"
Луната не е особено интересно място, но Марс е." Това бяха думите на Майкъл Колинс, един от тримата астронавти на Аполо 11, в навечерието на 40-годишнината от стъпването на първия човек на Луната.
По всичко личи, че Колинс е напълно прав. Скритото нежелание на NASA да инвестира пари, време и усилия в нова лунна мисия се дължи на факта, че от научна и изследователска гледна точка естественият спътник на Земята не е източник на ново знание.
За разлика от Марс. Дали заради прекрасната книга на К.С. Люис "
Отвъд безмълвната планета", дали заради необяснимото желанието на хората да напуснат пределите на Земята, слънчевата система, вселената или просто защото Марс е планета, а не малък спътник, погледите на човечеството твърде често са насочени точно натам.
Франклин Чанг-Диаз
е бивш астронавт и служител на NASA. Рекордьор е по брой космически полети с цели седем такива в актива си. А освен това е ученият, който е на път да създаде технологията, която ще позволи на човешка мисия да достигне до Марс и да се върне оттам.
Червената планета се намира приблизително на 227 милиона километра от Земята. И въпреки че пътят дотам не е осеян с дупки (били те и черни), ние не можем да го изминем със сегашните ракетни двигатели за по-малко от 6 месеца. Толкова време човек едва ли може да издържи на космическата радиация. Освен това за половин година безтегловност костите на астронавтите почти ще се стопят, да не говорим за проблемите с логистиката – гориво, кислород за дишане и т.н.
За подобна мисия ни трябва нов двигател. Използваните сега са като през 60-те години на миналия век. Време е за развитие. Според Чанг-Диаз, който сега е професор в два тексаски университета, решението се нарича йонен двигател. Идеята не е нова и дори такъв задвижва сателита на NASA Dawn, изпратен до двата най-масивни обекта в астероидния пояс между Марс и Юпитер.
Йонният двигател, както личи от името му, задвижва кораба чрез изхвърляне на струя от високо енергетични йони. Съвременните двигатели от този тип обаче не осигуряват висока скорост, а с времето и спират да работят, защото йоните буквално разрушават електродите, които ги ускоряват.
VASIMRили Variable Specific Impulse Magnetoplasma Rocket (виж графиката) ще е друго нещо. Този засега експериментален двигател ще създава
плазма с температура около 1 милион градуса, колкото е приблизително горещината в центъра на слънцето. Йони с такава енергия ще позволят на космически кораб да развие средна скорост от около 236 хиляди километра в час или, с други думи, да достигне до Марс за около 40 дни.VASIMR в този случай няма да може да разчита на слънчево захранване, а ще му е необходим
ядрен реактор. Това изглежда изпълнимо и разработчикът на двигателя
Ad Astra Rocket Company (компания, основана от Диаз през 2005 г.) се надява
до 2012-2013 г. VASIMR да е готов и да бъде изпробван на Международната космическа станция. (МКС)Горивото на йонния двигател може да бъде водородно, който газ по стечение на обстоятелствата е и най-добрата изолация от космическото лъчение. Резервоарите за газа могат да са в обшивката на кораба и така да пазят екипажа. Освен това водород има и на Марс и навсякъде из вселената, така че този вид двигател ще може да се зарежда сравнително лесно.Минусът е, че плазмените двигатели не са способни да преодолеят гравитационното привличане на Земята, така че нуждата от ракета носител остава. Този недостатък обаче не е сериозен и затова NASA в партньорство с Ad Astra Rocket Company се надява следващото поколение космически кораби да ползват йонни двигатели. С усъвършенстването им ще пратим хора първо на Марс, после на Венера, а после... кой знае къде.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=764350&show=0-=-=-=-=-=
Още в първото изречение лъсва конспирацията - КОЙ е той, че да казва дали Луната е важна или не, след като НИКОГА не се е разхождал там тоя актьор?
След това: Ad Astra
Rocket Company - защо не е SAUCER company
;D
Нека да не продължавам, че ядовете са много.
