Автор Тема: Грабежът като стопански феномен  (Прочетена 6500 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Грабежът като стопански феномен
« -: Август 22, 2009, 09:25:09 am »
Грабежът като стопански феномен

(Извадки от есето на Фредерик Бастиа “Физиология на грабежа”, част от втората поредица “Икономически софизми”, публикувано за пръв път през 1848 г.)

Има само два начина за придобиване на средствата, необходими за запазване и подобряване на живота - съзиданието и грабежът

Онова, което пречи на подобряването на обществения ред (поне доколкото е възможно да бъде подобрен), е постоянният стремеж на членовете на обществото да живеят и просперират за сметка на другите.

Когато грабежът се е превърнал в начин на живот на група хора, живеещи заедно в дадено общество, с течение на времето те създават за себе си правна система, която го легитимира и морален кодекс, който го прославя.

Грабежът винаги носи в себе си бацилът, който в крайна сметка го унищожава.  Рядко мнозина грабят малцина; тъй като, в такъв случай последните бързо ще намалеят дотолкова, че да не могат повече да задоволяват алчността на първите, и така грабежът ще спре поради изчерпване на наличното за грабене.

Съществува и друг благословен от Бога закон, действието на който е не по-малко смъртоносно за успеха на която и да е система на грабеж: грабежът не само преразпределя богатство, той винаги унищожава част от него.

Това е възхитителен закон.  Без него, при условие, че има равновесие на силите на грабители и грабени, грабежът не би имал край.  Благодарение на този закон, балансът винаги се нарушава или защото грабителите осъзнават, че унищожават твърде много богатство, или, ако това не стане, защото злото се задълбочава дотолкова, че стига до естествения си край.

Всъщност идва момент, в който прогресивно ускоряващото се унищожаване на богатство стига толкова далеч, че грабителят е по-зле, отколкото ако бе останал честен.  Такъв е случаят с воденето на война, разходите за която са по-големи от военната плячка, когато господарят плаща повече за робски труд отколкото би платил на свободни работници, когато теокрацията дотолкова е оглупила хората и изсмукала енергията им, че вече няма какво да изземе от тях, когато монополистът се опитва да погълне по-голяма част, докато цялото намалява – така, както става все по-трудно да се издои кравата, след като вимето й се изпразва.

Може дори да се случи, че ограбваните вярват, че дължат всичко на грабителя – не само онова, което им е било разрешено да задържат за себе си, но и онова, което им бива отнето и което се губи в хода на тази операция. Смятам, че с течение на времето, благодарение на такъв вътрешно-естествен механизъм като навика, много хора стават без да знаят и без да са имали намерение да станат такива.  Монополи от този вид са породени в измама и отхранени в грешка.

В обичайните частни сделки всяка страна остава единствен съдник както на услугата, която получава, така и на услугата, която предоставя в замяна.  Всяка от страните винаги може да се откаже от размяната или да я направи с друг на друго място; оттук и необходимостта на пазара да се предлагат само такива услуги, които ще намерят доброволно приемане.

Това правило не важи за държавата, особено преди възникването на представителната демокрация.  Независимо дали се нуждаем от услугите й, дали те са действителни или лъжливи, ние сме задължени да приемем, каквото ни се предлага от правителството и да платим цената, посочена от него.
Всеизвестна е склонността всеки да преувеличава стойността на това, което предоставя и да омаловажава полученото в замяна. … [Но] би настъпил хаос, ако нямахме гаранцията на договорната цена, която съществува при частните сделки. … Такава гаранция напълно или почти изцяло липсва при нашите отношения с правителството.  Но това не означава, че държавата, която, в края на краищата, се състои от хора (макар това обстоятелство напоследък се изключва като предпоставка [на разсъжденията за държавата]), не се подчинява на всеобщата закономерност. Тя се стреми да увеличи предлаганите от нея услуги – повече, отколкото бихме желали – и да ни накара да приемем за истински услуги неща, които далеч не са такива, и всичко това с цел да извлече някои услуги от нас в замяна под формата на данъци.

Правителствата са много изобретателни.  Те действат методично, стъпка по стъпка, според добре замислен план, постоянно подобряван от традицията и опита. Те изучават хората и страстите им.  Ако например преценят, че хората са настроени положително към войната, те засилват и разпалват тази разрушителна склонност.  С дипломацията си те заобикалят народа с опасности и - като естествено следствие - предлагат да осигурят войници, моряци, муниции и укрепления.  Често в действителност те избягват безпокойството да предлагат подобни услуги, тъй като всичко, което искат, им се поднася наготово.  После те имат служби, пенсии и повишения за разпределяне.  Всичко това изисква средства; следователно правителствата налагат данъци и вземат заеми.

Ако народът е щедър, правителството предлага да излекува всички проблеми на човечеството.  То обещава да възстанови търговията, да направи земеделието проспериращо, да разшири индустрията, да окуражи изкуствата, да изкорени бедността, и т.н., и т.н.  Всичко, от което има нужда, е да се създадат още няколко държавни агенции и да се плати на още няколко бюрократа.

С една дума тактиката се състои в налагането на нищо повече от ограничения, маскирани като истински услуги.  Следователно народът плаща не за да му бъдат оказвани услуги, а за да му се отказват услуги.  Правителствата приемат гигантски размери и започват да поглъщат половината от националния доход.  Хората с учудване забелязват, че докато слушат за прекрасните открития, които ще увеличават благата до безкрай, работят повече от всякога, без да подобряват индивидуалното си положение.

Проблемът е, че, както правителствата показват изобретателност и способност, така хората не показват на практика нито едно от двете.  Например, когато трябва да избират кой да получи контрол върху управлението, кой да определя сферата и начина на финансиране на държавното действие, кого посочват хората?  Държавните служители.  Те се доверяват на изпълнителната власт сама да определи правомощията и изискванията си.

Някои народи изглеждат практически предразположени да станат жертва на правителствен грабеж.  Такива са народите, при които хората, при липса на вяра в собственото достойнство и способности, биха се чувствали загубени, ако някой не управлява и администрира всяка тяхна крачка.

Видяхме, че обществото се състои от размяна на услуги.  То трябва да представлява размяна само на добри и честни услуги.  Но също така показахме склонността и интереса на хората да преувеличават относителната стойност на услугите, които предоставят.  Всъщност не виждам никакво друго ограничение на тази тенденция, освен доброволното съгласие или отказ на тези, на които въпросните услуги се предлагат.

Някои хора прибягват до силата на закона, за да ограничат тази естествена свобода на другите.  Този вид грабеж се нарича привилегия или монопол.

Отличителният белег [на монопола] е, че той позволява продължаващото действие на великия обществен закон за размяната – услуга срещу услуга, но въвежда сила в свободното договаряне, за да наруши справедливия баланс между получени и предложени услуги.

Отделно взетият монопол винаги облагодетелства тези, които са получили въпросната привилегия.  Тогава се получава така, че всяка друга класа производители, вместо да се стремят към премахване на този монопол, се опитва да получи за себе си подобна привилегия.  Този вид грабеж, превърнат в система, се превръща в най-смешната практическа шега за всички и крайният резултат е, че всеки си мисли, че получава повече от един общ пазар, на който предлагането на всичко е намалено.

Не е нужно да добавям, че тази изключителна система посява семената на всеобщи противоречия между всички съсловия, професии и народи; че тя изисква постоянната, но винаги непредвидима, намеса на правителството; че тя следователно прераства в различните злоупотреби, описани в предходните параграфи; че тя носи на всяко предприятие отчайваща несигурност и привиква хората да приемат закона, а не себе си, за отговорен за личното си благосъстояние. Трудно е да си представим по-плодотворен източник на обществени вълнения.

http://www.de-zorata.de/forum/index.php/topic,978.0.html

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Грабежът като стопански феномен
« Отговор #1 -: Август 22, 2009, 16:00:50 pm »
Станишев уредил дипломатически апартамент на Азер

     С апартамент в дипломатическите блокове на ул. „Жолио Кюри“ в столичния квартал „Изток” се е сдобил скандалния гей Азер Меликов-бивш съветник на експремиера-социалист Сергей Станишев. Имота си Меликов купил на „преференциална цена“ чрез шефа на БОДК Диян Кавръков. Натиск върху последния пък оказал Станишев, твърдят още източници от ГЕРБ. Новият министър-председател Бойко Борисов определи преди време отношенията между Станишев и Меликов като „сексуални“. Когато бившият премиер пък го наричаше мутра, Борисов отговаряше “по-добре мутра, отколкото гей“.

     Освен Меликов, с дипломатически жилища в „Изток“ са се сдобили и редица висши функционери на бившата власт. Ексдепутатката от НДСВ Антония Първанова е успяла да получи два апартамента на смешни цени. Имот в престижния и скъп район има и Джевдет Чакъров-бивш екоминистър от ДПС; екссекретарят на Министерство на външните работи Яшарали Ахмед; собственикът на групировката „Трон“ Красимир Стойчев, чиято фирма дължи над 20 млн. лв. на държавата; шефът на правителствена болница Любомир Спасов; политологът Огнян Минчев; синът на депутата от ДПС Касим Дал и др. Междувременно стана ясно, че ФБР издирва Диян Кавръков заради отказа му да плаща издръжка на дъщеря си, която живее в САЩ. Покрай проверката на имотното му и имуществено състояние, щатските агенти установили, че той има приказно богатство, което крие в офшорни зони. Станало ясно, че Диян Кавръков е представител на кипърската офшорка „Блу хаус“ у нас и получава месечна заплата от 10 000 евро. Освен това той ползва служебна кола, лаптоп и мобилен телефон. Има право на четири седмици отпуски, както и почивка по време на националните празници. Американците били впечатлени, че уж бедният Кавръков има и собствена фирма, регистрирана на Сейшелските острови. Там той криел комисионите от сделките с имотите на външно министерство. Преводи от същата фирма е получавал и бившият външен министър Соломон Паси, за когото се носят легенди за корупционните му схеми и финия рекет на бизнесмени срещу политическо покровителство.
http://etrud.tk/

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Грабежът като стопански феномен
« Отговор #2 -: Март 26, 2010, 22:43:00 pm »
Стефан Гамизов: Тежко му на следващото правителство!

http://www.-Цензурурано - Жълт сайт на Пеевски/news/article/74127

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Грабежът като стопански феномен
« Отговор #3 -: Април 12, 2010, 23:08:34 pm »
К. Райдовски: Луканов е конструкторът на банковия грабеж
http://frognews.bg/news_22107/K_Raidovski_Lukanov_e_konstruktorat_na_bankoviia_grabej/

Банков октопод скрит в секретния доклад „Добрев”
http://frognews.bg/news_22026/Bankov_oktopod_skrit_v_sekretniia_doklad_Dobrev/

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Грабежът като стопански феномен
« Отговор #4 -: Юни 29, 2010, 21:13:50 pm »
С колко поскъпва насъщния, като вдигнаха газа и тока
 :o
 Повишението на цените на газ и ток неминуемо ще доведе до по високи цени на Хляб, месо, мляко и други стоки от първа необходимост. За това алармираха търговци и производители, след вчерашното решение на ДКЕВР за увеличение на цените на природния газ с 24.63% и на ел.енергията с малко под 2%.
Според хлебопроизводителите, цената на хляба ще скочи с около 5 стотинки за килограм. В момента килограмът хляб струва между 1 лев и 1,20 лв.

По-високите цени на газа обаче ще оскъпят и самите продукти, от които се произвежда хляб.

От големите хлебопроизводителни фирми предричат разширяване на сивата икономика, тъй като много от малките, но легални фирми отново ще преминат към сивия сектор. Производителите ще бъдат засегнати много повече отколкото търговците, смятат още те. Те се опасяват, че увеличеното "сиво' производство може да доведат до фалит производителите от легалния сектор.

Само преди месец същите производители поискаха гарантирана минимална цена на хляба от 90 стотинки.

Млекопреработвателите също предупредиха ,че поскъпването няма да подмине и техните продукти. При месото - увеличението ще е с около стотинка-две за килограм и още няколко стотинки, заради периодичното поскъпване на петрола.

Вчера от Евростат официално съобщиха, че България е една от страните с най-евтина храна в ЕС. Пред нас са единствено Румъния и Полша, като хлябът и цигарите у нас са най-евтини в Европа.

http://www.-Цензурурано - Жълт сайт на Пеевски/news/article/82316

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Грабежът като стопански феномен
« Отговор #5 -: Юли 04, 2010, 13:13:31 pm »
Станишев, върни парите и си признай, че сте банда негодници!

 :yes:

Някои ще кажат, че не е голямо геройство да вадиш нож на умряло куче. В случая с БКП/БСП любителите на поговорки не са прави. Тези юнаци трябва да бъдат редовно проверявани дали мърдат - с нож, с чук и с киселина, за да не се завърнат, не дай Боже, на управленски позиции.

Осъдителната присъда на Марио Николов и неговата група е добър повод да припомним какво каза Сергей Станишев пред Ню Йорк Таймс на 16 октомври 2008 г.

BRUSSELS — Prime Minister Sergey Stanishev of Bulgaria pledged Thursday to donate any campaign contributions tainted by irregularities to charity after documents were turned over to prosecutors indicating that his party took money from people accused of being part of a criminal network.

That network, known as the Stoykov-Nikolov group, is at the center of a European Union investigation into development-aid fraud that provoked the authorities to cut off more than half a billion euros to Bulgaria, the poorest nation in the bloc....

http://www.nytimes.com/2008/10/16/world/europe/16iht-bulgaria.4.17028139.html

И така, имаме престъпници, имаме дарени от тях пари за касата на БСП, имаме обещанието черно на бяло на лидера на тази партия, че ще дари всеки лев дарен на партията, за който има съмнения, че е придобит с престъпна дейност.

В случая имаме не само съмнения, а пълната увереност на немското и българското правосъдие.

Станишев, върни парите и си признай, че сте банда негодници!

http://atanas.fr/articles/categories/politics/270-bsp.html

Неактивен sasho90

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 452
  • Ако още не си бесен, значи не внимаваш достатъчно
Re:Грабежът като стопански феномен
« Отговор #6 -: Юли 04, 2010, 15:36:52 pm »
Никога не съм разбирал оправданието - еди кое си е най-евтино в България от целия Европейски съюз. А заплатите какви ни са? В повечето случаи тези неща, които казват че са най-евтини едва ли са по-евтини с повече от 30-40 процента. За разлика от това обаче, заплатите са по-малки не по-малко от 85 процента - около 10 пъти по-ниски. Съжалявам, но продуктите, които си купуваме не са с 10 пъти по-ниска цена от тази в ЕС, че да се радваме че някои неща тук са по-евтини. Даже обратното - много са на същата, а има и такива, които при нас са по-скъпи.
« Последна редакция: Юли 04, 2010, 15:40:56 pm от sasho90 »
Keep 'em occupied!

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Грабежът като стопански феномен
« Отговор #7 -: Юли 17, 2010, 10:15:27 am »
За нечий хипотетичен гений

 ;)
Етикети: Съмнителното удоволствие да живееш в България (фейлетони)

“…Данък върху всеки продаден празен компактдиск въведе вчера правителството с промени в Закона за авторското право. Парите ще отиват за компенсация на авторите, чиито произведения хипотетично биха могли да бъдат презаписани…”

Хипотетично... каква хубава дума. Ами добре тогава:

Трябва да се вдигне данъкът върху всички инструменти – така де, купил си си дрелка например. Уж за лично ползване, но хипотетично може комшията да те помоли да му пробиеш една дупка с нея – и после да те почерпи една ракия, че нищо чудно и салатка да ти направи... А това си е чиста далавера, значи – трябва да я обложим с данък.

А производителите на строителни материали – то вярно, тухлата не е компактдиск, но знаете ли колко нарушения могат да се направят с нея? Например – да се построи нещо в забранена зона или без съответното разрешение на общината. И понеже е много сложно да чакаме да видим ще има ли нарушение или не – данък още преди да е излязла от тухларната!

И една проста краставица да вземем – ами нали човек може да реши да я изнася, да го направи нелегално и по този начин да наруши правата на някоя държава? Като нищо. Значи – данък на всички зеленчукопроизводители, понеже очевидно са хипотетични нарушители.
(За тези, които отглеждат тютюн, изобщо пък не ми се говори – ами ако от продукцията им после някой направи цигари без бандерол? Хипотетично е възможно. Значи...)

А собствениците на животни? Ако е крава, хипотетично може да опасе на някого градината или да стъпче нещо. Ако е по-дребна животинка – все някъде ще изцапа. И понеже не можем да вървил след всяко куче и да го чакаме кога ще удолетвори естествените си нужди, най–добре е да го обявим за хипотетичен нарушител и да си приберем парите предварително. После ще мислим как да компенсираме моралните страдания на гражданите, които евентуално са стъпили в онова там...

Един студент, който учи право, също трябва да плаща данък – очевидно е, че (чисто хипотетично) след завършването си той може да посъветва някого как да заобиколи закона и да избегне справедливото наказание. Е, какво – да седнам сега да чакаме ще го направи ли или не? Нали у нас действа – как беше там – презумция за нещо си...? Значи е човекът е хипотетично виновен.

А на мач скоро ходили ли сте? По-добре недейте, понеже там понякога стават едни лоши работи – чупят седалки, хвърлят камъни, рушат всичко наоколо... Е, вярно, не винаги. Но хипотетично могат да го направят, ето защо няколко стотинки от всеки билет трябва да отиват за собственика на стадиона, а ти после сам си решавай ще трошиш ли или не – платил си си. Само не знам как ще го обясниш това на дошлите полицаи, те не са съвсем наясно с новите тенденции в данъчната ни система...

За интернет-потребителите направо ме е страх да помисля – толкова неща могат да изтеглят нелегално, че свят да ти се завие. Е, може и някой да не го направи, но понеже няма как да предвидим бъдещето – по-добре да си платят всички авансово.

Изобщо – по правилен път вървите, другари – както беше казал един, дето уж беше вечно жив, а нещо не се чува напоследък.

Но друго ми е интересно – когато те изберат за депутат, ти хипотетично после може да не посещаваш редовно пленарната зала. Може и хич да не се вясваш – има такива случаи. По този начин ти очевидно (макар и за момента чисто хипотетично) ще нарушиш сериозно интересите на хората, които са гласували за теб. Е, трябва ли да чакаме да го направиш и да се излагаме да броим всеки път? Щом хипотетично можеш, по-добре да ти сложим допълнителен данък на заплатата още от самото начало, а ти после прави каквото искаш. Е, вярно, не всеки нарушава, но знаете как е у нас – всички плащат. Казват, че и в Европата било така, но аз малко не вярвам.

И затова – когато някой приема закони, добре е все пак да мисли и да не обявява предварително хората за престъпници. Понеже те – така наречения „електорат” – може хипотетично да се обидят.

И аз лично бих ги разбрал.

http://timurcommandos.blogspot.com/2010/06/blog-post_02.html#comments


Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Грабежът като стопански феномен
« Отговор #8 -: Юли 22, 2010, 23:06:07 pm »
Избелване на черните овце в ЕС

Кодираният език на докладите не върши работа, Брюксел трябва да се осмели да назовава обектите на своите "проучвания" с истинските им имена

Светослав Терзиев
Сега

Нямаше да повярвам, ако само ми бяха разказали, но се уверих лично: България е станала европейски наръчник по корупция. Младежи от престижни западни училища й гостуват, за да видят как изглежда една корумпирана държава. Миналата събота петдесетина млади ентусиасти от Франция и Холандия, обикалящи Европа със симпатични стари ситроени 2CV (известни като "грозните патета"), пристигнаха в София от Истанбул и поискаха да им разкажа как България се бори с корупцията. Видели някои мои публикации в интернет и решили, че мога да им бъда полезен в тяхното образователно турне. Смаях се, като ми представиха своята програма.

Тяхното 8000-километрово рали, наречено "Предизвикателството на Страторг", което се организира за втори път, имало за цел да запознае бъдещите мениджъри с особеностите на европейските държави, през които минава маршрутът му. За Чехия бил избран споменът за тоталитаризма, за Румъния - борбата с трафика на деца, за Турция - идентичността на младите хора, за България... корупцията. Не ни стига Еврокомисията с нейните ежегодни доклади, които ни набиват в главите колко не се вписваме в европейските норми заради корумпираната си върхушка, ами сега и децата в Европа започнаха да си правят у нас

уроци на открито за образа на корупцията

Още малко и България окончателно ще престане да бъде за другите народи Страната на розите и ще се окичи с етикета Държавата на корупцията, от който едва ли ще се отърве.

Разбира се, отказах да участвам в такава постановка - за най-голяма изненада на организаторите на турнето, които така и не разбраха какво лошо има един европейски инвалид като България да изложи за поука недъзите си пред младите изследователи. След време те щели да знаят и разказват на кого не бива да приличат европейците.

Докато родните власти са си прехвърляли отговорността за организираната престъпност и корупцията, вкупом са пропуснали да забележат, че поверената им държава се е изтъркаляла към европейското позорище, а заедно с нея и те самите. За беда същото се отнася и до всички българи, които страдат от безнаказаната висша крадливост и бандитизма, защото думата "българин" се е превърнала в европейски синоним на "корумпиран".

Изненадваща е гордостта, която изпълни душите на премиера Бойко Борисов и правителството му, като прочетоха в последния доклад на ЕК, че от "юли 2009 г. (откакто са на власт) в България се е появил силен устрем за реформи". Брюксел бил забелязал за първи път "политическа воля" на изпълнителната власт за борба с организираната престъпност и корупцията. Само че зад нея прозирал въздух, защото престъпност имало в изобилие, но наказания - малко.

Който прочете доклада, няма как да не стигне до извода на Брюксел: "И все пак прекалено малко са случаите, които са приключили в съда". В това изречение важната дума е "прекалено". Тя означава, че България е излязла от всякакви норми на търпимост и че е изправила ЕК пред въпроса как да реагира на предизвикателството. Отговорът е формулиран по следния начин: "Нужно е да се подобри професионалната практика на полицията, прокуратурата и съдилищата, за което ще бъде необходимо външно съдействие".

Очевидно се върви към намеса отвън,

но каква може да бъде тя, след като ЕК не се възползва от тригодишния си мандат да задейства предпазната клауза за правосъдие и вътрешен ред съгласно Присъединителния договор на България и Румъния? Безсилието на Брюксел личи особено много по поведението на Румъния, която даде да се разбере, че повече не я интересуват неговите доклади. След изтичането на тригодишния изпитателен срок тя разтури своята Национална агенция за интегритет (честност), чието създаване бе условие за нейното приемане в ЕС.

Конституционният й съд реши, че агенцията наднича твърде неучтиво в сметките на големците, включително и на конституционните съдии, и през април т.г. я разпусна. След гневната реакция на ЕК парламентът направи опит да я възстанови в беззъба форма в края на юни, което бе отразено в доклада за Румъния с остра забележка.

Букурещ обаче показа изпреварващо колко е безразличен към критиките на Брюксел, като ден преди огласяването на доклада Конституционният съд отхвърли и новия безобиден вариант, предложен от депутатите. Така Румъния отказа да търпи дори само за украса какъвто и да е орган за борба с корупцията по високите си етажи на властта.

В отчайващата ситуация да станат смешни,

някои еврочиновници започнаха да пресмятат какви лостове за въздействие им остават и се досетиха само за един - да забавят приемането на България и Румъния в Шенгенската зона за свободно движение, докато не докажат, че правосъдието им покрива поне минималните европейски норми.

Този лост обаче ръждяса още при писането на миналогодишния доклад, когато председателят на ЕК Жозе Барозу отхвърли предложението на Холандия да бъде задействан предупредително, след като стана ясно, че няма да се прибягва до предпазни клаузи.

Прилагането пък на финансови санкции е невъзможно, доколкото двете държави усвояват изключително слабо европейски фондове поради недостатъчна способност да пишат грамотни проекти. Освен това Букурещ следи стриктно да не се краде от европейски пари, а само от националните, както се научи през последните две години да постъпва и България. Така ревизорите в Брюксел не могат да намерят формална причина за спиране на еврофондовете.

Вижда се, че

инструментариумът за въздействие е много беден

Външният натиск може да бъде само информационен. Брюксел така или иначе ще продължи да пише доклади, в които да отправя каквито си иска критики и препоръки, защото няма как да се измъкне от "механизма за сътрудничество и проверка", изобретен за утеха, че приема компромисно двете държави в ЕС. Но проблемът на София и Букурещ не е в слабата схватливост какво се иска от тях.

Еврокомисията напразно отправя препоръка към България "да се подобри съдебната практика в прокуратурата и съдилищата, като се извърши подробен анализ на недостатъците в сътрудничество с чуждестранни експерти". Такива експерти по т.нар. туининг проекти (побратимяване с различни европейски държави) вече навъртяха стаж за пенсия като съветници в България и пак не побутнаха напред съдебната реформа.

Брюксел трябва да си даде сметка в кои случаи е успявал да постигне резултат. Ако прочете собствения си доклад, ще види, че се хвали само с един забележителен пример, описан по следния начин: "Бяха произнесени присъди по две емблематични дела за измами със средства от ЕС и изпиране на пари.

Основните обвиняеми получиха тежки присъди - съответно 10 и 12 години затвор, но съдът все още не е издал заповеди за задържане". Зад тази плаха и объркана формулировка стои името на един човек - Марио Николов, осъден по две дела за изпиране и злоупотреба със 7,5 млн. евро от програма САПАРД съответно на 10 и 12 години затвор. ЕК не бива да се пита защо осъдените са толкова малко, а защо Марио Николов изобщо бе осъден. Отговорът е само един -той бе посочен поименно от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ).

Докато борбата с организираната престъпност и корупцията се води срещу "неизвестен извършител", няма да помръдне повече от сегашното си състояние. Полезната външна намеса може да бъде само една - осветяването на виновниците. Те са недосегаеми за българското правосъдие, докато плащат за неговото корумпиране, но щом бъдат осветени отвън, стават уязвими.

Брюксел трябва да направи следващата крачка - да се осмели да назовава обектите на своите "проучвания" с истинските им имена. Кодираният език не върши работа, а в тъмнината черните овце се сливат с белите. Не всички българи са корумпирани и престъпници, но избелването им няма да се случи, докато са натикани в тъмния ъгъл на Европа.
http://kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=12635385

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Грабежът като стопански феномен
« Отговор #9 -: Декември 24, 2010, 19:22:47 pm »
Член 155 от Търновската конституция

http://www.viennainvest.com/?p=2176

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Грабежът като стопански феномен
« Отговор #10 -: Февруари 25, 2011, 09:12:10 am »
ДУРАНКЕВ: ИНЖЕКЦИИТЕ С ЦЕНИТЕ НА ПЕТРОЛА ЩЕ ПОКАЖАТ, ЧЕ НЯМА ДА ИЗЛЕЗЕМ ОТ КРИЗАТА

Ще затънем още повече, защото в България има картел
Професор Боян Дуранкев, главен секретар на УНСС, коментира по радио К2 икономическата ситуация у нас и последиците от напрежението в Либия, свързани с евентуалното покачване на цените на петрола, които могат да доведат до ново задълбочаване на световната криза.


„В България има картел, споразумение. Налагане на тежки ценови увеличения, за да бъдат печалбите по-големи. Имаме и скрита черна икономика. Представете си, че в момента у нас „уж" се изнася зърно. Като се изнася „уж", се точи ДДС. След малко зърното, което е било на 500 метра от пристанището, което е изчакало, се внася с други фиктивни фактори на цена обаче 15 пъти по-висока", съобщи в ефира на радио К2 една от хипотезите си професор Дуранкев.

„Нямало слънчоглед! Започваме да изнасяме слънчоглед и точим ДДС, след което го връщаме „уж", и по нови цени започваме да продаваме слънчогледовото олио много по-скъпо. Очевидно е, че в България най-голямата мафия е в икономиката. Мафията у нас е икономическа! Това са корупционни схеми, свързани с администрацията. Без нейна намеса не са възможни", уточни той.

Проф. Дуранкев припомни излязлата наскоро справка на „Евростат". По данни от нея той констатира, че в страната ни има тежка икономическа криза, която се задълбочава. „Сега „инжекциите" с цените на петрола съвсем сериозно ще покажат, че няма да излезем от кризата, а ще затънем в нея. Защото всеки се оправдава с покачването на цените на петрола и се вдигат цените на храните, жилищата", поясни Дуранкев.

Според професорът страната ни е енергийно зависима, но без алтернативи. Има криза не само в Либия, но и криза в целият арабски свят. „Има недостиг на петрол в САЩ, но и в Европейския съюз. Няма световна стратегия как държавите да се справят с този проблем обаче", отбеляза Боян Дуранкев.

„Петролната икономика си отива лека-полека. Най-оптимистичните прогнози са това да се случи към 2050 година. Най-песимистичните - към 2020-2030 година, когато ще изтече последната капка петрол. Ще трябва да се търсят други източници на енергия, но бедата е, че ги няма", сподели пред радио К2 песимистичните си очаквания професорът.

http://www.-Цензурурано - Жълт сайт на Пеевски/news/article/100714

Неактивен ivi2010

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 51
Re:Грабежът като стопански феномен
« Отговор #11 -: Февруари 25, 2011, 11:29:22 am »
Докато котировките на петрола присъстват на борсата,ще се случват много войни и изкуствени кризи,за да печелят от високата му цена големите играчи,безогледно и без жал за съдбата на целии нации.Светът не е това,което вижда обикновения човек.Така е за всички продукти,които са на борсата.Фармацевтичните,зърнените,дори и босовете на промишлеността за охранителна техника имат сметка техните продукти да са търсени много,за да получат по-високи котировки на борсата.Тогава защо се учудваме, че се ''произвеждат'' все повече нуждаещи се от медикаменти,все повече гладни,все по-некачествена техника,която живее 2/3 г.,все повече престъпници,като съдилищата в цял свят все по-бавно и трудно съдят заловените,а рекламата, музиката, телевизията,детските филми дори, все повече стимулират агресивността.За да осигуряваме пари за мултимилиардерите!

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27