Източна Европа и Америка
Краят на аферата?
След две десетилетия на понякога страстен алтантизъм в бившия комунистически свят илюзиите намаляват. В обхвата си връзките между Източна Европа и Америка бяха базирани, както най-добрите бракове, на смесица от емоции и взаимна подкрепа. Романсът датира от Студената война, когато, понякога, Западна Европа имаше проблеми със Съветската империя, а Америка бе силна. Когато Желязната завеса падна, бившите дисиденти и пенсионирани бойци от Студената война откриха много общи черти. Америка работеше за разширяването на НАТО, гарантирайки източноевропейската сигурност. В замяна бившите комунистически страни лоялно подкрепяха Америка,
в частност като осигуряваха войници за войните в Ирак и Афганистан. Отношенията сега изглеждат по-тежки. Ново проучване на германския фонд „Маршал” показва, че Западна Европа сега е все по-проамериканска и пронатовска в сравнение с бившия комунистически Изток.
До миналата година източните страни преглъщаха своите опасения относно Джордж Буш,
докато западната част на континента не бе доволна от това, което много видяха като некомпетентност на администрацията.
Въздигането на Барак Обама подобри имиджа на Америка в повечето страни, но не особено в страни като Полша и Румъния.
Сред политиците на изток смущението е осезаемо.
През юли 22 влиятелни фигури от региона, включително Вацлав Хавел и Лех Валенса написаха писмо, в което изразяват недоволство от западането на трансатлантическите връзки. Една от причините за това е, че администрацията повторно обмисля планираната система за противоракетна отбрана в Полша и Чехия, имаща за цел да предпазва от ирански ракетни атаки Америка и голяма част от Европа. Това разгневи Русия, която смята базите за безсрамно навлизане в предния й двор. Промяната в схемата – която вероятно ще включи морски ракетни носители – рискува да изглежда като отстъпване пред руските интереси.
Полша също е обезпокоена, че може да има промени в обещанието за ракети „Пейтриът”. Американската администрация не се представи добре и с участието с в отбелязването на 70-годишнината от началото на Втората световна война на 1 септември в Полша. Други страни, включително Русия и Германия, изпратиха там своите лидери. Америка първоначално предложи пенсиониран чиновник от ерата на Клинтън - Уилям Пери, който е известен скептик относно разширяването на НАТО. След шумни протести за Полша замина и Джим Джоунс, съветник по националната сигурност.
Но поляците почувстваха пренебрежение.
Друг проблемен момент в отношенията произтича от информациите, че Полша, Румъния и Литва [/b]са има на своя територия секретни бази за „предаване” и разпит на предполагаеми терористи. И трите страни категорично отхвърлят това, но поне в очите на някои от гласоподавателите, американският алианс е помрачен от мълчаливото одобрение отвличания и мъчения, които са били прикрити. Следващият път, когато американските призраци поискат секретна помощ, те може да открият, че техните съюзници са по-малко удобни.
Доверието в НАТО също е подложено на критичен преглед. Новите членки заявяват, че техните гласоподаватели няма да подкрепят експедиции „извън зоната”, ако не бъдат взети необходимите мерки за защита от всяка заплаха от страна на Русия. Не помага и фактът, че Русия и съюзникът й Беларус наскоро започнаха съвместно военно учение, получило името „Запад”.
НАТО се опитва да успокои опасенията на Източна Европа. Част от проблема е до голяма степен получилият публичност опит на администрацията на Обама за „рестартиране” на отношенията с Русия. Не са много тези в Източна Европа, които се противопоставят на това по принцип. Но много се безпокоят за практическата част на този план. Дали Русия ще настоява за по-голямо влияние в региона в замяна за помощ, да кажем срещу Иран? Държавният департамент се опитва да успокои американските съюзници. Но отговарящият за Европа в Съвета на за национална сигурност Лиз Шерууд-Рандал споделя виждането на Уилям Пери за разширяването на НАТО. Източноевропейците потреперват, когато чуят нейното име.
Разбира се, Америка има много други и по-големи проблеми в сравнение с Източна Европа. Самомнението и публичното протестиране не печелят аргументи във Вашингтон. Източноевропейците може да са били наивни в действията си с Америка през годините на Буш. Но за всичко това, дори хората в администрацията на Обама са съгласни, че може да бъде направено по-добре.
http://www.focus-news.net/?id=a1085
