Автор Тема: Бум на броя на хазартно зависимите  (Прочетена 3671 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Бум на броя на хазартно зависимите
« -: Август 02, 2009, 21:18:57 pm »
Бум на броя на хазартно зависимите

Фирми и апартаменти сменят собствениците си на рулетка ???

Жените сами се опитват да се спасят от хазарта, за мъжете се грижат съпругите

 "Дорота Жултовска - Първулова е родена в Полша. От 1991 година работи в България, като психолог в Националния център по наркомании, а в момента в Превантивно-информационния център  по проблемите на наркоманиите. Специалист по зависимости, включително хазартна."

- В предварителния ни разговор казахте, че има бум на броя на хазартно зависимите. От колко време наблюдавате тази тенденция?

- Трудно ми е да кажа точно, но увеличението започна преди две години и най-осезаемо е през тази. На 7 алкохолно зависими пациенти в момента имам 4-5 за хазарт - това е показателно. Преди нямаше пациенти с хазартна зависимост.

- Как се разпределят пациентите ви по пол?

- Жените са по-малко. Причината обаче не може да се търси в полово влечение към хазарта, а в това, че жените са по-социално ангажирани. Мъжете винаги идват по настояване на съпругите си, които са започнали да им поставят условия, че трябва да се лекуват. Човекът е принуден да се съгласи, за да не загуби още неща, които за него са важни - семейство, работа. Жената е тази, която поема инициативата и търси помощ. Иначе всички са на възраст от 35 до 40-45 години. Няма по-възрастни или по-млади. Или са хора със семейства или вече са ги загубили.

- Как става пристрастяването?

- Няма значение за хазарт, алкохол или наркотици, но човек докато не започне да има големи минуси, например финансови, не забелязва какво се случва. Покрай него обаче има хора, които забелязват, че става нещо нередно - липсват пари, човекът става раздразнителен и тревожен. Близките започват да търсят информация. Оказва се, че поведението на този човек например прилича на алкохолно или наркотично зависим. Няма закономерност след колко време игра става пристрастяването. Може да си играеш цял живот без да си зависим. Може всеки ден да пиеш салата с ракия, но в петък или в събота да не се случи и това няма да породи тревожност. Но когато си пил толкова време контролирано има вероятност всичко да излезе извън контрол. Специалистите спорят дали има такова нещо като зависима личност. Според мен има такава предразположеност, но не в медицински, а в психологически аспект. Това не важи само за всички зависимости. Това са хора, които от деца не са били научени да поемат отговорности. Не е задължително например родителите да са разведени. Когато липсва един родител, другият не може никога да компенсира тази липса. Но има и много „хубави" семейства. Идват близките и казват, не си обясняваме как се стигна до тук, всичко сме направили за него. Осигурихме му бита, образованието. В такива случаи мама и досега е загрижена - непрекъснато пита сложил ли си жълтия панталон или топла блуза. Тя ще уреди среща с пихолог. Имам например едно момче с хазартна зависимост, което е на 38-39 години, но то ще си остане момче цял живот. То няма отговорности, не е свикнало да има задължения. Малкото дете, за да се научи да ходи трябва първо да падне. А много често родителите не дават възможност да паднеш, да се набодеш,... за да пораснеш.

- Има ли случаи на хора пристрастени към хазарта, които да потърсят помощ, когато са на печалба?

- Хазардистът (свободен термин за хазартно зависима личност - б. а.), не може да се примири да живее в действителността, в която всички живеем - да стане сутринта да отиде на работа, да отиде на пазар да нахрани семейството или да вземе обувки на децата. Мислите му са обладани почти ежеминутно от мисълта да играе. И си казва: като спечеля ще си купя това и това. Но никога не мисли за обикновени неща: "Ще си купя Алфа Ромео, а на баба си -  примерно вила". Влиза в казино и играе, печели 100 лева. Казва си: „Това е готино, досега никога не съм печелил". Но тези пари не са достъчни, защото, за да реализира този приказен свят му трябват много повече. Но даже и да спечели 100 хиляди, в един момент идва момент, когато губи.И при печалба и при загуби се появява постоянно притеснение, тревожност. Но финансовият аспект на хазарта е най-маловажен, въпреки че всички хора, които са лаици, смятат, че пристрастяването е най-вече финансов проблем. Другите щети са по-важни: семейство, работа, социални контакти. Морални ценности също страдат, защото започват да лъжат, да мамят, за да си набавят пари, въпреки че пред себе си са убедени, че ще спечелят и ще ги върнат. Имах много богати пациенти, играещи на рулетка, които имаха фирми, пари. Те вече нямат абсолютно нищо. Говорим за стотици хиляди лева. Размерът на сумата не е толкова важен, защото има хора, които са на заплата. Губят днес 10-20 или 100 лева. Но утре пак. Механизмът заработва. Всеки човек се стреми да се чувства комфортно. Като деца се въртят на въртележки, като тийнейджъри пробват алкохол и т. н. Но някои хора се стремят непрекъснато към комфорта, като по този начин се развива зависимост. В игралната зала губиш пари, но се чувстваш добре, защото никой не иска нищо от тебе, там си сам със себе си, това е защитено място. Няма да ти кажат иди на пазар или заведи децата на лекар. Чувстваш се добре, въпреки че вече разбираш какво се случва - жена ти ти се кара, изгубил си сумати пари, излъгал си, откраднал си, ако работиш в банка например. При хората, които работят с пари много често се случва да погазят закона, защото когато си зависим моралът, ценностната система или законът спират да съществуват.

- На какво залага българинът?

- Най-много играят на рулетка, но всички са започнали с машинки. (Според психолога от Националния център по наркоманиите Ивайло Райнов обаче както има наркомани на хероин, кокаин или амфетамин, така има и пристрастени към рулетка, ротативки и покер. Най-голям е броят на българите пристрастени към залозите на футболни мачове, тъй като го считата за най-невинно - б.а.). Както питам хероиновите наркомани каква е била първата дрога и за 99% това е марихуана, така при хазартно зависимите 99% са били машинки. Но казват „това не беше някакъв проблем, там в нашата махала имаше едно кафе и аз си джитках лекичко". Един ми разказа, че направил заведение и сложил машинки. После затвори заведението, за да си играе сам, на спокойствие. Няма значение че вече не може по никакъв начин да излезе на печалба. Това се казва патологичен хазарт това е болест - психично и поведенческо разстройство. Аз съм готов да изгубя всичко, но имам жажда за игра.

- Дайте и други примери за хазартна зависимост?

- Когато избухна скандала с Красимир Горсов, който за да играе посегна на парите за лечението на дъщеря си, която пострада в катастрофата, причинена от Максим Стависки, имах един пациент. И той ми сподели: „А,а той е мой човек. Аз дали бих могъл да направя такова нещо? Но за мен сина ми е най-важното нещо на света, не бих направил това". Точно на другия ден дойде и ми каза, че е играл и заложил лаптопа на сина си. Импулсът, желанието са по-силни от всичко. Тогава той осъзна, че ако детето му е тежко болно е способен и той да направи като господин Горсов. Успя да откупи лаптопа и беше много щастлив, че синът му не разбра, че е бил заложен, тъй като беше на спортен лагер. Въпреки че този човек вече беше изгубил апартаменти и коли, оказа се, че лаптопа е по-важен, защото това е едно прекрачване на доверие. От тогава той спря да играе. Наблюдавам едно дете, което за мен е отявлен хазардист, патологичен случай. Той не стъпва в казино, но непрекъснато се басира за нещо. За чаша кафе дори. Звучи като някакъв условен рефлекс, но си е зависимост. Даже да не е нещо материално, показателно е, че нещо не е наред.

- Има ли сред комарджиите известни личности?

- Известни хора също търсят помощ и то не само за хазарт. Не е нещо което да ги притеснява. Политици няма при мен. Предполагам, че човек когото го показват по телевизията няма да се реши бързо да дойде на лечение. Това е малко табу темата за зависимостите в България си остава табу, въпреки че за наркотици и алкохолизъм вече се популяризира в обществото.

- Как помагате на зависимите?

- Трябва да се промени всичко в поведението на един зависим. Не само да не се влиза в казиното, а да се променят всички навици в ежедневието. Самото невлизане в казино - ден, месец или година не те прави независим. Същото го има и при Анонимните алкохолици. Може и 10 години да не пие, но ако не си промени мисленето и живота, остава вероятността на десетата година да пропие пак. Така е и при хазартнозависимите. Интересно е, че те играят и на компютърни игри. Когато правим консултации настоявам да не играе при никакви обстоятелства на компютъра. Казва, че играе на някакви игрички на сина му, а и то не било на пари. Като говорим за цялостна промяна и това трябва да се спре, защото ако не може да се овладее и да не играе игрички, как ще се спре да не влиза в казино.

- Има ли у нас групи на Анонимни хазартно зависими?

- Не. В чужбина има, но тук не. В България пациентите посещават групите на Анонимните алкохолици. Макар, че този, който направи  първият клуб на Анонимните алкохолици у нас да е бил хазартно зависим. Направи клуба за алкохолици, защото тогава нямаше такъв проблем с хазарта.

Интервю на Владимир Клисуров

http://www.deltanews.bg/index.php?id=24135
« Последна редакция: Август 05, 2009, 21:28:59 pm от H. »

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re: бум на броя на хазартно зависимите
« Отговор #1 -: Август 02, 2009, 21:23:30 pm »
Младите се друсат вместо да се чукат

http://www.deltanews.bg/index.php?id=13941

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27