Чудех се къде да поместя един въпрос, който мен ме е занимавал и искам да разбера какво мислите и вие, дали сте се замисляли, дали сте си отговорили...
Думите "В началото бе словото". И после май беше "И словото Божие се носеше над водата". От къде точно са тези думи? Имате ли идея какво точно означават? Как мислите?
1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.
2 То в начало беше у Бога.
3 Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.
4 В Него бе животът и животът бе светлина на човеците.
5 И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.
...
Каквото и да напиша ще е само повърхностно представяне на смисъла в тези думи, но все пак ще опитам.
Словото е звук. Звукът е вибрация. Всичко съществуващо, от най-малкото до най-голямото, вибрира с определена честота (ритъм), т.е. звучи. Всяко проявено същество си има тон на звучене, който ако престане да звучи, това означава връщане в непроявено състояние. Значи, въпросното Слово не само е прозвучало, но то продължава да звучи и в момента, и ще продължава да звучи през цялата манвантара. Предполагам, мнозина са чували за музиката на сферите. Тя е съставена от основополагащите съществуването на небесните тела тонове.
Нищо не може да се прояви без словото, звука, защото проявеното състояние е вибрация. Затова Словото е в началото (на проявлението). Ритъмът е цикъл. Всичко в природата е съставено от взаимосвързани цикли. Всичко е звук с определена честота. Словото е в Бога, защото Той го произнася, и Словото е Бога, защото чрез него Той проявява (част от) себе си.
1 В начало Бог създаде небето и земята.
2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.
...
Началото, както и в предходния текст, който коментирах се отнася за началото на настоящата калпа (манвантара). Последният термин не е християнски, а санскритски, но понеже липсва по-добър, ще използвам него. Значението му всеки може да потърси самостоятелно. Преди това (по време на пралая) всичко съществуващо е било единно, т.е. в недиференцирано състояние. „В началото Бог създаде небето и земята“ – тук се говори за първото разделение (диференциация) на Дух и материя. Земята, бездната и водата в текста са едно и също. Това е субстанцията на вселената, материята (пракрити).Именно през нея прозвучава Словото, като по този начин я организира създавайки Акаша, най-фината сфера на проявения космос. Проявения свят е резултат от взаимодействието на Духа и материята. И двете са част от Бог, и двете по време на пралая всъщност са едно цяло, а разделението през време на манвантарите е само условно и илюзорно.
„Земята беше пуста и неустроена“ – т.е. неорганизирана. Тук става въпрос за материята отделена от духа. Това е сложно за обяснение и за разбиране. Духът и материята са двата полюса от едно цяло (Бог). Духът е активния принцип, а материята пасивния. Духът е движение, материята е инертност. И двете са еднакво необходими за проявлението, за съществуването на форми. Единствено взаимодействайки си те създават проявения свят, а единствено в проявения, диференциран свят може да се говори за съзнание. Земята е пуста и неустроена, когато липсва взаимодействие с Духа. Духът се потапя в материята за да я организира, облагороди, докара до по-фино състояние чрез което да може Бог да се прояви във все по-голяма степен. Само по този начин Той може да опознае себе си. Никой не може да познае себе си в своето непроявено състояние. При човека (човешкия дух, монада), нещата не са по-различни отколкото при Бог, като единствено мащабът е друг, засега, защото всичко се развива. Човека има същата безкрайна същност в себе си, но засега успява да я прояви в далеч по-малък мащаб.