Автор Тема: БЪЛГАРСКИТЕ БОРДОВЕ  (Прочетена 2972 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
БЪЛГАРСКИТЕ БОРДОВЕ
« -: Август 21, 2009, 00:09:04 am »
БЪЛГАРСКИТЕ БОРДОВЕ

Те са признание, че сами не можем да се оправим. Било поради вродена или придобита калпавост, било по злощастно стечение на обстоятелствата

Михаил Константинов

     Думата "борд" има различни значения в българския език. Още повече значения има английската дума "board" - над 20. Така че трябва да уточним за какви бордове ще си говорим по-долу. А ще си говорим за борда като за механизъм, налагащ строги ограничителни правила върху функционирането на държавата в дадена област - нещо като юзда. В този смисъл бордът е отказ от суверенитет и признание, че сами не можем да се оправим. Било поради вродена или придобита калпавост, било по злощастно стечение на обстоятелствата, като например съветската окупация на страната след 1944 г.

     България потъва в света на бордовете именно тогава - когато изчезва далеч не безгрешното Трето българско Царство, което все пак е било нормална правова държава. Че даже и в първата десятка на Европа по основни икономически показатели. И ако днес постиженията на Царство България ни изглеждат скромни, трябва да помним, че тогава брутният продукт на глава от населението е бил 2-3 пъти по-висок от този на Гърция. За разлика от днес, когато е обратното.

     След 9 септември 1944 г. България попада в 45-годишен външнополитически борд. За самостоятелна политика на страната през този период не може да се говори и не случайно тя става известна като най-верния сателит на СССР в Източна Европа. Сега даже бихме казали "пудела на Москва", само дето този термин вече е резервиран за един британски премиер по повод на съответния президент на САЩ. Тогава българското разузнаване в лицето на Първо главно управление на Държавна сигурност е прост придатък на съветския КГБ и само Разузнавателното управление на Министерството на народната отбрана (РУМНО) провежда донякъде самостоятелни операции, но само на Балканите.

     Затова, когато напоследък лицемерно се говори за необходимостта да разграничаваме доносниците от разузнавачите, е полезно да припомним, че именно въпросните разузнавачи през 1978 г. убиха в Лондон големия български писател Георги Марков не без помощта на съветските си колеги. И пак те крадяха стари американски компютри и така загробиха българската електроника. За капак същите разведчици изнесоха парите на България чрез външнотърговските дружества на ПГУ на ДС. Така че наистина трябва да разграничаваме обикновените доносници от офицерите на ДС - вредата от действията на последните е несравнимо по-голяма.

      От тази епоха на братско сътрудничество между комунистическите секретни служби датира и тъжният факт, че голям брой българи, често на ключови позиции дори и днес, бяха вербувани от съветските служби и сега са прехвърлени на доволствие при Федералната служба за сигурност на Русия. Срещу съответни услуги, естествено. Значително по-малък брой, но елитни представители на политиката и бизнеса, още от ония времена та до днес, са на служба на Главното разузнавателно управление (ГРУ) на съветската, сега руска армия. Не напразно виден руски политик с присъщите за тази порода високомерие и глупост неотдавна заяви, че България е "троянският кон" на Русия в НАТО и ЕС. В НАТО впрочем не ядат домати с колците и още в зората на българската демокрация превербуваха значителен брой руски агенти. Но не всички и не най-главните, както имаха и ще имат възможност да се убедят. Но това е страничен проблем. А и ако отношенията НАТО-Русия се задържат и развият на ниво истинско партньорство, шансът за което не е голям, то вредата от руските троянски коне с български паспорти няма да е особено голяма.

     Родената по силата на Конституцията от 1991 г. парламентарна Република България замести народната република и излезе от 45-годишния външнополитически борд. Но скоро попадна в друг, самоналожен борд, в който се намира и до днес. В средата на 1996 г. започна бързият срив на българския лев под трясъка на срутващите се банки, които впрочем бяха най-обикновени пирамиди. Създадени от покойния Луканов и офицерите от ДС с цел пладнешки обир на парите, натрупани от трудолюбивите и не подозиращи български граждани през 5-те години пазарно стопанство.

      Тогава имаше една занимателна, днес съзнателно премълчавана случка. В опит да спаси правителството и себе си, а може би и с идея да помогне на страната, премиерът Виденов предложи в България да се въведе валутен борд. Срещу идеята скочиха негови съпартийци, според които в България имаше какво да се доограби и поради това бордът не ги устройваше в този момент. Най-яко срещу борда обаче скочи тогавашната опозиция. Щели сме да загубим суверенитет и икономиката нямало как да се управлява в условията на борд, на който през 1996 г. му викаха "паричен съвет". Не на последно място опозицията беше срещу борда, защото той беше предложен от Виденов и би могъл да му помогне да си завърши мандата. А и опитът с дотогавашните бордове в други страни не беше еднозначно положителен.

     Така или иначе Виденов не успя да въведе борда и основната причина за това беше пълната загуба на доверие в отиващото си управление на БСП. През февруари 1997 г. БСП сдаде властта, а временното правителство на Стефан Софиянски спря инфлацията и подготви предсрочните парламентарни избори. На изборите ОДС спечелиха най-голямата победа в новата история на България, като получиха 137 мандата в 38-то Народно събрание. Валутният борд беше въведен със закон на 1 юли и е в сила вече 12 години. Интересна тук е метаморфозата на икономическите идеи. През 1996 г. бордът беше лош, а през 1997 г. - добър. Какво толкова? Хората еволюират, идеите им също. Важното е, че всичко се помни.

      Днес валутният борд с право е смятан за свещената крава на парламентарната република. И правилата за успешно управление са три: не пипай борда, кради по-малко, въздай възмездие. Другото ще си дойде само. Досега само първото правило е спазвано безусловно след 1997 г. И затова дори трите пълни мандата на ОДС, на НДСВ и на тройната коалиция не могат да се нарекат напълно успешни. Защото оставиха след себе си чувство за несправедливост. Дали днешното управление ще спази трите правила? Има предпоставки това да стане. И дано - 20 години преход по български стигат.

      Почти 10 години след въвеждане на валутния борд, на 1 януари 2007 г. страната ни влезе в условията на политически борд. Просто членството в ЕС означава именно това - отказ от суверенитет (и от злоупотребите с него) срещу въвеждането на правила за това какво може, и какво не. Друг е въпросът, че засега този борд е формален. И основната причина е в конституционно сбърканата и под всяка критика съдебна система. Там трябва да започнат и да свършат реформите. Защото съдебната система е границата между цивилизацията и джунглата. За 20 години би трябвало вече да сме разбрали къде искаме да живеем. И щом сме разбрали, нека да го направим. Впрочем, ние сме съвсем близо до въвеждането на съдебен борд. Ако съдебният фарс "Борилски" не бъде скоро разрешен у нас, Франция ще го реши и така страната ни ще бъде на практика изключена от европейската юрисдикция. Да не дава Господ!

      И още една област се нуждае от борд - науката. Защото точно хората с претенции за ум, организираност и морал, българските учени и университетски преподаватели, не могат вече 20 години да се организират и да наложат приемането на свестен закон, който да им управлява къщичката. За да се стигне до последния резил, когато седмица преди да сдаде властта, Станишев назначи такъв Президиум на ВАК, че даже хора с леви убеждения изреваха. Щото вътре, наред с някои свестни хора, е такова сборище на комунистическа номенклатура, каквото не е имало сигурно от далечната 1972 г., когато беше приет действащия и до днес Закон за научните степени и научните звания.

      Но ако за управлението на БСП е нормално да крепи този комунистически закон, то какво да кажем за демократичното управление през 1997-2001 година? Защо тогава не беше приет нов закон? Ами защото тогава се разигра една тъжна история, в която имах неудоволствието да взема известно, напълно неуспешно впрочем, участие. И защото болшевизмът е начин на мислене не само на ленинската шайка, заграбила властта в нормалната държава Русия през 1917 г. Надявам се тази поучителна история - защо науката не успя да пребори себе си през краткия период на демокрация, да бъде разказана скоро. Защото историята трябва да помни своите герои. Антигероите си - също.
http://www.politika.bg/article?id=13946

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:БЪЛГАРСКИТЕ БОРДОВЕ
« Отговор #1 -: Август 21, 2009, 07:30:42 am »
Проф. Д. Иванов: Не платноходка, а макроикономист трябва на БНБ
http://frognews.bg/new_14553/Prof_D_Ivanov_Ne_platnohodka_a_makroikonomist_triabva_na_BNB/

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:БЪЛГАРСКИТЕ БОРДОВЕ
« Отговор #2 -: Март 27, 2010, 15:00:01 pm »
Ревът на назначените капиталисти
 ;)
http://www.forumat-bg.com/ikonomika/588?task=view

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:БЪЛГАРСКИТЕ БОРДОВЕ
« Отговор #3 -: Август 01, 2010, 22:36:56 pm »
България - пирамидата и нейните фараони

 :o

Написано от Евгени Христов

http://www.forumat-bg.com/nachalo/735?task=view

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27