Наблюдател

[eses]

И още една тема която ме интересува. 
Случвало ли ви се е да активирате наблюдателя във вас? преди около 2 години имаше момент в който много често виждах себе си и всичко останало през неговите очи, напълно безпристрастно и даже радостно, по едно време обаче се претисних от това и като се разрових, разбрах че в психологията това се нарича, деперсонализация.Това ме уплаши и наблюдателя изчезна.Сега осъзнавам ,че съм била много близо до онова състояние за което много автори говорят, да нямаме очаквания,да сме безпристрастни, да гледаме през очите на душата си.Но аз го парирах и освен това и забравих какво точно направих ,че да го предизвикам.Вие сте......

[sidewinder]

Как точно виждаше себе си - отстрани, като извън телесно преживяване или?

[neven]

И още една тема която ме интересува. 
Случвало ли ви се е да активирате наблюдателя във вас? преди около 2 години имаше момент в който много често виждах себе си и всичко останало през неговите очи, напълно безпристрастно и даже радостно, по едно време обаче се претисних от това и като се разрових, разбрах че в психологията това се нарича, деперсонализация.Това ме уплаши и наблюдателя изчезна.Сега осъзнавам ,че съм била много близо до онова състояние за което много автори говорят, да нямаме очаквания,да сме безпристрастни, да гледаме през очите на душата си.Но аз го парирах и освен това и забравих какво точно направих ,че да го предизвикам.Вие сте......

И защо позволи психологията да изгони Наблюдателя в теб?  Животът без наблюдател не е живот.Наблюдателя в теб си ти самата, и като се изгониш какво остава?

[eses]

Явно не съм се изразила както трябва.Не съм се виждала като при оит, а пре мойте си очи,но сякаш отстрани,и не съм изгонила себе си ,ще потърся в нета нещо по въпроса за да стане по ясно за какво всъщност говоря.

[eses]

За съжаление не намирам много за това,но ще се опитам да го обясня.В нас е погребан наблюдател,погребали сме го заради желанията си,очакванията си и тн.Принципно той е безпристрастен като децата до 2 годишна възраст,наблюдават без да оценяват или иначе казано са осъзнати. ето и малко от нета
"Като цяло, човешките мисли са с визуално-емоционална природа. Така че, размишлявайки за каквото и да било, ти не просто обработваш информацията като изчислителните процеси на компютрите – а я и преживяваш емоционално. Често този факт остава на несъзнателно ниво, тъй като идентифицирайки се изцяло с мислите си губиш способността си за самосъзнателност и просто не забелязваш емоциите, които мислите предизвикват в теб.
С времето, умът ти ще привикне към състоянието на самонаблюдение и ще го превърне постепенно в свое нормално състояние, нормален режим на работа, да кажем. В един момент от наблюдението на мислите си, внезапно ще осъзнаеш и трето присъствие. Трета същност, която наблюдава реакциите ти на емоциите, които мислите пораждат в теб. Шри Рамакришна е формулирал чудесно този момент, когато наблюдателя на мислите осъзнава присъствието на наблюдател, наблюдаващ наблюдателя на мислите. И трите същности си ти. Ти си много повече, от колкото някога си си представяла – твоята цялостна личност. "
пс Когато осъзнаеш това трето присъствие в себе си, значи съзнаващият ти ум е възприел самосъзнанието като интегрална част от активното си състояние. И от тук започва същинското самопознание.

http://www.occultism.biz/content/view/555/76/

[ThreeFaces]

Наблюдателят не се активира, той е активен постоянно и отнася наблюденията си след приключването на живота.
Осъзнаване на наблюдателят се получава по време на кризи в живота, спонтанно духовно прозрение или самодисциплинирано обучение.

Най-добрата техника е т.н. Осъзнатост в настоящето.
Примерът с децата е напълно точен и не се отнася само за тези до 2 год. Малките пребивават изцяло в настоящия момент без да съжаляват или тъгуват за миналото и не кроят планове за бъдещето.

Волево осъзнаване на наблюдателя може да се постигне, когато личността е достигнала определена зрялост. Типовете зрялост са описани от Юнг и не са обвързани с житейски опит или набор от години.
 
Зрялата личност осъзнава необходимостта от пълноценно изживяване, което не може да се постигне в миналото или бъдещето, т.е. започва осъзнато да пребивава в настоящия миг, тук и сега, където Е живота.

В този момент се осъзнава една наблюдаваща част.
На първо място тя наблюдава себе си, своите Его, Свръх его и Болково тяло. Само чрез тях наблюдателя може да си взаимодейства с оклония свят.

Това мога да допълня съвсем накратко, защото темата е много обширна.
Също така е интересен въпросът какво следва след осъзнаването на наблюдателя?

[eses]

Можеш ли да ми кажеш/напишеш за типовете зрялост на Юнг?

[ThreeFaces]

Най-общо ще напиша основните характеристики:

1 тип- Пълна идентификация с физическото тяло. Съдим за себе си и хората единствено въз основа на физически характеристики, пол, години, етническа принадлежност, височина, килограми, сила, бързина...Наред с физическата красота преценката ни се базира на материалните придобивки кола, къщи, дрехи и т. н.

2 тип- Мерим себе си и всеки друг според постиженията. Желаем да властваме и доминираме, непрекъснато сравняваме успехите си с тези на другите хора. Силно се притесняваме за мястото си в обществото, трупаме дипломи, трофей, награди, лъскави материални придобивки за демонстрация и респект, на всяка цена искаме да убедим другите в нашето превъзходство.

3 тип- Замисляме се, как можем да поставим постиженията си в услуга на другите.
На този етап се проявява безкористната благотворителност, обръщаме внимание на масови религии или учения, вглеждаме се в себе си и в другите и търсим качества под повърхността. Започваме да разбираме, че съществува нещо голямо отвъд материалния живот и искаме осъзнато да участваме в играта.

4 тип- Обръщаме се навътре за да търсим своята истинска същност, своя висш Аз. Осъзнаваме енергиината си природа, развиваме безпристрастност и загърбваме страховете. Разбираме, че Земята е временен дом, учебно поле пълно с възможности, които са били ограничавани единствено от нас самите.
Започваме да подозираме, че държим авторските права върху живота си.

Тези архетипи в повечето случаи не са ясно отчетливи, а се застъпват един в друг. Всеки човек притежава около два -три преливащи.

[merulious]

На мен също ми се е случвало няколко пъти, съвсем съзнателно- аз го предизвиквам чрез равномерно и спокойно дишане, осъзнаване на физическото усещане (аз се концентрирам върху усещането на дланите си) и осъзнаване на момента и разширяване на възприятията за това, което става около мен, но отдавна не съм го правила. Надявам се, че говорим все пак за едно и също нещо  ;D

П.П.: О! И при това последните пъти усещам и вибрации

[eses]

Не знам дали говорим за едно и също, предполагам,че всеки го изживява по различен начин. Мисля че при мен се прояви,когато започнах да тренирам за осъзнато сънуване и по принцип да си налагам да живея по осъзнато.Като усещане не мога да го обясня,просто имах чувството ,че наблюдавам отстрани,а всъщност си гледах през мойте очи и си бях в тялото,бях абсолютно безпристрастна и сякаш това което ми се случваше се случваше на тялото ми а не на мен и аз просто наблюдавах.

[ThreeFaces]

Медитация, концентрация, визуализация, осъзнато дишане и т.н. са само помощни средства, чиято единствена цел е да задържат ума в покой (нещо, като да дадеш на детето играчка за да не досажда).
Тези техники нямат друго предназначение, но за съжаление повечето хора ги приемат за самодостатъчни и по този начин спират развитието си.

Осъзнатото сънуване е друг тип опитност, която ни учи да се движим и пребиваваме спокойно в различна реалност. Тя винаги подсказва нивото на което си и помагат за отработването му.

[Клеопатра]

 :hi:Това състояние може би може да се изтълкува в светлината на будизма:Нещата са такива,каквито са,а личните ни емоции спрямо тях ги правят добри или лоши/за нас самите/Когато си безпристрастен,просто не ги оцветяваш с емоции.Прекрасно е да можеш да се дистанцираш и да не затъваш.Тогава живееш единствено в настоящето и излизаш от затвора минало-бъдеще.Това е ключ към осъзнато съществуване.

[ThreeFaces]

Така нареченият Наблюдател е в основата на всяка религия -будизум, суфизъм, дао, християнството дори.
Тази проста истина е скрита под тонове метафора и алегории с единствената цел да бъде по -разбираема за широката маса.
Резултатът обаче, стои на 180 градуса от целта. Вместо обръщане навътре (действие) има обръщане навън (очакване), някой да действа вместо нас, Буда, Бог, Аллах, някой светец или идол...

Осъзнатото пребиваване в настоящето също не е крайна цел, по -скоро е нещо като начало.

[eses]

Осъзнатото пребиваване в настоящето също не е крайна цел, по -скоро е нещо като начало.

А кое е следващото след началото според теб?

[ThreeFaces]

Проявлението.