Има разлика между равновесие и справедливост, и това е именно динамичността.Защото равновесието е хомеостазна величина - тя е вечно балансирана в зависимост от обстоятелствата.Това ще рече, че равновесието е изменяща се справедливост - каквото е било справедливо при вчерашните обсотятелстав, не е справедливо при днешните.
Разбирам какво имаш предвид.
Но според мен последователността на самото инкарниране не е подчинена на признаците, с които ти я свързваш.Ще обясня какво искам да кажа, като дам пример тъкмо със себе си.
Когато бях всеяден мършояд, тежах 102-103 килограма.Когато станах вегетарианец за две години теглото ми се смъкна до 95 килограма.Когато почнах да правя едни енергетизиращи упражнения, теглото ми започна постепенно да пада и така за около половин година стана 90.Когато станах суровоядец теглото ми падна до 85 твърдо и когато направих първия си опит за инедия, теглото ми падна до 71-72.После започнах процес на ретоксикация и за дни теглото ми се върна на 80 и все още няма промени в този показател.
Това пътешествие, описано чрез теглото, е нещо като "дотам и обратно" и е в името на експеримента.Представи си, че ти си някакво същество като висшия аз(така както го описват).В триизмерната Игра се появява интересна предпоставка, чиято гледна точка те вълнува - човешко същество.Затова се инкарнираш като едно такова в името на експеримента.
Когато инкарнацията приключи, да кажем че си направил някои наблюдения.Примерно стигаш до извода, че опитът не е бил успешно издържан на някакво ниво от съществуването.Преценяваш, че една инкарнация като друго същество би била полезна, преди да предприемеш повторна човешка инкарнация за втори експеримент.
В този примерен ред на инкарнациите, можеш ли да кажеш кое на какво ниво е, при условие, че всеки опит обслужва една субективна за неговия случай цел? Ценното на една инкарнация не е до колко е развит плътния организъм или какво е нивото на съзнанието.Зависи от това в каква степен е полезна на инкарниращото се същество, в зависимост от целите, които в момента преследва.
Оценявали са ме като плондир, оценявали се ме като здравеняк, оценявали са ме и като чируз и хърба.Смяташ ли, че за мен имат някакво значение или стойност тези оценки, след като те не се по адрес на целта на моя експеримент?
Същото е и когато оценяваш съществата по сложност и развитие и когато ги подреждаш в стълбица.Да, те могат да бъдат последователно подредени.
Като покер играч мога да сравня нещата с картите от едно тесте.Винаги можеш да подредиш картите, които имаш, по големина.Въпросът обаче не е да имаш най-големите карти, въпросът е да имаш правилните карти.
Никой не знае дали човекът е най-правилната инкарнация за отделния случай, освен самото инкарниращо се същество.
И именно това според мен е криворазбрано в логиката.
Стойността на живота не идва от това доколко е развит даден организъм - стойността на живота винаги е еднаква по този критерии.Стойността на живота е като в покера - стойността на една ръка идва от това колко е ценна тя за теб, а не за останалите.Някои продават живота си евтино, други го продават скъпо.
Затова растителният свят постоянно е убиван за храна или жилища.Но не, защото съществуването му струва по-малко от човешкото, а защото служенето за храна и подслон е част от характеристиката на експеримента на това конкретно съществуване.
И теорията на еволюцията наистина е лъжа.Но нека не забравяме - никой не е размишлявал за еволюцията от позицията на съществуване ан инкарнации.