Всеки 4-и болен всъщност е... абсолютно здрав!Хипохондрията е следствие на лични проблеми, липса на внимание и неудовлетвореност от живота
Има хора, които вечно нещо ги боли. И точно какво - науката, изследванията и всички доктори на света не могат да установят.
В древността лекарите са приписвали неразбираемите жалби на мнимите болни на проблеми с подребрието (а оттук идва и названието хипохондрия), но сега страдащите от синдрома на Мюнхаузен са доста пъстра колекция.
Хипохондрията се проявява тогава, когато пациентът е убеден, че е сериозно болен, въпреки уверенията на лекарите. Например сигурен е, че има рак и въпреки че многото изследвания не потвърждават това, той обикаля лекарите, оспорва заключението им, обсъжда “болестта” си с роднини, дори започва да се подготвя за времето, когато ще си отиде от тоя живот, пише последната си воля.
Вторият вариант са т.нар. соматизирани разстройства. Тяхна отличителна черта са
многобройните и разнообразни оплаквания
Това, между другото, за лекарите, винаги е основателна причина да се усъмнят. Та нали човек винаги нещо го боли, и то на точно определено място! Ако си ударите пръста с чук - това е болка. А ако болката е тук, и там, и навсякъде - възникват въпроси.
И третата ситуацията - синдромът на барон Мюнхаузен. Този пациент иска да е болен и жадува да го лекуват. Но той не е обикновен симулант! Той вярва на фантазията си, отглежда я, превръща я в основна цел на живота си, опитва се да убеди и другите и се обижда, ако се отдръпнете от него.
Всъщност той се нуждае само от едно - от внимание
В действителност, за това мечтаят дълбоко в душата си и хипохондрикът, и пациентът със соматизирано разстройство. В крайна сметка, когато всичко около нас е добре, обикновено не ни е до болести. А когато в живота ни нещата не вървят добре? Когато започнат сътресения, шок, изпитания? Някои препятствия ни заобикалят, докато други се спират и зациклят в нас и единственият изход е болестта! И си казваме - ето защо не мога да успея! Ето защо си седя в къщи: “не че не искам да работя, аз не съм в състояние да работя!” Това е вид психологична защита, която се организира интуитивно, подсъзнателно. И
докато истинските проблеми на човека не се разрешат, “мнимият пациент” е обречен на страх, тревожност и процъфтяващите на този фон “неразположения”
Например пациент, който непрекъснато посещавал личния си лекар напълно убеден, че страда от някакво “лошо” заболяване. Нон-стоп си правил изследвания - но те не можели да го успокоят. Отново и отново... Докато не попаднал при психотерапевт и всичко си дошло на мястото.
В Англия се придържат към максимата:
всеки четвърти, пристигащ в клиниката, е абсолютно здрав
Ама че статистика! Но може да се намери логично обяснение. Да започнем с това, че за човека е присъщо да се съмнява, като героят на Джером К. Джером, който, прелиствайки медицинската енциклопедия, открил у себе си всички болести, освен хронично възпаление на капачето на коляното .
Жизнените катаклизми са просто отлична почва за такива неща, като “ами, ако изведнъж...?”. Особено при по-възрастни и самотни хора, както и при жените. За първите вниманието на другите понякога е необходимо като слънцето и въздуха. А дамите са по-емоционални, при тях по-често се среща хистерично натрупване в характера, където се чувства постоянна потребност да са в центъра на вниманието, иначе липсва чувството за пълнота на живота.
От една страна, тези страдания са съвсем истински, от друга - безпричинни. “Изглежда сте се дуелирали със самия Зоро!” - замислено казал един лекар, разглеждайки сложната плетеница от 42-следоперативни белега по корема на пациентката си. Тя толкова убедително “страдала” от “болки”, че є правили една операция след друга.
И никой не е успял да разбере, къде всъщност е проблемът...
Най съм добре, когато ми е зле
Стар виц: “мнимият пациент” се чувства добре само тогава, когато се чувства зле. Но “болната фантазия” във всеки случай е опасна. Първо, защото заедно с такива пациенти и техните семейства също страдат. На второ място, колкото по-дълго време човек се намира в това състояние, толкова по-трудно е да му се помогне. И на трето място, ние не трябва да забравяме, че психологичният дисбаланс според медицината е много сериозно нещо.
Силната емоционална нестабилност може да задейства реално заболяване - астма, хипертония, язва на стомаха и дванадесетопръстника, улцерозен колит и др. И тук вече, сами разбирате, не е до шеги.
Между другото
Сред “мнимите болни” са причислявали и лорд Байрон с притесненията му за постоянната жажда, която изпитвал, Хитлер, на когото лекарите не можели да предпишат нови лекарства, както и Тенеси Уилямс - нощното му шкафче било покрито с хапчета. A мултимилионерът - авиатор Хауърд Хюз, с неговия страх от микроби стигнал до крайности: той си създал 142 бележки, които да му напомнят как да отвори вратата по най-безопасен начин, да окачи кърпата, да вземе сутрешния си вестник и т.н.
Съвет на нашите специалисти
Колкото и скептично да сте настроени, първо се уверете, че не съществува реална опасност, нека човекът да си направи всички изследвания, да се консултира със специалист, както той иска.
Но този процес не трябва да стига до точката на абсурда. Две алтернативни консултации за всяко оплакване, ако становището на лекарите съвпада, са напълно достатъчни.
“Спазвайте неутралитет”. Такива пациенти приемат всеки знак за внимание - ако вие се притеснявате за него, интересувате се от “болестта” му, дори ако се карате и спорите с него. И в двата случая състоянието му ще се влоши. Вашата задача е след като се убедите, че няма нищо сериозно, за известно време да го оставите без внимание. Но задължително трябва да реагирате на всяко положително развитие, ако той започне да става, да се занимава с нещо, изобщо - покаже някакви признаци на “подобрение”. Той ще отбележи, че е ценен, когато прави нещо, а не когато трупа слой от лъжи.
Обикновено в такива ситуации лекарят насочва пациента към психотерапевт. Но и вие може, да хвърлите стръвта: ако искаш да отидем на консултация? Не настоявайте прекалено. “Мнимият пациент” често реагира на такова предложение нервно: “Какво, мислиш че съм луд ли?” Той трябва сам “да узрее”. Докато човек не е вътрешно готов, никой не може да го върне към тази ситуация, която е провокирала “болестта”, да си признае, че той я използва за бягството си, да си признае, че не е Господ Бог, за да може да реши всички проблеми.
Пригответе се, че лечението при психотерапевта ще бъде дълго и трудно, особено в комбинация с антидепресанти. Не може да очаквате бърз ефект. Но често и един сеанс с психотерапевта дава резултат: човек разбира къде са корените на проблемите му.
http://www.-Цензурурано - Жълт сайт на Пеевски/article/12923
