Писмо до ватмана Станишев Драги колега,
Пиша ти, защото напоследък трамваят ти много скърца. Под прозореца ми е, идва по “Дондуков” и свива покрай младежкия дом “Лиляна Димитрова”, както се казваше по-рано. Дразни ме. Върви, върви, пък току започне да пили, не само на завоите. А пасажерите са свикнали на мазно возене. И на спазване на разписанието, да знаят кога тръгват, кога и къде пристигат и в колко часа и колко минути ще бъдат на тая или оная спирка. Ето защо не се чуди, че трамваят ти се опразва.
Едни вече слязоха - даже преди последната спирка ,а други вече не се и качват. Ползват метрото.
Не си ли чул, че кметът на нашия град пусна метро. Още тази есен ще вози от единия край на София до другия. Ако и това не знаеш, язък. От трамвая ти отдавна слязоха Александър Лилов и Янаки Стоилов, Димитър Генчев и малкият Сашко Смочевски, Томето, Александър Денков и професор Близнашки. И те отдавна бухат пеша по паветата, не щат да чуят за трамвай и хората от елита, и бачкаторите пък и студентите. Да не говорим за Светлин Русев, за писателите и художниците. На своята спирка в Благоевград чака модерен транспорт Паскалев. Не се возят с тебе вече Красимир Премянов и пътниците на “Открит Форум”, а и Младен Червеняков, Таня Дончева и още десетки и стотици от актива и десетки хиляди от бесепарите.
Маат копитата, трошат токчетата и трият кецовете по паважа, дават левчета за такси,
но към трамвая не поглеждат. Много те напуснаха, само един двама от съветниците ти са отзад тебе. От някои села и махали ти пишат писма - “Велик е ватмана!” - и “Дума” ги печата, нали ти сам знаеш как стават нашите. Понякога тая работа помага.
Още Паниковски се е спасявал с вика “бият нашите”.
А истината е горчива и друга. Не виждаш ли на последните избори колко народ слезе от трамвая, да ходи пеша или за да хване друг, едни защото не спазваш разписанието, а повечето, защото смени изцяло маршрута . Не водиш по правия път транспорта, обществения, масовия, народния. Вместо към Центъра, ЦУМ и Халите, твоят трамвай кара към “Орландовци”. А кой иска така да свърши разписанието. Защо му е трамвай, той така и така знае, че рано или късно ще го закарат натам някак си. Никой не е изпускал тази спирка. Всички ходят до Бакърената фабрика и “Орландовци” поединично, само ти си качил цяла една партия на трамвая за нататък.
Спри се бе, човек. Слизай от движение, за да не спираме заради тебе.
Не разбираш от трамвай
Не си се возил на трамвай, нито като малък, нито по-късно. От мерцедеса на баща си до мерцедеса на партията.
Не виждаш ли, че не си за тая работа, още си в режим на ръчно управление.
По наше време превозните средства вече са на автопилот. Че вътре в тях е тихо, прохладно лете и топличко зиме, а при теб какво е. Мръсотия! Пък и скъпо взимате. Затова всички слизат от трамвая. Ето че и един Пирински - уж ВИП пътник, пък и той се озърта дали не е пропуснал спирката. Останаха само Кутев, Ивелин и Дъбов, а и Корнелия Нинова. Колкото и да вика през прозореца няма и няма пътници. Уж засукана мадама. Не щат бе, не щат, зорлем се возят. Ааа, казват, с този ли ватман? До тук! И като се зададеш, бягат от спирката като изоглавени.
Може и да си добро момче,
но хората не те признават за правоспособен ватман. А и виждат, трамваят излиза от релсите. Катастрофа посред най-оживеното движение. Полагаш усилия, грижат се за трамвая в депото, хората се превозват, а защо ли се чувстват извозени? Защото всеки взима трамвай не за да се разходи, а за да отиде до точното място. Посоката е важна в транспорта.
Послушай ме. Аз разбирам от трамвай и ватмани, още от малък всеки ден с тролей и трамвай от “Горнобански път” до “Света Неделя”, зиме и лете. До Немското училище, на ул. “Париж”, а след това на канала, после до Втора мъжка и Икономическия “Карл Маркс” на “Раковска” с трамвай и тролей до като партията и мене ме качи на колата и после свали.
Не бой се, няма страшно, горе-долу, движение да става.
При демокрацията има шанс за всички. Като слезеш от трамвая, пак ще те уредим отново и тебе. Нали и Меркел е била комсомолка - наш човек, ще помага, къде ще иде.
Иначе и тя има досие, каквото и да е, нали е била номенклатура на районен комитет. Затова пак казвам, не бой се. Трамвай има и другаде.
В Тел Авив са с трамвай, ще наемем една израелска фирма да ти прави рекламата.
Тая, която прави у нас изборите, нали сте се сработили вече.
Ще размаха секири по телавивския кмет
Гласуваш за него - идва Нетаняху с тебе за ръка в трамвая. Ако там не стане, има и един безшумен, фина работа, европейски, качваш се в Лил и слизаш в Брюксел. Мазно вози,
.
Че ти цял живот без конкурс си се уреждал, кажеш си молитвата, и хоп - председател на партия, на която си от вчера член. Помолиш се на царя, кажеш му “Учителю!” и пак готова работа: министър-председател. Пък и конкурс да има - не е страшно, журито е наше, добре платено и ще слуша. Само да го свикаме на конгрес и готово, то си знае работата. Кой е “за”, “против” няма, “въздържали се” също. Единодушно. Единодушно се избира единственият кандидат. Единствен, уникален, универсален. Така казват мама и Елена.
Не знам дали се разбираме, ние пасажерите искаме да сменим ватмана, не трамвая. Трамваят още може да вози пък и ще го потегнем с генерален ремонт, пътници има още за него, стига да е добър ватманът.
Трамваят е исторически, но още не е за музея. На него сме се прекачили направо от файтона на Благоев и не сме го сменяли. Само слагаме нови ватмани. И сега пасажерите обявяват конкурс за нов ватман. Трябва ни ватман да ни изведе по нови пътища, които водят още от Бузлуджа до нови върхове. До тях се стига с катерене, не с трамвай и моторетка. Трябва не сила за промяната, а промяна на силата.
За пътниците, твой Павел Писарев (с абонаментна трамвайна карта)
Павел ПИСАРЕВ
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=193811
