".

„Кървавата баня" се развиваше в грандиозни мащаби в ця­
ла България. Официалната цифра, съобщена от правителстве­
ните власти няколко години по-късно, бе 138 000 души за една
страна от седем милиона жители. Но действителните цифри са
по-високи. След като затвориха границите, започна „масовата
чистка..." (157).

В следващите 3-4 месеца след 9 септември 1944 г. са извър­
шени най-големите престъпления от страна на комунистите. Във
всички села и градове - училища, затвори и казарми били пре-пълнени с арестувани хора, към които били отправени абсурдни
обвинения от типа на: „отговорен за катастрофата", „отявлен
фашист", „народен враг", „капиталист" и така нататък. След ка­
то били извършени тези масови арести, в продължение на мно-
го дни арестуваните били подложени на нечовешки мъчения, бой,
душене, пускане на ток и други. След това дошла кодирана за­
повед от София, която гласяла: „Докарайте арестуваните в Со­
фия!"— Това била паролата на комунистите всички арестувани
да бъдат избити и разстреляни без съд и присъда!

В дневника на д-р Найден Найденов (съратник на Иван Баг-
рянов) има един доста показателен епизод, който описва точно
как комунистическите лумпенизирани банди са се държали с хо­
рата по време на „революцията" на 9 септември 1944 г.:
„... Из града се движат на групи младежи с шмайзери в ръ­
ка, надавайки дивашки викове. По „Пиротска" срещнахме ня­
колко такива групи. Баща ти поиска да се върнем веднага в къ­
щи, но аз настоях и отворихме магазина, аз поставих на нашия
трикольорното знаме... В това време откъм църквата „Св. Нико­
ла" се зададе голяма група младежи, между които имаше и ня­
колко цигани. Те надаваха някакви зверски викове и размахваха
над главите си шмайзери и ножове. Като дойдоха пред нашия
магазин, забелязали трикольора, спряха се и започнаха да се нах­
върлят върху мен (майката на доктор Найденов) с ругатни. Ня­кои извикаха: „Къде ви е червеното знаме? Веднага да свалите
този буржоазен парцал!"

В репресиите и избиванията се включват особено активно
лица, като: Антон Югов - министър на вътрешните работи; Да-
вид Елазар* - партизанин от бригада „Чавдар"; Тодор Живков
- тогавашен служител в МВР; Лев Главинчев* - по-късно пол-ковник в МВР (собственоръчно убил над 250 души!); Хенрих Ко-
ен* - следовател от ДС; Бачи Зеев* (Изидор Леви*) - агент на
Берия* и ръководител на следствието към ДС; майор Аврам Ми­
хов* - офицер от ДС, бивш политкомисар от врачанския парти­
зански отряд „Гаврил Генов"; Рако Аврамов* - партиен секре-
хар на БРП (БКП) в Коларовград (Шумен); полковник Валери
Таджер*; Исак Елизер Франсис*, Матю Кербел*, Жак Натан
Примо* (по-късно член на ЦК на БКП); Давид Буко Коен* -
служител в МВР (ДС); Ешуа Кемалов Декало*; Анжел Ваген-
щайн*; Георги Боков (баща на Филип Боков от БСП); Премя-
нов-старши (баща на Красимир Премянов от БСП); Гео Зайков
Пирински (баща на Георги Пирински* от БСП - понастоящем
председател на Народното събрание); Панайот Каракачанов (ба­
ща на Красимир Каракачанов от фалшивото ВМРО); Давид Ова-
дия* - партизанин-терорист; Раймонд Вагенщайн*; Изидор Со-
ломонов*; Димитър Насимов Аврамов* (Давид Насим Авраам*)
- инспектор и главен палач в РО-2; партизанинът Санто Бидже-
рано* (баща на Лидия Шулева* от НДСВ - бивш министър и
вицепремиер в правителството на Симеон Сакскобургготски-Ко-
хари*, понастоящем депутат от парламентарната група на НДСВ
и български наблюдател в Европейския парламент); Мирчо Спа­сов - по-късно генерал от МВР; майор Стефан Китов - начал­
ник на затвора в „Дома на слепите" в София, началник на конц­
лагера „Персин", и редица други гадове (за по-пълен списък на
палачите виж - 23, 55, 114, 131, 160). Членове на еврейското ОФ
били: полковник Валери Таджер* - председател, Изидор Соло-
монов*, Давид Елазар*, д-р Йосиф Аструков*, Давид Бенвенис-
ти*, ст. н. с. Давид Коен и други. Всички гореизброени лица би­
ли членове на БРП (к), по-късно преименувана в БКП.
За това с какво са се занимавали горепосочените комунис­
тически лумпени, палачи и садисти споменава един от сътруд­
ниците на Лев Главинчев*:
„... В началото арестувахме само офицери, министри, бив-
ши управници, търговци - изобщо богати хора. Министър на
МВР беше Антон Югов, партизаните станаха началници, полит-затворниците - също, а криминалните станахме обикновени
„гвардейци". Главният щаб на „гвардията" бе хотел „Славянска
беседа" - бивш щаб на германските войски. Аз бях пряко подчи­
нен на Лев Главинчев*, един от най-жестоките убийци по онова
време. Отделът, ръководен от него, беше от 29 души, които се
разделяха на групи от двама или трима, като при акция за арес­
туване вземаха и войници от дадените за охрана на военното
министерство. Освен със „Славянска беседа" „гвардията" раз­
полагаше и с „Дома на слепите", затвора, ареста на Съдебната
палата, сградата на „Московска" № 5, както и някои други сгра­
ди, една от които на улица „Княз Александър  I"  - по-късно тя
стана банка.
Още на 9 септември към обяд докараха двама от регентите
- принц Кирил и генерал Михов. Докараха ги с лека кола, а ги
откараха към затвора с жандармерийски черен автобус с дълги
седалки от стена до стена. Пак в „Славянска беседа" доведоха
генерал Петър Цанков, началник на Школата за запасни офице­
ри (ШЗО). Наши „гвардейци" го убиха с чук в главата и хвърлиха
трупа му от петия етаж - уж се е самоубил. Бяха убити и други
хора, имената не им помня, а и никой не ми ги е казвал. „Гвар-
дейците" ходехме на различни адреси, арестувахме хора, ала има­
ше случаи, ако в къщата, дето извършвахме ареста, нямаше дру­
ги и ако беше вечер, да убиваме арестуваните още там. Убиване­
то ставаше с чук или заколване с права лопата.

Не зная до тогава колко души съм
убил - аз или общо нашата „ударна група", ръководена от Лев
Главинчев*.Освен нашата имаше още десетина „ударни групи"-
Когато отивахме да арестуваме, правехме обиск и намерехме ли
ценни неща - злато, диаманти, украшения, пари, пълнехме пър­
во джобовете си; след това се правеше протокол за останалото,
което не беше в нашите джобове. Арестуваният обикновено не
протестираше. Но ако протестира, го убивахме. Имаше такъв случай - човекът беше много богат, живееше на площад „Сла­
вейков" и улица „Солунска". От касата извадихме над 20 килог­
рама злато, диаманти, златни часовници, пръстени, пари. Жена
му започна да вика: „Грабители, разбойници!". Главинчев* я зас­
треля, а след като видя, че човекът мълчи, свалил глава на гър­
дите, написа протокол, в който отбеляза, че е намерил 10 мили­
она лева, а те бяха повече, и не вписа нищо друго, накара човека
да го подпише и го застреля. После си напълнихме джобовете -
кой колкото може да вземе. Главинчев* сложи останалото в ед­
но куфарче, а пък 10-те милиона отброи и постави в пакет, който
даде на Коце Испанеца да ги предаде в Дирекцията на милици­
ята. След това заключихме апартамента и си излязохме. Едва
късно вечерта са изнесли труповете. Арестувахме хора навсякъде - в София, в Банкя, в Бояна, в
провинцията. Може би от всеки 10 души убивахме по 6 или 7.
Някъде през ноември 1944 г. ни пратиха на фронта да арестува­
ме офицери...
После дойде 1946 г. Ние, милиционерите, започнахме да би­
ем и избиваме представители на опозицията и през 1947 г., кога­
то беше забранена със закон, опозицията беше всъщност уни­
щожена изцяло. Всеки набеден, че е от опозицията го арестувах­
ме и го пращаха на лагер или в затвора. Беше ми станало отвра­
тително. Но как да пожалиш някого? Моите началници узнаеха
ли, щяха ли да ме пощадят?...Най-сетне всичко мина. Аз се уволних от милицията и ста­
нах началник на пласмента в един голям завод. Но нощем съну­
вах хората, които бях убил. Това са страшни кошмари..." (148).  
Подобни са и спомените на Жеко Кашеров* - секретар на
РК на БРП (к) от Свиленград, който разказва как след 9 септем­
ври 1944 г. са се взимали партийни решения за избиване на по­
литически противници и „врагове на народа" (Държавен архив
- Хасково, ЧП - №318, л. 6, 7). В мемоарната книга на комунис­
та Теню Стоянов - „Шпионаж, преврати, процеси, убийства" (ИК
„Пеликан - Алфа", София, 1993 г.) се споменава и за така наре­
чената „екзекутивна група", действала под ръководството на Трайчо Костов. В нея влизали Мирчо Спасов, Тодор Живков
д-р Владимир Бонев, Раденко Видински и други. По думите на
Стоянов „непосредствено след 9 септември „екзекутивната гру­
па" се разправяше безмилостно с всички контрареволюционни
и антиотечественофронтовски сили... Ние узнавахме (в редакци­
ята на вестник „Работническо дело"), че без каквото и да е разс­
ледване са били залавяни и незабавно екзекутирани познати или
посочени видни царски реакционери, фашистки и немски, ули­
чени като агенти..."
От изложените свидетелства става ясно, че това са били ко­
мунистически терористични групи, които са избивали по свое
усмотрение невинни хора, без съд и присъда!
Споменатият по-горе Лев Главинчев* (македонски евреин)
бил изключителен садист; според някои показания на полити­
чески затворници собственоръчно убил близо 250 души! Някои
от тях удушавал с голи ръце за няколко минути. Жертвите му
били предимно македонци, свързани с ВМРО. Една от жертвите
на убиеца Главинчев* е Манчо Димитров - виден адвокат и съ­
дия в апелативния съд в София. Димитров бил удушен още в
камионетката на път за Дирекцията на милицията на „Лъвов
мост". Той имал лошия шанс да бъде съдия в един наказателен
процес преди 1944 г., където Лев Главинчев* бил осъден за кри­
минално деяние - убийството на една жена (23).
Полковник Лев Главинчев* се ползвал с голямо доверие от
страна на комунистическото ръководство. Било му поверено да
извърши екзекуцията на регентите - принц Кирил и генерал Ми­
хов. По-късно Главинчев ръководи групата, изровила гроба на
цар Борис  III  в Рилския манастир, а през 1946 г. директорът на
милицията Руси Христозов и Димо Дичев (от ЦК на БРП) му на­
реждат да проведе акцията по избиването без съд и присъда на
десетки дейци на ВМРО, преживели предишните чистки. Сред тях
са Вл. Куртев, Ж. Настев, Стр. Развигоров, К. Дрангов и други.

На 25 септември 1944 г. вестник „Работническо дело" (ор­
ган на комунистическата партия - БРП), в уводна статия, озаг­
лавена „Отмъщение", отправя следния призив към комунистите
и членовете на ОФ: „Стреляйте верно, забивайте ножа по-дъл­
боко! Дръжте здраво пушките в ръцете си! Крачете смело срещу
врага! Унищожавайте го безпощадно! Той не заслужава никак­
ва милост - дори и оная към едно пребито куче!"...
Така бе благословен, поощрен и инспириран жестокият те­
рор, залял с кръв България след окупацията на съветската ар­
мия и въоръжения преврат на комунистите.
Различни източници посочват, че в периода 1944-1945 г.
комунистите избиват без съд и присъда между 25 000-35 000
души, които са цветът на нацията. Съюз „Истина" разполага с
документи и свидетелства за около 25 000 избити след 9 сеп­
тември 1944 г. и около 250 000 репресирани в лагери и затвори,където има данни за убити още над 1000 души, и то по най-
зверски начин. Между 1946 и 1985 г. 339 души са убити в райо­
на на границите на НРБ при опит да напуснат нелегално стра­
ната. Тези числа обаче според мен са силно занижени (може да
се каже, че много документи липсват и са унищожени!). В сво­
ите „Спомени" царица Йоана твърди, че официалната статис­
тика посочва 138 000 избити българи след 9 септември 1944 г.
Някои дори говорят за 300 000 убити, но явно в това число се
посочват и репресираните. Всъщност последното твърдение не
е лишено от логика, тъй като преминалите през комунистичес­
ките концлагери и затвори (86 концлагера и 29 затвора!) бяха
смачкани от физическия и психически терор. Над тях беше из­
вършен духовен Геноцид и повечето бяха унищожени като лич­
ности и доведени до пълна деградация и унижение!... Много от
тези хора не доживяха спокойно края на дните си и умряха преж­
девременно от болести, глад, безработица, влошено здравос­
ловно състояние и мизерия (23, 160).

С учредяването на „народния съд" се създават 68 съдебни
състава в цялата страна - 4 върховни и 64 областни. С тези фар-
сови процеси в стил „ала Вишински" комунистическата власт
на ОФ цели да узакони предварително извършените убийства и
грабежи на имущество.

Съдилищата на т.нар. „народен съд" бяха съставени от
юрист-комунист, обществен обвинител, съдебни заседатели от
народни елементи (разбирай лумпени), избрани сред работни­
ци, разни чиновничета и изпаднали адвокати от провинцията,
записали се набързо в партията (БРП или ОФ). В съдебната зала
съгласно класическата формула присъстват постоянно платени
клакьори - мъже и жени, викащи периодично и „спонтанно" ед­
но единствено искане за присъда: „Смърт"! Някои от жените,
специално докарани от селата, са облечени с чисто нови дрехи в
черно и се представят, че са един вид вдовици в траур на „изби­
тите им семейства" от „виновниците за катастрофата" - пълен
фарс и лош третокласен „провинциален театър", запомнящ се с
фалшивия патос на актьорите и марионетките (157).
Нека видим кои бяха „народните съдии":
1. Богдан Саздов Шулев - председател (роднина на бившия
вицепремиер от НДСВ Лидия Шулева (Биджерано)*);
2. Стефан Манов - член на съда, заместник-председател;
3. Вяра Начева - член на съда;
4. Тодор Милев Божилов - член на съда;
5. Давид Николов* - съдия от Апелативния съд;
6. Йордан Шумков - военен съдия;
7. Рада Тодорова - член на съда;
8. Васил Хр. Гърбов - член на съда;
9. Райна Тодорова Петкова - член на съда;
10. Димитър М. Тошев - член на съда;
11. Крум М. Михайлов - член на съда;
12. Мишо Димитров Мишев - член на съда;
13. Сергей Златанов - член на съда;
14. Георги Петров - главен обвинител;
15. Никола Гавраилов - обществен обвинител;
16. Атанас Армянов - обществен обвинител; (забележка: това
е съставът на „народния съд", съдил регентите, министрите и
царските съветници) (103).
Първи състав на „народния съд":
17. Манчо Рахамимов Мошев* (1902 - 1986 г.) - обществен
обвинител в 7-ми състав на „народния съд";
18. Исак Елизар Франсез* - съдия;
19. Пепо Менахем Коен* - съдия (баща на Леа Коен* - бив­
ша посланичка в Швейцария, от СДС, член на „Билдербергите");
20. Еми Барух* - съдия;
21. Йосиф Кутев* - съдия;
22. Исак Данон* - съдия;
23. проф. д-р Насим Юда Меворах* - съдия;
24. д-р Израел Моше Калми* (1885 - 1968 г.) - съдия;
25. д-р Самуил Борисов Шейнин* - съдия;
26. д-р Израел Бохор Леви* - съдия;
27. д-р Шаул Хаим Романо* - съдия;
28. д-р Йосиф Максимов Фаденхехт* - съдия (роднина на
артиста Йосиф Сърчаджиев*, активист на СДС и ДСБ, бивш член
на НСРТ);
29. д-р Елизар Якоб Вентура* - съдия;
30. д-р Марчел Калев* - член на съда;
31. д-р Яко Исак Арис* - член на съда;
32. д-р Александър Клайн* - член на съда (роднина на Еду-
ард Клайн*, депутат от СДС);
33. д-р Нисим Рахамим Леви* - член на съда;
34. Йосиф Яшаров* (1894 - 1971 г.) - адвокат в „народния
съд" (член на масонските еврейски ложи „Бнай Брит", „Общите
ционисти") и други (55).
35. Светослав Гираджиев (председател на 2-ри състав на
"народния съд");
36. Владимир Димчев (прокурор на 2-ри състав);
37. Борис Лозанов (председател на 3-ти състав);
38. Димитър Вапцаров (прокурор на 3-ти състав); и други.
Почти всички членове, съдии и обвинители в „народния съд"
са комунисти. Тъй нареченият народен съд в България не е само
антиконституционен (в нарушение на членове 8, 67, 73, 75, 155,
157 и 158 от Търновската конституция; той е и прецедент, съпер­
ничещ само с френския масонски конвент по броя на издадени­
те смъртни присъди - 2730, и общо осъдени 11 122 души! „На­
родният съд" издава също така смъртни присъди над предвари­
телно избити неколкостотин души, което е уникално в история­
та на правораздаването! С конфискацията на имуществото на
осъдените и избитите, този „съд" обезнаследява неоспоримо не
виновни хора - техните наследници. „Народните съдии", назна­
чавани от ОФ-комитетите и провеждащ

[zxcbv]

Това само показва ,че сталинисткия режим ,наложен тук, няма нищо общо със социализма.Това са отново същите алчни за кръв,власт и пари хора,хора същите като тези преди тях - агенти на чужди правителства,антибългари и новоизлюпени аристократи.
Но същите хора идват и след 19то майския преврат,агенти на Сърбохърватия и антибългари оцветени в някакъва идеология,такива са и след 10ти ноември.
Единствения начин да се прекъсне тази 100 годишна предателска нишка е да се мине по кървавия път на революцията,след която всеки близък на власта ,бил в нея,бил чужд агент ,мутра или поредния дребен корумпиран хитряга ще бъде съден.Но и тогава е съмнително кой ще заеме мястото на предателите в след революционния вакум,особенно на по-ниско ,регионално ниво  

[otnesen]

В един друг форум се случи така, че проведох дуел по тази тема - сигурно ще ви е интересно да погледнете.

http://bgzeitgeist.com/forum/viewtopic.php?f=14&t=1681

[Гален]

Отнесен, като се погледнеш в огледалото, виждаш ли българин...?
Не, нали?!         

Едно цитатче от книгата "Четиридесетте безотговорни дни 1944" на Никола Николов, да видят хората, какви зверства са вършили твоите дядовци/садисти/, дето много ги защитаваш!
 
-------------------------- 

"...Един млад момък беше паднал на една страна в бразда и не можеше да стане, мъчеше се, но вързаните ръце не го слушаха. Вилата се заби под плещите и го изправи. Момчето простена болезнено и възрастен арестант извика силно:
- Синът ми!.. Синко!.. Убийте мен!.. Жив ме изгорете, но оставете сина ми! Пуснете детето ми, то е невинно!.. Защо да умира право?
- Така ли? Виж къде му било слабото място? - просъска Зурлата злобно и нареди:
- Георги, започни сина с брадвата пред очите на бащата, но не наведнъж, а по-малко! Първо няколко пръсти, после ръката, по-нагоре, до рамото, после крак и чак тогава главата!
Започна най-трагичната сцена, изпълнена по указанията на политкомисаря Зурлов! Започна отсичането на части от тялото на жив човек, на 18-годишен младеж...
След отсичането на ръцете от раменете тялото престана да агонизира... Останалото беше мъртво!.. За наслада на садистите...
Бащата обезумя. Гласът му раздиряше нощната тишина, долът и полето подеха ехото и то затихна бавно.
- Стига бе, гад! - извика тоя с вилата и я забоде в гръдния му кош. Човекът падна по гръб, като риташе встрани и непрекъснато мълвеше две думи:
- Синко!.. Петре! - последна беше думата: - С-и-н-к-о!...
Той се отпусна, похлупи се с очи надолу в студената прегръдка на земята, която обичаше като своя родна майка.
Кръвта озвери палачите и те започнаха кървава жетва. Четиридесет трупа се кръстосаха като житни снопи.
Четиридесет локви кръв, разредени от сълзите на небето, които земята пиеше на бавни глътки!..
Гърчовете спряха, угаснаха последните стонове. Над Вълчешкия дол настана мъртва тишина. Габаритните светлини на колите като надгробни кандила мъждукаха над общата гробница.
- В една яма! За да я покриеме по-лесно! – нареди Зурлов.
Страшното и жестокото свърши. Започна отвратителното и грозното - вземането от телата на мъртвите на това, което можеше да се ползва, макар опръскано с кръв.
Когато сухата яма пое четиридесетте човешки трупа, отгоре хвърлиха царевични снопи и буци пръст...
На връщане екзекуторите пяха:
Ний идем бодри партизани
народни верни синове!...
Гавра с чистотата на българската реч. Те не бяха бодри, а пияни, не бяха верни, а варвари, не бяха синове, а изчадия - потомци на Юда!
След кървавата жътва започна тържественото празнуване на 7 ноември..."

-------------
Линк към книгата:
http://star05.net/e-books/obshtestveni.nauki/conspiracy.ufo/nikola.nikolov-40.bezotgovorni.dni.1944.pdf

[Гален]

blade, забравил си да упоменеш, че в цитатите от книгата Войнов, които си ни предоставил, със звездичка/*/ са белязани престъпниците от небългарски/юдейски/ произход.